№ 10361
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110167440 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.286 от ЗЗД,вр.чл.36,ал.1 от ЗА от А. Л. А.,ЕГН **********,с адрес
********,против И. Р. Р.,ЕГН **********,с адрес ********,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува
вземане на ищеца в размер от 800 лева възнаграждение за адвокат,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните са сключили договор за правна
защита и съдействие № ******** от 17.06.2016 г.,съгласно който ищецът бил
упълномощен да представлява ответника по досъдебно производство № 3383-
ЗМК-828/2016 г. по описа на 08 РУ – СДВР,а ответникът Р. приел да заплати
възнаграждение в размер от 800 лева. Ищецът А. твърди,че е изпълнил своите
договорни задължения като е участвал и на досъдебното производство,и в
съдебната фаза на процеса,но не е получил плащане на дължимото
възнаграждение. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид постъпило
възражение е налице интерес от предявяване на установителния иск. Моли
съда да уважи исковата претенция.
Ответникът И. Р. Р. оспорва исковата претенция като неоснователна и
недоказана – твърди се,че според представеното пълномощно паричната сума
е заплатена. Ответникът не отрича,че е подписал пълномощно,но счита,че не
му е оказвана правна помощ и не е надлежно представляван от ищеца в
съдебното производство. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
1
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК А. Л. А. претендира от И. Р. Р.
сумата от 800 лева – незаплатен адвокатски хонорар по договор за правна
защита и съдействие № ******** от 17.06.2016 г. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 29815/2021 г. по описа
на СРС,42 състав.
Представен е договор за правна защита и съдействие от 17.06.2016
г.,сключен между И. Р. Р. и адвокат А. Л. А. за сумата от 800 лева като
повереник по ДП 3383-ЗМК-828/2016 г. по описа на 08 РУ на МВР София.
От изисканото заверено копие от НОХД № 3636/2017 г. по описа на
СРС,12 състав се установява,че е образувано по обвинителен акт срещу лице
за причинена средна телесна повреда на И. Р. Р.,с молба от 24.01.2018 г. А. А.
като повереник на Р. е поискал издаване на препис от протоколи от проведено
открито съдебно заседание на 06.06.2017 г. и 11.10.2017 г.,с последваща молба
е поискано и издаване на протокол от 18.04.2018 г. С присъда от 03.07.2018 г.
е признато за виновно подсъдимото лице за причинена телесна повреда на И.
Р. Р.,на същата дата е постъпила молба с искане за издаване на заверен препис
от присъдата и от мотивите към нея.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповедта за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е постъпило
възражение или е връчена по реда на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск
има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство,което
означава,че в настоящия случай ищецът следва да проведе доказване,че е
сключен договор за правна защита и съдействие,да докаже размера на
уговореното адвокатско възнаграждение,а в тежест на ответника е възложено
доказването,че е изпълнил точно задължението си да заплати уговореното
адвокатско възнаграждение или да установи обстоятелства,изключващи
дължимост на паричната сума. Законът регламентира фикция,че искът се
счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщаване на указанията за
предявяване на иск,т.е. искът е предявен на 27.05.2021 г.
Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че между страните е сключен договор за правна защита и
съдействие,в която насока съдът отчете представения по делото договор.
Съдебната практика приема,че договорът за адвокатска защита и съдействие е
разновидност на договора за поръчка – в този смисъл решение №
495/25.06.2010 г.,постановено по гражд.дело № 1669/2009 г. по описа на ВКС
и решение № 623/01.12.2010 г.,постановено по гражд.дело № 1744/2009 г. по
описа на ВКС. Когато е сключен договор за представителство,за адвоката
възниква задължение да реализира дължимите за производството действия,а
за представляваното лице се поражда задължение да заплати
възнаграждението,както са го уговорили страните. Разпоредбата на чл.36,ал.1
от ЗА изрично предвижда,че адвокатът има право на възнаграждение.
Наличието на предвидена в специалния закон – Закон за адвокатурата
разпоредба,според която адвокатският труд винаги е възмезден,разкрива
2
отликата на договора за адвокатска защита и съдействие спрямо договора за
поръчка по ЗЗД,тъй като общата разпоредба на чл.286 от ЗЗД предвижда
дължимост на възнаграждение,ако такова е уговорено,докато при сключване
на договор за правна защита и съдействие възнаграждение винаги е дължимо.
За да бъде уважена искова претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение,страната ищец следва да докаже,че е сключен договор за
правна защита и да установи размера на уговореното възнаграждение,а в
тежест на ответника е възложено доказването,че е заплатил дължимото
възнаграждение или са налице обстоятелства,от които произтича,че
адвокатското възнаграждение се явява недължимо. Съдът намира,че от
събраните в хода на производството доказателства може да бъде направен
извод,че страните са сключили договор за правна защита и съдействие,в която
насока съдът взе предвид представения договор,а и отчете,че ответникът Р. не
отрича,че е упълномощил ищеца да го представлява. Предвид това,че както
беше посочено договорът за адвокатска защита винаги е възмезден,т.е.
адвокатско възнаграждение винаги е дължимо,както и като съобрази
представения договор за правна защита съдът счита,че е доказано,че е
сключен договор и дължимото възнаграждение възлиза на 800 лева,както е
посочено в договора. С оглед обстоятелството,че представеното пълномощно
се отнася до досъдебно производство,по което е внесен обвинителен акт за
причинена средна телесна повреда,нанесена на И. Р.,както и като взе
предвид,че досъдебното производство предшества развитието на съдебното
производство по внесения обвинителен акт,съдът намира,че за
представителство по досъдебното производство в полза на ищеца А. е
дължимо адвокатско възнаграждение,каквото съгласие са постигнали и
страните. Това означава,че преценката дали искът е доказан е обусловена от
това дали ответникът Р. е доказал изпълнението на задължението
си,респективно наличието на обстоятелства,които изключват дължимост на
паричната сума. Софийският районен съд намира,че е недоказано
твърдението на ответника Р.,че паричната сума е заплатена при сключване на
договора за правна защита. Съобразявайки липсата на отбелязване в договора
в графа „платена сума“,че възнаграждението или част от същото е
заплатено,съдът приема,че ответникът не е доказал факта на изпълнение на
задължението си да заплати уговореното възнаграждение. Съдът счита,че и
формулираното възражение за настъпила погасителна давност,релевирано във
възражението по чл.414 от ГПК,е неоснователно. Погасителната давност е
регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на настъпила
давност,ако в определен период от време кредиторът бездейства.
Приложимата погасителна давност за вземания за адвокатско възнаграждение
е общата петгодишна давност. В конкретния случай договорът за адвокатска
защита е сключен на 17.06.2016 г.,не се доказва дали страните са уговорили
срок за изпълнение на задължението,при което и предвид разпоредбата на
чл.114,ал.2 от ЗЗД съдът приема,че като начален момент на давността се
възприема датата на възникване на задължението,т.е.17.06.2016 г.,поради
което и при съобразяване,че искът е предявен на 27.05.2021 г.,т.е. по-малко от
пет години,считано от възникване на задължението,възражението за
настъпила погасителна давност е неоснователно. Изложените съображения
мотивираха съда да приеме,че следва да бъде уважена исковата претенция за
сумата от 800 лева.
3
При това положение и предвид обстоятелството,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени разноски в размер от 325 лева за заповедното производство
и 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.286 от ЗЗД,вр.чл.36,ал.1 от ЗА по отношение на
И. Р. Р.,ЕГН **********,с адрес ********,че съществува вземане на А. Л.
А.,ЕГН **********,с адрес ********,в размер от 800 ( осемстотин ) лева –
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №
******** от 17.06.2016 г.,относно което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гражд.дело № 29813/2021 г. по описа на Софийския
районен съд,42 състав.
ОСЪЖДА И. Р. Р.,ЕГН **********,с адрес ******** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на А. Л. А.,ЕГН **********,с
адрес ********, сумата от 325 ( триста двадесет и пет ) лева
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 400 ( четиристотин ) лева заплатено
адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4