Р Е Ш Е Н И Е № 617
гр.Пловдив,
13.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав в публичното
заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№829 по описа за 2018г., намира за установено
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД от Н.Б.Х., ЕГН **********
*** против Община Карлово.
Ищцата твърди, че на 10.12.2017г.
около 12.00 часа излязла от къщата на ***, тръгнала на дясно и на около 10м
след №*** стъпила и се спънала в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, паднала и си счупила горния край на тибията /голям пищял/ на
дясното коляно. След инцидента била закарана в ***, където на 13.12.2017г. е
оперирана и изписана на 19.12.2017г. с гипсова имобилизация. На 05.02.2018г.
поради оплакване от лесна умора, задух и гръдна болка ищцата била приета в ***,
където лекарите установили наличие на
двустранна тромбемболия и започнало лечение.
Твърди се, че в резултат на така
описания инцидент Х. е претърпяла неимуществени и имуществени вреди, както
следва: неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, ежедневен
дискомфорт за период от около шест месеца, силен страх, включително да ходи по
улиците, станала раздразнителна и напрегната; имуществени вреди в размер на
1615.89 лева, представляващи стойността на платените от ищцата по повод на
инцидента медицински услуги, а именно: 1150,00 лева за остеосинтеза, платени на
14.12.2017г., 46,40 лева за потребителска такса, платена на 13.02.2018г., 17,40
лева за медицински услуги, платени на 19.12.2017г., 402,09 лева за лекарства и
медицински изделия. Поддържа се, че посочените вреди са в пряка и
непосредствена връзка с неизпълнението на задълженията на Община Карлово да
поддържа в цялост и изправност въпросния участък от пътя, който е нейна
собственост и който тя е длъжна да поддържа съгласно чл.167 от ЗДвП. От съда се
иска да осъди Община Карлово да заплати на ищцата сумата 60 000,00 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата
на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата 1615,89 лева – обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника чрез *** И.Д., с която предявените искове се оспорват
като неоснователни. Ответникът счита, че е изпълнил вменените му със закон
задължения за поддържане и ремонт на улиците на територията на Община Карлово,
тъй като е сключил договор за възлагане на обществена поръчка за строителство.
Счита за неоснователно твърдението, че сочените в исковата молба вреди са
причинени от неизпълнение на задължението за поддържане на пътната настилка.
Посочва, че ищцата се е движела по пътното платно в нарушение на чл.160 и сл.
от ЗДвП. Евентуално, ако съдът намери претенциите за основателни, ответникът
настоява да бъде намален размерът на дължимите обезщетения.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Представените по делото писмени
доказателства – епикризи, амбулаторни листове, болнични листове, установяват,
че на 10.12.2017г. Н.Б.Х. е претърпяла инцидент, при който паднала, ударила си
дясното коляно и получила счупване на горния край на тибията /голям пищял/,
закрито. Последвало е оперативно и медикаментозно лечение. На 05.02.2018г. ищцата
отново е постъпила в болница с поставена диагноза „белодробен тромбемболизъм“.
Изслушаните медицински експертизи сочат, че полученият белодробен
тромбемболизъм е в причинна връзка със счупването на крайника и наложилото се
обездвижване на същия.
За
установяване на механизма на претърпяната телесна повреда са разпитани
свидетели. Свидетелят Г. Х. Х. е син на ищцата, който казва, че на 10.12.2017г.
двамата с майка му излезли от вилата им в ***, за да се разходят и тръгнали
нагоре по пътя. След няколко метра майка му се спънала, стъпнала в някаква
дупка, тъй като пътят е черен, прашен и няма равно място. Свидетелят не може да
опише конкретната неравност на пътя и уточнява, че в момента на инцидента не е
гледал ищцата в краката и както си вървели, тя паднала и казала, че е стъпила в
дупка, нещо неравно.
Свидетелят
П.И.П.е *** на селото и според показанията му пътят пред къщата на Х. не е
асфалтиран, но е равен и няма никакви препятствия по него; поддържа се и се
почиства редовно, заради речното корито, което се намира в съседство.
Така
събраните по делото доказателства не установяват по безспорен начин, че
получените при падането на ищцата наранявания са в резултат на неравност на
пътя, налична поради бездействието на служителите на ответната община. Показанията
на свидетеля Х. не се подкрепят от други доказателства, поради което и на
основание чл.172 от ГПК неговите твърдения, които подкрепят тезата на ищцата,
не могат да се кредитират. Самият той не е сигурен какво точно е станало, не е
видял как и защо майка му е паднала, не може да опише конкретна неравност или
дупка на пътя, която е станала причина за падането. Спъването и падането на
човек е възможно да се случат и на място, което е равно и без препятствия,
поради което самият факт, че Х. се е спънала и паднала не означава, че това е
било предизвикано от неравност на пътя.
Съгласно
чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В
настоящия случай не се доказа наличието на противоправно бездействие от страна
на работниците/служителите, на които Община Карлово е възложила работа по
поддържане на общинската пътна мрежа в *** и конкретно на улицата пред къщата
на Н.Х., което бездействие да е довело до образуване на неравности /дупки/. Не се
установи наличие на причинна връзка между такова бездействие и претърпените от
ищцата вреди, описани в исковата молба,
поради което не са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно
обезпечителната отговорност на ответника като възложител на работата, на
основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. Ето защо исковете следва да се отхвърлят
като неоснователни.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените
по делото разноски за експертизи в размер на 440,00 лева. На основание чл.78,
ал.8 от ГПК и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ ищцата
следва да заплати на ответника възнаграждение за *** в размер на 300,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Б.Х., ЕГН ********** ***
против Община Карлово искове с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сумите: 60 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от счупване на горния край на тибията /голям
пищял/ на дясното коляно и последвалия белодробен тромбемболизъм, настъпили на
10.12.2017г. при падане в необезопасена неравност /дупка/ пред къщата на Н.Б.Х.
***; 1615,89 лева – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в следните разходи за лечение на травмите,
получени при описания инцидент: 1150,00 лева – остеосинтезни средства, 46,40
лева – потребителска такса, 17,40 лева – медицински услуги, 402,09 лева –
лекарства и медицински изделия, закупени в периода от 11.12.2017г. до 10.02.2018г.
ОСЪЖДА
Н.Б.Х., ЕГН ********** *** да заплати на Община Карлово сумата 440,00 лева – разноски
по делото, както и сумата 300,00 лева – възнаграждение за ***.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: