Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1339 17.11.2022
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на втори ноември две
хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 590 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата
на „Дюни“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол,
в.с. „Дюни“, представлявано от изпълнителния директор Е.В.Радкова, против
Заповед № 606 от 30.11.2021 г., издадена от председателя на Комисията за защита
на потребителите, с която е наложена принудителна административна мярка
„временно затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ- място за
настаняване „Белвил“, находящо се в гр. Созопол, вилно селище „Дюни“.
В жалбата са развити доводи за нищожност на
обжалваната заповед, като издадена при липса на предмет. В нея се сочи, че със
заповедта е разпоредено затваряне на обект със сезонен режим на работа- хотел
„Белвил“, който към момента на издаването и́ не функционира. Наведени са
също доводи за незаконосъобразност на заповедта, поради противоречие с
материалноправни разпоредби, нарушение на процесуални правила и несъответствие
с целта на закона. Оспорват се констатациите на административния орган, като се
сочи, че хотел „Белвил“ е част от хотел „Холидей вилидж“, за който е издадено
удостоверение за категоризация от Министерството на туризма. Наред с това се
сочи, че заповедта е издадена след изтичане на законоустановения срок, както и
че в нея не се съдържат фактически и правни основания за прилагане на принудителна
административна мярка.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на заповедта, като подробни
съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.
Процесуалният представител на ответната страна излага
становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Не сочи
нови доказателства.
Жалбата
е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално
допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
Със заповедта, предмет на съдебната проверка за
законосъобразност, е приложена спрямо жалбоподателя „Дюни“ АД принудителна
административна мярка по чл. 177, ал. 2, т. 1, б. „б“ от Закона за туризма „временно
затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ“- място за
настаняване „Белвил“, находящо се в гр. Созопол, вилно селище „Дюни“. Прилагането
на мярката е обосновано с данни за извършено административно нарушение,
изразено в предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически
обект. Нарушението е установено при проверка в обекта, извършена на 21.09.2021
г. по повод постъпила в КЗП- Бургас жалба от лицето Е. Георгиева. За резултатите
от проверката е съставен констативен протокол № К-2730482/21.09.2021 г. (л.47).
Констатирано е от проверяващите лица, че на 29.07.2021 г. в хотел „Белвил“ е
предоставена туристическа услуга- настаняване на Е. и Г.Георгиеви, а към
момента на проверката същият не функционира (считано от 11.09.2021 г.). На
проверяващите лица е предоставено Удостоверение № РК-19-11537, издадено от
Министерството на туризма на 19.10.2017 г., валидно до 19.10.2022 г. (л.104),
за обект „Холидей Вилидж“, гр. Созопол, в.с. „Дюни“ с капацитет 500 стаи, 1000
легла, с категория четири звезди, но не и такова за категоризация на хотел
„Белвил“, При проверка в интернет страницата е установено, че хотел „Белвил“ се
предлага като самостоятелна сграда. Установено е също, че в Регистъра на
местата за настаняване, представляващ част от Националния туристически
регистър, няма вписани данни за хотел „Белвил“ във в.с. „Дюни“. При тези данни
е прието, че е извършено нарушение по чл. 114, т. 1 от Закона за туризма и за
него е съставен АУАН № К-0046787/27.10.2021 г. Съставена е докладна записка на
директора на РД- Бургас при КЗП с изх. № Б-01-311 от 29.09.2021 г., с която е
информиран главният директор на ГД „Контрол на пазара“ за констатациите на
проверяващите служители, като в нея изрично е отбелязано, че според обявената
на рецепцията и в интернет страницата информация, хотел „Белвил“ е част от
комплекс „Холидей вилидж“.
За нарушението е издадено наказателно постановление №
46787/15.12.2021 г. на директора на Регионална дирекция за областите Бургас,
Сливен, Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП.
С решение № 811 от 28.07.2022 г., постановено по АНД № 20222120201202 по описа
за 2022 г. на Районен съд- Бургас, наказателното постановление е отменено (по
делото няма данни за влизане в сила на решението).
По делото е представено писмо с изх. № Т-26-Д-148/25.02.2022 г. от директора на Дирекция
„Туристическа политика“ към МТ (на л. 199), в което е отразено, че на
19.10.2017 г. е издадено удостоверение № РК-19-11537 за хотел „Холидей Вилидж“
с категория „четири звезди“, с капацитет от 500 стаи и 1000 легла, със срок на
валидност 19.10.2022 г., като тези обстоятелства са вписани в Националния
туристически регистър. В писмото е отбелязано, че няма законово изискване в
удостоверението за категория да се вписва всяка сграда, представляваща част от
хотела. Представени са също снимки от интернет страницата на „Дюни Роял Ризорт“,
от които е видно, че на територията на комплекса се намират хотелите „Марина
Роял Палас“, „Марина Бийч“, „Пеликан“ и „Белвил“, като част от „Холидей
Вилидж“.
В показанията си пред съда свидетелят Н.М.Янков-
генерален директор на „Дюни“ АД сочи, че сградата „Белвил“ е изградена последна
в хотелския комплекс „Холидей вилидж“ и представлява основна сграда на
комплекса, тъй като в нея се намират рецепцията, лоби-бара, ресторанта.
От заключението на извършената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че посоченият в удостоверението за
категоризация обект с наименование хотел „Холидей Вилидж“ включва 201 помещения-
двойни стаи (402 легла), разположени в сграда „Белвил“. В заключението е посочено,
че хотел „Холидей Вилидж“, като част от „Дюни Роял Ризорт“, включва няколко
сгради със следните наименования: хотел „Белвил“ с 201 помещения; хотел
„Романс“ с 56 помещения; хотел „Корал“ с
54 помещения; хотел „Лагуна“ с 28 помещения; хотел „Флора“ с 33 помещения; вили
„Романс“ с 72 помещения; вили Парадайс- 28 сгради с общо 56 помещения;
хранителен блок; амфитеатър; аквапарк. Сграда „Белвил“ е въведена в
експлоатация с разрешение за ползване № 180/29.10.2004 г., издадено от ДНСК,
като строеж- хотел „Белвил“, блок 1, 2, 3, 4, 5 и 6, а останалите сгради (за
настаняване) са въведени като част от обект ваканционно селище „Дюни“- първи
етап с протокол образец 16 от 20.06.1986 г.
При тези фактически данни
съдът намира от правна страна следното:
Заповедта е издадена от компетентен орган- председател
на КЗП, овластен с нормата на чл. 177, ал. 2 от ЗТ. Издадена е в предвидената
от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК.
При извършената проверка съдът не констатира
съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Заповедта е
издадена въз основа на констатациите при извършена проверка, съобразно
изискванията на чл. 177, ал. 1 от ЗТ. Фактическите основания за налагане на
принудителната административна мярка са подробно изложени в съставения при
извършване на проверката констативен протокол № К-2730482/21.09.2021 г., към който
оспореният акт надлежно препраща. Срокът на принудителната административна
мярка- временно затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ е
определен в съответствие с нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗТ- до отстраняване на
констатираното нарушение.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за
нищожност на заповедта, поради липса на предмет, доколкото дейността на хотела
не е окончателно преустановена, а само временно спряна (до началото на
следващия летен сезон), като налагането на мярката препятства неговото
функциониране преди отстраняване на нарушението.
Неоснователни са също доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност на заповедта, поради издаване на АУАН след изтичане на
установените в ЗАНН срокове. С АУАН се поставя началото на административнонаказателно
производство, което се развива независимо от административното производство, и
допуснатите при съставяне на акта нарушения са ирелевантни за законосъобразността
на приложената принудителна административна мярка- тя се налага независимо от административнонаказателната
отговорност на нарушителя, при наличие на установените закона материалноправни
предпоставки.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 177, ал. 2 от
ЗТ. В конкретния случай е прието от административния орган, че е налице
хипотезата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. „в“ от ЗТ. Според цитираната норма
принудителната мярка „временно затваряне на туристически обект“ по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 се прилага при
предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран
туристически обект. Страните не спорят, че в стопанисвания от жалбоподателя
хотел „Белвил“ са предоставяни туристически услуги през летния сезон на 2021 г.
Спорът е концентриран върху наличието на втората предпоставка за прилагане на
принудителната мярка- наличието на удостоверение за категоризация на посоченото
място за настаняване. По делото е представено удостоверение № РК-19-11537/19.10.2017
г., издадено от Министерството на туризма, за категоризация на обект „Холидей
Вилидж“, гр. Созопол, в.с. „Дюни“, валидно до 19.10.2022 г. (л.104). Видно от
заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
обосновано и изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания,
хотел „Белвил“ представлява част от категоризирания обект „Холидей Вилидж“.
Като такъв е рекламиран в интернет страницата на комплекс „Дюни Роял Ризорт“. В
този смисъл са и показанията на свид. Янков, който сочи, че „Белвил“ е основна
сграда на комплекс „Холидей Вилидж“, в която са разположени рецепцията, лоби-бара и
ресторанта на комплекса. Тези данни недвусмислено сочат, че към
правнорелевантния момент посоченото в оспорената заповед място за настаняване е
категоризирано и следователно не са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2, т.
1, б. „в“ от ЗТ за налагане на принудителна административна мярка. Ето защо
съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби, поради което следва да се отмени.
С оглед формирания извод за основателност на жалбата и
своевременно направеното искане, следва да се присъдят на жалбоподателя направените
разноски по делото в размер на 500 лева, от които 50 лева- заплатена държавна
такса, и 450 лева- възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 606 от 30.11.2021 г., издадена от
председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е наложена
принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект по
чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ- място за настаняване „Белвил“, находящо се в гр.
Созопол, вилно селище „Дюни“.
ОСЪЖДА
Комисията за защита на потребителите да заплати на „Дюни“ АД с ЕИК *********
сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на
съобщението.
СЪДИЯ: