Решение по дело №139/2022 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на главен инспектор в отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, депозирана чрез младши експерт в отдел „Контрол“ към РД „АА“ – Варна Виктория Станчева, против Решение № 215/30.05.2022г., постановено по АНД № 20223630200699 по описа за 2022г. на Районен съд – Шумен. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 23-0001374 от 10.09.2021г. на главен инспектор в Отдел „Контрол“в РД „АА“, гр. Варна, с което на „П.Е.“ ООД, ***, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.96г, ал.1, предл. второ от ЗАвтП. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изразява несъгласие с решаващия извод на съда, че е налице противоречие между националното и Общностното право, като излага аргументи в тази насока. Претендира присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Депозира писмено становище рег. № ДА-01-400/08.02.2024г. по описа на ШАдмС, в което излага допълнителни аргументи по отношение законосъобразността на процесното наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, „П.Е.“ ООД, ***, депозира отговор на касационната жалба посредством адвокат Б.Г., в който поддържа становището за незаконосъобразност на правораздавателния акт, като отправя претенция за присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат Г., който обосновава извода за порочност на наказателното постановление в контекста на постановеното решение на СЕС по дело С-227/22г. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на ШРС да бъде оставено в сила.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

„П.Е.“ ООД, *** притежава Лиценз на Общността за превоз на товари № 8545, валиден до 15.02.2027г.

На 08.06.2021г. била извършена комплексна проверка на транспортната дейност на фирмата от служители на ОО „АА“ - Шумен за периода от 01.08.2020г. до 31.10.2020г. Било констатирано, че на 08.10.2020г. въз основа на Заповед № 728/08.05.2020г. на управителя на дружеството бил осъществен превоз на товари за собствена сметка с товарен автомобил марка „***“ от кат. N2, с рег. № ***, който бил включен в лиценза на дружеството, управляван от водача Г.А.А..

В автомобила бил монтиран дигитален тахограф „Continental Automotive 1381“ № **********. От тахографа била извлечена информация за картата на водача от 08.10.2020г. Било установено, че водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност, като същият не е имал валидно удостоверение за психологическа годност през периода на проверката. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол за извършена комплексна проверка от 08.06.2021г.

За констатираното нарушение против дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия А-2020 № 289962 от 08.06.2021г., в който актосъставителят посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2, предл. трето от ЗАвтП. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството и подписан от него с отбелязване, че ще представи възражения в предвидения от закона срок. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение, в което излагат причините, поради които са допуснали нарушението.

Въз основа на така съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че дружеството - жалбоподател има качеството „превозвач“ по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, доколкото същият в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ООД, извършва обществен превоз на товари за собствена сметка с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Търговецът притежава Лиценз на Общността за превоз на товари, поради което съдът счел, че имал задължение да осъществява превозите само с водачи, които отговарят на посочените по-горе изисквания, между които и за психологическа годност. Съобразявайки приобщените доказателства съдебният състав установил, че на 08.10.2020г. е извършен превоз на товари от името на превозвача, като водачът на товарния автомобил не е отговарял на изискванията за психологическа годност, поради което жалбоподателят, в качеството си на превозвач на 08.06.2021г. е допуснал и разпоредил извършването на обществен превоз на товари от водач, който не е отговарял на изискванията за психологическа годност, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.7а, ал.2, предл. трето от ЗАвтП. Съдът посочил, че с разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП са определени условията, при които лицензираните превозвачи могат да извършват превози, като едно от тях е да притежават правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.126, ал.1 от ЗАвтП и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Редът и начинът за придобиване на удостоверение за тази психологическа годност са уредени в Наредба № 36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, издадена въз основа делегацията по чл.152 от ЗДвП, като всяко удостоверение има срок на валидност. В мотивите си районният съд приел, че посочената наредба, към която препраща нормата на чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтП противоречи на §9 от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г. относно свидетелства за управление на превозни средства (Директива 2006/126/ЕО) и чл.7, §3, буква „б“ от Директивата, като в подкрепа на това становище съдът изложил подробни съображения. С оглед на така констатираното противоречие, съдебният състав отказал да съобрази националните разпоредби относно задълженията, свързани с удостоверенията за психологическа годност на водачите, осъществяващи превоз на пътници и товари и отменил атакувания пред него правораздавателен акт.

Настоящият касационен състав намира, че въззивният съд е достигнал до правилно установена фактическа обстановка, с оглед събраните пред него писмени и гласни доказателства, и от там до законосъобразни правни изводи, които изцяло кореспондират с материалния закон.

Наредба № 36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания урежда множество въпроси, включително изискванията за психологическа годност и нейното удостоверяване. В контекста на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, психологическата годност трябва да се разглежда като част от понятието за „умствената годност“, въведено посредством самата Директива. Ето защо посочената по-горе наредба би следвало да е хармонизирана с Директивата. Вместо това обаче, Наредбата противоречи на Директивата. Аргументите за подобен извод се извличат след анализ на съответните разпоредби от подзаконовия нормативен акт и при съобразяване на нормите на Директивата.

Според чл.8, ал.2 от Наредбата удостоверението за психологическа годност важи за 3 години, а в определени случаи – за 1 година. Тези срокове са по-кратки от сроковете за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство, които са с 5- или 10-годишна продължителност (чл.51, ал.3 – 4 от ЗБЛД). От друга страна - Съображение 9 от Преамбюла на Директивата указва, че доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне нарушаването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството. Съпоставката на посочените по-горе норми от подзаконовия нормативен акт и Директивата сочи на съществено разминаване досежно процедурата по установяване и доказване на съответствието на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство. В тази насока разпоредбата на Директивата е категорична, че „тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството“ или с други думи казано – установяването на психологическата годност следва се извършва преди издаване или подновяване на СУМПС и същото да се определя от срока на валидност на свидетелството.

Директивата залага минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозни средства (съображение 8 от преамбюла на Директивата), което означава, че държавите членки могат да завишат тези стандарти в своите национални законодателства. В тази насока е разпоредбата на т. 5 от приложение III на Директивата, според която стандартите, установени от държавите членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-строги от изложените в приложението. Възможността за въвеждане на такива по-строги стандарти на национално равнище касае само и единствено първоначалното издаване и последващото подновяване на свидетелствата за управление на моторно превозно средство. Това означава, че възможността, да се въвеждат по-строги стандарти не следва да бъде използвана, за да се удостоверят отделни аспекти от физическата или умствената годност за управление на моторни превозни средства посредством документ, който редом със свидетелството за управление на моторно превозно средство, да има свое собствено легитимиращо действие. А тъкмо това е сторено чрез нормативното регламентиране на удостоверението за психологическа годност, в резултат на което психологическата годност, вместо да бъде само предпоставка на правоспособността за управление на моторни превозни средства от съответната категория, бива въздигната и в отделно, паралелно съществуващо с правоспособността юридическо качество (арг. чл.7а, ал. 2 от ЗАвП).

В заключение на изложеното следва да се посочи, че Директивата позволява на държавите членки да завишат изискванията за физическата и умствената годност за управление на моторни превозни средства, но при конкретни ограничения – проверката на годността да се извършва изцяло във връзка с издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство; въпросната проверка да се извършва само посредством медицински прегледи и то в срокове, не по-кратки от сроковете за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Тези ограничения не са спазени в националната регламентация на психологическото изследване по Наредбата. За несъответствието на националните правни норми, регламентиращи процесните обществени отношения с общностните такива е налице и официално изявление на Европейската комисия от 15.07.2021г., достъпно на https: //ec. europa. eu/commission/presscorner/detail/bg/inf_21_3440. В същото се сочи, че „в Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства се определят условията за издаване, подновяване или замяна на европейски свидетелства за управление на моторни превозни средства, по-специално минималните стандарти за физическа и психологическа годност. Следователно психологическата годност на притежателите на свидетелства за управление, които упражняват дейност като професионален водач, вече е установена при издаването и подновяването на свидетелството за управление. Няма причина да се предполага, че професионалните дейности по управление на превозни средства пораждат конкретни опасения за пътната безопасност, които предвиденият в Директива 2006/126/ЕО преглед за психологическа годност не може да разсее. Освен това налагането на по-строги минимални стандарти за психическа годност на българските професионални водачи ги поставя в по-неблагоприятно положение. Това противоречи на целта за избягване на неравни условия на конкуренция за тези водачи, която Директива 2003/59/ЕО се стреми да гарантира. Въз основа на това Европейската комисия счита, че свидетелството за психологическа годност, което се изисква за професионалните водачи, противоречи на Директива 2006/126/ЕО и Директива 2003/59/ЕО“.

Коментираното по-горе противоречие е основание за съда да откаже да съобрази нормативното задължението на водачите, осъществяващи превоз на пътници и товари, да притежават удостоверение за психологическа годност съгласно изискванията на чл.7а, ал.2 от ЗАвП, във вр. с чл.7, ал.2 и чл.8, ал.1 от Наредбата, до какъвто извод е достигнал и районният съд.

Настоящият състав на Административен съд - Шумен съобрази и Решение по дело С-227/2022г. на СЕС на основание чл.633 от ГПК и чл.267 от ДФЕС. Решението на СЕС е задължително за националния съд, когато прилага правото на ЕС, независимо дали решението е постановено по преюдициално запитване на български съд или на друга държава членка. На основание чл.2 от Договора за присъединяване на България към ЕС Учредителните договори и актовете на институциите на Съюза, приети преди присъединяването, са задължителни за България и се прилагат при условията предвидени в тези договори и Акта за присъединяване (вж. чл.2). Когато националният съд прилага националния закон, независимо дали е приет преди или след Директивата, трябва да тълкува същия в светлината на текста и целите на Директивата, като съобрази тълкуването, установено с решенията на СЕС.

Съгласно т.28 от решението на СЕС „по силата на член 7, параграф 1, буква а) от Директива 2006/126 СУМПС се издава само на кандидатите, които са взели изпит по умения и поведение, както и теоретичен изпит и отговарят на минималните стандарти за физическа и умствена годност, в съответствие с разпоредбите на приложения II и III към тази директива. Освен това съгласно член 7, параграф 3, буква а) от същата директива за подновяването на СУМПС се изисква спазване на тези минимални стандарти за физическа и умствена годност на притежателите на свидетелства за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E.“ От тези разпоредби на Директива 2006/126 следва, че умствената годност на притежателите на свидетелства за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, включително на лицата, които работят като професионални водачи, вече е била оценена и удостоверена към момента на издаването и подновяването на тези свидетелства, по-специално с оглед на пътната безопасност.

Според решението на СЕС т.37 „налагането на притежателите на валидно свидетелство за управление на допълнително задължение да притежават такова отделно удостоверение за психологическа годност би представлявало всъщност недопустимо допълнително ограничение, доколкото свидетелството за управление, издадено от държава членка в съответствие с член 1, параграф 1 от Директива 2006/126, трябва да се счита за доказателство, че притежателят на това свидетелство е отговарял на предвидените в тази директива условия за издаване в деня, в който посоченото свидетелство му е било издадено (вж. в този смисъл решения от 26 април 2012г., Hofmann, C-419/10, EU: C: 2012: 240, т.46, и от 29 април 2021г., Stadt Karlsruhe (Признаване на подновено свидетелство за управление), C-47/20, EU: C: 2021: 332, т.28 и цитираната съдебна практика), и следователно притежава необходимата доказателствена стойност за удостоверяване на умствената годност за управление на моторно превозно средство от съответната категория“.

В т.38 СЕС извежда извод, че „макар да установява само минимална хармонизация на националните разпоредби относно условията, при които може да се издаде свидетелство за управление, Директива 2006/126 извършва все пак изчерпателна хармонизация на документите, доказващи съществуването на право на управление, които трябва да бъдат признати от държавите членки съгласно член 2, параграф 1 от нея (вж. в този смисъл решения от 26 октомври 2017г., I, C-195/16, EU: C: 2017: 815, т. 57, и от 29 април 2021 г., Stadt Pforzheim (Информация в свидетелството за управление), C-56/20, EU: C: 2021: 333, т.42). Това обстоятелство, както отбелязва генералният адвокат в точка 63 от заключението си, изключва съвместното съществуване на свидетелството за управление, издадено в съответствие с Директива 2006/126, с всеки друг национален документ, който изпълнява по същество същата функция“. А в т.39 се посочва, че „освен това държавите членки не могат да изискват доказателство за умствена годност за управление на интервали от време, по-кратки от срока на валидност на свидетелството за управление“.

В заключение СЕС приема, че „член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност“.

Предвид изложеното съдът намира, че предвидената към датата на извършване на вмененото нарушение, в Наредба № 36/15.05.2006г. тригодишна валидност на удостоверенията за психологическа годност не следва да се прилага, тъй като противоречи на регламентацията, дадена в Директива 126/2006/ЕО. В конкретния случай не е спорно, че водачът на товарния автомобил е притежавал валидно СУМПС за съответната категория и следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория, поради което съдът намира, че дружеството не е осъществило състава на вмененото му нарушение.

С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на „П.Е.“ ООД, *** следва да бъдат присъдени разноски за осъществено процесуално представителство в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева, съобразно представения Списък на разноските, Договор за правна защита и съдействие и Фактура. Уговореното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението за прекомерност се явява неоснователно.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 215/30.05.2022г., постановено по АНД № 20223630200699 по описа за 2022г. на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София да заплати на „П.Е.“ ООД, ***, сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: