№ 623
гр. Пазарджик, 20.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
и прокурора Д. Г. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Наказателно
дело от общ характер № 20225220201849 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Подсъдимият К. Л. Я. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание
се явява лично и със служебно назначения защитник по ДП адв. А. У. от АК
Пазарджик.
За РП-Пазарджик се явява мл. прокурор И..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма пречка.
АДВ. У.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо от РУ Пазарджик при ОД на
МВР Пазарджик.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме. Запозната съм.
АДВ. У.: Да се приеме. Запознат съм.
1
Съдът счита, че така постъпилото писмо е относимо и следва да бъде
прието като доказателство по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като доказателства по делото: писмо от РУ
Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата и считам, че делото
може да приключи и без изисканата характеристична справка.
АДВ. У.: По отношение на липсата на изисканата характеристична
справка моето становище е, че същата следва да бъде изискана повторно,
защото тя е от значение за хода на процеса и изхода му по отношение
възможността на вземане на законосъобразна преценка за понасяне на
наказателна отговорност и ако евентуално такава бъде приета, че следва да
бъде понесена за определяне вида и размера на наказанието. Моето
становище се подкрепя и от изложението на самия ОА, където едно от
обстоятелствата във връзка с което се иска определяне вида и размера на
наказанието е именно лошата характеристична справка, която според
обвинението е налице по делото. Аз считам, че имаме това право да изискаме
и съда съответно да получи възможно най-актуална справка от лице извън
кръга на заинтересованите. Доколкото характеристичната справка по делото е
издадена от орган на МВР, който е участник под една или друга форма в
производството считам, че уважаемия съд следва да уважи искането ми за
повторно изискване на характеристичната справка от независим орган, а
именно от кмета на с. Д.. Нямам други искания.
Съдът намира следното: действително събирането на характеристични
данни касаещи личността на подсъдимия е от съществено значение в
наказателното производство. Следва обаче да се отбележат няколко неща в
тази насока- на първо място такива данни са събрани, както в ДП, така бяха
събрани и в съдебното производство посредством разпита на различни
свидетели. В същото време писмото с което е изискана тази справка е
изпратено още повече от месец и половина на кметство в с. Д. и към
настоящия момент тази справка очевидно не е изготвена, като съдът счита, че
2
само на това основание да се отлага делото не е основателно дотолкова,
доколкото характеристични данни за личността на подсъдимия бяха събрани
в производството.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. У. за повторно изискване
на характеристична справка от кметство с. Д. по отношение на личността на
подсъдимия.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приключи делото. Считам, че е изяснено от
фактическа и правна страна.
АДВ. У.: Нямам други искания.
Съдът по доказателствата на основание чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА писмените доказателства приложени към ДП № 579/ 2022 г.
по описа на РУ на МВР-гр. Пазарджик: АУАН 2 бр., 2 бр. мотивирана
резолюция, НП, Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, справка за нарушител/водач, копие от регистрационен талон, копие от
договор за покупко-продажба на МПС -2 бр., удостоверение за адрес -2 бр.,
писмо от НАП, постановление за принудително довеждане, характеристична
справка, справка съдимост, заповед за конвоиране, фиш за спешна
медицинска помощ, декларация за семейно материално и имотно състояние.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧИЛО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия, поддържам така внесения
ОА срещу К. Я. от с. Д. с който същият е обвинен за извършено престъпление
по чл. 343в, ал. 2 от НК и престъпление по чл.345, ал. 2 вр. с ал. 1 НК. От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен и
несъмнен начин се доказва, че именно подсъдимия Я. е управлявал МПС-
мотоциклет „Я.“ на ... г., което не е регистрирано по надлежния ред и че го е
3
управлявал в рамките на 1 година след като е наказан по административен ред
за управление на МПС без СУМПС. Обвинението се доказва по безспорен и
категоричен начин и от свидетелските показания на св.А., Й. и Б., които са
полицейски служители. Кредитирам техните показания, като независимо от
изхода на делото като логични, последователни и взаимно допълващи се.
