Решение по дело №2518/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от М.Р. Р., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. В.А., срещу Решение № 1420/04.10.2023 г., постановено по АНД № 20233110201678 по описа на 2023 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 5146096, издаден от ОД на МВР – Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, както и в противоречие с материалния закон. По конкретно се навеждат доводи, че специалната регламентация на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 189, ал. 5 ЗДвП определя като субект на нарушението по чл. 21 ЗДвП собственика на автомобила, евентуално посоченото от собственика лице, на което е предоставено МПС. Счита се, че в закона не е предвидено придаване на талона на автомобила с вписан ползвател на значението на декларация от собственика, противно на приетото в обжалваното решение. Релевира се, че оспорения ЕФ е издаден извън законоустановения срок по чл. 34 ЗАНН. Прави се искане за отмяна на съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да отмени процесния ЕФ, излага подробни съображения в тази насока в касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. В.А., която поддържа жалбата, не сочи доказателства и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 АПК не е постъпил отговор. С депозирани писмени бележки счита касационната жалба и изложените в нея съображения за неоснователни, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния и процесуалния закон. Моли оспореното решение да бъде потвърдено, а касационната жалба отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна намира касационната жалба за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и като такова бъде оставено в сила.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Предмет на проверка във въззивното производство е ЕФ Серия К № 5146096, издаден от ОД на МВР–Варна, с който на М.Р. Р., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП.

ВРС приема за установено от фактическа и правна страна, че на 17.07.2021 г. в 08:22 ч. в обл. Варна, общ. Аксаково, по път II-29, на км 8+300 м в посока гр. Добрич, л. а. „Тойота Ланд Крузер“, peг. № ***, е управляван със скорост 88 км/ч при въведено с пътен знак В-26 и допълнителна табела Т2 – 1900 м, ограничение на скоростта 60 км/ч, при което е заснет с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС CORDON – M2, № MD1194. За констатираното превишение на скоростта с 28 км/ч срещу въззивника е издаден процесният ЕФ. При констатация, че регистриран собственик на превозното средство в информационната система на МВР е физическо лице А.А., а като ползвател е отбелязан въззивникът М. Р., ЕФ е издаден спрямо въззивника, комуто било наложено административно наказание глоба в размер 100 (сто) лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна, съставът при районния съд приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесния ЕФ, който притежава изискуемите по закон реквизити и е съставен при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При обсъждане на събраните доказателства ВРС приема, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип CORDON – M2, № MD1194, което представлява видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения. По същество въззивния съд стига до извода, че Р. е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, което е безспорно доказано, както и че правилно в качеството му ползвател на автомобила е санкциониран, след като не е посочил с декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП друго лице, което е управлявало МПС на процесната дата. ВРС обсъжда наведените с жалбата възражения, като се обосновава защо счита, че не е налице нарушение при определяне на лицето, което следва да бъде санкционирано, приета е и дадената правна квалификация на нарушението за достатъчна.

Въз основа на изложеното районният съд достига до извода, че в случая не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон.

Настоящата инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд достига до неправилни изводи и приложение на закона, че оспореният ЕФ законосъобразно е издаден спрямо касатора.

Настоящия съдебен състав не споделя изводите на ВРС, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатова.

Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Тълкувайки нормите на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, чл. 188, ал. 1 ЗДвП, в тяхната взаимна връзка е видно, че електронният фиш може да се издаде само по отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото е предоставено. Последното обстоятелство може да се установява единствено с декларация по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП, в която собственикът декларира изрично кое е лицето, извършило нарушението.

В конкретния случай, по представената АНП липсват доказателства, а и не се твърди от ответника, че преди издаването на електронният фиш, такава декларация, е подадена.

Следователно, с издаването на ЕФ незаконосъобразно е ангажирана отговорността на лице, което не е собственик или лице, посочено от последния, по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.

Не може да се приеме, че е налице идентичност между лицето, вписано в талона като ползвател и лицето, на когото е предоставено моторното превозно средство. Последното подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо момента, в който е осъществено административното нарушение.

В случая не е установено по предвидения законодателен ред, че на посочените в ЕФ дата и място именно касационния жалбоподател е управлявал описаното в санкционния акт МПС, а същият не се установява да е собственик на автомобила от представената от касационния ответник справка за собственост. Остава немотивирано и необосновано решението на АНО защо е прието, че именно ползвателят М. Р. е управлявал МПС, а не собственикът А.А.. Предвид изложеното, неправилно касаторът е възприет за субект на нарушението и спрямо него е издаден санкционният акт.

Като не е установил това обстоятелство и не е отменил ЕФ, а вместо това го потвърждава, ВРС е допуснал нарушение на закона.

Нарушението на закона при постановяване на въззивното решение е достатъчно основание за отмяна на оспорения съдебен акт, поради което е безпредметно произнасяне на касационната инстанция по останалите съображения и доводи на касатора.

Касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а решението на ВРС следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго такова по същество на спора, с което оспореният ЕФ да бъде отменен.

По делото е направено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат В.А. за оказана безплатна правна помощ, но не е представен договор за правна защита и съдействие за касационната инстанция, в който да е посочено, че е безплатна правната помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 предл. 2 от Закона за адвокатурата. Независимо от обстоятелството, че искането е направено своевременно, не е представен сключен договор за правна защита и съдействие (какъвто апропо е представен пред въззивната инстанция за разгледаното пред нея дело), искането е неоснователно и следва да не бъде уважено. Съдът констатира, че във въззивното производство наказаното лице не е направило искане за присъждане на разноски, респ. и настоящата инстанция не дължи произнасяне по разноските пред ВРС.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Административен съд-Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1420/04.10.2023 г., постановено по АНД № 20233110201678 по описа на 2023 г. на ВРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 5146096, издаден от ОД на МВР – Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на М.Р. Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: