Решение по дело №2692/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 835
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20192330102692
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№835/21.11.2019 г.                                         21.11.2019 година                                    град Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                                                ХVІ граждански състав

На двадесет и първи  ноември                                   две хиляди и деветнадесета година 

В публично заседание в следния състав:                                               

 

                                                                               Председател: Г.Г.

 

при секретаря Й.П

като разгледа докладваното от съдията Г.

гражданско дело № 2692 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от Т.Г.П.  с ЕГН ********** с адрес ***, за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката  домашно насилие от страна на внука й – И.Г.К.,ЕГН ********** ***.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно:  че на 26.07.2019 г. надвечер ответника отишъл в имота в който живеела молителката и започнал да крещи,че няма право да стои в него,че имота е негов. Хванал за ръка молителката,като я изблъскал да се маха от имота.Поведението му било агресивно и заплашително.В резултат на действията на ответника,молителката много се уплашила и избягала при брат си,като пренощувала в неговото жилище. На 29.07.2019 г. ответника сутринта отново отишъл до имота находящ се в с.Ч.,започнал да крещи,че всичко е негово,като казал на молителката да изчезва. Започнал да строи навес точно под прозореца на стаята в която живеела молителката. След като същата го попитала какво прави,ответника я хванал за ръката и я изблъскал,като поведението му отново било агресивно и заплашително. В резултат на тези негови действия молителката много се уплашила и чрез тел.112 се обадила на органите на полицията. Същите отишли на място,но казали на молителката,че нищо не могат да направят.   

Молителката се страхува от ответника, счита, че същият е заплаха за нея  и претендира налагане на мерки за защита по ЗЗДН, както и издаване на заповед за  защита по отношение на него. Прилага декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

           В съдебно заседание молителката се явява лично и чрез пълномощници адвокати ,като поддържа молбата и претендира налагане на мерките по заповедта за незабавна защита за максималния предвиден в закона срок.

           В съдебно заседание  ответникът редовно призован,не  се явява,като се представлява от пълномощник адвокат,като претендира отхвърляне на молбата за домашно насилие. В указания му едноседмичен срок  е подал писмен отговор в който се оспорват фактите относно извършеното от негова страна домашно насилие.

   Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

           Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на  ЗЗДН – лице което  се намирала във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете , поради което е допустима.

            По делото са събрани гласни доказателства,чрез разпита на допуснатите свидетели. Част от гласните доказателства а именно тези на П.И.И.,С.Ж.Ж.,К.Г.К.,Т.Н.К. и Г.И.К. съдът не кредитира,с оглед на това,че са дадени от свидетели които са в роднинска връзка със страните по делото,същите са противоречиви и взеимно изключващи.

            От събраните по делото останали гласни доказателства,чрез разпита на полицейските служители,свидетелката Й.Д.К.,С.Г.К. и М. П. В.,като свидетелските показания на свидетеля С.К. макар и в роднинска връзка със страните,съдът кредитира като последователни и безпротиворечиви. От същите се установява,че отношението на ответника към молителката не било добро,което наложило сигнализирането на органите на полицията. При извършените проверки от полицейските служители,се установявало,че сигналите са подавани от дъщерята на молителката,като последната в частност им заявявала,че срещу нея са осъществявани актове на домашно насилие от страна на ответника. Също така тези актове на насилие се установяват и от свидетелката Й.Д.К.,която заявява,че молителката и се оплаквала,че ответника започнал да се кара с нея,като искал да му препише имота.След като му го преписала станало по-лошо като я пъдел от къщата,кавал й да се маха и да отива при дъщеря си. Същата си спомня,че когато отишла да види молителката,след като научила,че е болна я видяла да лежи на леглото. След сато и помогнала да стане,ответника започнал да й вика,като казал,че къщата е негова,да се маха,като бил го казал хиляда пъти. Също така казал,че чужди хора не иска да влизат в имота му. Също така молителката й споделяла,че ответника я гонил от къщата и не я искал.

            От свидетелските показания на С.К. се установява,че молителката два пъти ходила да спи в тях,като в последствие отишла да живее при дъщеря си.Не може да посочи причината поради която молителката поискала да спи в тях,като той като нейн брат не можел да й откаже. Знае ,че страните имат имуществени спорове,като им казал да се оправят.

            Съдат не кредитира предоставения и изслушен в съдебната зала аудио диск,с оглед на това,че не е установен източника от който е направен и дали същия е автентичен или не.

            Също така от представените писмени доказателства приложените полицейски преписки също се установяват индиция на установено домашно насилие от страна на ответника над молителката.

При горната фактическа обстановка съдът намира, че по делото е доказано извършването на твърдения в молбата акт на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката на 26.07.2019 г. и на 29.07.2019 г. Установява се, че ответникът е решил да действа посредством принуда изразяваща се в осъществени заплахи  и действия- забрана на молителката да говори по мобилния си телефон,да контактува с други хора които да ходят в домът й. Също така осъществявал психически тормоз над молителката,като постоянно я гонил от имота. Тази фактическа обстановка се потвърждава от събраните гласни доказателства,чрез разпита на разпитаните свидетели.

Поради всичко гореизложено съдът намира, че от съвкупната преценка на всички писмени доказателства, включително  и от приложената от нея декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност, на осн. чл. 13,ал.3 от същия закон и  може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита.

 С оглед на това може да се направи безпротиворечив извод, че ответникът е извършил  психическо и физическо насилие над молителката на посочените в молбата дати, по времето и начина, описан в същата,като в тази връзка съдът не споделя възраженията на пълномощника на ответника,че актовете за домашно насилие не се конкретизирани по начин, време и място на извършване.  

Отделно от това, с оглед събраните по делото писмени и гласни  доказателства, настоящия съдебен състав счита,че е налице системност в агресивното и противоправно поведение на ответника, което е провокирало траен основателен страх у молителката за живота и здравето й. Поради това, съдът счита, че споменатото домашно насилие, предмет на настоящото производство, са само единични случаи от системно такова, характеризиращо се с упоритост в противоправното поведение на ответника, накърняващо физическия и психически интегритет на молителката.

Ето защо, молбата следва да бъде уважена, като спрямо молителката се наложат следните мерки за закрила: : отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното с молителката жилище; забрана на ответника да доближава жилището на молителката, местата на социални контакти и отдих на молителката  по-малко от 50 метра, за срок от 12 месеца.

Съдът счита, че молбата за защита не следва да бъде уважена за максимално поискания срок от 18 месеца.Основният проблем между страните, който е много съществен е проявена агресия от страна на ответника в резултат на  негативното му отношения към молителката по отношение на спорен недвижим имот.

Също така съдът счита, че с оглед интензитета на срещите между страните, характера на самата противоправна проява и твърденията на молителката, че тази проява не е инцидентна, определеният  срок ще бъде достатъчен за постигане целите на закона.

На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба в размер от 400 лв. Размерът на санкцията глоба съдът определи като взе предвид посегателство върху живота на пострадалата, осъществен чрез акта на домашно насилие.

            На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25,00 лв.  както и разноски на молителката  в размер на 400.00 лв.    

    Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд

 

                                                      Р Е Ш И:

Налага мерки за  защита на Т.Г.П.  с ЕГН ********** с адрес *** срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на  внука й И.Г.К.,ЕГН ********** ***, КАТО:

          Задължава И.Г.К.,ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т.Г.П.  с ЕГН ********** с адрес ***  .

Отстранява И.Г.К.,ЕГН **********   от съвместно обитаваното с Т.Г.П.  с ЕГН ********** на адрес *** ,за срок от 12 месеца.

 Забранява на И.Г.К.,ЕГН ********** *** да приближава жилището на Т.Г.П.  с ЕГН ********** с адрес ***, както и местата за социални контакти и отдих на Т.Г.П., на разстояние по-малко от 50 метра,за срок от 12 месеца.

          Налага на  И.Г.К.,ЕГН **********     глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

  Осъжда  И.Г.К.,ЕГН **********     да заплати държавна такса по сметка на Ямболския районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.

ОСЪЖДА И.Г.К.,ЕГН **********  ,да заплати на  Т.Г.П.  с ЕГН **********      сума в размер на 400.00 лева,представляваща разноски по делото.

 Решението подлежи на незабавно изпълнение.

  Да се издаде заповед за защита.

  Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

  Предупреждава  И.Г.К.,ЕГН **********      , че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

 Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седмодневен срок от връчването му.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: