Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 30.05.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 5-ти с-в, в публичното заседание на петнадесети
март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия Янева гражданско
дело № 11329 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е от В.Е.М. *** с правно
основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата
твърди, че на 22.04.2013г., докато преминавала по алея в парка “Заимов” в гр.София, върху нея
паднал огромен клон от едно от дърветата край алеята. В резултата на силния
удар наранени били главата, гърба и крайниците й, загубила съзнание. Ищцага
била откарана в УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ” ЕАД, където й били направени
медицински изследвания и рентгенография на череп. През следващите дни
продължила да изпитва силни болки в главата, крайниците и гърба, поради което
се наложило да спазва режим, да лежи на легло, придвижвала се само с
придружител. На 26.04.2013г. постъпила отново в УМБАЛ”Царица Йоанна- Исул” ЕАД
, където й била направена рентгенография на гръбначни прешлени и на раменна
става, при което били установени сериозни увреждания. В резултат на удара от
клона настъпили телесни повреди на мозъка, главата, гръбначния стълб и
крайниците на ищцата. Изпитвала силни болки от причинените телесни повреди и
преживяла стрес от гореописаното събитие. За претърпените неимуществени вреди й
се дължало обезщетение, чийто размер ищцата определя на 26 000лв.
Отговорност за причинените вреди носела С.О., тъй като нейни служители не
изпълнили задължението си да поддържат растителността на територията на
общината. Съгласно чл.19, ал.1 от Закона за устройство и застрояване на С.О., дейностите
по озеленяване се извършвали от общинските органи по озеленяване Съгласно чл.2,
ал.1 от Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на С.О.,
органите за управление на зелената система били столичен общински съвет и кметът
на столина община, както и кметовете на райони. Поради изложените доводи, моли
съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 26 000лв. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като прави
следните възражения: не било посочено мястото, на което ищцата претърпяла
вредите; липсвали твърдения и доказателства за противоправно поведение на
служители на общината; липсвали доказателства за наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на служители на
общината и телесните повреди; дървото, от което се отчупил клонът, който паднал
върху ищцата, не било собственост на общината, нито било под негов надзор;
липсвали доказателства на какво се дължало отчупването и падането на клона.
Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД:Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на
възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки:
правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от
изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните
елементи: противоправно поведение, вина,
настъпили вреди, причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител.
Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо
отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са
причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената
работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).
От показанията на св.М. - съпруг на ищцата, св.М. - нейна дъщеря, св.В. и св.А. - служител на ответника, съпоставени с представените медицински документи за извършен преглед в спешно отделение на 22.04.2013г. и проведени медицински изследвания през периода 22.04.2013г.-14.05.2013г., се установява, че на 22.04.2013г. ищцата е претърпяла злополука – клон от дърво се е отчупил и е паднал върху нея, докато е минавала по алея в парка „Заимов”. Св.В. е била очевидец на злополуката, а св.А. – служител на ответника, е пристигнал на мястото на инцидента след като ищцата е била откарана с линейка. Същият заявява, че е видял клона на алеята и служители на общината, които го отстранявали. Свидетелят дава следното описание на клона – „жив клон с зелени листа”, не бил изсъхнал. Съдът не кредитира показанията на св.А. в частта, относно описанието на клона, тъй като свидетелят е служител на ответника и е заинтересован от изхода на делото, а и неговите показания не се подкрепят от показанията на св.В., която заявява, че клонът бил голям и сух, до него имало паднали и други клони на алеята.
От единичната и тройна неврологични експертизи, които съдът приема, се установява, че ищцата е получила следните леки телесни повреди: комоцио/сътресение/ на главния мозък, контузия на меките тъкани на главата, контузия на меките тъкани на туловището и крайниците. Тежестта на търпените болки и страдания, според вещото лице от единичната експертиза, била „лека”; срокът, през който ищцата изпитвала болки и страдания продължил 2 до 3 месеца. Перспективата е за пълно възстановяване, неблагоприятни последици не се очакват. В съдебно заседание експертът от единичната експертиза заявява, че проблемите с прешлени, които са описани в рентгеновото изследване на ищцата, са свързани с остеопороза и не са в причинно-следствена връзка с процесните травми. Според вещото лице, не може да се загуби усещането за вкус в следствие на мозъчно-черепна травма. Тройната неврологична експертиза потвърждава заключението на единичната. Според експертите, към датата на изготвяне на заключенито ищцата е възстановена от травмите. От заключението на тройната експертиза, изготвена от вещи лица със специалност „УНГ болести”, което съдът приема, се установява, че ищцата има проблеми с обонянието, но те не са в причинно-следствена връзка с телесните повреди при злополуката, а се дължат на хроничен пансинуит, водещ до хипертрофия на лигавицата на носа и всички синуси с отделяне на воднисто-слузеста или гноевидна секреция, която затруднява и възпрепятства контакта между ароматното вещество и обонятелните рецептори, които са разположени в същата лигавица. Вещите лица заявяват в съдебно заседание, че не е възможно, когато има нарушено обоняние, пациентът да не се усеща и вкуса, но проблемите с обонянието могат да доведат до нарушаване на вкусовите усещения. Според заключението на едничината експертиза, изготвена от вещото лице С. – специалист „УНГ болести”, ищцата страда от загуба на обояняние и вкус, като в съдебно заседание вещото лице заявява, че загубата на обоняние и вкус били в причинно-следствена връзка с травмите. Съдът не кредитира заключението на единичната експертиза, тъй като не се подкрепя от тройната медицинска експертиза и не е обсновано, не дава отговор на въпроса защо вещото лице С. е достигнал до различни изводи от тези на експертите от тройната експертиза. От представения по делото АОС № 617/14.01.2002 г. се установява, че към датата на инцидента „Градина Оборище“/бивш парк „Вл.Заимов“/ представлява имот публична общинска собственост, поради което съдът приема, че поддръжката на зелените площи в района му е била задължение на С.О../арг. от чл.61, ал.4, вр ал.2 от ЗУТ, чл.45 и чл.51 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на С.О./. Съгласно чл. 42 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на С.О., всички собственици са длъжни да следят за наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на гражданите и са длъжни да ги премахнат своевременно и за своя сметка по реда на чл.46, ал.3. Съгласно чл.51 от цитираната наредба, контрол по спазване на наредбата осъществяват кметът на С.О., заместник кмета на С.О.по Направление „Зелена система, екология и земеползване”, кметовете на райони, директорът на ДЗС и директорът на Столичен инспекторат. Задълженията по наредбата включват освен мероприятията по отреждане на зелените площи, още и тяхната профилактика, в това число премахване на изсъхнали и болни дървета, застрашаващи сигурността на гражданите. Бездействието на служители на общината при осъществяването на тези нейни задължения поражда отговорността й за всички преки и непосредствени вреди от паднали клони и дървета върху граждани и тяхното имущество.
Осъществен е съставът на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което предявеният иск е доказан по основание. При определяне размера на иска съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на злополуката – 51г., вида на телесните повреди – л е к и телесни повреди, изразили се в комоцио/сътресение/ на главния мозък, контузия на меките тъкани на главата, контузия на меките тъкани на тялото и крайниците, продължителността на периода, през който е изпитвала болки и страдания – 2-3 месеца, обстоятелството, че е преживяла силен стрес, била е откарана с линейка в болницата, извършени са й медицински изследвания, изпитвала е тревога и безпокойство за здравословното си състояние, при което определи размера на дължимото обезщетение по справедливост, на 15 000лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 26 000лв., следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1 615,38 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 693,85 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
С.О., с адрес
за призоваване: гр. София, бул. „*******да заплати на В.Е.М., ЕГН **********,
съд.адрес: ***, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 15 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от леки телесни повреди - комоцио/сътресение/
на главния мозък, контузия на меките тъкани на главата, контузия на меките
тъкани на тялото и крайниците, причинени на 22.04.2013 г. в гр.София от
паднал върху В.Е.М. клон от дърво в парка „Заимов”, стопанисван от С.О./, като иска
в останалата част, до пълния предявен размер от 26 000 лева., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.О.да
заплати на В.Е.М., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 1 615,38
лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.Е.М.
***, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 693,85 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: