Р Е Ш Е Н И Е № 260007/8.1.2021 г.
Гр. Ямбол, 08.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
състав, в публично съдебно заседание на пети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АТАНАСОВ
при секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното
от съдия Атанасов
АНД № 988 по описа на ЯРС
за 2020 г.
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалбата на С.Б.М. ***, подадена чрез упълномощен защитник-адвокат против
Наказателно постановление № 17-0813-001042/14.12.2017г.,
издадено от Началника на РУ-Ямбол, с което на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
нарушение по чл.150 от ЗДвП.
С
жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за допуснати съществени
нарушения в хода на административно наказателното производство на материалния и
процесуалния закон и се иска неговата отмяна.
В с.з.
жалбата се поддържа от редовно упълномощен защитник – адвокат, който пледира за
отмяна на НП, като изтъква още, че не е непосочено въз основа на какво и по
какъв ред жалбоподателя е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред, както и се позовава на настъпила давност за възбуждане на
наказателно преследване, която била 3 годишна от датата на извършване на
нарушението-28.09.2017 г. Иска се присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща представител, който оспорва жалбата и моли
съда наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като претендира и направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 28.09.2017 г. около 13.40 часа
свидетелите С. и Б.-*** осъществявали контрол на пътното движение по ул. ***
пред МГ „Ат. Радев“. По същото време двамата забелязали движещ се срещу тях в
посока на ул. „Каранова“ л.а. „БМВ 3“ с ДК № ***. Приближавайки към тях, тъй
като автомобила бил с дясна дирекция, свидетелите видели, че водача говори по
мобилния си телефон и бил без предпазен колан. По тази причина свид. С. подал
сигнал със стоп-палка да спре автомобила, но изравнявайки се с тях същият
ускорил движението си и не спрял. Понеже автомобила бил без затъмнени стъкла,
двамата свидетели, които се намирали от посоката на водача установили, че
водача е жалбоподателя М., когото и двамата познавали служебно. След като се
обадили по станцията на дежурния при ОДМВР-Ямбол и установили, че автомобила се
води на бабата на жалбоподателя, посетили адреса й, но на място не открили нито
нея, нито автомобила. В последствие на 10.11.2017 г. свид. С. съставил АУАН на
жалбоподателя за нарушение по чл. 150 от ЗДвП за това. че на 28.09 2017 г.
около 13:40 часа в гр. Я.ул. *** пред ПМГ „Атанас Радев“ в посока към ***,
управлява л.а. БМВ 323 С Рег.№ ***, собственост на П.Н. А., ЕГН **********, без
да притежава СУМПС, след като е лишен от това право по административен ред на
01.08.2017г. статуса на СУМПС е отнет - иззет. АУАН му бил връчен на същата
дата, като на мястото на възражения същият е записал, че обвинението не е
вярно, защото не е бил в града.
В съдебно заседание, по искане на
защитата бе разпитана и свид. А.*** на жалбоподателя, която сочи, че към
момента на нарушението М. е бил на работа като екскурзовод в к.к. „Слънчев бряг“
и към него момент няма как да е бил в гр. Ямбол.
Впоследствие - на 14.12.2017г.,
въз основа на акта и при идентично на отразеното в АУАН фактическо и юридическо
описание на нарушението, срещу жалбоподателя е било издадено обжалваното НП,
което му било връчено лично с разписка на 30.09.2020 г.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена от показанията на свидетелите С., А. и Б., както и от
писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът правни следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена от
надлежна страна и в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, жалбата
е основателна по следните съображения:
Не се споделят доводите на
защитата, че по делото по безспорен начин се установи, че към момента на
нарушението жалбоподателя не е бил в града. Това обстоятелство се сочи
единствено от свид. А., която е негова майка. Съдът не кредитира показанията на
тази свидетелка, тъй като същите се опровергават по категоричен начин от
показанията на двамата свидетели- полицаи, които твърдят, че са видели
жалбоподателя да управлява автомобила от непосредствена близост, както и от
писмените доказателства по делото. Двамата свидетели са органи на реда и не са
заинтересовани от
изхода на делото, докато свид. А. е *** на жалбоподателя. Тя дори не е
категорична дали по това време синът й е бил в града, а сочи, че „няма начин по
това време С. да е бил в града, защото няма право на самоотлъчки.“ Същата се
явява заинтересована от изхода на делото и показанията й съдът намира за цел за
избягване на административно наказателна отговорност на жалбоподателя.
