РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Русе, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично
заседание на 29 септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
|
|
При секретаря
БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с участието на
прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното от
съдия ДЯКОВА КАН дело № 174 по
описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на М.С.Г. ***, подадена чрез адвокат-пълномощник
С. П. ***, против Решение № 260210 от 21.04.2021 г., постановено по АНД №
2326/2020г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 20-1085-003331 от 16.10.2020 г., издадено от Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на Г. на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба”
в размер на 2 000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
В жалбата са релевирани оплаквания, че решението е
неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
Претенцията е съдът да отмени решението на РС - Русе и
да реши делото по същество като отмени наказателното постановление.
Не се претендират разноски.
Ответната страна в производството, чрез процесуален
представител в подадено по делото писмено възражение на касационната жалба вх.
№ 271000 от 27.05.2021 г. по описа на РС - Русе, оспорва основателността на жалбата.
Претендира присъждането на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административнонаказателната отговорност на касатора с
оспореното пред първата съдебна инстанция НП е ангажирана, в качеството му на
ФЛ - водач на МПС, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно обстоятелствената част на НП М.Г. отказал да
му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Посочено е още,
че на водача е бил издаден и връчен Талон за изследване № 0038691, като лицето
се е явило за медицинско изследване в УМБАЛ Канев, но такова не му било
извършено поради пресрочване на времето, удостоверено в протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
За така констатираното нарушение на основание приложимата
санкционна норма на Г. били наложени кумулативно административни наказания
“глоба” в размер на 2 000 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от
24 месеца.
Решението на районния съд е правилно, а касационните
оплаквания са неоснователни.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН.
С касационната жалба се оспорва възприетата от
въззивната инстанция фактическа обстановка, която обаче е правилно установена,
без да са допуснати процесуални нарушения по чл. 107 от НПК.
Събраните доказателства са обсъдени и проверени в
тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз
основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Районният съд е събрал посочените от страните
доказателства. Обсъдил ги е и е изложил правилно фактическата обстановка.
Приел е, че административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, вменено на
наказаното лице, е доказано по несъмнен начин. Изложил е подробни мотиви, че
наказващият орган правилно е приложил материалния закон. По тези съображения
съдът е потвърдил оспореното пред него НП като законосъобразно и обосновано.
Въззивният съд е направил задълбочен анализ на всички
събрани писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е направил
обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, че
безспорно е установено осъществяване на състава на административно нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което обосновано и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на М.Г. *** е положил необходимите
усилия да изясни в пълнота и в детайли фактическата обстановка.
Направеният от първата съдебна инстанция, въз основа
на задълбочения анализ на събраните в хода на производството доказателства,
извод е единствено възможният и изцяло се споделя от касационния съд, а именно,
че на посочената в АУАН и НП дата касаторът, като водач на МПС, е отказал да
бъде проверен с техническо средство за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. Безспорно е по делото и че след отказа на водача да бъде
изпробван с техническо средство, на Г. е бил издаден и талон за изследване,
като нарушителят не е изпълнил даденото му предписание за медицинско изследване,
явил се е в лечебното заведение след установения за това час, поради което и не
му е било извършено медицинско изследване. Тези факти и обстоятелства са
удостоверени по надлежния ред. Предвид изяснената фактическа обстановка
неоснователно е искането на процесуалния представител на касатора нарушението
да бъде преквалифицирано от такова по чл.174, ал. 3 от ЗДвП в нарушение по чл.175,
ал.1, т.3 от ЗДвП, а именно отказ на проверявания да предаде
документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин да е осуетил
извършването на проверка от органите за контрол. Цялостния анализ на безспорно
установената фактическа обстановка изключва преквалифициране на деянието по
състава на чл.175, ал.1 от ЗДвП, тъй като не са налице от обективна страна
съществени съставомерни елементи.
Констатациите в акта
за установяване на нарушението относно отказа на водача на МПС, негова
собственост, да бъде проверен с техническо средство се потвърждават изцяло от
съдържащите се в административната преписка и приобщени към делото писмени
доказателства – докладна записка от актосъставителя – мл. автоконтрольор Д. В.
и докладна записка на полицейските служители, които първоначално са спрели Г.
за проверка. Неоснователно се
явява възражението на касатора, че несвоевременното му явяване в лечебното
заведение за медицинското изследване за концентрацията на алкохол в кръвта е по
причина продължителността на извършената проверка и действия на контролните
органи. На първо място този довод се опровергава от удостоверения час на
връчване на талона за изследване с подпис от самия жалбоподател – “03:30 часа
на 19.09.20020 г.”. Освен това правилно и напълно обосновано въззивният съд е
кредитирал свидетелските показания на актосъставителя в тази насока, като той
заявява, че часът в талона за мед. изследване е отбелязан едва след като е
предявил АУАН на водача, той го е подписал и е подписал и талона, т.е. в края
на извършената му проверка.
Правилно е приложена относимата законова
разпоредба към установеното административно нарушение.
Районният съд правилно е приел, че наложените
наказания са определени съответно на извършеното нарушение, като в случая те са
определени в абсолютен размер от законодателя и размерът им не подлежи на
преценка от страна на АНО и съда.
Въз основа на горното настоящият съд счита, че РС - Русе
е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед
разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН основателно е искането
от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за
присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. По преценка на фактическата и
правна сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ОД на
МВР - Русе следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално
представителство в размер на 80 лв.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 221,
ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260210 от 21.04.2021 г.,
постановено по АНД № 2326/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.