Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.П., 09.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, VI граждански състав, в
публично заседание на 18.12.2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ФИЛИПОВА
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 4944 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взема
предвид:
Производството е по реда
на чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Исковата молба е
подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против И.Д.Т.
ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на
дължимост на сумата от 584,01 лв., за която е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 3504/2017 г. на РС-гр.П., по което
съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника, своевременно възразена. РС
П. е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Ищецът
твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответникът е ползвател на топлинна
енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на
длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на
настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането, както
следва: 514,70 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина
енергия за периода от 01.11.2014 г. до 31.03.2017 г. и 69,31 лв. – лихва за
забава от 05.01.2015 г. до 11.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата
на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3504/2017 г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Препис от исковата молба
и доказателствата са връчени на ответника по делото, в едномесечния срок след
получаването им, по делото е постъпил отговор, в който се оспорват и двата
предявени иска. Приложен е НА №21, том V, дело К-972/1990 г. за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот от 19.06.1990 г.,
от който се установявало, че ответникът е бил обезщетен с жилище №16 и №17 с
площ от 118,16 кв.м. Твърди, че съгласно този документ липсва самостоятелност
на ап.16, така, както се твърди в исковата молба. Не било посочено на какъв
принцип е измерена консумираната енергия. Никой не отчитал и не са били правени
замервания на ап.16, за да се определи какво количество енергия се консумира.
Твърди, че независимо от това в „Т.П.” ЕАД били подавани молби за спиране на
топлоподаването от трети лица, различни от ответника, и според него именно те
следва да се приемат като ползватели на имота. Твърди, че не е доказано
твърдението на ищеца, че ответникът е ползвател на топлинна енергия за
посоченото жилище и дължи съответните суми.
Третото лице – помагач „Холидей
и Райзен” ЕООД, не взема становище по съществото на делото, представя
изисканите от него писмени доказателства, с които доказва, че е извършвал
отчитането и дяловото разпределение в сградата на адрес ***
Съдът, като обсъди становищата и изявленията на страните
и доказателствата по делото, намери за установено следното: От приложеното ч.гр.д. №3504/2017 г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 18.05.2017 г. пред ПлРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника 2124,86 лева за главница за периода 01.02.2008 г.– 31.03.2017 г. и лихва върху главницата в размер на 1075,44 лева за периода 02.04.2008 г. до 10.05.2017 г. и законната лихва върху главницата от 18.05.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата 64
лв. за деловодни разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В изпълнение на указанието на заповедния съд,
ищецът е предявил иск срещу ответника за установяване на своето вземане, като е
редуцирал неговия размер, съобразявайки изтичането на кратката погасителна
давност. Видно е от
приложено от
ищеца копие от
вестник „Посоки”, че „Т.П.” ЕАД е публикувала общите условия за предоставяната
от нея услуга.
По делото е приет представения с отговора към
исковата молба НА №21 от 19.06.1990 г. за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, с който
ответникът И.Т. е признат за собственик на жилище ***със застроена площ на
жилището от 118,62 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение и съответните общи
части на сградата.
По делото с молба от 31.10.2017 г. от страна на
ищцовото дружество е уточнено, че се претендира сума за отопление, начислена за
периода 01.11.2014 г.-31.03.2017 г. в размер на 228,86 лв., за същия период от време се претендира
сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, в размер на 270,79
лв., както и суми за дялово разпределение в размер на 15.05 лв.
Отчетът за консумация на отдадената в жилището и в сградата топлоенергия е
изготвен от третото лице – помагач на ищеца „Холидей и Райзен” ЕООД, което е
представило по делото подробни месечни справки за разпределението на ТЕ в
жилището на ответника – л. 42 – 47 от делото, за периода 01.11.2014 г.-31.03.2017 г.
По делото е допусната ССчЕ, от заключението на
която се установява, че размерът на главницата, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2014 г.-31.03.2017
г. възлиза на 514,70 лв. Размерът на лихвата върху главницата от 514,70 лв. за
задължението от 01.11.2014 г. -31.03.2017 г. е в размер на 69,31 лв.
По делото е допусната СТЕ, като видно от
заключението на същата, до имота на ответника е доставяна топлинна енергия, а
извършеното разпределение от разпределителното дружество е съгласно Наредба за
топлоснабдяване. ВЛ посочва, че в банята има монтирана щранг лира с посочени
технически параметри, а отоплителните тела са демонтирани. Посочва се, че в
имота не се ползва топла вода. Посочва се, че поради размяна на отопляемите
обеми с другия апартамент на ответника-№17, не са изчислени правилно дяловете
за сградна инсталация, като компонентите на индивидуалната сметка на ап.16 са
посочени в Таблица 1 и Таблица 2 от заключението на ВЛ по месеци. В съдебно
заседание ВЛ посочва, че лично е посетил
дома на ответника, като там са две жилища-№16 и №17, като се водят на ответника
И.Т.. Двата апартамента са един до друг. ВЛ посочва, че е допусната техническа
грешка при ищцовото дружество досежно отопляемия обем на жилищата, като за №16,
който е по-малкия апартамент, е посочена кубатурата на големия апартамент.
Посочва, че апартамент №16 е с отопляем обем 94,84 куб.м., така, както е
посочено в заключението на експертизата, т.е. той е една гарсониера. Вещото
лице посочва в своето заключение, че горното объркване е довело до погрешно
изчисление на компонента за сградна инсталация, един от компонентите за
отопление, от дружеството за дялово разпределение, т.к. той се смята на база
отопляемия обем на жилището.
С оглед заключението на СТЕ е допусната нова
комплексна съдебно икономическа и техническа експертиза, видно от която
начислените и неизплатени суми във връзка с коригирания обем на жилището от
145,95 куб.м. на 94,84 куб.м. възлиза на 419,37 лв. главница, от които сума за
отопление в размер на 228,86 лв., ТЕ, отдадена от сградната инсталация в размер
на 175,46 лв., и лихва за забава върху посочените по-горе главници в размер на
56,19 лв. ВЛ посочват, че изчисляването на действително отопляемия обем на
жилищата се извършва само по архитектурен проект на сградата. Такъв е
представен от собствениците на имоти, при въвеждане на абонатната станция в
експлоатация.
ВЛ посочват, че през м.12.2016 г. партидата на
абоната е сменена от Д.Т.на името на Н.Т.а на 23.03.2017 г. от Н.Т. на И.Т.. В
о.с.з. ВЛ допълват, че заявлението за сменяне на партидата през март 2017 г. е
било подадено от Н.Т.. Съдът
кредитира експертните заключения на СИЕ, СТЕ и комплексната икономическа и техническа
експертиза като
обективни и изготвени от специалисти,
разполагащи с необходимите специални знания.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Безспорно се доказа, че ищецът - „Т.П.”
ЕАД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като е последвало
възражение от страна на длъжника. Това поражда правен интерес за заявителя/ищец
да подаде установителен иск по чл. 422 ГПК, с което е образувано настоящето
дело. Същият е предявен в законоустановения срок.
От представения с отговора на исковата молба НА
№21 от 19.06.1990 г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, се установява, че ответникът е
признат за собственик на жилище ***със застроена площ на жилището от 118,62
кв.м., ведно с прилежащо избено помещение и съответните общи части на сградата.
Съдът намира, че съгласно чл. 153 ЗЕ ответникът като собственик на топлоснабдения имот е ползвател на топлинна енергия,
поради което тя е дължима. Цитираната разпоредба на закона гласи, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата
на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
От изложеното е видно, че потребител/клиент
на топлинна енергия е лицето, което е собственик на топлоснабден имот в сграда
в режим на етажна собственост и съответно получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване
на партида на негово име не означава, че облигационни отношения между страните
не съществуват, тъй като тези отношения възникват по силата на закона. Между
топлофикационното дружество и собственика на топлоснабден имот възникват
облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на
закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор за продажба на
топлинна енергия. Съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ законово
правило, собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект
в сграда под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
клиент/потребител на топлинна енергия /в този смисъл е константната практика на ВКС – Решение №
221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014
г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по
гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д.
№ 635/2015 г., ВКС, III г. о., Определение № 485/30.04.2015 г. по гр. д. №
124/2015 г., ВКС, III г. о., Определение № 1203/29.10.2015 г. по гр. д. №
3975/2015 г., ВКС, IV г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. № 1460/2011
г., ВКС, IV г. о., Определение № 1200/02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г.,
ВКС, III г. о. и много други/.
Следователно притежаването на правото на
собственост на ответника върху
процесния топлоснабден имот води до създаване на договорни отношения за
продажба на топлинна енергия между нея и топлофикационното дружество и до
възникване на задължението му да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия в собствения му имот.
С оглед
регламентираното в закона за качеството потребител/клиент на топлинна енергия и доколкото не се твърди да е учредено вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, съдът намира за ирелевантно
обстоятелството на
чие име се води съответната партида за топлоснабдения имот.
По делото се установи от всички приети
експертизи, че в сградата има изградена АС и топлопреносна мрежа. При това
процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответникът като физическо лице, собственик
на топлоснабден имот, е лице ползващо
ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на потребител на ТЕ.
Законът за енергетиката утвърждава като
принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, реално
доставената на границата на собственост топлинна енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ.
Т.е., законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената
на доставената до абонатната станция на сградата – етажна собственост -
топлинна енергия. Тази цена подлежи на разпределение между отделните
собственици на имоти в сградата, явяващи се потребители на топлинна енергия по
утвърдени правила. От допуснатата по делото СТЕ се установява, че дружеството за дялово
разпределение е начислявало топлинна енергия за отопление в баня и дял от
сградна инсталация на имота, като разпределението на ТЕ е изготвено съгласно
методика за разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост,
приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16-334 от 06.04.2007 г.
Установява се от заключението на допуснатите
съдебно икономическа и съдебно техническа експертиза, че погрешно при ищцовото
дружество е била посочена кубатурата отопляем обем на топлоснабдения имот, а
именно ап. 16, находящ се в ***, което съгласно заключението на вещите лица е
довело до погрешно изчисляване на компонента за сградна инсталация, един от
компонентите за отопление, от дружеството за дялово разпределение, т.к. той се
смята на база отопляемия обем на жилището. За определяне на същия съобразно
действителната кубатура на имота съдът е допуснал комплексна икономическа и техническа
експертиза, от която се установява, че
дължимите и незиплатени суми възлизат на 419,37 лв. главница, от които
сума за отопление в размер на 228,86 лв., ТЕ, отдадена от сградната инсталация
в размер на 175,46 лв., и лихва за забава върху посочените по-горе главници в
размер на 56,19 лв.
При това положение ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 419,37
лв.-главница на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 31.03.2017 г., както и
сумата в размер на 56,19 лв. – лихва за
забава върху главницата за периода от
05.01.2015 г. до 10.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 3504/2017 г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите, като за
разликата до претендираните 514,70 лв. главница и 69,31 лв. лихва за забава предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Заповед за изпълнение на парично задължение на
осн. чл. 410 от ГПК № 2251/19.05.2017 г. по ч.гр.д.№3504/2017 г. на ПлРС следва да се обезсили за сумите, за които не е бил предявен иск, а именно- за сумата над 514,70 лв. главница и
69,31 лв. представляваща лихва за забава.
При този изход на делото, и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските и в двете
производства в тежест на ответника,
в размер, определен съобразно уважената
част на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и уважения иск
/съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските, направени от
ищеца и в заповедното производство/. Съдът намира, че с оглед изменението на
чл. 78, ал. 8 ГПК, претендираното възнаграждение за юрисконсулт следва да се определи в размер на 100.00 лв. за исковото производство. При това положение на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 403,08 лв.,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и
внесени депозити за вещо лице в исковото производство и 20,80 лв., представляващи разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. На ответника се дължат
деловодни разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК в размер на 87,28
лв. в исковото производство съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.
с чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, по отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление ***,
че И.Д.Т. ЕГН ********** му дължи
сумите от 419,37 лв.-главница на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 31.03.2017 г., както и
сумата в размер на 56,19 лв. – лихва за
забава върху главницата за периода от
05.01.2015 г. до 10.05.2017 г., ведно със законната лихва от 18.05.2017
г. /датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3504/2017 г. на ПлРС/ до окончателното изплащане на
сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен размер като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОБЕЗСИЛВА на осн.
чл. 415 ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл.
410 от ГПК № 2251/19.05.2017 г. по ч.гр.д.№3504/2017 г. на ПлРС на ПлРС за сумите над 514,70 лв.-главница на
незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.11.2014 г. до 31.03.2017 г. и сумата над 69,31 лв. – лихва за забава от 05.01.2015 г. до 10.05.2017 г.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.1 ГПК И.Д.Т. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление ***,
разноски по настоящото производство в общ размер на 403,08 лв., както и разноски в производството по ч.гр.дело
№3504/2017 г. в размер на 20,80 лв.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД с ЕИК *********, адрес
на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Т.
ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 87,28 лв. в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: