Решение по дело №2069/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3262
Дата: 10 юли 2023 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20231110202069
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3262
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. Б.ОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20231110202069 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от В. П В., ЕГН **********, с адрес
с.Р, ул.“Я“ №, чрез адв.Б. В. от САК, против електронен фиш, Серия К,
№6268156, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
извършено в условията на „повторност“ в едногодишен срок от влизане в
сила на електронен фиш, Серия К, №4746205.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като незаконосъобразно
издаден, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на правото му на защита. Твърди, че в него липсва
констатация за евентуалното приложение на състав за повторно или системно
нарушение по смисъла на ДР на ЗДвП; не е прецизно описаното мястото на
извършване на нарушението – в или извън населено място; не е отразена
посоката на поставяне на АТСС; не е посочено как е въведено ограничението
– с пътен знак, маркировка или по друг начин.
Отделно от горното, навежда доводи, че ел.фиш не отговаря на
1
изискванията на чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., която
предвижда приспадане на допустимата грешка за съответния тип АТСС, тъй
като такава в случая не е била приспадната, поради което АНО неправилно е
изчислил превишената скорост.
Навежда доводи, че нарушението, за което е издаден процесния ел.фиш,
не е доказано по реда и със средствата на ЗДвП, посочената наредба и НПК
по аргумент от чл.84 от ЗАНН.
Моли съда, на посочените в жалбата основания, да отмени процесния
ел.фиш, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на
направените разноски в настоящото производство.
Жалбоподателят не се явява лично и не се представлява в съдебно
заседание, съответно не взема допълнително становище по същество на
правния спор.
Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния
ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени
писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрк.Деляна Иванова, моли съда да потвърди обжалвания
ел.фиш, като правилно и законосъобразно издаден, за което излага подробни
аргументи по същество на правния спор. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен на жалбоподателя на
08.01.2023 г., съгласно справка АИС-АНД, а жалбата е подадена на 26.01.2023
г., съгласно посочената дата на поставения входящ номер, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във
вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
2
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№6268156, за това, че на 18.08.2022 г., в 11:04 часа, в гр.София, управлява по
Околовръстен път до ТЕЦ-Люлин, с посока на движение от бул.“Сливница“
към бул.“Ломско шосе“, при ограничение на скоростта 90 км/ч за извън
населено място, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил
„Ситроен Ц5“, с рег.№, установено и заснето с АТСС – ARH CAM S1,
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на ел.фиш, Серия К, №4746205, като разрешената стойност на скоростта е 90
км/ч, установената стойност на скоростта е 114 км/ч, а превишената стойност
на скоростта е 24 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя В. Т. В., в качеството на
регистриран ползвател на процесното МПС, на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
ел.фиш, Серия К, №4746205; клип със снимков материал и един брой снимков
материал на позиционираното АТСС на процесния пътен участък;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на БИМ; Протокол от
проверка №13-СГ-ИСИС/29.03.2022 г. на БИМ; Протокол за използване на
АТСС; ежедневна форма на отчет; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден образец на ел.фиш; два
броя справки АИС-АНД; справка АИС „Първоначална регистрация на МПС и
собственици на превозно средство“; справка картон на водач.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният ел.фиш е издаден от компетенетен орган и съдържа всички
реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на ел.фиш на формално
основание.
3
В случая е налице нарушение, установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен №11743f0, за която от
приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и протокол за последваща проверка, и двата на БИМ, се установява, че
използваното на 18.08.2022 г. АТСС е удостоверено като одобрен тип на
07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., както и последваща
метрологична проверка на 29.03.2022 г., при която е установено съответствие
с одобрения тип и същото е годно за експлоатация до 29.03.2023 г.,
включително и към датата на установяване на нарушението е било техническо
годно средство. В процесния електронен фиш, използваното АТСС е
правилно индивидуализирано по тип, доколкото същото изцяло съответства
на описаното в представените удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка, и двете на БИМ. Видът и
фабричния номер на използваното АТСС са посочени в съставения протокол
за използване на АТСС на 18.08.2022 г., а първата част от номера на
снимковия материал на заснетия с това техническо средство видеоклип
включва фабричния номер на описаното по тип техническо средство в
ел.фиш.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 18.08.2022 г., часа – 10:04 часа, мястото на извършване на
нарушението – гр.София, Околовръстен път до ТЕЦ-Люлин, посоката на
движение от бул.“Сливница“ към бул.“Ломско шосе“; заснетото превозно
средство – лек автомобил с ясно различим регистрационен номер - рег.№,
измерената скорост на движение – 118 км/ч, ограничението на скоростта на
движение в този пътен участък – 90 км/ч, географските координати на пътния
участък, номер на снимка №11743f0/0322043, съдържащ данните за
фабричния номер на използваното АТСС. Видно от отразените данни в
процесния ел.фиш, че съответните стойности на скоростта са определени,
след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача. При елементарно
математическо изчисление се установява, че от измерената скорост на
движение с процесното АТСС от 118 км/ч, след приспадане на толеранс от
3% се получава стойността, посочена в ел.фиш като установена стойност на
скоростта – 114 км/ч, а при изваждане от нея на разрешената стойност на
скоростта извън населено място – 90 км/ч, логически се получава посочения в
4
ел.фиш резултат на превишената стойност – 24 км/ч. С оглед на изложеното,
релевираните в жалбата възражения за несъобразяване с разпоредбата на
чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., съответно неправилно
изчисление на превишената скорост в резултат на допуснатото нарушение, се
явява неоснователно.
Приложен е и снимков материал на поставеното преносимо АТСС,
встрани на пътното платно на процесния пътен участък. Видно от
приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че на 18.08.2022 г.
е използвано такова с фабричен №11743f0, разположено до пътното платно и
настроено, съгласно изискванията за обслужване от производителя и
нормативните предписания, с посочен срок на годност за експлоатация – до
29.03.2023 г., в интервал от време от 10:00 часа до 12:00 часа, броя на
установените с него нарушения, номера на първото и последното статично
изображение, при стационарен режим на измерване и с място за контрол –
гр.София, Околовръстен път до ТЕЦ-Люлин, с посока на движение на
контролираните МПС – от бул.“Сливница“ към бул.“Ломско шосе“, с посока
на задействане - приближаващи МПС. Съгласно отразеното в протокола,
общото ограничение на скоростта в посочения пътен участък е 90 км/ч,
представляващ част от общинската пътна мрежа, което не е обозначено с
поставен пътен знак, като е посочено, че са изготвени 27 броя изображения.
Описаната в ежедневната форма на отчет от състава на наряда от дата
18.08.2022 г., в графа извършена дейност, касаеща установяване на
нарушения за скорост с използване на АТСС „ARH CAM S1“, в посочения
пътен участък, при ограничение на скоростта за извън населено място 90
км/ч, за времето от 10:00 часа до 12:00 часа, напълно съответства на
отразените данни в съставения протокол за използване на АТСС от същия
този наряд на процесните дата, час и място.
Съдът не споделя релевираното в жалбата възражение, че не е посочено
ясно мястото на извършване на нарушението. Напротив, в ел.фиш ясно и
точно е посочено, че нарушението е извършено в гр.София, но извън
границите на населеното място – Околовръстен път до ТЕЦ-Люлин. Същото
място фигурира в приложения снимков материал и съставения протокол за
използване на АТСС, поради което направеното описание не внася никакво
съмнение къде точно е извършено нарушението. Действително, в ел.фиш е
5
посочена и посоката на движение на заснетото МПС, но това не означава, че
се касае за място на извършване на нарушението, различно от това, на което е
осъществен контрола на скоростта с АТСС.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От представената справка „Първоначална
регистрация и собственици на превозното средство“ безспорно се установява,
че към датата на нарушението – 18.08.2022 г., собственик на заснетия лек
автомобил е „Мого България“ ООД, а един от неговите регистрирани
ползватели е жалбоподателят В. Т. В.. Няма данни по делото последната да е
посочила лице, на което е предоставила собственото си МПС на посочените
дата, час и място, пък и не се твърди в жалбата подобно обстоятелство.
Следователно и от гледна точка на субекта на нарушението, ел.фиш е
правилно и законосъобразно издаден на физическото лице, което в качеството
си на регистриран ползвател на МПС към датата на нарушението, дължи
заплащане на глобата.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, която въвежда императивна забрана за водачите на ППС
да превишават разрешената скорост на движение извън населено място, което
е 90 км/ч. Съдът не споделя и релевираното в жалбата възражение, че не е
доказано безспорно какво точно е ограничението на скоростта и по какъв
начин е определено. Доколкото, в ел.фиш не е изрично посочено, че
ограничението на скоростта от 90 км/ч в процесния пътен участък, който
несъмнено се явява извън населено място, е въведено с поставен пътен знак,
то на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП, относимо е предвиденото в закона
ограничение на скоростта извън населено място от 90 км/ч. В съставения
протокол за използване на АТСС изрично е посочено, че общото ограничение
на скоростта е 90 км/ч, като няма поставен пътен знак. С оглед на горното,
няма никаква неяснота относно конкретните параметри на описаното
нарушение и пределите на следващата се за него отговорност.
В настоящия случай, в ел.фиш е прието, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е повторно, поради което санкцията е наложена на
6
основание чл.182, ал.4 от ЗДвП. Според разпоредбата на §.6, т.33 от ДР на
ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите на чл.174, ал.2 от ЗДвП – в двегодишен срок от влизане в сила на
НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е наложено като нов
водач. Следователно, следва да бъде доказано, че коментираното нарушение е
извършено в едногодишен срок от влизане в законна сила на наказателно
постановление или ел.фиш, по аргумент от чл.189, ал.11 от ЗДвП, с който на
лицето е била наложена глоба за същото нарушение – на чл.21 от ЗДвП.
Видно от справката картон на водач В. Т. В. е, че с описания и приложения по
делото ел.фиш, Серия К, №4746205, издаден от ОДМВР-Перник, на лицето е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на
основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
е отбелязано, че същият е влязъл в сила. От приложената справка АИС-АНД
се установява и точната дата на влизането му в законна сила, а именно: на
04.08.2022 г. С оглед датата на влизането му в сила – на 04.08.2022 г.,
нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП, предмет на обжалвания ел.фиш,
извършено на 18.08.2022 г. от жалбоподателя, несъмнено се явява извършено
в едногодишен срок от влизане в сила на ел.фиш, Серия К, №4746205, т.е.
налице е квалифициращия признак „повторност“ по смисъла на чл.182, ал.4
от ЗДвП. В случая е наложен двойният размер на глобата по чл.182, ал.2, т.3
от ЗДвП – в размер на 200 лева, за превишаване на разрешената скорост извън
населено място от 21 до 30 км/ч, съобразно установената стойност на
превишението от 24 км/ч. С оглед на това обстоятелство, по отношение на
жалбоподателя е наложена глоба в двоен размер от 200 лева, на основание
санкционната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Налице е абсолютно
определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по
вид и размер, с оглед на което съдът констатира, че материалният закон е
правилно приложен.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски
има ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш: СДВР-
МВР. Присъждане на юрисконсултско възнаграждение се претендира
7
своевременно от ответната страна по жалбата в представените писмени
бележки по делото. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита
в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото /въззивно/
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Делото не
представлява фактическа и правна сложност, и при това положение,
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на минималния предвиден размер в Наредбата.
