Решение по дело №3027/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 967
Дата: 14 май 2021 г.
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20207180703027
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 967

Гр. Пловдив, 14.05.2021 год.  

   В ИМЕТО НА НАРОДА

            Административен съдПловдив, XIX касационен състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                      

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:              МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                                               ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

            като разгледа докладваното от член съдия Мариана Михайлова КАНД № 3027 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

. Производството е по чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по молба на „Колоавто“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: с. ***, обл. Пловдив, представлявано от управителя П.Й.А. с искане за тълкуването на влязлото в сила Решение № 383 от 22.02.2021год., постановено по КАНД № 3027по описа за 2020 год. на Административен съд гр.Пловдив. В молбата за тълкуване се сочи, че в диспозитива на съдебното решение е посочено, че задължение на лицата по чл.16 е да упражняват контрол „съобразно“ своите задължения и изисквания, което се явява неяснота на решението и се иска неговото тълкуване.

Съдът намира, че не се налага разглеждане на същата в открито заседание.

Останалите страни не изразяват конкретно становище по молбата с правно основание чл.251 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

Настоящият състав, като взе предвид доводите в подадената молба за тълкуване на решението, приема следното:

Решение № 383 от 22.02.2021год., постановено по КАНД № 3027по описа за 2020 год. на Административен съд гр.Пловдив е окончателно и е влязло в законна сила.

Искането по чл. 251 от ГПК за тълкуване на влязло в сила решение, не е ограничено със срок. Единствената предвидена забрана е да се тълкува решение, което вече е изпълнено. В случая не се твърди и не се установява от данните по делото решението да е изпълнено и с оглед на това молбата за тълкуване като подадена от надлежна страна - участник в съдебното производство, е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за тълкуване на решението по следните съображения:

С решението, чието тълкуване се иска, е оставено в сила Решение № 260407 от 19.10.2020 г. на ПРС, постановено по АНД № 4332/2020 г., по описа на същия съд.

Съобразно доктрината и установената съдебна практика, на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК подлежат неясните съдебни решения - такива, от чиито диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по разрешения с решението правен спор. Освен това на тълкуване подлежи само и единствено диспозитива на съдебното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и той установява, какво е действителното правно положение между страните по спора, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на пресъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на съдебното решение (съгл. т. 18 от ТР № 1/2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС).

Също така, следва да се отбележи, че чрез тълкуване не могат да се дават указания как да се приложат правните последици на влезлия в сила съдебен акт. Тълкуването не е и средство за даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено едно влязло в сила решение, още по-малко да разяснява и указва на органа какви действия следва да предприеме.

С оглед тези общи принципни правила, в конкретния случай съдът в настоящия състав намира, че процесното съдебно решение, не се нуждае от тълкуване. След като е изчерпан редът за инстанционен контрол, решението влиза в сила и не може чрез института на тълкуването да се постига друг правен резултат, каквато е действителната цел на разглежданото искане. Така, както е подадена молбата и поставени въпросите, всъщност точно това се иска - промяна на волята на решаващия състав и промяна на съдебното решение. Постановеният диспозитив на съдебното решение по настоящето дело е ясен и еднозначно отразява волята на съда по разрешения с него правен спор. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена, базирана е на фактите по делото и приложените въз основа на тях правни норми и не съществува противоречие между тях. В мотивите на решението си  съдът ясно е приел, че задължение на лицата по чл.16 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. издадена от МТИТС (Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция "Технически операции", Националната служба за охрана, учебни заведения по Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето образование, физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и лица, регистрирани по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство), получили разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС, е да упражняват контрол съобразно своите задължения и изискванията, определени в наредбата относно оформянето, издаването, съхранението и отчитането им от председателите на комисии и техническите специалисти - нещо, което е изрично предвидено в чл.42 т.5 пред.2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. издадена от МТИТС.

С оглед така изложеното, съдът приема, че не са налице предпоставките по чл. 251 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК за тълкуване на решение. Не е налице неяснота на същото и от диспозитива на съдебното решение може да се изведе действителната воля на съда.

Водим от горното и на основание чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд - гр.Пловдив, II отделение, ХIХ състав,

 

                         РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „Колоавто“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: с. ***, обл. Пловдив, представлявано от управителя П.Й.А. с искане за тълкуването на влязлото в сила Решение № 383 от 22.02.2021год., постановено по КАНД № 3027по описа за 2020 год. на Административен съд гр.Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

 

                                                                                                         2.