Видно от показанията на първите 2-ма, подсъдимия е управлявал МПС и те са
го последвали с полицейския автомобил с включени светлини и звуков
сигнал, докато подсъдимия е спрял пред дома си. От показанията на третия,
подсъдимия пред него е признал, че е управлявал мотоциклета около 1 км.
Доказва се и от писмените доказателства приобщени по делото, влязло в сила
НП с което същият е наказан за управление на МПС, влязло в сила на ... г., от
което следва, че в едногодишен срок е управлявал отново МПС на ... г. В хода
на съдебното следствие, показанията на св. И. и от приложения по делото
договор за продажба на мотоциклета, марка „Я.“ се доказва, че подсъдимия е
закупил МПС на ... г., не го е регистрирал и на ...г. съзнателно го е управлявал
нерегистрирано. Престъплението се доказва и от приложените по делото 2 бр.
АУАН, които подсъдимия е подписал без възражения. Обвинението на
подсъдимия не се разколебава и от свидетелските показания на доведените от
него свидетели, които твърдят, че са видели подсъдимия да бута мотоциклета
и са заявили, че не са били през цялото време на улицата. Не кредитирам
показанията на св. Я., тъй като същата се явява жената с която подсъдимия
живее и е заинтересована от изхода на делото. Това е досежно бутането на
мотоциклета, а заявеното от подсъдимия в обясненията, дадени пред съда
считам, че са плод на негова лична защитна версия. Престъпленията в които е
обвинен подсъдимия са извършени с пряк умисъл. Същият се доказва и от
факта, че подсъдимия научавайки, че идва полиция от хора в заведението е
тръгнал да си прибира МПС и то точно защото е знаел, че не е регистрирано и
че го управлява без СУМПС, както и в рамките на едногодишния срок от
наказването. Това е видно и от показанията на лично доведения от
подсъдимия св. А.. Доказва се и от факта, че подсъдимия е избягал, за да не
бъде задържан, именно защото знае, че върши незаконни действия. За
престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК при баланс на отегчаващи и
смекчаващите вината обстоятелства именно- като отегчаващи да се вземе
предвид, че подсъдимия е многократно осъждан, има лоши характеристични
данни и че е управлявал МПС след употреба на малко количество алкохол.
4
Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете, че същия чака дете.
Предлагам да се определи наказание ЛС за срок от една година и седем
месеца при общ режим на изтърпяване и наказание глоба в размер на 800
лева. За престъплението по 345, ал. 2, вр. с ал.1 от НК и посочените по-горе
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства предлагам да се
определи на подсъдимия наказание ЛС за седем месеца при общ
първоначален режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 800
лева. На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК предлагам да му се определи най-
тежко наказание ЛС за срок от една година и седем месеца при общ режим на
изтърпяване и да се присъедини изцяло наказанието глоба в размер на 800 лв.
Моля да постановите присъда в този смисъл.
АДВ. У.: Господин председател, обвинението изложи една стройна на
пръв поглед аргументация в подкрепа на своето искане за осъждане на
подсъдимото лице г-н Я.. Казвам на пръв поглед, защото това, което беше
цитирано в общи рамки от обвинението като доказателствен материал
действително би могло да убеди човек, който не е запознат детайлно с
материалите, че прокуратурата е права и съответно единствения изход от
производството е осъдителната присъда. Без да съм лишен от субективизъм,
който несъмнено е налице и по отношение на обвинението аз доколко успях
да се запозная с материалите по делото считам, че тази стройна аргументация
на обвинението има своите пропуски. Не съм лично убеден и надявам се и
съда да не се чувства достатъчно убеден, че в това дело по безспорен начин е
установено, че именно К. Я. е безспорния водач на някакво МПС в
процесната вечер и в процесния времеви период. На пръв поглед
свидетелските показания на полицейските служители, които са в основата на
производството са еднозначни в този смисъл. Това, което те са заявили в
предварителното производство е доста идентично и неразличаващо се до
степен на озадачаващо. Може ли различни хора да възпроизвеждат по един и
същи начин един и същи факт? Житейската практика показва, че няма как
различни хора с едни и същи изрази да описват фактите. Ако се вгледаме в
тези показания ще видим, че чисто времево и дори по място на локация
свидетелските показания на полицейските служители не са взаимно
подкрепящи се в необходимата степен. По спомен при последното прочитане
на свидетелските показания, че полицейските служители са видели г-н Я.,
който се е движел в тяхна посока и се движели след него образно казано.
5
Това е и тезата на първият полицейски служител, който е разпитан. В
показанията на вторият полицейски служител аз виждам израза „ той се
движеше обратно на нас.“ Аз лично тълкувам този израз като това, че лицето,
което те твърдят, че са засекли, а именно г-н Я. се е движел в посока,
противоположна на тях. Т.е. има сериозно съмнение относно един съществен
факт -в каква посока са се движили полицейските служители и съответно
лицето, управляващо процесното МПС и съответно цялата логика на
обвинението, че те са проследили водач на МПС, движещо се в същата
посока. Настигнали са го и съответно са го идентифицирали. Това е едно от
нещата, които на мен ми правят впечатление. Другото е часа и вече цялата
фактическа обстановка, относно категоричното установяване на
идентичността на К. Я. като водач, който евентуално полицейските служители
са последвали до някакво място. Аз не можах да видя конкретика на часовете.
В процесните актове виждам час 12.00 и малко след него по мой спомен. По
данните от свидетелските показания, визират посещение на населеното място
към 23 часа. Тази празнина около 1 час при която допълнителните
полицейски показания остава неясно. Аз не можах да разбера дали
полицейските служители веднага са пристъпили към установяване на лицето
водач на МПС и неговата идентичност или са отишли първо на сигнала и
след това са се върнали и са заварили лицето пред къщата му. Съответно са
изискали тогава и неговите документи. Данните в свидетелските показания и
на двамата преки свидетели се разминават и и самите показания на първият
полицейски служител, който е осъществил първи контакт с лицето са
противоречиви в тази насока. Аз считам, че има един отрязък от време в
който не може да се установи, че полицейските служители са
идентифицирали като водач на процесното МПС именно човека, който според
тях те са видели да спира пред дома на г-н Я.. Пак казвам, зависи от гледната
точка. Ако искаме да нагодим нещата така, че да ги навържем, че
полицейските служители със сигурност са установили г-н Я., че е управлявал
МПС това може да стане само, ако не се вглеждаме детайлно в някой
противоречия. Аз разсъждавам. Всеки един от тези факти създава едни
съмнения по отношение на тази идентификация. От там идват и изводите, че
подсъдимото лице е именно дееца, извършил процесните престъпления. За
това доколко показанията на другите свидетели, ангажирани от г-н Я.
подкрепят становището на полицейските служители. Аз считам, че
6
обективното и внимателно проучване на тези показанията и при съобразяване
с менталния капацитет на тези свидетели и образователен ценз убедително ще
ни покаже, ако има някакви неясноти и противоречия те се дължат именно на
затруднената възможност за изразяване на възприетата от тях ситуация. Ако
се абстрахираме и направим своя анализ ще видим, че според тези лица
когато да дошли полицейските служители г-н Я. е бил пред дома си, а мотора
е бил в покои. Аз пак казвам, само на пръв поглед има противоречие между
тези показания в този им аспект. Те всъщност потвърждават тезата, че
полицейските служители са подминали дома на г-н Я. и ако са се върнали
вече при него с твърдението да установяват нарушение, което той е извършил
според тях те са заварили там г-н Я. пред спряно МПС. Без обаче да може да
се установи, че той е лицето, което преди това евентуално е управлявало това
МПС. Защо г-н Я. не е заявил, че той не е управлявал това МПС. Тук идваме
на установяване на факта- кога реално е станал контекта между полицейските
служители и г-н Я. и съответно съставянето на актовете? Това остава за мен
напълно неясно –кога самите полицейски служители разговаряха с г-н Я.,
кога влиза да си дава документите, кога е избягал и не са го открили и кога са
успели при цялата тази ситуация процесните актове за установяване на
административно нарушение, визирайки дата и час, такива каквито са
визирали при условие, че тази фактическа обстановка аз оставам с
впечатление, че точно в този ден и тази вечер те не са имали възможност да
са в контакт с г-н Я. и той да може евентуално да си направи някакви
възражения по така съставените актове. Възможно е те да са подписани по-
късно от него, аз не можах да разбера. Възможно е и да не е така. Това е по
категоричното установяване на авторството на процесните деяния. След като
изложих това ми становище за липса на авторство, което пък от своя страна
обосновава постановяването на оправдателна присъда аз съм длъжен да
гледам добросъвестната защита на подсъдимия и възможността същия да
бъде възприет за виновен по отношение на едно или друго от обвиненията.
Относно управлението на нерегистрирано МПС- тук за мен е под въпрос
субективната страна на деянието, доколко задължението за регистрация е
било в тежест на подсъдимия и доколко същият е осъзнавал, че управлява
нерегистрирано МПС. По делото е разпитан предишният собственик, който
казва, че същото е внесено от Н. с временен регистрационен номер. Няма
данни за лицето-продавач е уведомил г-н Я. за задължението му в качеството
7
му на нов собственик да извърши нова регистрация на това МПС. Освен това
от данните по делото сочат, че реален собственик на това МПС е друго лице,
което е осигурило парите за закупуването. Според свидетелските показания
това МПС е закупено с цел препродажба. Това го казвам, за да имаме предвид
разсъждението -защо би могъл г-н Я., който няма СУМСП да си купува
лично за себе си такова? След като нямаме данни, че продавача на МПС е
уведомил г-н Я., който пак казвам съдът не може да избяга от факта, че същия
е без минимално необходим образователен ценз, който не е и преминал
курсове за МПС и да предположи, че той знае за задължението си за
регистрация на това МПС, което даже не е негова собственост. Аз тук виждам
категорична липса на субективен елемент за извършване на това деяние.
Връщам се отново в хипотезата, че на г-н Я. може да му бъде наложена
осъдителна присъда за едното или за двете деяния. Действително в минус на
г-н Я. и респективно и като затруднение за мен ще кажа за голямата му
справка за съдебното му минало. Тя донякъде създаде в мен затруднение да
установя кога г-н Я. е изтърпял предишните си присъди. Ще ми се да съм
прав, когато съм приел, че той е напуснал затвора към 2016 г. и като
съобразявам момента в който той евентуално е извършил процесните деяния
считам, че по отношение на него е изтекъл срока от 5 години за
реабилитация. В този случай г-н Я. би следвало са се счита за неосъждано
лице. Тогава на преден план идва размера на наказанието и то в хипотезата на
неосъждано лице. Действително прокуратурата изложи становище за
определяне на размера на наказанията в хипотезата на превес на отегчаващите
вината обстоятелства и лошите характеристични данни, които за мен са един
важен факт, който по една или друга причина остана не напълно изяснен.
Малко ми се струва необективно да влошаваме положението на г-н Я. и то
като съобразяваме за какви деяния става въпрос и да насочваме съда и да го
убеждаваме, че същият трябва да отиде в затвора за повече от 1 година за тези
не съвсем обществено опасни престъпления. Считам, че когато обсъждаме
размера на наказанието, пак казвам в хипотезата на неосъждано лице за мен
същите следва да бъдат определени при изключителни смекчаващи вината
обстоятелства. Тука поне с прокуратурата сме на едно мнение за въпросната
бременност на съпругата на г-н Я.. Данните са, че тя трябва да роди съвсем
скоро и действително същата да бъде оставена без физическа и материална
подкрепа при тези условия, когато г-н Я. е в затвора и няма как да и осигурява
8
подкрепа не считам, че ни дават и житейско и правно основание да твърдя, че
уважаемия съд ще следва да разглежда това обстоятелство именно като
изключително смекчаващо вината. Прилагайки съответната разпоредба на НК
същия би следвало да слезе под минимума за първото престъпление и да се
определи наказание евентуално между 3 и 6 месеца ЛС. По отношение на
второто престъпление там по мой записки има опция за алтернатива на
наказанието. Там с оглед изключително смекчаващи вината обстоятелства,
ако евентуално се определя наказание ще следва да се наложи глоба в
определен от съда размер. По отношение на ЛС, ако приемем, че г-н Я. е
неосъждано лице същото наказание следва да бъде определено при условно
изтърпяване. Тук пак ще се наложи да се върна в хипотезите за наказанията
на г-н Я.. Когато съда взима решение дали в действителност обществената
опасност на евентуално извършените деяния е такава която да налага
наказването на г-н Я. и то, ако отидем в хипотезата на не възможност за
реабилитация и той да отиде за тези деяния в затвора за такъв срок, който се
иска от прокуратурата или близък до нея считам, че житейски не е адекватно.
Тогава виждам една възможност съда обективно и законосъобразно да обсъди
възможността тези деяния да бъдат квалифицирани като формални. В най-
голяма степен това важи за второто обвинение- управление на
нерегистрирано МПС. Всички данни по делото сочат, че това МПС така или
иначе е регистрирано, макар и на територията на Холандия. В момента на
установяване на нарушенията същото е било с регистрационен номер. Т.е.
целта на закона във връзка с тази норма, която е именно да се установи по
безспорен начин и да се индивидуализира едно МПС най-вероятно с някакви
конфликтни ситуации е налице. Т.е. има регистрационен номер. Тук би
трябвало да обсъждаме и въпроса къде и при какви условия е управлявано
това МПС? Този въпрос е и във връзка с доказването на авторството на
деянието тъй като има изключително много противоречия относно мястото на
установяване на движение на МПС и продължителността на неговото
управление. В тази връзка считам, че ако се приеме, че има някакво движение
на това МПС то е на изключително на кратко разстояние, като на едно място
се цитират 50 м., а на друго 2-3 къщи от кръстовището. Изключително малко
разстояние в късна част на денонощието и при липса на други МПС или
пешеходци. Обществената опасност на това деяние е изключително
формално. По другото обвинение – управление на МПС в срока на наказване
9
и когато не притежава СУМПС. Пак казвам, ако проявим добросърдечност
без да извращаваме закона може с оглед на цялата фактология да приемем, че
ако е имало управление то е било при такива фактически обстоятелства,
които сочат на изключителна занижена обществена опасност на това
управление и възможността евентуално от него да настъпят някакви
обществено опасни последици за други лица. Т.е.уважаемия съд отново може
да възприеме хипотезата на формално извършване на деянието или
малозначителност. Ако уважаемият съд констатира, че в случая сочената от
мен възможност за реабилитация по закон настъпила поради факта, че
евентуално извършените деяния от г-н Я. са извършени след изтичане на 5
год. срок от изтърпяване на предишни осъждания то тогава считам, че
уважаемия съд отново като изключително смекчаващо вината обстоятелство
да обсъди и факта, че евентуалното извършване на тези деяния е станало
значително в последния момент на изтичане на срока за законна реабилитация
по право. Т.е. възможно най-дълъг период г-н Я. е спазвал поведение
съобразено със законните норми. Т.е. същия не само може, а и ми се струва за
необходимо да бъде стимулиран да се придържа все по-дълго към спазване на
тези норми и което е според мен и допълнително гарантирано, че все пак като
разумен човек и като приеме, че е наказателно отговорен, ментално адекватен
и при условие, че следва да се грижи за новородено дете, което той твърди, че
е чакал от много време, включително и с ин витро процедури ще направи
необходимото да се съобразява с нормите на закона и да не изоставя жена си
и детето на произвола на съдбата и да посещава затвора за такива
„кокошкарски“ престъпления, защото да не говорим, че тези престъпния и
най-тежкото, за което му се иска най-тежко наказание закона предвижда
административна отговорност. Наистина е под въпрос как може ние да
разграничим действително кога г-н Я., ако е извършил това деяние –
управление без СУМПС, трябва да плати една глоба и да се прибере в къщи
и в какъв случай г-н Я. трябва да отиде в затвора за една година и седем
месеца или близък до този срок и да остави жена си и детето си. Тази дилема
може да бъде решена от уважаемият съд с оглед на изложеният анализ от мен
на фактите и обстоятелствата така, че хем да бъдат спазени всички законови
норми, хем г-н Я. и неговото семейство да не страдат ненужно на фона на
обществената опасност на вменените му деяния. Това е моето изложение.
РЕПЛИКА ПРОКУРОРЪТ: Досежно изказването на защитника в
10
пледоарията, че свидетелските показания на полицейските служители са
четени в хода на съдебното следствие, то същите не са четени и следва да не
се коментират изобщо. Свидетелските показания на полицейските служители,
които са следвали мотоциклета са в унисон със съставените 2 бр. АУАН,
относно датата на извършване на престъпленията. Досежно твърдението, че
има противоречие между тези показанията на тези двама свидетели
полицейски служители, които са установили с АУАН 2 –те деяния за които
прокуратурата е внесла ОА за престъпления. И двамата свидетеля са заявили
в показанията, че са следвали мотоциклета и са го видели. Т.е. няма
противоречие досежно главния факт на доказване, че са видели подсъдимия
да управлява МПС. Досежно датата на деянието по делото има доказателства,
че сигнала е подаден в 12 без нещо предния ден и се изисква технологично
време от придвижването на полицейският автомобил от поста, който е заемал
до с. Д.. Напълно логично е престъпленията в които е обвинен да са
извършени на ... г., както е записано в 2-та АУАН. Относно твърдението, е
липсва умисъл, че подсъдимия управлява нерегистрирано МПС считам, че
незнанието на закона не го оневинява относно обстоятелството, че като е
закупил МПС е трябвало да го регистрира, а той не го е регистрирал и го е
управлявал. Още повече, че св. И. е казал, че го е дал с експортни табелки, т.е.
само за докарването му от Н. до България, а не и за управление в България.
Умисъла се доказва от факта, че същия след като е разбрал, че идва полиция е
тръгнал да го прибира. Относно твърдението, че липсва обществена опасност
на престъплението по чл. 345, ал.2, вр. ал. 1 НК считам, че такава съществува
и за това е внесен ОА за това престъпление, тъй като едновременно с
управлението на нерегистрирано МПС той го е управлявал без СУМПС и
след употреба на алкохол. Отделно от това е видно от свидетелските
показания, че е имало хора, както в заведението, така и на улицата отвън.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА подсъдимият: Излязох 2016 г. от
затвора и нямам никакво наказание. Взех си поука. Вие, ако ме вкарате в
затвора аз ще съм лишен от родителски грижи. Има 15 год. как се разделиха
нашите, един на лява, един на дясно. Никой не се грижи за нас. Може да се
взима характеристика от кмета за мен да разберете за какво става въпрос. Аз
чаках 12 год. за дете. Дал съм 20 хил. лева за ин витро и от само себе си стана.
Няма кой да се грижи за съпругата ми. Толкова години чакам бебе и сега за
няма нищо да влизам в затвора. Да докажат, че съм карал. Нали имат камери?
11
ПОСЛЕДНА ДУМА НА подсъдимият: Искам или глоба или условна
присъда. Макар, че не съм виновен.
Съдът се оттегля на съвещание, за да постанови присъдата си, след
което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване и
протестиране.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,50
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12