Разноските следва да се присъдят в полза на СДВР, със седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с чл.58д, т.4 от
ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К, №6268156, издаден от СДВР-МВР,
с който на В. П В., ЕГН **********, с адрес с.Р, ул.“Я“ №, основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на „повторност“ в едногодишен
срок от влизане в сила на електронен фиш, Серия К, №4746205, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, В. П В., ЕГН **********, с
адрес с.Р, ул.“Я“ №, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляваща направени разноски за процесуално представителство в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК и по
8
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от В. П В., ЕГН **********, с адрес
с.Р, ул.“Я“ №, чрез адв.Б. В. от САК, против електронен фиш, Серия К,
№6268156, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
извършено в условията на „повторност“ в едногодишен срок от влизане в
сила на електронен фиш, Серия К, №4746205.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като незаконосъобразно
издаден, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на правото му на защита. Твърди, че в него липсва
констатация за евентуалното приложение на състав за повторно или системно
нарушение по смисъла на ДР на ЗДвП; не е прецизно описаното мястото на
извършване на нарушението – в или извън населено място; не е отразена
посоката на поставяне на АТСС; не е посочено как е въведено ограничението
– с пътен знак, маркировка или по друг начин.
Отделно от горното, навежда доводи, че ел.фиш не отговаря на
изискванията на чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., която
предвижда приспадане на допустимата грешка за съответния тип АТСС, тъй
като такава в случая не е била приспадната, поради което АНО неправилно е
изчислил превишената скорост.
Навежда доводи, че нарушението, за което е издаден процесния ел.фиш,
не е доказано по реда и със средствата на ЗДвП, посочената наредба и НПК
по аргумент от чл.84 от ЗАНН.
Моли съда, на посочените в жалбата основания, да отмени процесния
ел.фиш, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на
направените разноски в настоящото производство.
Жалбоподателят не се явява лично и не се представлява в съдебно
заседание, съответно не взема допълнително становище по същество на
правния спор.
Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния
ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени
писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрк.Деляна Иванова, моли съда да потвърди обжалвания
ел.фиш, като правилно и законосъобразно издаден, за което излага подробни
аргументи по същество на правния спор. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
1
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен на жалбоподателя на
08.01.2023 г., съгласно справка АИС-АНД, а жалбата е подадена на 26.01.2023
г., съгласно посочената дата на поставения входящ номер, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във
вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№6268156, за това, че на 18.08.2022 г., в 11:04 часа, в гр.София, управлява по
Околовръстен път до ТЕЦ-Люлин, с посока на движение от бул.“Сливница“
към бул.“Ломско шосе“, при ограничение на скоростта 90 км/ч за извън
населено място, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил
„Ситроен Ц5“, с рег.№, установено и заснето с АТСС – ARH CAM S1,
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на ел.фиш, Серия К, №4746205, като разрешената стойност на скоростта е 90
км/ч, установената стойност на скоростта е 114 км/ч, а превишената стойност
на скоростта е 24 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя В. Т. В., в качеството на
регистриран ползвател на процесното МПС, на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
ел.фиш, Серия К, №4746205; клип със снимков материал и един брой снимков
материал на позиционираното АТСС на процесния пътен участък;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на БИМ; Протокол от
проверка №13-СГ-ИСИС/29.03.2022 г. на БИМ; Протокол за използване на
АТСС; ежедневна форма на отчет; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден образец на ел.фиш; два
броя справки АИС-АНД; справка АИС „Първоначална регистрация на МПС и
собственици на превозно средство“; справка картон на водач.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният ел.фиш е издаден от компетенетен орган и съдържа всички
реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на ел.фиш на формално
основание.
2
В случая е налице нарушение, установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен №11743f0, за която от
приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и протокол за последваща проверка, и двата на БИМ, се установява, че
използваното на 18.08.2022 г. АТСС е удостоверено като одобрен тип на
07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., както и последваща
метрологична проверка на 29.03.2022 г., при която е установено съответствие
с одобрения тип и същото е годно за експлоатация до 29.03.2023 г.,
включително и към датата на установяване на нарушението е било техническо
годно средство. В процесния електронен фиш, използваното АТСС е
правилно индивидуализирано по тип, доколкото същото изцяло съответства
на описаното в представените удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка, и двете на БИМ. Видът и
фабричния номер на използваното АТСС са посочени в съставения протокол
за използване на АТСС на 18.08.2022 г., а първата част от номера на
снимковия материал на заснетия с това техническо средство видеоклип
включва фабричния номер на описаното по тип техническо средство в
ел.фиш.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 18.08.2022 г., часа – 10:04 часа, мястото на извършване на
нарушението – гр.София, Околовръстен път до ТЕЦ-Люлин, посоката на
движение от бул.“Сливница“ към бул.“Ломско шосе“; заснетото превозно
средство – лек автомобил с ясно различим регистрационен номер - рег.№СВ
9263 НХ, измерената скорост на движение – 118 км/ч, ограничението на
скоростта на движение в този пътен участък – 90 км/ч, географските
координати на пътния участък, номер на снимка №11743f0/0322043,
съдържащ данните за фабричния номер на използваното АТСС. Видно от
отразените данни в процесния ел.фиш, че съответните стойности на скоростта
са определени, след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача. При
елементарно математическо изчисление се установява, че от измерената
скорост на движение с процесното АТСС от 118 км/ч, след приспадане на
толеранс от 3% се получава стойността, посочена в ел.фиш като установена
стойност на скоростта – 114 км/ч, а при изваждане от нея на разрешената
стойност на скоростта извън населено място – 90 км/ч, логически се получава
посочения в ел.фиш резултат на превишената стойност – 24 км/ч. С оглед на
изложеното, релевираните в жалбата възражения за несъобразяване с
разпоредбата на чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., съответно
неправилно изчисление на превишената скорост в резултат на допуснатото
нарушение, се явява неоснователно.
Приложен е и снимков материал на поставеното преносимо АТСС,
встрани на пътното платно на процесния пътен участък. Видно от
приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че на 18.08.2022 г.
е използвано такова с фабричен №11743f0, разположено до пътното платно и
3
настроено, съгласно изискванията за обслужване от производителя и
нормативните предписания, с посочен срок на годност за експлоатация – до
29.03.2023 г., в интервал от време от 10:00 часа до 12:00 часа, броя на
установените с него нарушения, номера на първото и последното статично
изображение, при стационарен режим на измерване и с място за контрол –
гр.София, Околовръстен път до ТЕЦ-Люлин, с посока на движение на
контролираните МПС – от бул.“Сливница“ към бул.“Ломско шосе“, с посока
на задействане - приближаващи МПС. Съгласно отразеното в протокола,
общото ограничение на скоростта в посочения пътен участък е 90 км/ч,
представляващ част от общинската пътна мрежа, което не е обозначено с
поставен пътен знак, като е посочено, че са изготвени 27 броя изображения.
Описаната в ежедневната форма на отчет от състава на наряда от дата
18.08.2022 г., в графа извършена дейност, касаеща установяване на
нарушения за скорост с използване на АТСС „ARH CAM S1“, в посочения
пътен участък, при ограничение на скоростта за извън населено място 90
км/ч, за времето от 10:00 часа до 12:00 часа, напълно съответства на
отразените данни в съставения протокол за използване на АТСС от същия
този наряд на процесните дата, час и място.
Съдът не споделя релевираното в жалбата възражение, че не е посочено
ясно мястото на извършване на нарушението. Напротив, в ел.фиш ясно и
точно е посочено, че нарушението е извършено в гр.София, но извън
границите на населеното място – Околовръстен път до ТЕЦ-Люлин. Същото
място фигурира в приложения снимков материал и съставения протокол за
използване на АТСС, поради което направеното описание не внася никакво
съмнение къде точно е извършено нарушението. Действително, в ел.фиш е
посочена и посоката на движение на заснетото МПС, но това не означава, че
се касае за място на извършване на нарушението, различно от това, на което е
осъществен контрола на скоростта с АТСС.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От представената справка „Първоначална
регистрация и собственици на превозното средство“ безспорно се установява,
че към датата на нарушението – 18.08.2022 г., собственик на заснетия лек
автомобил е „Мого България“ ООД, а един от неговите регистрирани
ползватели е жалбоподателят В. Т. В.. Няма данни по делото последната да е
посочила лице, на което е предоставила собственото си МПС на посочените
дата, час и място, пък и не се твърди в жалбата подобно обстоятелство.
Следователно и от гледна точка на субекта на нарушението, ел.фиш е
правилно и законосъобразно издаден на физическото лице, което в качеството
си на регистриран ползвател на МПС към датата на нарушението, дължи
заплащане на глобата.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
4
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, която въвежда императивна забрана за водачите на ППС
да превишават разрешената скорост на движение извън населено място, което
е 90 км/ч. Съдът не споделя и релевираното в жалбата възражение, че не е
доказано безспорно какво точно е ограничението на скоростта и по какъв
начин е определено. Доколкото, в ел.фиш не е изрично посочено, че
ограничението на скоростта от 90 км/ч в процесния пътен участък, който
несъмнено се явява извън населено място, е въведено с поставен пътен знак,
то на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП, относимо е предвиденото в закона
ограничение на скоростта извън населено място от 90 км/ч. В съставения
протокол за използване на АТСС изрично е посочено, че общото ограничение
на скоростта е 90 км/ч, като няма поставен пътен знак. С оглед на горното,
няма никаква неяснота относно конкретните параметри на описаното
нарушение и пределите на следващата се за него отговорност.
В настоящия случай, в ел.фиш е прието, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е повторно, поради което санкцията е наложена на
основание чл.182, ал.4 от ЗДвП. Според разпоредбата на §.6, т.33 от ДР на
ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите на чл.174, ал.2 от ЗДвП – в двегодишен срок от влизане в сила на
НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е наложено като нов
водач. Следователно, следва да бъде доказано, че коментираното нарушение е
извършено в едногодишен срок от влизане в законна сила на наказателно
постановление или ел.фиш, по аргумент от чл.189, ал.11 от ЗДвП, с който на
лицето е била наложена глоба за същото нарушение – на чл.21 от ЗДвП.
Видно от справката картон на водач В. Т. В. е, че с описания и приложения по
делото ел.фиш, Серия К, №4746205, издаден от ОДМВР-Перник, на лицето е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на
основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
е отбелязано, че същият е влязъл в сила. От приложената справка АИС-АНД
се установява и точната дата на влизането му в законна сила, а именно: на
04.08.2022 г. С оглед датата на влизането му в сила – на 04.08.2022 г.,
нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП, предмет на обжалвания ел.фиш,
извършено на 18.08.2022 г. от жалбоподателя, несъмнено се явява извършено
в едногодишен срок от влизане в сила на ел.фиш, Серия К, №4746205, т.е.
налице е квалифициращия признак „повторност“ по смисъла на чл.182, ал.4
от ЗДвП. В случая е наложен двойният размер на глобата по чл.182, ал.2, т.3
от ЗДвП – в размер на 200 лева, за превишаване на разрешената скорост извън
населено място от 21 до 30 км/ч, съобразно установената стойност на
превишението от 24 км/ч. С оглед на това обстоятелство, по отношение на
жалбоподателя е наложена глоба в двоен размер от 200 лева, на основание
санкционната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Налице е абсолютно
определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по
вид и размер, с оглед на което съдът констатира, че материалният закон е
5
правилно приложен.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски
има ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш: СДВР-
МВР. Присъждане на юрисконсултско възнаграждение се претендира
своевременно от ответната страна по жалбата в представените писмени
бележки по делото. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита
в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото /въззивно/
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Делото не
представлява фактическа и правна сложност, и при това положение,
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на минималния предвиден размер в Наредбата.
Разноските следва да се присъдят в полза на СДВР, със седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът

6