Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260281/16.12.2020г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на четиринадесети декември 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3599/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

 

Искова молба от Р.К.В., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу ЕТ „***“, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, без посочено правно основание и цена от 1200 лева главница.

Ищцата сочи, че ответницата, не изпълнила договор за извършване на проектантска дейност, в уговорените срокове, поради което и изпратила уведомление за прекратяването му. Според уговорките заплатила авансово сумата от 1200 лева. Считайки договора развален, иска осъждане на ответницата да и върне платената по договора сума, в едно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, евентуално осъждането и да я върне като такава с която се обогатила неоснователно.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни, и иска отхвърлянето им. Твърди, че не тя, а ищцата била неизправна страна по договора, поради непредставяне на необходими документи и съдействие, нужни за процеса. Въпреки това, изготвила проект и ако се приеме, че договора е развален, то на основание чл. 268 от ЗЗД, не дължи връщане на получените суми.

 

В съдебно заседание, страните редовно призовани, лично и чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  неоснователна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните, а и приложените писмени доказателства установяват твърдените в исковата молба факти – получаване от ответника на сумата от 1200 лева, от ищцата на 28.10.2018г. и 31.10.2018г., в изпълнение на договор за извършване на проектантска дейност от 31.11.2018г., и получаване от нея на уведомление за развалянето му. Според приетото заключение на СТЕ, част от дейностите по договора, не могат да се извършат, без задание и виза за проектиране и съгласие на съсобствениците. Въпреки това извършената от ответницата работа по договора съответства на 50 % от поръчаното и може да е полезна за възложителката, като платения от нея аванс покрива извършените разходи от изпълнителката. Сроковете за изпълнение на договора действително започват да текат от плащането на сумата от 1200 лева, но според чл. 9, т. „а“ и „в“, спират за времето на съгласуване на идейни решения и когато забавата е причинена от виновно действие или бездействие на възложителя. По делото няма данни възложителя да е изпълнил задълженията си по чл. 3, т. „а“ и „б“ от договора – изготвяне на планово задание; осигуряване изходна документация/нотариално заверено съгласие на съсобственици/.

    

Така приетото за установено доведе до следните изводи :

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД – Ищецът обосновава задължението за връщане на получена от ответника сума, с получаване на престация, по съществувало, но вече отпаднало основание, в следствие на което, той се е обогатил със сумата от 1200 лева за негова сметка. Безспорно е, по делото, че ответникът е получил сумата и по принцип разваленият договор съставлява отпаднало основание, по смисъла на чл. 55 ЗЗД. В случая обаче, не може да се приеме, че договора между страните е развален. На първо място страната демонстрирала желание в тази насока е неизправна и второ, не е дала подходящ срок за изпълнение на насрещната, което обаче принципно и особено с оглед събраните доказателства в случая, предполага изпълнение на нейните задължения, без което проектирането, не е било възможно. Не може да се приеме, че договора е бил развален в хипотезата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД – нито изпълнението е било невъзможно изцяло, или от части, нито договора предвижда фиксиран срок за изпълнение, нито е станало безполезно. Тук следва да се отбележи, че е невярно ищцовото твърдение за невъзможност на ответницата да изпълни договора, поради липса на квалификация за проектиране свързано с паметници на културата, предвид  представения договор за осъществяване на ръководство при изработване на архитектурен проект за основен ремонт на покрив със смяна на конструктивни елементи – недвижима културна ценност от местно значение в гр. Шумен.

Процесният договор, като такъв за изработка, предполага възможност за отказ от страна на поръчващия. Без да се изследва основателността на ищцовите причини, ако изпратеното от нея уведомление се приема за изявление, с което се отказва от договора, то дори и тогава ответницата не дължи връщане на получените суми. Отказа от договор за изработка от страна на поръчващ е отпадане на основанието по смисъла на чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, но чл. 268 от с.з. изисква заплащане от отказалия се на разходите, извършената работа и печалбата, която би получил изпълнителя. Както се посочи, според СТЕ получената сума покрива разходите на изпълнителя.   

Изложеното сочи, че основанието за размяна на процесната престация, не е отпаднало, а макар и да е, връщане на сумата не се дължи и искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Този изход налага произнасяне и по евентуалния иск, с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – Независимо от субсидиарния му характер и изхода по главния, той е допустим/Р № 148/28.02.2006г. на ВКС по ТД № 703/2005г., ТК, IIо./, но следва да се отхвърли като неоснователен. Нито е установено обогатяване на ответника, нито е налице обедняване на ищеца. Изпълнителя е получил възнаграждение за работа, която макар и да не е завършил, е полезна за поръчващия, а получената сума, е съответна на разходите, по изпълнението ѝ, до възникване на спора.

В обобщение, не са установени два елемента от фактическия състав на отговорността, при неоснователно обогатяване – обедняване и обогатяване, и се налага отхвърляне, и на предявения евентуален иск, като неоснователен.

При този изход на спора ищецът, следва да заплати на ответника сумата от 600 лева разноски в производството, представляващи 300 адвокатско възнаграждение и 300 лева възнаграждение на вещо лице.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.К.В., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу ЕТ „***“, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД/вторият като евентуален/, за осъждане на ответника да върне сумата от 1200 лева, получени на отпаднало основание, евентуално като такава с която се обогатил неоснователно, за сметка на ищеца, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА Р.К.В., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на ЕТ „***“, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 600 лева разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :