Решение по дело №829/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 617
Дата: 13 май 2019 г. (в сила от 6 декември 2019 г.)
Съдия: Кръстина Любенова Димитрова
Дело: 20185300100829
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2018 г.

Съдържание на акта

        Р Е Ш Е Н И Е № 617

 

 

                                         гр.Пловдив, 13.05.2019г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав в публичното заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР: КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№829  по описа за 2018г., намира за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД от Н.Б.Х., ЕГН ********** *** против Община Карлово.

Ищцата твърди, че на 10.12.2017г. около 12.00 часа излязла от къщата на ***, тръгнала на дясно и на около 10м след №*** стъпила и се спънала в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, паднала и си счупила горния край на тибията /голям пищял/ на дясното коляно. След инцидента била закарана в ***, където на 13.12.2017г. е оперирана и изписана на 19.12.2017г. с гипсова имобилизация. На 05.02.2018г. поради оплакване от лесна умора, задух и гръдна болка ищцата била приета в ***, където  лекарите установили наличие на двустранна тромбемболия и започнало лечение.

Твърди се, че в резултат на така описания инцидент Х. е претърпяла неимуществени и имуществени вреди, както следва: неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, ежедневен дискомфорт за период от около шест месеца, силен страх, включително да ходи по улиците, станала раздразнителна и напрегната; имуществени вреди в размер на 1615.89 лева, представляващи стойността на платените от ищцата по повод на инцидента медицински услуги, а именно: 1150,00 лева за остеосинтеза, платени на 14.12.2017г., 46,40 лева за потребителска такса, платена на 13.02.2018г., 17,40 лева за медицински услуги, платени на 19.12.2017г., 402,09 лева за лекарства и медицински изделия. Поддържа се, че посочените вреди са в пряка и непосредствена връзка с неизпълнението на задълженията на Община Карлово да поддържа в цялост и изправност въпросния участък от пътя, който е нейна собственост и който тя е длъжна да поддържа съгласно чл.167 от ЗДвП. От съда се иска да осъди Община Карлово да заплати на ищцата сумата 60 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата 1615,89 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със  законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез *** И.Д., с която предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът счита, че е изпълнил вменените му със закон задължения за поддържане и ремонт на улиците на територията на Община Карлово, тъй като е сключил договор за възлагане на обществена поръчка за строителство. Счита за неоснователно твърдението, че сочените в исковата молба вреди са причинени от неизпълнение на задължението за поддържане на пътната настилка. Посочва, че ищцата се е движела по пътното платно в нарушение на чл.160 и сл. от ЗДвП. Евентуално, ако съдът намери претенциите за основателни, ответникът настоява да бъде намален размерът на дължимите обезщетения. 

                 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

                 Представените по делото писмени доказателства – епикризи, амбулаторни листове, болнични листове, установяват, че на 10.12.2017г. Н.Б.Х. е претърпяла инцидент, при който паднала, ударила си дясното коляно и получила счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито. Последвало е оперативно и медикаментозно лечение. На 05.02.2018г. ищцата отново е постъпила в болница с поставена диагноза „белодробен тромбемболизъм“. Изслушаните медицински експертизи сочат, че полученият белодробен тромбемболизъм е в причинна връзка със счупването на крайника и наложилото се обездвижване на същия.

                   За установяване на механизма на претърпяната телесна повреда са разпитани свидетели. Свидетелят Г. Х. Х. е син на ищцата, който казва, че на 10.12.2017г. двамата с майка му излезли от вилата им в ***, за да се разходят и тръгнали нагоре по пътя. След няколко метра майка му се спънала, стъпнала в някаква дупка, тъй като пътят е черен, прашен и няма равно място. Свидетелят не може да опише конкретната неравност на пътя и уточнява, че в момента на инцидента не е гледал ищцата в краката и както си вървели, тя паднала и казала, че е стъпила в дупка, нещо неравно.

                   Свидетелят П.И.П.е *** на селото и според показанията му пътят пред къщата на Х. не е асфалтиран, но е равен и няма никакви препятствия по него; поддържа се и се почиства редовно, заради речното корито, което се намира в съседство.

                   Така събраните по делото доказателства не установяват по безспорен начин, че получените при падането на ищцата наранявания са в резултат на неравност на пътя, налична поради бездействието на служителите на ответната община. Показанията на свидетеля Х. не се подкрепят от други доказателства, поради което и на основание чл.172 от ГПК неговите твърдения, които подкрепят тезата на ищцата, не могат да се кредитират. Самият той не е сигурен какво точно е станало, не е видял как и защо майка му е паднала, не може да опише конкретна неравност или дупка на пътя, която е станала причина за падането. Спъването и падането на човек е възможно да се случат и на място, което е равно и без препятствия, поради което самият факт, че Х. се е спънала и паднала не означава, че това е било предизвикано от неравност на пътя.

                   Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В настоящия случай не се доказа наличието на противоправно бездействие от страна на работниците/служителите, на които Община Карлово е възложила работа по поддържане на общинската пътна мрежа в *** и конкретно на улицата пред къщата на Н.Х., което бездействие да е довело до образуване на неравности /дупки/. Не се установи наличие на причинна връзка между такова бездействие и претърпените от ищцата  вреди, описани в исковата молба, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на ответника като възложител на работата, на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. Ето защо исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

                   На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски за експертизи в размер на 440,00 лева. На основание чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ ищцата следва да заплати на ответника възнаграждение за *** в размер на 300,00 лева.     

            По изложените съображения съдът  

 

                                                  Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от Н.Б.Х., ЕГН ********** *** против Община Карлово искове с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумите: 60 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупване на горния край на тибията /голям пищял/ на дясното коляно и последвалия белодробен тромбемболизъм, настъпили на 10.12.2017г. при падане в необезопасена неравност /дупка/ пред къщата на Н.Б.Х. ***; 1615,89 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в следните разходи за лечение на травмите, получени при описания инцидент: 1150,00 лева – остеосинтезни средства, 46,40 лева – потребителска такса, 17,40 лева – медицински услуги, 402,09 лева – лекарства и медицински изделия, закупени в периода от 11.12.2017г. до 10.02.2018г.

          ОСЪЖДА Н.Б.Х., ЕГН ********** *** да заплати на  Община Карлово сумата 440,00 лева – разноски по делото, както и сумата 300,00 лева – възнаграждение за ***.              

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: