№ 1548
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100502327 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 437 ГПК.
Образувано е по жалба вх. №15977/10.10.2022г. на Е. Н. К., ЕГН
**********, О. Е. К., ЕГН ********** и Е. Е. К., ЕГН **************, чрез
адв. Б. Д. срещу отказа на ЧСИ Станимира Данова по изп. Дело
№20207180400187 да вдигне наложената обезпечителна мярка- спиране от
движение за срок от 3 месеца на леки автомобили и постановление за
разноски от 04.10.2022г. Жалбоподателите излагат, че с молба от
29.09.2022г. сезирали ЧСИ да вдигне наложената по изпълнителното дело
обезпечителна мярка спиране от движение за срок от 3 месеца на двата леки,
автомобила, собствени съответно на Е. Н. К. и на О. Е. К.. По електронна
поща получили отказа на ЧСИ да вдигне обезпечението, като едновременно с
това им били връчени и покани за изпълнение по отношение на описаните
по-горе л.а. и едва с тези съобщения били уведомени за първи път, че
автомобилите им се спират от движение като обезпечителна мярка. Считат
отказът на ЧСИ за незаконосъобразен и неправилен по следните
съображения: длъжниците не били уведомени за обжалваната мярка, която
била отразена за първи път още на 22.12.2021г. в системата на КАТ, а едва със
1
съобщение, получено от тях на 04.10.2022г., което е недопустимо. На
следващо място, разпоредбата на чл.431, ал.6 от ГПК е с определен срок на
действие на тази обезпечителна мярка, а именно 3 месеца, след което тя
прекратява действието си, но заличаването не се извършва служебно от КАТ,
а само по искане на органа, наложил мярката. От друга страна твърдят, че
тези леки автомобили са единствените, с които те могат да осъществяват
доставка и разнос на продукцията си, и на практика без тях не могат да
работят и в този смисъл са несеквестируеми. На следващо място излагат, че
ЧСИ е определил такса по т.5 от ТТЗЧСИ за 5 бр. в размер на 120 лв., което
не отговаря на извършените от негова страна действия, като за връчването,
осъществено по електронна поща, не са направени никакви разходи. По
изложените съображения молят да бъде отменено наложеното обезпечение
„спиране от движение“ на леките автомобили, както и да бъдат отменени
таксите в размер 2 по 120 лв., отразени в поканата за доброволно изпълнение
от 04.10.2022г.
Взискателят по изп. дело –„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД е
депозирал възражение в законоустановения срок, в което изразява
становището за недопустимост и неоснователност на жалбата. Счита, че тя
не касае действия на ЧСИ, които да бъдат обжалвани. Счита за неоснователно
оплакването на жалбоподателите, че не са били уведомени за спирането от
движение на МПС, тъй като ЧСИ няма такова задължение. Излага, че двете
МПС, които са спрени от движение, са запорирани по искане на взискателя,
по искане на взискателя е наложена и мярката - спиране от движение тъй като
длъжниците не погасяват дълга и препятствам предприетите изпълнителни
действия по описа на двете МПС. В случая е налице противоправно
поведение на жалбоподателите и те не могат да черпят ползи от това. В ГПК е
поставен 3- месечен срок, за който може да се наложи тази мярка, но няма
ограничение за това колко пъти тя може да се наложи. Счита, че с повторното
й налагане ЧСИ не е нарушил никаква законова или подзаконова разпоредба.
За неоснователно намира и твърдението, че въпросните МПС са
несеквестируеми. Несеквестируемостта е уредена в чл.444 от ГПК и не може
да се тълкува разширително. Тя се състои в това, да не бъде третирано едно
лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое
имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи
към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че
2
принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не
застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в
бъдеще. Съгласно утвърдената съдебна практика несеквестируемостта на
непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на
запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги
задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор или възбрана
върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я
нарушава. Същото се отнася и до искането на ЧСИ по чл.431 ал.6 ГПК. За
неоснователно и необосновано намира и твърдението в жалбата, че ЧСИ
неправомерно е определил такси по изпълнението- същите са определени и
начислени съгласно разпоредбите на 7ТЗЧСИ. Поизложените съображения
моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдебният изпълнител е представил мотиви по реда на чл. 436, ал.
3 ГПК., в които е изложил аргументи за недопустимост и неоснователност на
депозираната жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния
съдебен изпълнител и въз основа на доказателствата по приложеното
изпълнително дело, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20207180400187 е образувано на 24.02.2020 г.
по молба на „Уникредит булбанк" АД и въз основа на Изпълнителен лист от
12.02.2020 г., издаден по ЧГД 332/2020 г. по описа на PC - Шумен, с който
осъждат длъжниците „Зена-Перфект" ООД, ЕИК *********, Е. Н. К., ЕГН
**********, О. Е. К., ЕГН **********, Е. Е. К.,ЕГН ********** са осъдени да
заплатят солидарно на кредитора „Уникредит булбанк" АД, ЕИК **********,
сумата от 16 467.6 лв. - главница по Договор за банков кредит №
185/301/29102015/29.10.2015 г., сумата от 71.81 лв. - лихва, 34.31 лв. -
наказателна лихфва, 288 лв. - разходи по кредита, ведно със законната лихва
върху главницата от 12.02.2020 г., както и сумата от 337.24лв. - държавна
такса и 904.86 лв. - адвокатско възнаграждение.
В молбата кредиторът „Уникредит Булбанк" АД е поискал да бъдат
предприети конкретни изпълнителни действия спрямо длъжниците, като
бъдат наложени запори върху банковите им сметки, запори върху МПС,
възбрани върху имущество, включително и запор върху два броя МПС - Форд
Торнео с per. № В5204РН и Форд Торнео с per. № В5205РН. Посочените МПС
3
са били предмет на особен залог, учреден в полза на взискателя, за
обезпечение на вземанията му по договора за кредит, обективиран в
изпълнителния лист.
След като ЧСИ е установил е, че длъжникът О. К. притежава МПС
Опел Антара с per. № В9790КТ, а длъжникът Е. К. притежава МПС Крайслер
300 м. с per. № В7711СН, със запорни съобщения от 10.03.2020 г., адресирани
до ОДП Варна, ПП КАТ, е наложил запори върху тях, като на длъжниците са
изпратени ПДИ на вещите на 02.06.2020 г.;
С разпореждания от 13.12.2021 г., на основание чл. 431, ал. 6 от
ГПК, ЧСИ е наложил обезпечителна мярка „Спиране от движение на МПС за
срок от 3 месеца", по отношение на МПС Крайслер 300 М, собственост на Е.
К. и МПС Опел Антара, собственост на О. К.. Разпорежданията са изпратени
за изпълнение до ОД МВР Варна, сектор ПП, като видно от постъпилия
отговор, същите са били спрени от движение на 22.12.2021 г.
До длъжниците Е. и О. К. е изпратено уведомление за наложената
обезпечителна мярка, като същото е било адресирано до пълномощника им -
адв. Б. Д.. Поради неоткриването на посочения адрес, на 20.01.2022г., е
залепено на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, след което с разпореждане
на ЧСИ, е прието, че книжата следва да се считат за редовно връчени на
04.02.2022 г.
На 29.09.2022 г. по делото е постъпила молба от адв. Б. Д., с с
искане за вдигане на наложена обезпечителна мярка „Спиране от движение"
на МПС Крайслер 300 М В7711СН и Опел Антара B9790KT.
Чрез постъпилата на 30.09.2022г. молба от взискателя „Уникредит
Булбанк" АД, е изразено несъгласие за вдигане на мярката. Поискано е ново
налагане на мярката „Спиране от движение на МПС" както и предприемане
на действия по опис и публична продан на вещите.
С оглед на изразеното становище и поисканите действия, ЧСИ е
постановил отказ за отмяна на обезпечителната мярка, за което е изготвено
уведомление до адв. Д..
Предприети са действия по изготвяне на нови разпореждания за
налагане на мярката „Спиране от движение за срок до 3 месеца", също е
насрочен и опис на вещите. Във връзка с предприетите действия са начислени
4
разноски по ТТР ЗЧСИ в размер на 120 лв. - 5 бр. По 24 лв. - т. 5 ТТР ЗЧСИ;
На 04.10.2022г. на длъжниците са изпратени призовки за
принудително изпълнение, в които се посочва, че върху автомобилите е
наложени обезпечителни мерки „спиране от движение за срок от 3 месеца“,
насрочени са описи на същите за 20.10.2022г., като дъжниците са уведомени,
че дължат такси към ЧСИ в размер на 120 лв.
На 10.10.2022 г. по делото е постъпила жалба от Е. Н. К., О. Е. К. и
Е. Е. К., чрез адв. Б. Д., насочена срещу отказа на съдебния изпълнител да
вдигне наложената мярка „спиране от движение" на МПС и Постановление за
разноски от 04.10.2022 г.
По отношение допустимостта на жалбата, съдът съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК лимитативно са очертани
изпълнителните действия, които длъжникът може да обжалва, а именно:
постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, както и постановлението за разноските.
Няма спор, че жалбоподателите са длъжници в изпълнителното
производство.
Действително, според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно
решение 2/2013 от 26 юни 2015 год., в жалбата може да са изложени
оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана,
опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др., като съдът се
произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни
действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я
нарушават, като отделното обжалване на тези действия не е допустимо.
Доколкото от съдържанието на жалбата става ясно, че
жалбоподателите обжалват налагането на обезпечителна мярка „спиране от
движение“ на собствените им МПС /към които впоследствие е насрочен и
опис/, за които се твърди, че са несеквестируеми, то от тази гледна точка и
оглед разясненията в цитираното тълкувателно решение, жалбата им се явява
допустима в тази част.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази
5
следното:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 444, ал.1, т. 4 ГПК,
изпълнението не може да бъде насочено върху машините, инструментите,
пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна
професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие.
Настоящият състав намира, че в случая, длъжниците не могат да се
ползват от предвидената в цитираната разпоредба закрила, тъй като те не
излагат конкретни твърдения каква точно професия или занаят упражняват да
извърши преценка съдът доколко автомобилите могат се квалифицират като
„машини“, необходими за упражняване на професията. Не са представени и
никакви доказателства в тази връзка, а само изложеният аргумент, че
„автомобилите служат за разнос на продукцията и без тях няма да могат да
работят“, не е достатъчен за да се направи извод, че те са несеквестируеми по
смисъла на закона.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е
неоснователна. Доколкото в хода на настоящото производство не се установи
двата автомобила, върху които е наложена обезпечителна мярка „спиране от
движение“ и е насочен опис да са несеквестируеми, то не са налице
основания за отмяна на тези действия на ЧСИ. Отделно от това, следва да се
отбележи, че това са леки автомобили, а не товарни такива, поради което и не
би следвало да се използват за извършване на търговска или друга
спедиторска дейност, т.е. с тях длъжниците изобщо не могат упражняват
професионална или занаятчийска дейност, поради което жалбата с в тази част
се явява неоснователна.
За да се произнесе по основателността на жалбата в частта за
разноските, съдът съобрази следното:
В Призовките за принудително изпълнение /стр.740 и 741 от изп.
дело/ ЧСИ е посочил, че „съобразно предприетите действия по реализиране
на конкретния изпълнителен способ, са начислени и дължими такси и
разноски по ТР към ЗЧСИ „ –сума в размер на 120.00 лв.“.
Според практиката на ВКС въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата в ГПК е в част първа
"Общи правила". Тази част е приложима за исковия процес във всичките му
етапи и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за
6
разноски е уредено в чл. 79, ал. 1 ГПК - раздел втори, глава осма, част първа -
Общи правила. Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на
взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не
е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното
основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски.
Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния
изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност и
постановеният акт на съдебния изпълнител по това искане подлежи на
обжалване пред окръжния съд. Поради това на основание чл. 7, ал. 2 ГПК
ЧСИ актът на съдебния изпълнител, постановен по искане на длъжника за
намаляване разноските на взискателя, поради прекомерност следва да бъде
съобщен на страните, тъй като подлежи на самостоятелно обжалване. /в този
см. решение № 393 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5473/2014 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова.
В настоящия случай постановление за изменение не е издадено,
но приетите като разноски по делото претендирани от взискателя суми, са
посочени в Призовките за принудително изпълнение. Дължимостта и
размерът на разноските извършени в хода на изпълнителното производство,
които приема и признава на взискателя и които подлежат на заплащане от
длъжника, ЧСИ следва да определи с нарочен акт, който подлежи на
самостоятелно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2, изречение
последно от ГПК. По своята същност обективираното в настоящата жалба
искане за намаляване на разноските, претендирани от взискателя по същество
представлява искане за изменение на разпореждането на ЧСИ, обективирано в
Призовките за принудително изпълнение в частта на приетите разноски.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че производството
по жалбата в тази част следва да бъде прекратено, като същата бъде върната
на ЧСИ за произнасяне по нея с изричен акт по искането за изменение на
приетите разноски, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2 ГПК, който ще
подлежи на самостоятелно обжалване, на осн. чл. 435, ал.2 ГПК.
Водим от гореизложеното, настоящият състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №15977/10.10.2022г. на Е. Н.
7
К., ЕГН **********, О. Е. К., ЕГН ********** и Е. Е. К., ЕГН
**************, чрез адв. Б. Д. срещу отказа на ЧСИ Станимира Данова по
изп. Дело №20207180400187 да вдигне наложената обезпечителна мярка-
спиране от движение за срок от 3 месеца на леки автомобили.
ПРЕКРАТЯВА производството по жалба вх. №15977/10.10.2022г. на
Е. Н. К., ЕГН **********, О. Е. К., ЕГН ********** и Е. Е. К., ЕГН
**************, чрез адв. Б. Д. В ЧАСТТА, с която се възразява срещу
разноските, приети от ЧСИ в Призовките за принудително изпълнение
№24872/04.10.2022г. и № 24873/04.10.2022г./04.10.2022г.
ИЗПРАЩА жалба вх. №15977/10.10.2022г. на Е. Н. К., ЕГН
**********, О. Е. К., ЕГН **********, Е. Е. К., ЕГН **************, чрез
адв. Б. Д. депозирана по изп. дело №20207180400187 по описа на ЧСИ
Станимира Данова за произнасяне по съдържащото се в нея искане за
изменение на приетите разноски, обективирани в Призовките за
принудително изпълнение №24872/04.10.2022г. и №
24873/04.10.2022г./04.10.2022г.
В прекратителната част решението, имащо характер на
ОПРЕДЕЛЕНИЕ подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 7-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8