Съдът не споделя и доводите на
жалбоподателя, че е изтекла давността за възбуждане на наказателно преследване.
С Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС е прието, че е
недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след
неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна
несигурност в правния мир. В този смисъл институтите на давността в двете и
разновидности- преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се
погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по
административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира
изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и
в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. В цитираното
Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС е прието, че пример за
такова субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност по
чл. 81, ал.3 НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК. С това обаче далеч не се изчерпват
случаите когато разпоредбите на давността уредени в НК следва да намерят
субсидиарно приложение. Прието е че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс.
Преследвателната давност бива два
вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие
на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК.
Абсолютната давност изключва наказателното/административно-наказателното
преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл.
81, ал.3 НК. Разпоредбата на чл. 80,
ал.1, т.5 НК намира субсидиарно приложение при наказателните постановления. От
довършването на нарушението започва да тече тригодишен срок за издаване на
наказателното постановление. С издаването му преследвателната давност се
прекъсва и започва да тече нов три- годишен срок за връчване на НП.
В процесния случай не е изтекла
визираната в чл.80, ал.1 т.5 от НК обикновена погасителна давност от три
години. Атакуваното наказателно постановление е издадено на 14.12.2017 г. и
връчено на 30.09.2020 г., т.е. в рамките на три годишния давностен срок по
чл.80, ал.1, т.5 от НК, който е изтекъл на 14.12.2020 г.
Извършвайки служебна проверка за
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение на административно
- процесуалните правила, представляващо формално основание за отмяна на
издаденото НП. Същото се изразява в нарушение на императивните разпоредби
на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изискващи в АУАН, съответно в
НП да се съдържа описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В настоящия случай, както в АУАН, така и в НП
е посочено, че жалбоподателят управлява процесното МПС без да притежава СУМПС, което
със статус отнет/иззет документ от дата 01.08.2017 г. по административен ред,
без да се съдържат каквито и да било фактически констатации относно вида и
номера на акта, структурата, която го е издала, с който е било отнето/иззето
СУМПС, данни за неговото връчване, както и кога е влязло в сила. Допуснатото
нарушение на процесуалните правила безспорно е съществено такова, тъй като е
ограничило правото на защита на наказаното лице в степен да разбере извършването
на какво именно административно нарушение му се вменява, а от там и да
организира адекватна защита.
На следващо място, съдът намира, че НП е незаконосъобразно и на друго
основание. По делото е представена ЗППАМ 17-0304-000220/21.06.2017 г., която е
била връчена на жалбоподателя на 01.08.2017 г. въз основа на АУАН № Д *** г. В
случая със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***. по
отношение на М. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водача до решаване въпроса за отговорността, но за
не повече от 18 месеца, като се зачита датата на отнемане на СУМПС. Заповедта е
връчена на адресата на 01.08.2017г. Според съда неправилно
административно-наказващият орган е приел, че на 01.08.2017г. жалбоподателят е
бил вече без валидно СУМПС, защото същото му е отнето. По силата на чл.
172, ал.3 от ЗДвП, в случаите по чл.171, т.1, б.“б“ свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение и в случая свидетелството е иззето на 21.06.2017
г. със съставения АУАН серия Д 20924/21.06.2017 г. Това фактическо изземване на
СУМПС не е еднозначно с предвидения в закона реда за отнемането му - чрез
издаване и връчване на заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП “временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“, каквато се явява
процесната ЗППАМ № 17-0304-000220 от 21.06.2017г, връчена на 01.08.2017 г.,
което обосновава извода, че жалбоподателя е бил със отнето СУМПС още на
21.06.2017 г.
Предвид изложеното съдът намира, че
констатираните съществени нарушения на процесуалните правила са достатъчно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
При този изход на делото,
съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в
сила от 03.12.2019г.), искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в
размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение се явява
основателно и следва да се уважи. Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК.
По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че
когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от
бюджета на органа, издал акта, или от ОД на МВР - Ямбол.
Поради изложеното,
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 17-0813-001042/14.12.2017г.,
издадено от Началника на РУ-Ямбол, с което на С.Б.М., ЕГН ********** ***, на основание
чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН,
вр. чл.143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.М. с посочени по-горе данни, сумата от
300 /триста/ лева, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ЯАС , в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: