№ 755
гр. Русе, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520101224 по описа за 2024 година
Адв. Е. К., пълномощник на „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че „Мегават – 1“
ЕООД е потребител на електроенергия в обект №1374037 – Биолаборатория с адрес:
гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“, Западна промишлена зона. Пояснява, че ответникът е
наемател на недвижимия имот по силата на договор, сключен на 01.09.2023г., с действие,
считано от 01.08.2023г.
Поддържа, че правоотношенията между дружеството и клиента са регламентирани от:
Закона за енергетиката, ПИКЕЕ, ОУ за ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД и
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, приети от
Управителния съвет на електроразпределителното дружество и одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че потребителят на енергийна услуга е
краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес
по смисъла на §1, т.41 Б от ДР на ЗЕ.
Пояснява, че цената за достъп е компонент от цената за електроразпределение и
отразява правото и възможността във всеки един момент клиентите да ползват
предоставената им мощност и задължението на ЕРП „Север“ да осигурява същата без оглед
на искания от други клиенти. В утвърдената от КЕВР структура на цената за
електроразпределение през мрежите на електроразпределителните дружества съществувала
цена за достъп, която се заплащала от клиентите за всеки киловатчас пренесена
електрическа енергия. Цената за достъп се начислявала независимо дали в обекта е
консумирана или не електрическа енергия през съответния период. Отразявала правото и
възможността във всеки един момент клиентите да ползват предоставената им мощност, и
задължението на ЕРП „Север“ да осигурява същата без оглед на потенциалните искания от
1
други клиенти. Този начин на калкулиране на цената за достъп бил приложим само за
небитовите клиенти на ЕРП „Север“ и „Енерго – Про Продажби“ АД.
Съобразно разпоредбата на чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ цената за достъп и/или пренос през
електроразпределителните мрежи се регулирала от КЕВР. Наредба №1/14.03.2017г.
определяла методите за регулиране цените на електрическата енергия и цените за достъп до
и пренос през електропреносната, съответно електроразпределителните мрежи, правилата за
тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация,
внасяне на предложението за цените и тяхното утвърждаване.
За времето от 14.09.2023г. до 15.11.2023г. електроразпределителното дружество
издало фактури за неплатена електрическа енергия и мрежови услужи на обща стойност
352.15 лева, които ответникът не заплатил. Предвид забавеното изпълнение кредиторът
начислил мораторна лихва от падежа на всяко задължение до 01.12.2023г.
За събирането на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и
се снабдил със заповед за изпълнение №51/08.01.2024г. издадена по ЧГД №6562/2023г. по
описа на РРС срещу „Мегават - 1“ ЕООД. В срока по чл.414 ГПК, длъжникът е депозирал
възражение, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Адв.Е. К. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
„Мегават-1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе,
кв.“Здравец-Север“, бл.“Родопи“, вх.2, ет.12, представлявано от управителя С.И.К. дължи на
„Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Таурс - Г, бул. „Владислав Варненчик“№258
сумите: 352.15 лева – главница, съставляваща задължение за неплатена електроенергия и
мрежови услуги по 3 фактури, издадени в периода 14.09.2023г. – 15.11.2023г.; 4.38 лева –
мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 01.12.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2023г. до окончателното изплащане,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №51/08.01.2024г., издадена по
ЧГД №6562/2023г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Мегават – 1“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Поддържа, че е погасил задълженията си към ищеца по фактури: №********** от
13.12.2023г.; №********** от 12.01.2024г.; №********** от 14.02.2024г., издадени на
„Мегават – 1“ ЕООД. В тази връзка пояснява, че страните са обвързани от договор, сключен
на 05.10.2023г. и от тази дата възниква задължение за ответника да заплаща консумираната
електроенергия в обекта.
Сочи, че фактурите, приложени към исковата молба, касаят задължение на друг
потребител. Твърди, че електроразпределителното дружество не го е уведомявало за
процесните фактури и след като същите са с друг адресат не би могъл да разбере за
съществуването им.
2
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
На 01.09.2023г. между „Скейт-2“ ДЗЗД, в качеството на наемодател и „Мегават – 1“
ЕООД, в качеството на наемател е сключен договор, по силата на който, наемодателят
предоставил на наемателя за временно ползване следния имот: Биолаборатория с
идентификатор 1035.4036.5 в гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“, Стопански двор,
считано от 01.08.2023г. при наемна цена, указана в чл.5 от Договора. Във връзка с наемното
правоотношение ДЗЗД „Скейт-2“ дало съгласие „Мегават – 1“ ЕООД, представлявано от
Стефанка Копанкова да встъпи в договорни отношение с „Енерго – Про Продажби“ АД по
повод описания по-горе имот. След даденото съгласие, на 05.10.2023г., ответникът
депозирал заявление до „Електроразпределение Север“ АД за предоставяне услугите достъп
и пренос на електрическа енергия до съществуващ обект – Биолаборатория с клиентски
номер **********, адрес: гр.Варна, Западна промишлена зона, използван до този момент от
„Екстра Трейд“ ЕООД. Ответникът прилага „Договор за доставка на електрическа енергия
от доставчик от последна инстанция“, сключен на 05.10.2023г., според чл.5 от който,
контрактът влиза в сила от датата на подписването му. Ангажира доказателства, от които е
видно, че заплаща потребената ел.енергия за имота след м.ноември 2023г.
На 06.10.2023г., въз основа постъпилото заявление е извършена проверка,
констатациите, от която са отразени в протокол №**********. В т.ІІ от протокола е
пояснено, че проверката е извършена по заявление от „Мегават – 1“ ЕООД от 05.10.2023г.
във връзка с встъпване в договорни отношения на клиента с ЕРП Север.
Ангажирани са писмени доказателства, от които е видно, че ответникът редовно и
своевременно заплаща консумираната в процесния обект електрическа енергия.
Въз основа депозирано от ищеца заявление в РРС е образувано ЧГД №6562/2023г. и
издадена заповед №51/08.01.2024г. за изпълнение на задължения по чл.410 ГПК срещу
„Мегават-1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе,
кв.“Здравец-Север“, бл.“Родопи“, вх.2, ет.12, представлявано от управителя С.И.К. за
сумите: 352.15 лева – главница, съставляваща задължение за неплатена електроенергия и
мрежови услуги по 3 фактури, издадени в периода 14.09.2023г. – 15.11.2023г.; 4.38 лева –
мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 01.12.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2023г. до окончателното изплащане;
25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът подал възражение, в което като мотив за
недължимостта на претендираните суми сочи, че дружеството е вписано с клиентски номер
различен, от този за който са начислени цени на ползваните услуги.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 352.15
лева – главница, съставляваща задължение за неплатена електроенергия и мрежови услуги
3
по 3 фактури, издадени в периода 14.09.2023г. – 15.11.2023г.; 4.38 лева – мораторна лихва,
за периода от падежа на всяко задължение до 01.12.2026г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.12.2023г. до окончателното изплащане, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №51/08.01.2024г., издадена по ЧГД №6562/2023г. по
описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело №6562/2023г. по описа
на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в
едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на
вземането си и последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за
допустима, тъй като е предявена в законоустановения срок, при наличие на правен интерес -
запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на валидна
облигационна връзка с ответника, основана на договор за продажба на електрическа
енергия, регулирана от общи условия на дружеството. Съобразно разпоредбата на чл.98а от
ЗЕ, общите условия произвеждат обвързващо действие, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Следователно те са част от правоотношението между
страните по делото и имат обвързваща сила.
По своята същност договорът за доставка и продажба на електрическа енергия при
общи условия е договор за търговска продажба - двустранен, възмезден, комутативен,
консенсуален, неформален. Изпълнението на задължението на едната страна е
функционално обусловено от изпълнение задължението на насрещната страна. Задължение
на продавача е да достави електрическа енергия до имота на клиента, който е длъжен да
заплати стойността на потребеното количество. Основанието за плащане на електрическата
енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи плащане на цената на реално
доставената му и получена от него електрическа енергия за конкретен обект на потребление,
по открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това ред със СТИ – електромер,
за същия обект на потребление.
В случая договорът обвързващ страните е сключен на 05.10.2023г. и от този момент,
ответникът дължи на ищеца потребената в имота електрическа енергия. До 05.10.2023г.
обектът, в който е доставяна ел.енергия е използван от предходен наемател – „Екстра
Трейд“ ЕООД и това обстоятелство е отразено в заявлението на „Мегават – 1“ ЕООД до
ЕРП „Север“. Следователно ответникът дължи остойностената ел.енергия единствено за
м.октомври 2023г. - 137.95 лева (фактура №**********/15.11.2023г.), до който размер
претенцията като основателна следва да бъде уважена. В останалата част – за разликата до
предявените 352.15 лева, искът като недоказан следва да бъде отхвърлен.
За периода от падежа на задължението – 23.11.2023г. до 01.12.2023г. лихвата за
4
забава, изчислена по реда на чл.162 ГПК чрез програмен продукт, възлиза на 0.45 лева.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 75 лева
(държавна такса и юрисконсултско възнаграждение). Съобразно уважената част от иска,
ответникът дължи на ищеца 29.11 лева.
В исковото производство разноските на ищеца възлизат на 555 лева (заплатена
държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство), а съразмерно с
уважената част от претенциите следва да се присъдят разноски в размер на 215.44 лева.
Ищецът дължи на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от
претенциите. Ответникът е заплатил 300 лева - възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство, като съобразно отхвърлената част от иска
следва да му се присъдят разноски в размер на 183.54 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че „Мегават-1“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, кв.“Здравец-Север“,
бл.“Родопи“, вх.2, ет.12, представлявано от управителя С.И.К. дължи на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Варна, район
„Владислав Варненчик“, Варна Таурс - Г, бул. „Владислав Варненчик“№258 сумите: 137.95
лева – главница, съставляваща задължение за неплатена електроенергия и мрежови услуги
по фактура №**********/15.11.2023г. и 0.45 лева – мораторна лихва, за периода от падежа
на задължението - 23.11.2023г. до 01.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.12.2023г. до окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №51/08.01.2024г., издадена по ЧГД №6562/2023г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от на „Енерго - Про Продажби“ АД,
ЕИК ********* срещу „Мегават-1“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.422
ГПК за сумата над 137.95 лева до предявените 352.15 лева – главница, съставляваща
задължение за неплатена електроенергия и мрежови услуги по 3 фактури, издадени в
периода 14.09.2023г. – 15.11.2023г. и за сумата над 0.45 лева до предявените 4.38 лева –
мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 01.12.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2023г. до окончателното изплащане,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №51/08.01.2024г., издадена по
ЧГД №6562/2023г. по описа на РРС.
5
ОСЪЖДА на „Мегават-1“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК ********* сумите: 29.11 лева – разноски по ЧГД №6562/2023г. по
описа на РРС и 215.44 лева – разноски по гражданско дело №1224/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Мегават-
1“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 183.54 лева – разноски по гражданско дело №1224/2024г.
по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6