Р Е Ш Е Н И Е
№ 1080
гр.Пловдив, 03.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на деветнадесет и осми май, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2183/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 18-1030-009034 от 02.11.2018г., издадено от
К. О. Н., на длъжност *** при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Г.П.Г.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
100 лв. /сто лева/, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, като предлага същото да бъде отменено. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат И. поддържа жалбата като сочи, че фактическата
обстановка е неясно и неправилно отразена в наказателното постановление и АУАН,
едва пред съда актосъставителят е обяснил от коя страна се е движил
жалбоподателят, не е посочено точното място на извършване на нарушението, не е
посочен административния адрес, в АУАН е записано, че нарушението е извършено
на кръстовището на бул.„Васил Априлов“ и бул.„Пещерско шосе“, а в наказателното
постановление на кръстовището на бул.„Пещерско шосе“ и бул.„Васил Априлов“, като също предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство по издаване на наказателното
постановление е проведено законосъобразно, като предлага същото да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 05.12.2018г., видно от приложената към наказателното постановление разписка,
а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 07.12.2018г., съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 05.10.2018г., около 12:20 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на
бул.„Пещерско шосе“ и бул.„Васил Априлов“, свидетелят Д.И.Б., в качеството му
на *** при ОД МВР – Пловдив, изчаквал на бул.„Пещерско шосе“ да премине на
същото кръстовище в състав на мотопатул от два мотоциклета. Когато сигналът на
светофарната уредба за свидетелят Б. станал разрешаваш (зелен), а за движещите
се по бул.„Васил Априлов“ станал забраняващ (червен), същият свидетел забелязал
МПС – лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № „***“, който автомобил, движейки
се по бул.„Васил Априлов“ в посока от юг на север, преминал стоп – линията на
светофарната уредба за забраняващ (червен), навлязъл в кръстовището и завил по бул.„Пещерско
шосе“. Същото МПС било спряно за проверка от свидетелят Б. който констатирал,
че било управлявано от жалбоподателя Г.П.Г..
На място свидетелят Б. съставил АУАН с бланков № 420972 от 05.10.2018г.
срещу жалбоподателя Г. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който последният
подписал като отразил, че на жълт сигнал е бил навлязъл в кръстовището. Въз
основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Д.И.Б.. Последният помни случая, подробно описва
констатираната фактическа обстановка, включително посоката на движение на МПС,
както и че същото е преминало на забраняващ (червен) сигнал на светофарната
уредба. Съдът намира показанията на свидетеля Б. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява
начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочените доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Г.П.Г., ЕГН: **********,
с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за
движението по пътищата, за това, че на 05.10.2018г., около 12:20 часа, в
гр.Пловдив, на кръстовището на бул.„Пещерско шосе“ и бул.„Васил Априлов“, като
водач на МПС – лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № „***“, не съобразил
поведението си със светлинните сигнали, а именно – преминал на забраняващ
/червен/ сигнал на светофарната уредба.
В случая без съмнение се установява, предвид вече коментираната
доказателствена съвкупност, че жалбоподателят Г. е навлязъл в описаното
кръстовище не забраняващ /червен/ сигнал на светофарната уредба, а не на жълт
такъв, за което твърдение не са представени каквито и да е доказателства, освен
простото изявление в този смисъл.
Съдът намери за неоснователното възражението, че фактическата обстановка
е неясно и неправилно отразена в наказателното постановление и АУАН, едва пред
съда актосъставителят е обяснил от коя страна се е движил жалбоподателят.
Следва да се посочи, че в наказателното постановление и АУАН е точно посочено
място на нарушението – кръстовището на бул.„Пещерско шосе“ и бул.„Васил
Априлов“, което е и задължителен реквизит на АУАН – съгласно чл.42, т.3 и т.4
от ЗАНН и на наказателното постановление – чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Въпросът в
каква посока се е движил жалбоподателят Г. е такъв, който подлежи на изследване
при оспорване твърдените от административнонаказващия орган факти, в този
смисъл е свързан с доказване съставомерните факти при едно оспорване на
последните и в този смисъл е свързан с процеса на доказване твърдяното
нарушение. В конкретния казус свидетелят *** подробно описа посоката на
движение на МПС с рег. № „***“, с което факта на нарушение беше установен по
несъмнен начин.
На следващо място съдът намери за
неоснователно и възражението, че не е посочено точното място на извършване на
нарушението, не е посочен административния адрес, доколкото посочването на кръстовището
на бул.„Пещерско шосе“ и бул.„Васил Априлов“ по несъмнен и достатъчно точен
начин установява мястото на нарушението, липсва каквато и да е причина същото
място да бъда привързвано, включително и приблизително, с някакъв близък
административен адрес.
Също очевидно трудно би могло да бъде споделено и становището за
несъответствие е описанието на мястото на нарушението, сторено в АУАН и
наказателното постановление предвид това, че първия акт е записано, че
нарушението е извършено на кръстовището на бул.„Васил Априлов“ и бул.„Пещерско
шосе“, а в наказателното постановление - на кръстовището на бул.„Пещерско
шосе“ и бул.„Васил Априлов“.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.183,
ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева. В случая законодателят
е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание
отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и
на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 18-1030-009034 от
02.11.2018г., издадено от К. О. Н., на длъжност *** при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на Г.П.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.183,
ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за нарушение на чл.6, т.1 от
Закона за
движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.