Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр.Дулово., 15.08.2018г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Дуловският районен съд, граждански състав,
в съдебно заседание на единадесети юни
две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при секретаря Р.Р, като разгледа
докладваното гр. дело № 17 по описа на съда за 2012 година,и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 203, ал.2 от КТ, във
вр. с чл. 45 от ЗЗД
и чл. 53 от ЗЗД, и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД, от ДП „*****” с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. Д.,
ул. В.Л.№ **, обл. С., представлявано от директора инж. О.Б.Х., против Х.Т.Х. с ЕГН **********,*** и С.М.Я. с ЕГН **********,***.
С исковата молба ищеца ДП „*****” гр.Д.
иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците Х.Т.Х. – бивш старши лесничей в предприятието -ищец и С.М.Я. – бивш горски надзирател в предприятието - ищец да
бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца обезщетение за причинена щета в следствие
на претърпяна загуба в размер на 17 108.88лв. с ДДС, затова че инж. Х.Т.Х.
в качеството си на длъжностно лице – началник на V ГСУ, не
е изпълни задълженията си по длъжностна характеристика , като не е
упражнил достатъчен контрол върху работата на горския надзирател С.М.Я.,
отговарящ за охраната и стопанисването подотдели 208”з” и 208”и” от ДГФ в
землището на с. О., общ.Д., вследствие на което са причинени значителни щети на
ДП „***” в размер на 17 108.88лв. Претендират се обезщетение в размер на
законната лихва върху исковата сума от 17 108.88лв., считано от
01.01.2011г. до окончателно изплащане, както и обезщетение за забава в размер
на 8 193.33лв., за периода от 01.05.2007г. до 31.12.2010г.
Претендират се разноски. Представят се
писмени доказателства.
В исковата молба се излагат се доводи, че
вредата е нанесена от ответниците вследствие на престъпни деяния, извършени от
тях по чл.219, ал. 2 от НК – по отношение на бившия старши лесничей и началник
на V ГСУ- инж. Х.Т.Х. и по чл. 219, ал.1 от НК
– по отношение горския надзирател С.М.Я., който е бил длъжностно лице и
отговарял за охраната на подотдели 208”з” и 208”и”, в които е извършена сечта,
до 01.07.2008г.
Тъй като тези непредпазливи деяния
попадали в обхвата на чл. 1, ал.1 от Закона за амнистията/ в сила от **.04.2009г./,
с Постановление от 09.06.2010г., на основание чл. 24, ал.1, т.2 и чл. 199 от НПК, ОП-С. е прекратила наказателното производство по ДП № 10/2010г. по описа на ОД на МВР-С., ПП №
10/2010г. на РП-Д. и № 510/2010г. на ОП-С., по отношение на двамата ответници,
тъй като деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия.
В съдебно заседание на
11.06.2018г., ищецът – редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представя подробна писмена защита, чрез процесуалният си представител адв. П.Д.
***, с която иска предявените искове да бъдат уважени изцяло, като ответниците
бъдат осъдени да заплатят солидарно претендираните суми като главница и лихви.
Към писмената защита е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Претендира присъждането им.
Ответникът Х.Т.Х. – редовно
призован, явява се лично в съдебно заседание на 11.06.2018г. и с процесуален
представител адв. В.К. ***, заявява че
поддържа депозирания от тях писмен отговор. Счита, че производството по отношение на този
ответник следва да бъде прекратено поради отказ от иск, тъй като ищеца е
поискал възобновявяне на производството само по отношение на отв. С.Я.. Намира
исковите претенции за неоснователни и недоказани спрямо отв. Х.Х.. Представя
подробна писмена защита. Претендира разноски. Представя списък на разноските по
чл. 80 от ГПК/лист 123 от делото/
Ответникът С.М.Я. – редовно
призован, не се явява в съдебно заседание на 11.06.2018г., представлява се от
процесуален представител адв. В.В. ***, който счита иска по отношение на
неговия доверител за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Въпреки дадената
му възможност не е представил писмени бележки.
Съдът,
като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за устанО.о от фактическа страна следното:
При първоначалното разглеждане на
настоящото гражданско дело, образувано под № 2/2011г. по описа на РС-Д. е
постанО.о Решение № 124/04.07.2011г., което е обжалвано пред Окръжен съд – С..
