Р Е Ш Е Н И Е
№ 387 09.03.2020 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Чавдар Д.
при секретар И. Ламбова и с участието на Р.Д. – прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, разгледа адм.д. № 274/2020 година.
Производството е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Л.К.Д. с ЕГН **********,*** с БУЛСТАТ *********, гр. Бургас, ул. “Александровска” №26, представлявана от кмета на общината Д. Николов, за осъждане на същата на основание чл.1, ал.1, вр. чл.4 от ЗОДОВ да заплати на ищеца сума в размер на 300,00 лева, представляващи причинени имуществени вреди вследствие отменено с окончателен съдебен акт ( Решение №1738 от 21.12.2018г. по н.а.х.д. 4232/2018г. по описа на БРС, потвърдено с решение №394/01.03.2019г. по к.н.а.х.д. №185/2019г. по описа на АС Бургас) незаконосъобразно наказателно постановление № НП-404 от 21.02.2018г., издадено от заместник кмет на Община Бургас против ищеца.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Й. БАК, който поддържа исковата молба
По същество процесуалният представител на ищеца е изразил претенция за постановяване на решение, с което да бъде уважена исковата претенция. Претендира се присъждане на съдебноделоводни разноски.
Ответникът – Община Бургас, чрез представител по пълномощие, изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата молба. Претендират се деловодни разноски.
Прокурорът дава становище за основателност на исковата молба.
Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от фактическа страна:
С наказателно постановление № НП-404 от 21.02.2018г., издадено от заместник кмет на Община Бургас, на ищеца Л.Д., в качеството му на съдружник в ДЗЗД Дайм 2012 с БУЛСТАТ № ******* е била наложена глоба в размер на 500 лева, за това, че на 30.07.2017 година, при извършена проверка по прилагане на Наредбата за преместваемите дейности за търговски и други обслужващи дейности на градското обзавеждане на територията на Община Бургас било установено, че е поставил без надлежно разрешение, на тротоарната площ пред обект : Кафе Театър, находящ се в гр. Бургас, ул. Цар Асен №36А, 21 броя външни маси с по 4 седящи места, разположени на площ около 84 кв.м. без издадено разрешение от Община Бургас, по реда указан в раздел II от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и др. обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас.
Наказателното постановление е било оспорено пред РС – Бургас, за което е било образувано административно-наказателно дело № 4232/2018 година. С решение № 1738/21.12.2018 година (лист 34-38), съдът е отменил НП като незаконосъобразно. Решението е било оспорено от страна на Община Бургас, в чиито структури попада и АНО, издал процесното НП, пред Административен съд Бургас, като със свое решение №394 от 01.03.2019г. по к.н.а.х.д. 185/2019г. по описа на същия съд, касационен състав е оставил в сила въззивното решение, като окончателният съдебен акт е влязъл в сила на същата дата - 01.03.2019г. В образуваното административно-наказателно дело, дружеството се е представлявало от процесуален представител – адвокат Ж. Й. от БАК, за което, видно от договор за правна защита и съдействие от 20.10.2018 година е договорено възнаграждение в размер на 300 лева (лист 16 от АНД №4232/2018 по описа на БРС). Доказателства за заплащане на сумата в брой или по банков път не са били представени в административно-наказателното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен.
По
делото няма спор, че на Л.Д. с НП № НП-404/21.02.2018г., издадено от заместник
кмет на Община Бургас е била наложена глоба
в размер на 500 лева. Същото е било оспорено по съдебен ред пред РС – Бургас,
посредством наетия адвокат Й. от БАК. С решение № 394/01.03.2019г., АС – Бургас
е оставил в сила отменителното решение на РС Бургас, като решението е влязло в
законна сила на същата дата 01.03.2019 година.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства по този закон страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Тази разпоредба е нова, приета с изменение на закона обнародвано в ДВ, бр. 94 2019г., като към момента на провеждане на производството по ЗАНН, предмет на разглеждане от настоящия съд, тази правна възможност не е съществувала, поради което приложим за претенциите за разноски е общият ред за обезщетяване на граждани за вреди причинени от незаконосъобразни актове и действия на държавата и общините.
На основание чл. 203 ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203 ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.
Според чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. От цитираната разпоредба следва, че за да възникне правото на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението; 2. вреда от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.
Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Ето защо, следва да се приема, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С решение №394/01.03.2019 година, постановено по к.н.а.х.д. №185/2019 година по описа на АС – Бургас, е потвърдена окончателно отмяната на НП № 404 от 21.02.2018г., издадено от заместник кмет на Община Бургас, което решение е влязло в законна сила на същата дата 01.03.2019 година.
Обикновено отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Няма пречка обаче, този договор да не е съставен на бланка, какъвто е договора в настоящата хипотеза. Съобразно тълкувателно решение № 6/2012 на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В производството по обжалване на НП № НП-404 от 21.02.2018г., издадено от заместник кмет на Община Бургас, пред БРС ищецът е бил представляван от процесуален представител, на основание представени по делото договор за правна зашита и съдействие и пълномощно. За същите следва да бъде отчетено обстоятелството, че имат за предмет дело, идентично с това, по което са били приложени. Не се сочи дали това е сторено в брой или по банков път, който пропуск е дал основание на ответника да оспорва плащането й. Верността на отразените в Договора, като вид частен свидетелстващ документ, обстоятелства не е била оспорена, поради което производство по реда на чл.193 ГПК не е било открито от съдебния състав. От друга страна, непълнотата при отразяване начина на плащане на договореното възнаграждение само по себе си може да бъде основание за отхвърляне на исковата претенция единствено в случай, че плащането е било направено по сметка и не се потвърждава от допълнителен платежен документ, удостоверяващ това обстоятелство. Отразяването на начина на плащане е съществено изискване за случаите на заплащане на хонорара по банков път, когато договорът следва да бъде придружен от платежно нареждане, но не и в хипотезите, когато заплащането е извършено в брой. В този случай, съобразно цитираното по-горе тълкувателно решение в договора следва да бъде отразен единствено факта на плащането, като договорът служи за разписка, доколкото сумата не надхвърля размера на допустимите за доказване с гласни доказателствени средства плащания.
Твърдение за заплащане на адвокатския хонорар по банков път като позитивен факт в настоящото дело не се сочи, нито се доказва от процесуалния представител на ответния орган. Напротив адвокатът Й. в о.с.з. твърди и това не се оспорва от клиента му, че заплащането е било направено в брой. В този случай изявлението за извършеното плащане на договорената сума, отразено в договора за правна помощ следва да бъде зачетено за разписка, удостоверяваща извършеното плащане.
Само за яснота следва да се посочи, че представената в о.с.з. в подкрепа на плащането декларация не може да бъде ценена сама по себе си като доказателство подкрепящо исковата претенция, доколкото в същата не е посочена датата на плащане на спорното възнаграждение. Въпреки това обаче, доколкото истинността и в частност верността на съдържанието на договора за правна помощ не е било оспорено в хода на съдебното следствие, а само факта на плащането, то следва , че декларацията и договорът в чиято подкрепа тя е съставена, представляват съвкупност от писмени доказателства, които установяват основателността на претенцията и нейния размер.
Следователно, от незаконосъобразният акт - отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен акт, наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление, в размер на 300 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
Налице е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение.
Според тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1 ал.1от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана в пълния й предявен размер от 300,00 лева и следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение представителство по НАХД №4232/2019г. по описа на РС Бургас, оставящо в сила решението на въззивната инстанция, отменило наказателно постановление № НП-404 от 21.02.2018г., издадено от заместник кмет на Община Бургас.
Ищецът е внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 10 лева. С оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на ответника, а така също и 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 19.02.2020 година (лист 20).
С оглед на изложеното, на основание чл. 203 ал.2 от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Община Бургас с БУЛСТАТ *********, гр. Бургас, ул. “Александровска” №26, представлявана от кмета на общината Д. Николов да заплати на Л.К.Д. с ЕГН ********** сума в размер на 300 (триста )лева, представляваща причинени имуществени вреди вследствие отменено с окончателен съдебен акт ( Решение №1738 от 21.12.2018г. по н.а.х.д. 4232/2018г. по описа на БРС, потвърдено с решение №394/01.03.2019г. по к.н.а.х.д. №185/2019г. по описа на АС Бургас) незаконосъобразно наказателно постановление № НП-404 от 21.02.2018г., издадено от заместник кмет на Община Бургас против ищеца.
ОСЪЖДА Община Бургас с БУЛСТАТ *********, гр. Бургас, ул. “Александровска” №26, представлявана от кмета на общината Димитър Николов да заплати на Л.К.Д. с ЕГН ********** сумата от 210 (двеста и десет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва или
протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: