МОТИВИ към ПРИСЪДА
от 31.10.2013г.на КРС
по НОХД № 605/
2013г.
Повдигнато е обвинение срещу А.Н.М. за извършено престъпление на 30.05.2012г.
в гр.Кърджали по чл.216 ал.1 вр.чл.20 ал.4 от НК.
Прокурорът в хода на съдебните прения пледира, че описаната фактическа обстановка
в обвинителния акт се потвърдила по несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното и приобщени на съдебното следствие доказателства, както и тези
събрани устно и непосредствено от съдебния състав. Считал обвинението за
доказано и най- вече участието на подсъдимия А.М. като помагач. Действията му
се изразявали именно в охраната, която осъществявал докато С.В. срязвал с
клещите катализатора на лекия автомобил на свидетелката Ю.М.. Той съзнавал, че
наблюдавайки и предупреждавайки го за приближаване на трети лица, улеснявал С.В.,
който през това време бил под автомобила и режел изпусквателните му тръби. Моли
съда на основание чл.216 ал.1 вр.чл.20 ал.4 от НК да признае подъсдимия А.М. за
виновен и да му замени предвиденото наказание „лишаване от свобода” на
основание чл.55 ал.1 т.2 от НК с наказание „пробация” при превес на
смекчаващите обстоятелства в законен размер. Моли приобщените по делото като
веществени дакозателства- срязана част от изпускателни тръби на автомобил, да
бъдат върнати на собственика им. Клещите тип Грип и черна запалка с надпис
„Футбол” да се отнемат в полза на държавата на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК,
тъй като били собственост на С.В. и послужили за извършване на умишлено
престъпление. Лекият автомобил марка „Алфа Ромео” модел 166 с рег.№ РВ7300МС,
контактен ключ за него и свидетелство за регистрация част ІІ настоява да бъдат
върнати на собственика им А.М..
Подсъдимият М. не се признава за виновен. Дава обяснения, в които твърди,
че на инкриминираната дата дошли заедно със свидетеля С.В., за да се видят с
приятел на последния. Немогли да се свържат с него, поради което деецът М. се
обадил на свидетеля А.Б., с който били приятели, за да се видят и излезнат в
гр.Кърджали. На път за този град, подсъдимият и свидетелят В. минали през
с.Марково, откъдето последният взел чанта, която поставил в багажника на лекия
му автомобил. В гр.Кърджали тримата седнали в едно заведение, откъдето си тръгнали
около полонощ. На тръгване С. попитал А. за някакъв блок, след което се
разделили с последния. От там двамата се насочили към паркинг на блок в
кв.Възрожденци в гр.Кърджали и там деецът загасил автомобила си. Свидетелят С.
му казал да го изчака и излезнал от колата. Подсъдимият стоял в автомобила,
както и излизал навън, за да пуши цигари, когато след около 15- 20минути
повикал С., който му казал да го изчака. Така след пет минути той се върнал в
автомобила и подсъдимият М. потеглил, когато на изхода на паркинга бил спрян от
полицаи. В последна дума деецът заявява, че делото било фарс и той бил невинен.
Неговият защитник настоява, че подсъдимият М. и неговият приятел В. дошли в
гр.Кърджали на разходка, за да се видели със свой познат. Никой от тях двамата
не споделял, че предварително се уговорили да дойдат с цел извършване на
престъпление. Нямало нито едно доказателство по делото, което да установявало,
че деецът М. знаел какво ще върши и е извършил С.В.. Между тях двамата нямало
уговорен план по какъв начин подсъдимият М. да му оказва помощ при извършване
на престъплението. Защитникът изразява несъгласие с прокурора, че по несъмнен
начин било доказано повдигнатото обвинение с оглед показанията на прекия
очевидец Х.Р.. Освен това прокуратурата по никакъв начин не доказала
обслужващата дейност на подсъдимия М., за която имало повдигнато обвинение.
Обвинението не било доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което моли
съда да се произнесе с оправдателна присъда относно подсъдимия по така
повдигнатото му обвинение.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият А.Н.М., роден на ***г***,
български гражданин, със средно образование, неженен, студент, неосъждан, с ЕГН
**********.
На 29.05.2012г.
свидетелят С.В. и подсъдимият А.М. след обяд се намирали в гр.Пловдив, където
живеели. Двамата се уговорили същият ден да отидат с колата на дееца до
гр.Кърджали, за да откраднат катализатор от лек автомобил. По път се отбили до
жилището на свидетеля С.В., който излязъл от там с чанта, в която имало
инструменти- клещи тип Грип, крик и дрехи. Той ги поставил в багажника на
автомобила на подсъдимия А.М. марка „Алфа Ромео” модел 166 с рег.№ РВ7300МС, и
така двамата поели към гр.Кърджали. По пътя последният се обадил на свой
приятел- свидетеля А.Б.,***, за да се видят. Около 20ч., когато пристигнали в
града, последният ги ориентирал към заведение в гр.Кърджали кв.Възрожденци,
където се срещнали. Там останали половин час след полунощ, когато свидетелят Б.
си тръгнал, а другите двама- свидетеля С.В. и подсъдимият М., се отправили с
управлявания от последния автомобил към блок 15 в същия квартал, където спрял
на паркинга пред блока, който нямал друг изход. Двамата слезнали от колата като
свидетелят С.В. се преоблякъл с дрехите, които носел, взел клещите и крика от
багажника и се отправили заедно към входа на блок 15, който имал един вход.
Пред него бил паркиран лек автомобил марка „Пежо” модел 206SW с рег.№ К5286АТ собственост на свидетелката Ю.М.. Непосредствено
до него се намирал тротоар, където била поставена пейка, а зад нея имало
храсти. След тези храсти се намирал входа на съседния блок. Свидетелят В. с
помощта на крика повдигнал описания автомобил „Пежо”, а чрез клещите тип Грип
започнал реже аспуха му като си светел със запалка с фенерче, която носел със
себе си. По това време подсъдимият М. сядал на пейката, която се намирала там,
ставал от нея, но оставал в близост, като се оглеждал да не идва някой. Всичко
това било забелязано от свидетелката Х.Р., която по това време се намирала на
терасата и наблюдавала и двете момчета. В един момент се появила светлина от
фарове на друг автомобил, при което двете момчета се скрили в близките храсти.
След като той паркирал, те излезнали и заели предишните си места- свидетелят В.
под инкриминирания автомобил, а подсъдимият около пейката като наблюдавал да не
идва някой. Виждайки всичко това свидетелката Х.Р. се убедила, че се извършвала
кражба, поради което веднага се обадила по телефона на номер 112 и съобщила за
случващото се.
За около 15 минути
свидетелят В. срязал катализатора на автомобила „Пежо”. Той се бил насочил към
него, тъй като цената на катализаторите на този вид автомобили била голяма. Но
след като видял номерът му, установил, че той не бил желаният от него, поради
което го хвърлил в намиращите се в близост храсти. От там заедно с деецът се
качили в автомобила, с който пристигнали в гр.Кърджали, но свидетелят В. забравил
на место запалката, с която си служел при срязването на катализатора. Излизайки
от паркинга до бензиностанция „Петрол” на изхода на блок 14 на разстояние от
около 150- 200 метра от инкриминирания автомобил марка „Пежо”, около 01.00ч. на
30.05.2012г. те били спрени от полицейски автопатрул изпратен от ОДЧ в състав
свидетелите И.Ч., Г.З. и В.В. по повод подадения сигнал на телефон 112 и факта,
че автомобилът бил с пловдивска регистрация. Той се управлявал от подсъдимия М.,
а пътник до него на предната седалка бил свидетелят С.В.. Докато тримата
полицаи пътували към посоченото им местопроизшествие, по радиостанцията
потърсили помощ от колегите си, ако евентуално имало нужда от съдействие. Там
на место първите поискали документите за самоличност и разпоредили на
подсъдимия, който бил водач на автомобила, да слезе. В този момент там
пристигнал и повикания полицейски екип за съдействие в състав свидетелите Н.А.
и Т.Н.. Те двамата заедно със свидетеля И.Ч. се отправили към лекия автомобил,
за който бил подаден сигнал, а В. и З. извършили справка с дежурния за
подсъдимия М. и свидетеля В., при която било установено, че последният бил
осъждан за кражба на катализатори. По това време свидетелят В.В. видял, че
пътникът в спрения автомобил- свидетелят С.В., отворил врата на колата, при
което му било разпоредено да я затвори. След проверката на документи
свидетелите Г.З. и В.В. извършили такава и на автомобила управляван от дееца, при
която установили наличие на тубичка с масло зад предната дясна седалка, както и
че ръцете на свидетеля С.В. били изцапани с масло.
По това време свидетелите
А., Ч. и Н. оглеждали автомобила, за който бил подаден сигнал, както и мястото
около него, като били насочвани от свидетелката Х.Р.. До л.а. марка „Пежо”
модел 206SW с рег.№ К5286АТ в храстите те
намерили катализатор. Полицаите се навели под този автомобил и видели, че на
него му липсвала намерената част. След това между гумата на тази кола и
тротоара свидетелят Т.Н. намерил черна запалка с фенерче с надпис „Football”. На
место, за да пазят произшествието останали полицаите А. и Н., а И.Ч. отишъл при
колегите си З. и В., заедно с които отвели в РУП- Кърджали разделени в две коли
подсъдимият М. и свидетеля С.В., където били задържани.
Веднага след това, а
именно около 10 минути по- късно, свидетелят И.Ч. заедно с оперативен работник
се върнал на местопроизшествието. На мястото, където бил спрян автомобила
управляван от подсъдимия М. в гр.Кърджали кв.Възрожденци, свидетелят Ч. намерил
на пътното платно найлонова торба с
намиращи се в нея клещи тип Грип, които изззели с Протокол за оглед на
местопроизшествие от 30.05.2012г.
Видно от заключението на вещото лице, извършило съдебната комплексна
оценителна и техническа експертиза, справедливата пазарна стойност на
отрязаната част от изпускателните тръби за изгорелите газове на лекия автомобил
марка „Пежо” модел 206SW с рег.№ К 5286
АТ към 30.05.2012г. възлиза на 714.00лева. По диаметрите на отрязаните тръби,
предната 60 мм
и задната 55 мм,
по начина на отрязването, по дължината на липсващата от автомобила част- 46 см. и по вида на
приложената към делото част вещото лице заключава, че отрязаната част
принадлежи на лек автомобил марка „Пежо” модел 206SW с peг. № К 5286 АТ.
Според заключението на вещото лице, извършило съдебната трасологическа
експертиза №111/31.05.2012г., иззетият катализатор от местопроизшествието от
30.05.2012г. е част от газоотводната система на лек автомобил марка „Пежо”
модел 206SW с peг. № К 5286 АТ. Със същия вид инструмент- клещи Грип за рязане
на тръби, бил срязан и представеният катализатор.
По делото бил извършен следствен експеримент с участието на С.В., в хода на
който били възстановени и описани всички действия от страна на същия до
задържането им от органите на РУП- Кърджали. Видно от Протокола за извършен
следствен експеримент от 30.05.2012г., В. на място посочил следното: спрели
автомобила в пространството до началото бл.16, кв.”Възрожденци”, след това
посочил мястото на паркирания лек автомобил „Пежо”, както и че го е повдигнал
вечерта с крик, който е носил, легнал е под него и с клещи също държани от него
е срязал катализатора от газоотводната система. След това е станал и е оставил
катализатора в близки храсти.
С протокол за доброволно предаване на 30.05.2012г. били приобщени по делото
лек автомобил марка „Алфа Ромео” модел 206SW с peг. № РВ 7300 МС, контактен
ключ за същия лек автомобил, крик за повдигане на автомобил с ръкохватка за
повдигане и свидетелство за регистрация част II с № ********* на лек автомобил
марка „Алфа Ромео”, модел „166”, с per. № РВ 7300 МС.
С Определение от 05.06.2012г. по
Н.Ч.Д.№532/2012г. по описа на КРС било допуснато обезпечение в полза на РП-
Кърджали по БП №410/2006г. по описа на РУП- Кърджали за обезпечаване на
отнемане в полза на държавата на лек автомобил „ Алфа Ромео”, модел 166 с peг.
№ РВ 7300 МС по реда на чл.53 ал.1 от НК чрез налагане на запор върху лек
автомобил „ Алфа Ромео” собственост на подсъдимия А.Н.М..
С протоколно определение на състав при РС- Кърджали от 14.12.2012г. било
одобрено споразумение за решаване на делото по отношение на С.П.В., като същият
се признал за виновен, за това, че на 30.05.2012г. в гр. Кърджали, в съучастие
като извършител с А.Н.М.- помагач, противозаконно повредил чужда движима вещ-
лек автомобил марка „Пежо” модел 206SW с рег.№ К5286АТ, собственост на Ю.М.М. ***,
срязвайки катализатор от изпускателните тръби на изгорелите газове на същият
лек автомобил, като с това деяние причинил на Ю.М.М. *** имуществени вреди на
стойност 714 лв., поради което и на основание чл.216, ал.1 вр с чл.20, ал.2 вр
с ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е наложено наказание
„пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 1 г.
и 6 м., с периодичност
два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от 1 г.
и 6 м. и
„безвъзмезден труд в полза на обществото” 150 часа годишно, за срок от 1
година. Със същото определение е прекратено наказателното производство по
настоящото дело по отношение на подсъдимия С.В..
Съдът прие тази
фактология на база следните доказателства, които кредитира- обясненията на
подсъдимия М. дадени на досъдебното производство пред съдия, обясненията на свидетеля
В. дадени на досъдебното пред съдия в качеството му на обвиняем, показанията на
всички полицаи разпитани като свидетели, както и тези дадени от очевидеца Х. Р.
и свидетеля Ю.М.. Тези гласни доказателства заедно с протоколите на оглед,
експертизите по делото, Протоколите на доброволно предаване, следствен
експеримент и за полицейска проверка, изграждат логична хронология на събитията
от инкриминираната нощ.
Безспорно е, че на
29.05.2012г. двамата- деецът и свидетелят В.,*** с лекия автомобил собственост
на първия и управляван от него. Безспорно е също така, че на инкриминирата дата
са били спрени от полицейските служители за проверка, при която свидетелят В.
бил с изцапани от масло ръце, както и че при нея изхвърлил от колата найлонова
торба с намиращи се в нея клещи тип Грип, които по- късно същата нощ били
намерени и иззети като веществени доказателства. Безспорно установено е и, че
на 30.05.2012г. свидетелят С.В. срязал катализатора на лек автомобил марка
„Пежо” модел 206SW с рег.№ К5286АТ, собственост на Ю.М.М. ***, който изхвърлил
след това.
Настоящата инстанция
приема, че на 30.05.2012г. срязването на ауспуховите тръби и отделянето на катализатор
от лек автомобил марка „Пежо” е извършено не с цел отмъщение, а за своене,
защото всички събраните по делото доказателства сочат на този извод с
изключение на обясненията на дееца дадени на съдебното следствие пред настоящия
състав и тези приобщени от НОХД № 543/ 2012г. на КРС, и показанията на
свидетеля В. от съдебното производство. Поради това съдът не кредитира
цитираните гласни доказателства поради следното: 1. цялата версия за умисъл на
свидетеля В. да повреди автомобил на свой длъжник, за който не може да даде никакви
конкретни данни, е абсурдна. Този факт се опровергава от показанията на
свидетеля И.Ч. дадени на съдебното следствие и тези приобщени от дадени пред
друг състав на съда по НОХД № 543/ 2012г. на КРС от 12.07.2012г., в които
обяснява, че С.В. на инкриминираната дата е признал, че са дошли в Кърджали, за
да откраднат катализатор, а срязаният такъв изхвърлил, тъй като цената му не
била очакваната; 2. показанията им противоречат на тези дадени от свидетелката Х.Р.,
която е единственият очевидец на случилото се, а е и безпристрастна от изхода
на делото. Тя е видяла високото момче, което при непосредственото възприятие от
съда, това се явява подсъдимият М., да стои до автомобила, чийто катализатор
бил срязан на инкриминираната дата, да се оглежда настрани през цялото време
докато свидетелят В. се намирал под колата, които при появата на светлина се
скрили в близките храсти, а след отминалата опасност отново заели предишните си
места; 3. противоречие има и в показанията и на двамата- дееца и свидетеля В.,
относно целта на посещението на гр.Кърджали. Последният казва, че дошли да се
видят със свидетеля А.Б., а подсъдимият М. установява, че били в Кърджали по
повод желанието на С.В. да се види с негов приятел, неустановен и непосочен
поименно по делото; 4. не напоследно място следва да се посочат и действията на
двамата- дееца и свидетеля В., на датите 29 и 30.05.2012г. Нелогично е
обяснението за повода за посещението на гр.Кърджали, а именно да се срещнеш с
познат, с който при тръгването нямаш никаква уговорка, но въпреки това знаеш,
че ще се върнеш едва на другия ден, когато деецът е трябвало да закара
свидетеля В. в семеен имот в близост до Пловдив, за да прави ремонт по повод,
на което си взел инструменти и работни дрехи.
Посочените доводи до
тук напълно разколебават защитната теза на подсъдимия М. за целта на
посещението им на 29.05.2012г. Този факт събразен с безспорно установеното
стоене на последния до инкриминирания автомобил докато свидетелят В. режел
катализатора му, оглеждането да не идва някой, скриването им заедно при появата
на светлини, напускането отново заедно на местопроизшествието, както и фактите
по омазнените с масло ръце при спирането им органите на МВР и наличието на туба
с масло в купето на собствения на дееца лек автомобил, води до извод, че
последният е имал знание за кражбата на катализатор. Този извод бе направен от
приобщените гласни доказателства- разпита на дееца М. от досъдебното
производство дадени пред съдия на 30.05.2012г., както и от разпита на свидетеля
С.В. дадени на досъдебното производство пред съдия на 30.05.2012г. в качеството
му на обвиняем, тъй като тези обяснения кореспондират едни с други, допълват се
и изграждат една логична житейска картина. Освен това тези показания са дадени
непосредствено след като са били заловени на местопроизшествието и не са имали
време да изграждат защитна версия. Вярно е, че тези доказателства противоречат
на показанията дадени и от двамата на съдебното следствие пред настоящата
инстанция, както и прибщените такива дадени от дееца А.М. при първото
разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Тези доказателства обаче не се
кредитират от съда, тъй като представляват защитна версия, поради описаното по-
горе.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Повдигнато е обвинение за унищожаване на чуждо
движимо имущество, чийто обект са обществените отношения, в рамките на които се
упражнява правото на собственост върху движимите вещи. Като предмет на това
престъпление може да бъде всяка чужда движима вещ като тя трябва да бъде реално
съществуваща такава. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.216 ал.1 от НК може да се осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие и се
изразява във въздействието върху субстанцията или структурата на вещта така, че
последната се променя отрицателно по отношение на първоначалното й
предназначение. Като в настоящият казус бяха събрани категорични доказателства
относно въздействието от страна на свидетеля В. по отношение на инкриминираната
вещ, което се е изразило в повреждане чрез срязване на катализатора от
изпусквателните тръби на изгорелите газове, в резултат на което автомобилът временно
не е могъл да бъде използван пълноценно. Поради това е изпълнен фактическия
състав на престъплението от обективна страна. Не така стои въпроса със
субективната такава. Това е така, защото целта на подсъдимият М. и свидетелят В.
е била не да повредат автомобила, а да откраднат неговия катализатор. Този
умисъл се извлече от техните действия, които водят до извода, че двете момчета
са искали да откраднат катализатора и едва след срязването му са го изхвърлили
в храстите, защото са установили, че цената му не е тази, която са очаквали да
бъде, след като са видели неговия номер. Прочее именно съдържанието на умисъла
е и един от разграничителните критерии между престъплението по чл.216 от НК и
другите престъпления. При повреждането деецът не цели да присвои вещта като я
третира като своя, както е при кражбата. В този смисъл е Решение № 178/ 17.ІV.1972г. на
ІІ н.о. на ВС според което, когато деецът вземе от вещта известна част без
съгласието на нейния владелец с намерение противозаконно да я присвои, извършва
само едно престъпление, кражба, а не повреда на вещ или две деяния в съвкупност.
В случая сеецът чрез извършване на охрана на свидетеля В. на инкриминираната
дата, му е помогнал да открадне катализатора. Налице е формата помагач съгласно
Тълкуваетлно решение № 54/ 16.09.1989г. по н.д.№ 49/ 89 на ОСНК.
Поради описаното настоящата инстанция приема, че деецът не е осъществил
вмененото му деяние, защото за да е налице престъпление по смисъла на закона,
следва деянието- действие или бездействие, да е осъществено опасно, да е
извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо. Подсъдимият А.М. от
субективна страна не е осъществил състава на престъплението, за което е
предаден на съд, а именно по чл.216 ал.1 от НК, защото крайната цел на дееца не
е била да повреди колата или да се отнася безразлично към нея без да преустановява
действията си, а да отнеме катализатора му. Според този състав на съда той е
участник в извършване на кражба, към каквото обвинение е бил привлечен като
обвиняем, а по- късно и като подсъдим. Но с последвалото изменение на
обвинението, той е обвинен в повреждане на чужда движима вещ- лек автомобил, в
съучастие като помагач, поради което незможно да бъде осъден за кражба поради
липса на такова обвинение, което е по- тежко наказуемо престъпление. Предвид
всичко това настоящата инстанция постанови оправдателна присъда, защото приема,
че няма извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК от подсъдимия М., въпреки,
че е налице извършена кражба, за което обаче няма правомощие да се произнесе
поради актуалното обвинение, по което следва да има произнасяне от съда.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила разпореждане с веществените
доказателства по делото, както
следва: -
да се върне на Ю.М.М. катализатор от лек автомобил „Пежо”,
модел „206SW”, с per. № К 5286 АТ в качеството му на
собственик;
клещи Грип, черна запалка с надпис „Football”,
крик за повдигане на автомобил с ръкохватка за повдигане се
отнемат в полза на държавата на основание чл.53 ал.1 т.1 от НК; Свидетелство за
регистрация част II с № ********* на лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел „
166”, с per. № РВ, 7300 МС, лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел „166”, с
per. № РВ, 7300 МС, контактен ключ за същия лек автомобил, се връщат
на А.Н.М., тъй като той е собственик на този автомобил, за който
не бе установено да са налице основанията за отнемането му.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: