Решение по дело №1068/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Ш. Д. А., [държава], с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец): РПЦ – Харманли, [жк], срещу Решение №2790/31.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт бил незаконосъобразен, поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му.

Административният орган формално бил цитирал информация за ситуацията в [държава], но бил пропуснал да обсъди приложимостта по отношение на жалбоподателката на хипотезата на чл.8, ал.6 от ЗУБ. Не било обсъдено също дали тези събития нямало да обосноват основателното предположение, че спрямо нея няма да бъде осъществено и преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Ноторно било известно за административния орган обстоятелството за влошената обстановка в [държава], настъпила през последните месеци. Светкавичното настъпление на бунтовниците, начело с движението „Хаят Тахрир аш-Шам“, бивше подразделение на „Ал Кайда“, превземането на редица ключови градове в цяла [държава] и свалянето на президента Б. А., довело до хиляди жертви от страна на цивилното население. Несигурността и размириците продължавали и никой не можел да предвиди как ще се развият събитията в [държава]. Цитира се информация от общодостъпен източник и се твърди, че поради актуалната обстановка в [държава] и ескалацията на насилието, евентуалното връщане на жалбоподателката там щяло да застраши пряко нейни основни неотменими права, като правото на живот и свобода, и щяла да бъде изложена на риск от тежки посегателства.

Намират се за неоснователни доводите на административния орган по приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ, като се твърди, че актуалната информация относно [държава] след 27 ноември 2024 г. и падането на режима на президента Б. А. опровергавала приложението на тези разпоредби, и се цитира част от позиция по връщането в Сирийска арабска република, публикувана от Върховен комисар на ООН за бежанците на 16 декември 2024 г.

Счита се, че актуалната ситуация в [държава] отговаряла на тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, както и че следвало да се вземе предвид като най-нова практика решението на СЕС по дело С-406/22 и с оглед тълкуването на член 37 от Директива 2013/32 да се приеме, че дори някои части на [държава] да бъдат определени като сигурни, връщането на търсещи закрила не можело да бъде осъществено, защото в други части на страната съществували заплахи за цивилното население поради продължаващите въоръжени конфликти.

Обжалваното решението било постановено в противоречие с прогласените в чл.13 от АПК принципи на последователност и предвидимост, а именно, че административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Липсвали ясни и точни мотиви, защо след като през последните години на сирийските граждани се предоставяла международна закрила, при липса на коренно променена ситуация в страната, в настоящия момент от ДАБ масово се издавали отрицателни решения.

Твърди се също, че в оспореното решение административният орган не бил спазил императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК, да обсъди всички относими факти, декларации и документи, свързани с личното положение на жалбоподателката, или с държавата й на произход, или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.

Като не обсъдил всички изложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на жалбоподателката с общата обстановка в [държава], административният орган произнесъл решението си при липса на мотиви, и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител ст.юрк.Л. Г., ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез Дирекция „Миграция“ – МВР, с вх.№УРИ 105400-4009/25.09.2024 г. (с имена Ш. Ж.) и молба, подадена чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ при МС под вх.№4090/04.10.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-35053/04.10.2024 г., Ш. Д. А., [държава], е поискала закрила от Република България.

Чужденката е била регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-35053/04.10.2024 г. като Ш. (собствено име) А. (бащино име) Д. (фамилно име), [държава], родена на [дата]. в [държава], обл.Х., [населено място], с постоянен адрес [държава], [населено място], етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***, професия ***, с *** образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за братята и сестрите на чужденката, част от които са в [държава], а друга част в Турция, както и за съпруга й Д. А. И., за който е вписано, че се намира в България.

Под рег.№УП-35053/07.02.2025 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Ш. Д. А., [ЛНЧ].

В хода на интервюто чужденката заявява, че била сирийска гражданка, родена в [населено място], обл.Х., но през 2013 г. се преместила в [населено място] и живяла там до напускане на родината си. Била [семейно положение] с религиозен брак за Д. А. И., нямали деца. Работела като шивачка. Сочи, че в [държава] вече нямало никой от близките й, възможно било там да е един от братята й, но той бил в неизвестност.

Интервюираната обяснява, че напуснала [държава] на 10.09.2024 г. нелегално за Турция, където останала 13 дни. На територията на България влязла на 23.09.2024 г. със стълба над оградата, били общо 7 души. След като преминали на българска територия, ходили три дни в гората, след което били качени в автомобил от трафикант и потеглили за [населено място], където били задържани от полицията.

На въпроса защо е напуснала държавата си на произход отговаря, че напуснала [държава] заради войната и липсата на елементарни условия за живот. Нямало ток, нямало вода, нямало работа. Постоянно били дискриминирани, защото били кюрди и постоянно се страхували за живота си.

Разказва, че баща й бил убит през 2013 г. от ДАЕШ, защото сметнали, че е член на ПКК, имала вуйчо, чичо, леля и десет братовчеди, които загинали в различни периоди от време, фамилията им пострадала много от войната. На въпроса за честотата на инцидентите свързани със сигурността в района й отговаря, че много често имало инциденти в Х., имало отвличания за откуп, а кражбите били ежедневие. Брат й бил заплашван с убийство от свободната армия, защото уж бил член на ПКК. Знаела, че А. вече не е на власт, но положението било много зле, особено за к.. Заявява, че не би се завърнала в [държава], мнението й за Т. ал Ш. било крайно отрицателно, баща й бил убит, брат й бил изчезнал безследно, нямали дом вече, нямали нищо. Мислела, че ако се завърне в [държава] щяла да бъде убита.

Същевременно интервюираната декларира, че не е била арестувана или осъждана в държавата си на произход или в друга държава, че не е членувала в политическа партия или организация, че спрямо нея лично в [държава] не е било оказвано насилие и не е имало отправени заплахи. Декларира също, че не е имала проблеми заради принадлежността си към етническата група на кюрдите, както и заради изповядваната от нея религия – мюсюлманка-сунит.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище Рег.№УП-35053/25.03.2025 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №2790/31.03.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Ш. Д. А., на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

На 17.04.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателката, която е запозната с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 25.04.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденката не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателката данни в бежанската й история и обстановката в страната й на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденката да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденката има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюираната в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителката. Изложените от последната твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната й по произход [държава]. Ето защо съдебният състав намира за неоснователни доводите в жалбата, че административният орган не е изяснил фактите от значение за спора и необосновано не е възприел относими към личното положение на молителката в страната й по произход факти. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителката и с държавата й по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на чужденката с Регистрационен лист рег.№УП-35053/04.10.2024 г. същата е регистрирана като сирийска гражданка, с постоянен адрес в [държава], [населено място], и чужденката потвърждава тези данни в проведеното с нея интервю.

Въз основа на тези твърдения правилно относимите към личното положение на жалбоподателката факти са преценени по отношение на [държава], като държавата й на произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателката интервю не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателката не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността й към определена социална група. Самата заявителка сочи в интервюто, че е напуснала [държава] заради войната и лошото икономическо положение там. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателката бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че в изложените от кандидатката мотиви за напускане на страната й по произход същата не е направила релевантни твърдения за осъществено спрямо нея преследване по причините, изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, изявленията й не съдържат информация за осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл.8, ал.2 -5 от ЗУБ, и не заявява дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Заявителката не е твърдяла да е била заплашвана лично в страната си на произход, спрямо нея да е упражнявано физическо насилие, или да е била обект на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че изповядваната от нея религия – ***, или етническата й принадлежност – ***, са достатъчно основание за опасения от преследване. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката, следва да се отбележи, че в случая от нейна страна не се твърди в държавата си по произход да е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУТ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т.39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на цитирана в решението информация, обективирана в Справка вх.№МД-02-159/14.03.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава] към 14.03.2025 г.

След извършения анализ на информацията в справката, административният орган е достигнал до заключение, в [държава] все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за наличие на безогледно насилие.

Въз основа на пълзящата скала, посочена в т.39 от цитираното решение на СЕС, органът е преценил, че в конкретния случай от страна на заявителката няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидатката, и за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото то не е. Достигнал е до извода, че не се установява спрямо заявителката да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа „non refoulment“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ, като е изложил съображенията си, че от анализа на събраните по административната преписка доказателства не се констатира наличието на визираните в нормата предпоставки, а след преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидатката за закрила, и актуалната информация относно страната й на произход се установява, че при евентуалното й завръщане в [държава] тя би могла да води нормален начин на живот.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства, като преценката на органа се подкрепя напълно от представените по делото справки и не намира опровержение от други доказателства.

Видно е от информацията в приложената Справка с вх.№МД-02-159/14.03.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, че на 27 ноември 2024 г. ислямистката група „Хаят Тахрир ал Шам“ (Hayat Tahrir al-Sham, HTS), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите А. (Х.) и И., започва голяма офанзива в Северозападна [държава], в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат Алепо (Халеб), втория по големина град в страната, на 5 декември пада [населено място], а два дни по-късно е превзет и третия по големина град в [държава] – Хомс. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от HTS, навлизат в Д., а същия ден президентът Б. А. напуска страната. Представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто „Хаят Тахрир ал Шам“ обявява обща амнистия.

Посочено е, че на 18 февруари 2025 г., след провеждането на преговори, Сирийските демократични сили (Syrian Democratic Forсes, SDF) се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство, и че ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) и Сирийският демократичен съвет (SDC) се споразумяват да интегрират своите военни сили в армията на новото сирийско правителство. Посочено е също, че по данни на ВКБООН към 6 март 2025 г. около 301 967 души са се завърнали в [държава] през съседни държави от началото на декември 2024 г.

Посочено е и обстоятелството, че ВКБООН продължава да играе ключова роля в подкрепата на разселените и завърналите се лица в [държава], като осигурява достъп до основни услуги и защита, и поддържа постоянно присъствие на ключови гранични контролно-пропускателни пунктове, за да наблюдава тенденциите за връщане и да предоставя решаваща помощ. Подкрепяните от ВКБООН обществени центрове остават в основата на услугите за закрила, като 106 от 122 оперативни центъра предоставят критична помощ на завърнали се лица, вътрешно разселени лица и приемни общности.

Предвид така установеното в справката, настоящият съдебен състав приема за правилен изводът на административния орган, че към момента на постановяване на оспореното решение в [държава] не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателката би се изложила на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Макар обстановката в страната по произход на молителката да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск тя да понесе тежки посегателства. В проведеното с нея интервю заявителката не посочва обстоятелства, от които да може да се направи извода, че личното и общественото й положение предполагат същата да спада към рискова група, чиято дейност да я постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от решението по дело C-465/07 на СЕС, за да се предостави хуманитарен статут на молителката, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е. Ето защо обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Нещо повече, от цитираната справка на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване.

Следва да се посочи също, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

В настоящото производство допълнително е представена изготвената от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка вх.№МД-02-200/08.04.2025 г., в която се съдържат данни относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 08.04.2025 г.

Въз основа съдържанието на така представените справки не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент на страната Б. А. да променя положението в [държава] в негативен аспект. Видно е, че смяната на властта в [държава] настъпва в кратък времеви период и при ниско ниво на оказвана от проправителствените сили съпротива.

От изложените в справките данни, както и от информацията от общодостъпни медийни източни става ясно, че смяната на властта в [държава] не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Наличните данни за териториално ограничени въоръжени сблъсъци и безредици не очертават нивото на насилие като безогледно. Същото не може да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната жалбоподателката би се изложила на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице.

По аргумент от чл.142, ал.2 от АПК, с оглед установената към момента фактическа обстановка и предвид личната бежанска история на жалбоподателката, съдът приема, че правилно искането на същата за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш. Д. А., [държава], срещу Решение №2790/31.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.