№ 156
гр. Благоевград, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500971 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.413, ал.1 ГПК. Образувано е въз
основа на частна жалба, подадена от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“адрес“ №260, представлявано заедно от изпълнителните
директори П.Д. Д.Ш. и А.Я., чрез адв. С. З., против Разпореждане №507 от 22.04.2022 г.,
постановено ч.гр.д.№425/2022 г. по описа на РС-Р., в частта, с която е отхвърлено
заявлението по чл.417 ГПК в частта, с която е поискано в полза на „Ю.Б.“ АД да бъде
присъдена сумата от 514, 14 лв. (петстотин и четиринадесет лева и четиринадесет стотинки),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по заповедното производство. В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане в
обжалваната му част. Излагат се съображения, че отношенията между заявителя „Ю.Б.”АД
като възложител и адвокат С. Г. З. като изпълнител се уреждали със сключен между
страните на 03.05.2010 г. Рамков договор, въз основа на който „Ю.Б.“АД като възложител
възлагал на адвокат С. З. необходимите правни и фактически действия по издаване на
заповеди за изпълнение, включващи и подаване на заявления за издаване на заповед за
незабавно изпълнение (чл.1, ал.1, т.1 от Рамковия договор). Твърди се, че възнаграждението,
което „Ю.Б.“АД като възложител дължи на адвокат С. Г. З. е договорено в чл.2 от Анекс №1
от 01.06.2010 г., съгласно който възложителят изплащал на изпълнителя възнаграждение, в
размер на минималния съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (включително заплаща и дължимия
ДДС). Поддържа се, че в процесния случай дължимото съгласно Наредбата (чл.7, ал.5 във
връзка с чл.7, ал.2, т.1) възнаграждение и договорено между страните е в размер на 515.14
лв. (с включено ДДС)-с оглед на обстоятелството, че адвокат З. бил регистриран по ДДС, за
което имало издадено от Министерство на Финансите, НАП, Удостоверение за регистрация
по ДДС на С. Г. З. от 02.08.2010 г. Твърди се, че към заявлението е приложено и платежно
1
нареждане за банков превод, удостоверяващо заплащането по банков път на плащането на
възнаграждението за адв.С. Г. З. от „Ю.Б.”АД. Изпълнени били и законовите изисквания по
чл.80 от ГПК, като бил приложен и списък с разноски, в който били включени и
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 514.14 лв. Твърди се, че
размерът на адвокатското възнаграждение, който е заплатен от заявителя, е равен на
минималния размер за адвокатско възнаграждение за заповедно производство, изчислен
съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн. ДВ.
бр.64 от 23 Юли 2004 г.с последващите изменения). На следващо място, в жалбата се
посочва, че е налице несъобразяване със законовата норма на чл.78, ал.1 ГПК, тъй като
„Ю.Б.“ АД има право на заплатеното от него възнаграждение за един адвокат с оглед на
обстоятелството, че районният съд е уважил претенцията на заявителя за осъждане на
длъжника за претендираните суми по т. 9 от заявлението по чл.417 ГПК, ведно със законната
лихва върху главницата по Договора за кредит, считано от 15.04.2022 г. до изплащане на
вземането. Навеждат се и съображения, че са изпълнени и законовите изисквания по чл. 80
ГПК, като заявителят „Ю.Б.”АД бил приложил списък с разноски, с който претендирал
осъждане на длъжника да му заплати както внесената държавна такса в размер на 113.40 лв.,
така и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 514.14 лв. Към заявлението било
приложено и платежно нареждане за банков превод, удостоверяващо заплащането по банков
път на възнаграждението за адв. С. Г. З. от „Ю.Б.”АД. Изтъква се и това, че размерът на
адвокатското възнаграждение, който е заплатен от заявителя, е равен на минималния размер
за адвокатско възнаграждение за заповедно производство, изчислен съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се отмяна на атакуваното
разпореждане в обжалваната част и постановяване издаването на заповед за изпълнение и за
сумата от 514, 14 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Претендира се и присъждане на сторените по настоящото дело разноски. Препис от частната
жалба не се връчва в настоящия случай (арг. от чл.413, ал.2 ГПК).
Благоевградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и
приложимия закон, приема, че подадената жалба е неоснователна, по следните
съображения:
От приложеното ч.гр.д.№425/2022 г. по описа на РС- Р. се установява, че с Разпореждане
№507 от 22.04.2022 г. по ч.гр.д. №425/2022 г. по описа на РС-Р., съдът е уважил заявлението
на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„адрес“
№260, за издаване на заповед за изпълнение по чл.418, във вр. чл. 417 от ГПК на парично
задължение против длъжника М. И. П., ЕГН **********, с адрес: община Р., с. Б., ул.
“адрес” № 43, за следните суми: 5317.43 лева (пет хиляди триста и седемнадесет лева и 43
ст.) - главница по Договор за кредитна карта FL954888 от 29.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението (15.04.2022 г.) до окончателното
погасяване на вземането, 111.97 лева (сто и единадесет лева и 97 ст.) - възнаградителна
лихва за периода от 20.12.2021 г. до 23.12.2021 г., 231.65 лева (двеста тридесет и един лева и
2
65 ст.) - мораторна лихва за периода от 23.12.2022 г. до 30.03.2022 г., 9 лева (девет лева) -
неизплатени такси във връзка с договора за кредит и 113.40 лева /сто и тринадесет лева и 40
ст./ - заплатена държавна такса. Същевременно, с посоченото по-горе разпореждане е
отхвърлено заявлението в частта, с която се иска в полза на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******* да
бъде присъдена сумата от 514.14 лева /петстотин и четиринадесет лева и 14 ст./- адвокатско
възнаграждение. Частната жалба е насочена именно против частта на Разпореждане №507 от
22.04.2022 г., постановено ч.гр.д.№425/2022 г. по описа на РС-Р., с което е отхвърлено
заявлението досежно сумата от 514, 14 лв. (петстотин и четиринадесет лева и четиринадесет
стотинки), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по заповедното
производство.
Видно от данни по първоинстанционното дело е, че на л.100 от същото се намират
доказателства от които е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като
последният не е подал възражение.
Наведените в жалбата доводи от страна на частния въззивник са принципно правилни, но
направените въз основа на тях изводи, не могат да бъдат споделени.
При произнасянето си по подаденото заявление, съдът извършва преценка, както на
наличието на положителните предпоставки, закрепени в разпоредбата на чл. 410, ал. 1 ГПК,
така и следи за липсата на отрицателните, съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК предвижда, че заявлението следва да съответства на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т.е. следва да е налице пълна и ясна индивидуализация
на вземането, което се претендира, както и изложение на фактите, от които то произтича,
длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или не. Тази преценка
съдът следва да извърши преди преценката по съществото на всяко едно вземане.
Задължение на заявителя е да индивидуализира надлежно претенцията си по основание и
размер, още повече, че в производството по чл. 410 ГПК съдът не събира доказателства,
нито може да прави изводи въз основа на представени такива (така ТР № 4/18.06.2014 г., т.д.
№ 4/2013 г. на ВКС). След като закона не изисква към заявлението да са представени
доказателства за вземането, то именно в заявлението, което очертава и предмета на спора,
следва да е изложена надлежна конкретизация на претенциите, както по основание, така и
по размер, което в случая не е сторено. Ако ответникът не е наясно, кои са фактите, които
пораждат вземането по заповедта за изпълнение, в т.ч. и размера на претенцията към него,
то той бива поставен в невъзможност да упражни адекватно правата си.
Посочените по-горе изисквания и компетентност на заповедния съд, касаят само
обективираното в заявлението за издаване на заповед вземане на заявителя спрямо
длъжника. Определянето на разноските е самостоятелно производство, съпътстващо
разглеждането на заявлението и се урежда от общите правила. Именно поради това не се
изисква удостоверяването на това вземане в документа по чл. 417 ГПК (когато заповедното
производство е по този ред). Вземането за разноски възниква едва с произнасянето на съда
за наличие на поведение на длъжника станало причина за иницииране на процеса по
основателното заявление. Поради това, произнасянето на заповедния съд е обусловено и от
3
представянето на доказателства за реално направените разходи за защитата на заявителя, а
не само от твърденията му, изложени в заявлението по чл. 410 ГПК. В подкрепа на този
извод са и постановките на ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, предвиждащи, че разпоредбите
на чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК са приложими и в границите на заповедното производство.
Ноторно е, че при произнасянето си за изменение на издадената Заповед в частта за
разноските или за допълването й с произнасяне по разноските за заповедното производство,
съдът не събира доказателства, а се произнася възоснова на наличните такива, а не само по
твърдения.
Видно от материалите, съдържащи се в ч.гр.д.№425/22 г. по описа на РС – гр. Р. е, че не е
представен договор за правна защита и съдействие, в което да е конкретизиран размерът на
адвокатския хонорар. В същото време, в представеното платежно нареждане за което се
твърди, че удостоверява плащането на сумата от 514.14 лева, не е отбелязано какво е
основание за извършения превод. Като основание е посочено единствено „********** АХ
ИЛ М. И. П.“. От така посоченото основание не може да се направи извод, че действително
преведената сума представлява заплатен на адвокатското дружество хонорар и то във връзка
с настоящото производство, както и правилно е посочил заповедния съд.
Следователно при липсата на надлежни доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение в претендирания за присъждане със заявлението размер, то такива не се
дължат на заявителя.
Като е достигнал до идентичен краен извод при определянето на разноските, подлежащи на
присъждане, РРС е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде
потвърден в атакуваната му част.
Предвид изхода от спора, разноски в настоящото производство не се следват.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №507 от 22.04.2022 г., постановено ч.гр.д.№425/2022 г. по
описа на РС-Р., в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК в частта, с която е
поискано в полза на „Ю.Б.“ АД да бъде присъдена сумата от 514, 14 лв. (петстотин и
четиринадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение по заповедното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5