С Решение № 98/02.12.2011г., постанО.о по
В.гр.дело № 204/2011г. Окръжен съд – С. е обезсилил решението на РС-Д. тъй като
има произнасяне по непредявен иск и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд.В мотивите на своето решение въззивната инстанция е
посочил, че когато наказателният процес е недопустим, а престъплението е от
значение за граждански права, то следва да бъде устанО.о по реда на
ГПК с нарочнен установителен иск
по чл.124, ал.5 ГПК или инцидентно в делото, чийто предмет е правото, обуслО.о
от престъплението.
След връщане на гр.дело № 2/2011г., същото
е образувано под № 17/2012г. по описа на РС-Д..
Междувременно ищеца е подал в РС-Д. нова
искова молба с правно основание чл. 124, ал.5 от ГПК, въз основа на която е
образувано гр.дело № 340/2012г. След отвод на всички съдии, делото е изпратено
за разглеждане в РС-Тутракан и е образувано под № 475/2015г., което след
приключването му е приложено като доказателство къмнастоящото гражданско дело.
С Протоколно определение от 24.09.2014 г.
гр.дело № 17/2012г. по описа на РС-Д. е спряно до произнасянето на съда по иска
предмет на гр.дело 475/2015г. на РС-Тутракан, който се явява преюдициален на
иска по чл. 203, ал.2 от КТ и е от съществено значение за правилното му
решаване.
С Решение № 59/18.07.2016г. постанО.о по
гр.дело № 475/2015г. по описа на РК-Тутракан е признато за устанО.о на
основание чл. 124, ал.5 от ГПК по отношение на ищеца „***” – Д., че ответника С.М.Я.,
е осъществил престъпният състав на чл. 219, ал. 1 от НК, като в качеството си
на длъжностно лице – „горски надзирател” при ищцовото ловно стопанство не е
упражнил правомощията си да пази повереният му отдел 208, подотдели „з” и „и”,
засети с дървесен вид „акация”, както и да разкрива и залавя нарушителите по
ЗГ, ЗЛОД, ЗРА и др., в резултат на което е извършена незаконна гола сеч на
посочените подотдели в периода м. септември 2006 г. – м. април 2007 г., като за
ищеца е настъпила вреда, възлизаща на пазарната стойност на добитата дървесина
в размер на 14 257,40 лв. (без ДДС).
По отношение на ответника Х.Т.Х.
предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.5 от ГПК е отхвърлен като
неоснователен.
Решението е обжалвано пред ОС-С.,
потвърдено е от въззивната инстанция и е влязло в законна сила на 15.01.2017г.
След
приключване на гр.дело № 475/2015г. на РС-Тутракан, производството по гр.дело №
17/2012г. на РС-Д. е възобнО.о.
По делото безспорно се
установява и не
се спори между страните, че са били в трудово правоотношение, като на 01.02.1999 г. между ищеца и отв. С.М.Я. е сключен трудов
договор/лист 61 от гр.дело № 2/2011г.на ДРС/, с който последният е назначен на
длъжността „горски стражар” и му е връчена длъжностна
характеристика /лист 60 от гр.дело № 2/2011г.на ДРС/, а на 15.03.2002 г. между
ищеца и отв. Х.Т.Х. е сключен трудов договор /л. 58 и сл. от гр.дело № 2/2011г. на ДРС./, с който последният
е назначен на длъжността „старши лесничей на II-ри Охранителен участък - „К.”
и му е връчена длъжностна характеристика (л. 53 и сл. от гр.Дело № 2/2011г.), като
трудовото правоотношение с този ответник към настоящият момент е прекратено.
На 23.09.2009г. трудовото правоотношение с
отв. С.Я. е прекратено/л. 63 от гр.дело № 2/2011г. на ДРС/.
Съгласно Заповед № 70/01.12.2005 г. на Директора на ДЛС „К” II-ри ГСУ „Д” с площ 10 713,1 хектара е
разделен на десет охранителни участъка, като V-ти охранителен участък е поверен на отв. С.Я..
Именно в този участък попада и отдел 208 (л. 289 от гр.дело №
2/2011г. на ДРС).
В поверения на ответника С.Я. V-ти охранителен участък в който попада
подотдел 208 „з” и потодел 208 „и” са извършни няколко ревизии за различни
периоди от време:
-На 15.06.2006
г. е извършена
ревизия на V-ти
охранителен участък от Мертол Гьоч, който охранителен участък е предаден от Сейфи шериф на отв. С.Я.
(завърнал се от отпуск). При тази ревизия не са констатирани нарушения,
свързани с незаконна сеч (л. 202 от гр.дело № 2/2011г. на ДРС).
-За периода 15.06.2006 г. - 12.12.2006 г. от отв. Х.Х. е извършената редовна шестмесечна ревизия, в която
са устанО.и нарушения от незаконна сеч, за които не са съставени актове, за 1
куб. м. ССД и 7 куб. м. дърва за огрев (л. 211от гр.дело № 2/2011г. на
ДРС).
-В
периода м. септември 2006 г. – м. април 2007 г. в процесните подотдели е извършена
незаконната сеч съгласно заключението на назначената експертиза.
-За периода 12.12.2006 г. - 12.06.2007 г. от отв.Х.Х. е извършената редовна шестмесечна ревизия, в която
са устанО.и нарушения от незаконна сеч, за които не са съставени актове, за 25
куб. м. дърва за огрев.
-За периода 12.06.2007 г. - 06.12.2007г. от отв.Х.Х. е извършената
редовна шестмесечна ревизия, в която са устанО.и нарушения от незаконна сеч, за
които не са съставени актове, за 2 куб. м. ССД, 2 куб. м. ДСД и 12 куб. м.
дърва за огрев.
- За периода 06.12.2007г. - 19.12.2007г. от Костадин Костадинов е извършената извънредна ревизия, в която са устанО.и
нарушения от незаконна сеч, за които не са съставени актове, за 1 куб. м. ЕСД,
и 6,5 куб. м. дърва за огрев.
- За периода 15.03.2008 г. – 18.06.2008 г. от отв. Х.Х. е извършената
редовна шестмесечна ревизия, в която са устанО.и нарушения от незаконна сеч, за
които не са съставени актове, в която са устанО.и нарушения от незаконна сеч,
за които не са съставени актове, за 2 куб. м. ССД и 20 куб. м. дърва за огрев.
Съгласно Заповед № 35/30.06.2008 г. на
Директора на ДЛС „К” II-ри ГСУ „Д”, отдел 208 преминава към като VII-ти ОУ, поверен на Л.Х..
За периода 01.07.2008 г – 10.12.2008 г. от отв. Х.Х. е извършената редовна
шестмесечна ревизия на VI-ти охранителен участък, в която са устанО.и нарушения от незаконна
сеч, за които не са съставени актове, за 2 куб. м. ССД и 5 куб. м. дърва за
огрев (л. 239)3.
За периода на първото
шестмесечие на 2009 г. от М.Г.е
извършена редовна шестмесечна ревизия на VII-ми охранителен участък поверен на Л.Х., в
която са устанО.и нарушения от незаконна сеч, за които не са съставени актове,
за 1 куб. м. ДСД и 4 куб. м. дърва за огрев.
. На 12.09.2009 г. от А.К.– горски надзирател в IV-ти ОУ, е
подаден рапорт до Директора на ДЛС „К”, в който е посочено, че,
пристъпвайки към маркиране на дървесината в процесните отдели съгласно График
за маркиране на лесофонд 2010 г., надзирателя заедно с Л.Х.(също горски
надзирател) са установили дървесината в участъците е изсечена, като
предполагат, че сечта е извършена преди 3 - 4 години (2005 – 2006).
Въз основа на рапорта Г.Р.–
лесничей, е докладвал, че в подотдели 208-з и 208-и съгласно ЛУП – 2005 г.
(обозначени съответно с номера 208-е и 208-ж съгласно ЛУП – 1995 г.)
е предвидено извършването на гола сеч, както следва:
- за подотдел 208-з – на четвъртата
година;
- за подотдел 208-и – на два пъти на
сечище с площ 10 дка на четвъртата година.
Към рапорта са приложени копия от
таксационни описания съгласно ЛУП – 2005 г., от които видно, че подотдел 208-з
е с площ 2,9 хектара, а 208-и – с площ 3,5 хектара или, общо 6,4 хектара (64
дка.)
По повод рапорта отв. Х.Х. е депозирал докладна записка, в която е
посочил, в периода 2001г. – 2009 г. в тези отдели не е водена сеч, близо до
отделите – в отдел 208-е през 2007 г. е изведена сеч, извършена от „Общински
гори гр. Д.” ЕООД.
Тъй като на 23.09.2009 г. трудовото
правоотношение межди ищеца и отв. С.Я. е прекратено, със Заповед № 17/28.09.2009 г. на
Директора на ДЛС „К.”, II-ри ГСУ „Д”, отдел 208 преминава отново към V-ти охранителен участък, поверен на Н.Н..
За периода 18.06.2009 г. – 07.12.2009 г. от отв. Х.Х. е извършената редовна шестмесечна ревизия на V-ти охранителенучастък, в която са устанО.и
нарушения от незаконна сеч, за които не са съставени актове, за 2 куб. м. ССД и
10 куб. м. дърва за огрев.
С Постановление от 09.06.2010 г. по пр. № 510/2010 г. на
Окръжна прокуратура – гр. С. (л. 8 и сл. от гр.дело № 340/2012г. на ДРС) наказателното
производство срещу ответниците е прекратено поради влезлият в сила на **.04.2009
г. Закон за амнистията. Постановлението е потвърдено с Определение №
148/29.07.2010 г. по ЧНД № 244/2010 г. на Окръжен съд – гр. С. (СОС) (л.
17 и сл.от гр.дело № 340/2012г.)
На 04.01.2011 г. от ищеца срещу ответниците е
заведен иск за осъждането на последните да заплатят солидарно обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди в размер на 17 108,80 лв. (с ДДС) в
резултат на неизпълнението на трудовите им задължения, ведно със законната
лихва и с обезщетение за забава в размер на 8 193.33 лева, който иск е предмет на настоящото производство.
Съдът намира следното от правна страна по
иска с правно основание чл. 203, ал.2 от КТ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 53 от ЗЗД:
Предявеният иск е за солидарно заплащане
на обезщетение в пълен размер на вредите причинени от ответниците в резултат на
престъпление, а именно:
- че отв.Х.Т.Х. в качеството си на
длъжностно лице – началник на V ГСУ, не е изпълнил
задълженията си по длъжностна характеристика, като не е упражнил достатъчен
контрол върху работата на горския надзирател С.М.Я., отговарящ за охраната и
стопанисването подотдели 208”з” и 208”и” от ДГФ в землището на с. О., общ.Д.,
вследствие на което са причинени значителни щети на ДП „***” в размер на
17 108.88лв.с ДДС.
-че отв.С.М.Я. в
качеството си на длъжностно лице – „горски надзирател” при ищцовото ловно
стопанство не е упражнил правомощията си да пази повереният му отдел 208,
подотдели „з” и „и”, засети с дървесен вид „акация”, както и да разкрива и
залавя нарушителите по ЗГ, ЗЛОД, ЗРА и др., в резултат на което е извършена
незаконна гола сеч на посочените подотдели в периода м. септември 2006 г. – м.
април 2007 г., като за ищеца е настъпила вреда, възлизаща на пазарната стойност
на добитата дървесина в размер на 17 108.88лв.с ДДС.
С
оглед твърденията за наличие на трудови правоотношения между страните, както и
че вредата е предизвикана умишлено от ответниците, искът следва да се
квалифицира по чл. 203, ал.2 от КТ.
Имуществената отговорност на работника за
вредите, които е причинил на работодателя, е уредена в чл. 203 и следващите от КТ. Правилото е, че работникът отговаря за вредите, причинени при или по повод
изпълнение на работата, в размер на вредата, но не повече от уговореното
месечно трудово възнаграждение. Пълната имуществена отговорност се ангажира по
изключение в хипотезите на чл. 203 ал.2 от КТ, а именно – когато вредата е
причинена умишлено, или в резултат от престъпление, или не е при или по повод
изпълнение на трудовите задължения.
Тежестта да установи твърдяната форма на
вина – умисъл, е на ищеца.
Формата на вината има значение в
гражданското право, когато определена (по-тежка) гражданска отговорност
възниква при наличието на умисъл, а не просто поради неполагане на дължимата
грижа. Нормата на чл. 203, ал.2 от КТ е специална по отношение на чл. 206 от КТ
и е със санкционен характер, затова не може да се тълкува и прилага
разширително. Ето защо за да бъде ангажирана пълната имуществена отговорност
трябва да се установи такова субективно отношение на дееца към деянието и
неговите последици, което покрива хипотезите на умисъла по смисъла, който
наказателното право влага. Това означава, че ответникът трябва да е осъзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и е
искал или допускал настъпването им.
Съгласно
чл. 203, ал. 2, пр. 1 от
КТ отговорността на работника или служителя се определя от гражданския закон при умишлено
причинена вреда на работодателя при или по повод изпълнението на трудовите
задължения. За да
бъде уважен иска и да се ангажира пълната имуществена отговорност на
работника/служителя, е необходимо да се установят всички елементи от
фактическия състав на деликта, а именно: наличието на противоправно деяние, което да е
извършено от ответника, да е причинен вредоносен резултат и да е налице
причинна връзка между деянието и вредата. Следва да се установят и специфичните
елементи от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 от КТ, а именно: деянието да е
осъществено при или по повод на възложената работа и деецът да е действал
виновно, но само при условията на умисъл /при небрежна форма на вина отговорността му
може да бъде само ограничена – чл. 203, ал. 1 от КТ, и
съответно би могла да бъде реализирана по реда на чл. 210 от КТ; вж. в т. см. определение №95/**.01.2010г. на
ВКС по гр. д. №1537/2009г., III г. о., ГК/. В тежест на работодателя е да установи
наличието на всички предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 203,
ал. 2, пр. 1 от КТ, включително наличието на умисъл /вж. в т. см. решение №870/24.02.2011г. на ВКС по гр. д. №137/2010г.,
IV г. о., ГК и решение №336/15.04.2009г.
на ВКС по гр. д. №1194/2006г., IV г. о., ГК/.
С влязло в сила на 15.01.2017г. Решение №
59/18.07.2016г. постанО.о по гр.дело № 475/2015г. по описа на РС-Тутракан е
признато за устанО.о на основание чл. 124, ал.5 от ГПК по отношение на ищеца „***”
– Д., че ответника С.М.Я., е осъществил престъпният състав на чл. 219, ал. 1 от НК, като в качеството си на длъжностно лице – „горски надзирател” при ищцовото
ловно стопанство не е упражнил правомощията си да пази повереният му отдел 208,
подотдели „з” и „и”, засети с дървесен вид „акация”, както и да разкрива и
залавя нарушителите по ЗГ, ЗЛОД, ЗРА и др., в резултат на което е извършена
незаконна гола сеч на посочените подотдели в периода м. септември 2006 г. – м.
април 2007 г., като за ищеца е настъпила вреда, възлизаща на пазарната стойност
на добитата дървесина в размер на 14 257,40 лв. без ДДС /.17 108.88лв. с ДДС/.
Същевременно установяването на престъпното
обстоятелство е предпоставка за реализирането на отговорността на ответниците
по реда на чл. чл. 203, ал. 2, предл. 2 от КТ по гр. дело № 17/2012 г. на
ДРС.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на отв. С.Я.. безспорно са възложени функции по
опазване на горските територии по смисъла на чл. 190 от ЗГ.. Съгл. чл.
119, ал. 1 от ППЗГ охраната на горите и земите от горския фонд се осъществява
чрез самостоятелен обход и групово патрулиране, постово дежурство и наблюдение
от специално построени съоръжения: контролни горски пунктове, горски кантони,
кули и заслони.
Съгласно чл. 4, ал. 5 от Инструкция
№ 17 от 10.08.1999 г. за контролната служба в горите и горската стража горският
стражар отговаря персонално за охранителния участък, за който е назначен. Последния
е длъжен на осн чл. 6, ал. 1 от инструкцията да извършва контрол и охрана в
поверения му участък по маршрути, определени от началника на горскостопанския
участък (старши лесничей) или от самия него. В чл. 50, ал. 1 от
инструкцията е предвидено, че горският стражар на охранителен
участък отчита дейността си ежеседмично пред прекия си ръководител. След
извършване на конкретни проверки представя констативен протокол.
На ответника С.Я. е вменено задължението
да охранява процесните два подотдела, поради което последният е следвало да
упражни правомощията си по чл. 50, ал. 1 от инструкцията и да определи сам
маршрут за извършването на контролно – охранителни дейности, който маршрут да
позволява да се обходят всички отдели (и подотдели) в охранителния участък за
във възможно най – кратък период от време.
Същият не е сигнализирал прекия си
началник – ответника Х.Х. относно възникването на обективни пречки за
осъществяване на правомощията му, за които той не носи вина и заради които не
може да изпълнява задълженията си вменени му по длъжностна характеристика във
връзка с възникналото трудово правоотношение между него и ищеца.
С оглед на това съдът приема, че отв. С.Я.
не е изпълнил задълженията си да определи сам маршрути за извършването на
контролно – охранителни дейности, поради което не са извършвани проверки с
честотата, нужна за своевременното установяване на извършена в V-ти ОУ незаконна сеч.
От доказателствата по делото е устанО.о,
че са изсечени два подотдела с обща площ от 64 дка. Незаконната сеч не е
констатирана от ответника Я., макар че този охранителен участък е поверен на
него. Изсичането на дървесината в територията на ДЛС е лишила последното
от възможността да изпълни финансовия си план, а оттам и да осигури предвидените
приходи за осъществяване на дейността си.
Упражняваните от отв. Я. трудови функции
са непосредствено свързани с охраната на процесните подотдели, т. е. с
противодействието на всякакъв вид действия по незаконно изсичане или увреждане
на дървесината в тях. След като се е налице незаконна сеч, очевидно целта на
трудовата функция не е постигната, което обуславя извода, че е налице
неизпълнение на трудовите задължения на отв. Я..
Той е встъпил в трудови правоотношения с
ищеца с ясното съзнание, че са му възложени функции, свързани с пазене на
дървесината процесните подотдели. В светлината на ясно закрепените в
трудовия договор задължения и вземайки предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от
Инструкцията, съдът приема, че същият е бил наясно със спецификата на трудовите
му задължения, в частност нуждата от обхождане на повереният му ОУ по
определени маршрути, независимо, че не са определени от неговият пряк началник
, който по това време е бил ответника Х.Х..
За определяне на действителния размер на
щетата за процесния период, по делото е изслушано вещото лице О.С.,
изготвил съдебна лесотехническа експертиза по гр. д. № 2/2011 г.
на ДРС (л.79 – л.85 от същото дело), което дало
заключение/неоспорено от страните/, че:
- сечта в процесните отдели е
изведена в периода м. септември 2006 г. – м. април 2007 г.;
- изсечената дървесина е от дървесен
вид „акация”;
- обема на добитата дървесина е 16
куб. м ЕСД, 104 куб. м. ССД, 23 куб. м. ДСД, 189 (пл.) / 410,87 (простр.) куб.
м. дърва и 58 куб. м. - отпад, кора, вършина;
- общата
пазарна стойност на изсечената дървесина е 14 257,40 лв. без ДДС;
- в периода 2001 г. – 2010 г.
са извършвани шестмесечни ревизии при които отдел 208 е упоменат, както следва:
-. през 2001 г в отдел 208 са
констатирани нарушения в резултат на незаконна сеч (3 куб. м.), без да е
уточнен подотделът;
- през 2005 г. е в отдели 208-а и
208-б са констатирани нарушения в резултат на незаконна сеч.
Съдът намира, че причинената на ищеца от
отв. С.Я. щета е значителна, по следните съображения:
На понятието "значителни
вреди" би отговаряла равностойността на 14 минимални работни заплати към
момента на извършване на деянието (Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по
н. д. № 273/2008 г., III н. о.). В конкретният случай долният стойностен
праг на вредите, изчислен въз основа на ПМС № 8/20.01.2006 г. е 2 240
лв.
Както вече бе отбелязано по –
горе общата пазарна стойност на изсечената в поверения на ответника Я.
охранителен участък дървесина възлиза на 14 257.40 лв., като тази
дървесина е напуснала патримониума на собственика (т. е. имуществото му е
намаляло), поради което е реализирана вреда, която следва да бъде квалифицирана
като значителна (доколкото надхвърля в пъти посочения в предходната точка
размер).
В настоящия
случай не са събрани никакви доказателства, от които да може да се направи обоснован
извод, че ответникът Х.Т.Х. да е действал умишлено в качеството си на
длъжностно лице - началник на V ГСУ, като не е изпълнил
задълженията си по длъжностна характеристика, като не е упражнил достатъчен
контрол върху работата на горския надзирател С.М.Я., отговарящ за охраната и
стопанисването подотдели 208”з” и 208”и” от ДГФ в землището на с. О., общ.Д.,
вследствие на което са причинени значителни щети на ДП „***” в размер на
17 108.88лв.с ДДС ,
В действителност на същият, съгласно
приложената длъжностна характеристика (за старши лесничей / Началник
„ГСУ”) са вменени трудовите задължения – да организира,
контролира и отговаря за цялостната дейност в горскостопанския участък, да
извършва маркиране, сортиментиране и комплектоване на лесосечния фонд,
изготвя сортиментна ведомост извършва инвентаризация на горските култури в
участъка, да. организира и участва в изготвянето на проекто – сметната
документация за участъка както и проекто – разчета по приходната му част,
изготвя проекто – комплектовката и окончателната комплектовка за участъка,
упражнява контрол за извеждането на сечите, да контролира, приема и
отговаря за количеството и качеството на извършената работа по ЛКМ,
да. изготвя проект за годишното ползване на ГСУ, да следи и отговаря
за спазване дисциплината на сечта и извоза на дървесината, да участва в
приемането и освидетелстване на сечищата след приключване на сечта,
да организира и контролира инвентаризацията на горските култури в
участъка, да контролира и отговаря за опазването на горите, дивеча и
рибата, да контролира и координира работата на помощник - лесничеите и горските
стражари в ГСУ, ръководи и отговаря за начина на извършване на ревизията на
охранителните участъци, изготвя доклад за извършената ревизия, да контролира
изпълнението на технологичните планове, да извършва проверки по сигнали и
жалби за нередности и нарушения от ГФ, да следи за всички нарушения на
законите в горите. На същият са пряко подчинени горските стражари.
. В конкретният случай
трудовите функции на отв. Х. безспорно са свързани с упражняването на ръководни
функции в държавно предприятие (ДЛС), поради което същият има качеството на
длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б” от НК. V-ти ОУ е поверен на отв. Я., което
определя отв. Х. като негов пряк началник.
Ответникът Я. отговаря за пазенето на
повереният му охранителен участък, т. е. за запазването на повереното му
имущество (в частност дървесината в участъка). На същият не са делегирани
правомощия да управлява и да се разпорежда с дървесината. Трудовата функция на
горски стражар е охранителна. Тя е свързана извършването на наблюдение и
противодействие на констатирани закононарушения. По този начин се постига и
една от целите на охранителната функция – да бъде запазена дървесината в
горския участък от незаконна сеч. В тази връзка на ответника Я.. са вменени
задължения за извършване обход, проверки и др. Основната дейност на горския
стражар, както и последващата контролна дейност на лесничея не са свързани с
установяването на наличната дървесина в ОУ и отчитането й от горски стражар, а
с констатирането незаконно отсечената такава.
Следователно вменените на отв. С.Я.
задължения на горски стражар не включват управлението, разпореждането или
отчитането, а само пазенето на дървесината в поверения му ОУ. Поради таза
причина съдът намира, че прекият началник на горския стражар – отв. Х. не
извършва контролна дейност, попадащо в обхвата на чл. 219, ал. 2 от НК, каквато
ищеца се домогваше да докаже в настоящия процес, а оттам претендираше за
солидарна отговорност на ответниците.
В тази връзка съдът намира, че макар
и да не е упражнил достатъчно контрол върху дейността на отв.Я. и така да е
създал предпоставки за небрежното осъществяване на охранителната дейност,
бездействието на отв. Х. не се явява съставомерно, поради което искът срещу него
следва да бъде отхвърлен. Още повече, че с влязло в сила съдебно решение е
отхвърлен като неоснователен иска с
правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК престъпното обстоятелство, да се признае
за устанО.о, че този ответник е осъществил престъпният състав на чл. 219, ал. 2
от НК, като в качеството си на длъжностно лице – „старши лесничей (началник) на
II ГСУ - Д” въпреки задълженията си да организира и контролира инвентаризацията
на горските култури в участъка; контролира и отговаря за опазването на горите;
контролира и координира работата на помощник - лесничеите и горските стражари в
ГСУ, не е упражнил достатъчен контрол върху работата С.М.Я. – „горски
надзирател”, на когото е поверено пазенето на отдел 208, подотдели „з” и „и”,
засети с дървесен вид „акация”, в резултат на което е извършена незаконна гола
сеч на посочените подотдели в периода м. януари - м. април 2007 г.,
като за ищеца е настъпила вреда, възлизаща на пазарната стойност на добитата
дървесина в размер на 14 257,40 лв. (без ДДС)
Съгласно разпоредбата на чл.
45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За да възникне отговорност за ответника по чл. 45 ЗЗД, в тежест на
ищеца е да докаже, че е извършено вредоносно деяние, в резултат на което са му
причинени вреди, вредоносното деяние е противоправно, т.е. нарушава предписани
от нормативните актове и правила за поведение, причинена е имуществена вреда,
която е реално настъпила, налице е причинна връзка между противоправното деяние
и вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена
последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието на вина у
прекия причинител. Налице е законова презумпция относно вината във всички
случаи на непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Въз основа на гореизложеното и с оглед
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема, че по
делото се установи по безспорен начин наличието на непозволено увреждане:
налице са деяния, осъществени от ответника, в резултат на деянията е настъпила
имуществена вреда за ищеца – в претендираните размери, деянията са извършени
виновно и умишлено, налице е причинна връзка между противоправните и виновни
деяния, извършени от ответника и вредите на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.
Съдът приема, че за ответника С.Я. е
възникнала отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да репарира претърпените от ищеца
имуществени вреди но до размера от 14257.40лв. без ДДС.
При изчисляването на стойността на вредите
следва да се извади стойността на ДДС, тъй като данъка не представлява загуба
за продавача на дървесината, а данъчен кредит който евентуално би могъл да
ползва държавата и то само, ако с дървесината бъде сключена облагаема сделка.
По делото безспорно се установи, че щетата
е в следствие на незаконна сеч, която отв. С.Я. не е констатирал макар и да е
имал задължение, и за която не е уведомил началника си Х.Х..
Доказателства, че след тази сеч
дървесината е била обект на облагаема сделка не бяха представени в настоящото
производство.
Обезщетението следва да бъде заплатено
ведно със законната считано от подаването на исковата молба – 04.01.2011г. /.
Ищеца
е направил искане за разноски. Не се е явил в последно съдебно заседание и не е
представил списък по чл. 80 от ГПК. Такъв е представен с депозираната по делото
писмена защита.
Според чл. 80 ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай,
тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
С оглед на това, съдът счита че ищеца е
направил разноски в общ размер на 4012.10лв. – за адвокатско възнаграждание и държавна
такса.
С оглед изхода на спора, и при предявени
претенции в общ размер от 25 302.21 лв. и уважени в общ размер от
21 085.20 лв., на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената
част на иска, тоест в размер от 3343.28лв.
Ответникът Х.Т.Х. също е направил искане
за присъждане на разноски, които са в общ размер от 4556.50лв.
На основание чл.
78, ал.1 ГПК, ответникът С.Я. следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3343.48 лв., представляваща направени
деловодни разноски.
На основание чл. 78, ал.2 от ГПК ищеца ДП „***” гр.Д. следва да бъде осъден да заплати на ответника Х.Т.Х.,
сумата от 4556.50лв. стоени деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
С.М.Я. с ЕГН **********,***, да
заплати на ДП
„*****” с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. В.Л.№ **,
обл. С., представлявано от директора инж. О.Б.Х., сумата от 14 257.40 лева без ДДС /четиринадесет хиляди двеста петдесет и седем лева и четиридесет стотинки/,
представляваща обезщетение за причинена имуществена щета в следствие на
претърпяна загуба от изсечени 410.87 пр.куб.м. акациева дървесина в отдел
„208”, подотдели „з” и „и” от ДПФ в землището на с.О., общ.Д., ведно
със законната лихва, считано от 04.01.2011г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявеният от 17 108.88лв.с ДДС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.М.Я. с ЕГН **********,***, да заплати на ДП „*****” с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ул. В.Л.№ **, обл. С., представлявано от директора
инж. О.Б.Х., сумата
от 6 827.80 лв. /шест хиляди осемстотин двадесет и седем
лева и осемдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 01.05.2007г. до 31.12.2010г.
ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявеният от 8
193.33 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ДП „*****” с ЕИК *****, представлявано от директора инж. О.Б.Х.,
срещу Х.Т.Х. с ЕГН **********,***, искове по чл. 203, ал.2 от КТ вр. с чл. 45 и
чл.53 от ЗЗД, и по чл. 86 от ЗЗД, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С.М.Я. с
ЕГН **********,***, да заплати на ДП „*****” с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ул. В.Л.№ **, обл. С., представлявано от директора
инж. О.Б.Х., сумата от 3343.28лв. /три хиляди
триста четиридесет и три лева и двадесет и осем стотинки/ представляваща
направени деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ДП „*****” с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. В.Л.№ **,
обл. С., представлявано от директора инж. О.Б.Х., да заплати на Х.Т.Х. с ЕГН **********,***, сумата от 4556.50лв. /четири хиляди петстотин
петдесет и шест лева и петдесет стотинки/ представляваща направени
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Силистренския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: