РЕШЕНИЕ
№____
гр. Русе, 29.11.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд наказателна колегия в публичното заседание на четиринадесети ноември, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател:
Петър Балков
Членове:Росица Радославова
Александър
Иванов
при секретаря Недялка Неделчева, като разгледа
докладваното от съдия Иванов ВНЧХД № 595 по описа за 2019 год., взе предвид следното:
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от подс.Г.Л.Л. (подадена
чрез защитника му адв.Д.К.), против присъда №
97/13.06.2019год. постановена по НЧХД № 1858/2018год. по описа на Районен съд –
Русе, с която подсъдимия Л. бил:
-
признат за ВИНОВЕН в това за това, че на 19.07.2017г. в гр.Русе
причинил лека телесна повреда на С.С.А., изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК – разкъсно-контузна рана и
кръвонасядане в областта на долночелюстния ръб, вляво от брадичката и охлузвания
на десния лакет, поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК, с приложение
на чл.78а, ал.1 от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено
административно наказание - глоба в размер на 2 000 лв.
признат за НЕВИНЕН в това, да е причинил на С.С.А. лека
телесна повреда, изразяваща се в одраскване в дясна гръдна област, поради което
и на основание чл.304 от НПК, е оправдан по обвинението в тази му част.
С гражданско-правна част на присъдата е постановено Л. да
заплати на гр.ищец С.С.А. сумата от 3 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.2
от НК, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и
е отхвърлен гражданският иск за неимуществени вреди за сумата над 3 000 лв. до
цялата претендирана сума от 5 000 лв. против подсъдимия С.С.А., като
неоснователен и недоказан.
Също подс.Л. е
осъден да заплати на гр.ищец С.С.А. сумата от 20 (двадесет лева) лв. обезщетение за имуществени
вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен същият иск за сумата над
20лв. до цялата претендирана сума от 350 лв., като неоснователен и недоказан.
Л. е осъден да заплати на С.С.А. сумата 962 лв., представляващи направени от тъжителя
разноски по делото, както и в полза на държавата – сумата 170 лв.,
представляваща държавна такса върху уважената част от гражданските искове.
Жалбоподателят е недоволен от присъдата и я обжалва в законния срок, декларирайки явна
несправедливост на наложеното административно наказание, съответно несправедливост
на конкретно присъдения размер на сумата
по гражданската претенция за обезщетяване на неимуществени вреди. Прави се
искане за изменение на присъдата в наказателноправната част (като се
предлага намаляване размера на администритивното наказание глоба – от 2000, на
1000 лева) и в гражданскоправната част (като се
предлага да бъде намален размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди – от 3000, на 1000 лева.
Тъжителя пред първата инстанция
(С.А.) и повереника му
адв.А.С., пледират за неоснователност на жалбата и цялостно потвърждаване на
присъдата.
Претендира се и осъждане на Л.
за разноски, направени от тъжителя за участие на повереник пред въззивната
инстанция.
Въззивната инстанция, след като
взе предвид доказателствата по делото, наведените в жалбата доводи и изложеното
в съдебно заседание от явилите се страни в пренията, след служебна проверка на
присъдата по реда чл.314, ал. 1 от НПК констатира,
че жалбата е частично основателна – относно санкционната наказателноправна част
на атакуваната присъда.
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд
е направил достатъчен с оглед изискванията на чл.305, ал.3, вр. с чл.14, ал.1 от НПК, анализ на
събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, въз основа на които се установява от фактическа страна при липса на
противоречие в материалите, даващи информация за събитието, предмет на делото, че
на процесната дата подсъдимия упражнил физическо въздействие върху А., с
конкретика и механизъм, вкл.и при
наличие на изискваната причинно-следствена връзка между деянието и резултата,
така както са изрично описани от първата инстанция (които въззивната инстанция изцяло възприема за коректни,
поради което не намира за нужно само да ги повтара и тук), също правилно приведени от
правна страна към състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НK. Деятелността, установена въз основа
съвкупността, възприета и с ататувания акт, както и правната й оценка, не се
оспарват и с въззивната жалба.
При наличие на всички положителни материално-правни предпоставки
на чл.78а, ал.1 от НК правилно, районния съд прилагайки този институт, е осводобил
от наказателна отговорност подс.Л. и му наложил административно наказание глоба.
При индивидуализацията по отношение размера на същата, районният съд правилно
отчетел в отрицателен аспект реализиране на проявата на публично място и в
присъствието на повече лица, и в положителен – липсата на предходни осъждания.
По преценка на въззивната инстанция в последния аспект следва да се добави и
липсата на данни за предходни подобни, или с друг характер противоправни прояви
от страна на подсъдимия (не е налице доказателствена информация в този смисъл), а от друга страна – не приема
за правилно отчитането на данните за допълнително извършени от подсъдимия спрямо
пострадалия действия срещу физическата му неприкосновеност, като отегчаващо
вината обстоятелство, след като те, както и евентуални последици от тях (включтилно и оценка в
наказателноправен аспект) не се явяват предмет на делото, очертан с тъжбата. Още повече, в
съответствие и с усановеното като заявено от пострадалия за възможна давност на
причиняване при експертизирането, за увреждания, извън характерното, причинено
от нанасяне на удар в областта на лицето, било постановено оправдаване (в която наказателна част присъдата несъмнено следва да бъде
оценена като правилна), както и алтернативната възможност заявена от експерта за наличие или
липпса на обективиране върху тялото на пострадалия на следи от подобно
въздействие, подобна деятелност не се установява и несъмнено, за да бъде
предмет на оценка при дейността по наказване за процесното събитие. Предвид
това, при тази корекция съдържанието на обстоятелствата от значение за
отмерване размера на наказанието глоба, въззивната инстанция приема за
необходимо с оглед това, да бъде съответно на извършеното и личността на извършителя,
размера да бъде намален – до немного над предвидения минимум - а именно на 1300 лева.
При несъмнената основателност по гражданския иск, присъденото
обезщетение в размер на 3000 лева, се явява съобразено с обстоятелствата от
значение за справедливост на обезщетението за понесени от пострадалия
неимуществени вреди – предвид тежестта на нараняването, това, че се наложила
медицинска интервенция и очакването да остане постоянен белег на това видимо за
останалите място по лицето на пострадалия, поради което в тази й част,
присъдата следва да бъде потвърдена, съответно и в частта с която за сума,
надвишаваща присъдената, гражданския иск е отхвърлен поради недоказаност.
Изводимо от присъдената сума по иска, както и направените разноски, се
констатира правилност на присъдата и в частта, с която в тежест на подсъдимия
са възложени съответната такса, както и разноски.
В съответствие с формалните изисквания на НПК, изхода на делото,
както и изричната претенция за възлагане
и на разноски, направени от тъжителя за повевереник пред въззивната инстанция (доказани с факта на сключен и
представен договор за правна защита и съдействие, и съответно неговото
съдържание в тази му част – л.30 от въззивн. п/во), следва да се постанови осъждане на подсъдимия да заплати
тези разноски на пострадалия – в размер на 600 лева.
Предвид
горното въззивният съд счита, че присъдата е законосъобразна и правилна, не са
налице основания за нейната отмяна или изменение, за последното извън
посоченото за санкционната част.
Мотивиран така и на основание чл.337, ал.1 ,т.1 и чл.338,
във вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда № 97/13.06.2019год. постановена по НЧХД № 1858/2018год. по описа на
Районен съд – Русе, само в санкционната част, като
НАМАЛЯВА размера на наказанието ГЛОБА – от 2000,
на 1300 (хиляда и
триста) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА Г.Л.Л., ЕГН: **********, да заплати на С.С.А.,
ЕГН: **********, сумата от 600 (шестотин) лева –
разноски за повереник за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: