№ 1443
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330206840 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
21-0432-001059 от 04.10.2021 г., издадено от началник Първо РУ към ОД на МВР
Пловдив, с което на С.Ж. Ж. с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни
точки.
В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на НП
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на процесуалните
правила. Моли се да бъде отменено атакуваното НП. В допълнително писмено
становище аргументите се развиват, като се концентрират около нарушаване на
правилото на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН поради връчването на нарушителя на нечетлив акт
за установяване на административно нарушение (АУАН), както и по приложението на
института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН.
Не е постъпило е допълнително становище от въззиваемата страна, като с
писмото за изпращане на преписката на съда се взема формално становище по
законосъобразността на постановлението. Моли се то да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява частично основателна, поради следните
1
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Собственик на трактор марка и модел „Shibaura – SL1543“ е жалбоподателят
С.Ж. Ж..
На 05.08.2021 г. около 07:40 часа в с. Браниполе на ул. „Плиска“ пред № 14
свидетелят С.Б. и колегата му П.Д. – *** извършвали рутинна проверка по безопасност
на движението, когато забелязали трактор марка и модел „Shibaura – SL1543“ да се
движи по пътната мрежа. Забелязали, че тракторът нямал регистрационни табели.
Спрели го за проверка и установили водачът му като жалбоподателя – С.Ж.. Изискали
от него документи за регистрацията на селскостопанската техника, доколкото
полицейските служители не разполагали с техническа възможност за проверка по друг
начин, тъй като самата регистрация на селскостопанска техника се извършва пред
Министерството на земеделието, следователно и там се съхраняват данните за това.
Водачът обаче не предоставил документ за регистрацията на техниката, а освен това и
не носил свидетелството си за управление на МПС (СУМПС) и контролния талон към
него.
По този повод бил съставен АУАН серия АА бл. № 517126 от 05.08.2021 г. в
присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 140, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя, той се подписал на оригинала от него и
възражения не са постъпили, като единствено в графата за това отбелязал, че няма да
управлява трактора без номера.
Случаят е докладван на началника на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив по
повод на възникнали съмнения за извършване на състав на престъпление по
Наказателния кодекс. От нарушителя е снето писмено обяснение. По този повод с
постановление на прокурор от Районна прокуратура Пловдив от 29.09.2021 г. по пр.пр.
№ 9351/2021 г. по описа на същата прокуратура е отказано да се образува досъдебно
производство поради липсата на престъпление, а материалите по преписката върнати
на компетентните органи за ангажиране на административнонаказателната
отговорността на нарушителя.
С оглед установяването на нарушението с АУАН и предвид постановлението на
прокурор, административнонаказващият орган е издал и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя е била наложена на основание чл. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП
глоба в размер на 10 лв. за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
След издаване на наказателното постановление собственикът на земеделската
техника (жалбоподателят) подал документи за регистрацията й пред Министерството
на земеделието, храните и горите и същата била регистрирана първоначално на
21.10.2021 г., като му било издадено и свидетелство за регистрация на земеделска и
горска техника.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел С.Б. – актосъставител. Съдът се довери на показанията му като
логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото.
След предявяване на процесния АУАН същият заявява, че си спомня конкретната
ситуация и дава показания, свързани с детайли от установената фактическа обстановка.
Посочва, че предприели проверка, като забелязали да се движи трактор без
регистрационни табели, а след проверката не били предоставени документи за
2
регистрация на земеделската техника. Затова показанията на свидетеля се оцениха като
достоверен източник на информация.
С доверие се оцениха и писмените обяснения на жалбоподателя, събрани в хода
на преписката. В последните той потвърждава, че управляваното от него ППС не е
било регистрирано, като това му е било известно още към момента на закупуването му,
но го ползва да обработва личните си земи. В този смисъл те се подкрепят от
останалите събрани гласни доказателства и от писмените такива, а именно СРЗГТ част
I. Поради това и съдът им се довери.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – АУАН в оригинал и факсимилно копие, предоставено на
нарушителя, справка за нарушител/водач, постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 29.09.2021 г. по пр.пр. № 9351/2021 г. по описа на Районна
прокуратура Пловдив, докладна записка № УРИ432ЗМ-593/05.08.2021 г., писмено
обяснение на водача, свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част
I, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
Връчването на НП и собствеността върху ППС не се оспорва от жалбоподателя и
въззиваемата страна, поради което и се прие за установено.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН
за минимално необходимото съдържание и не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Материалната
компетентност на административно-наказващия орган (АНО) и актосъставителя следва
от така представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
При съставянето на АУАН и НП не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя и да е ограничило правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания чл. 43 от ЗАНН и не е ограничено правото му по чл. 44 от
ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по
него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да
направи своите възражения, но не се е възползвал от това си право, а е поел
ангажимент да не управлява техниката без надлежна регистрация. Актът е съставен в
присъствието му, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН. Същият му е бил
предявен за запознаване, за което нарушителят се е подписал на него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци относно съдържанието му, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за управление на
ППС след надлежната му регистрация и носене на СУМПС и контролен талон при
управление. Посочени са нарушените и санкционните норми.
По повод на възражението на жалбоподателя за допускането на съществено
нарушение на процесуалните правила, касаещо разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН,
съдът намира, че аргументите за отмяната на постановлението не мога да бъдат
3
възприети. Действително представено копие на акта не може да се възприеме като
изцяло четливо. Същевременно обаче оригиналът на акта е бил предоставен на
нарушителя. Той се е запознал с него и съдържанието му, включително относно
фактическата обстановка, въз основа на която е ангажирана отговорността му, и
относно нарушените законови разпоредби. От друга страна жалбоподателят не е
направил възражение в самия акт относно вида на копието, което му е било
предоставено. Единственото задължение съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от
ЗАНН е копие от акта да бъде връчено на нарушителя. Въз основа на всичко това съдът
прецени, че макар и формално да е допуснато нарушение, което да не се свързва с
непредставяне на нарушителя на копие от акта, а с това предоставеният екземпляр да
не е изцяло нечетлив, то същото нарушение не е съществено и не обуславя отмяната
изцяло на наказателното постановление. Изводите за това следва да се направят на
базата на това нарушени ли са правата му и в каква степен. След като нарушителят се е
запознал със съдържанието на акта, не го е оспорил, не е възразил срещу връченото му
копие, следва да се приеме, че той го е приел, включително и относно установената
фактическа обстановка. Това се потвърждава и от писмените му обяснения снети на
стадия на преписката, съгласно които признава извършеното нарушение, т.е.
поведението му е било последователно в хода на производството. От друга страна това
не му е попречило да подаде писмени възражения срещу акта, което не е сторил, но
именно поради приемане и признаване на нарушението. Такова възражение се появява
едва при обжалване на наказателното постановление. Затова и съдът прецени, че
нарушение на процесуалните правила, което да се прецени за съществено, не е
допуснато на административнонаказателното производство и липсват основания за
отмяна на постановлението в цялост.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП както в АУАН, така и в НП
е описано, че деецът не е представил при проверката СУМПС и контролен талон.
Съгласно трайната съдебна практика непредставянето на всеки един от документите
съставлява самостоятелно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Така изрично
Решение № 334/14.02.2019 г. по КНАД № 3730 по описа за 2018 г. на Административен
съд Пловдив. В същото време съгласно санкционната част на НП за двете нарушения е
наложено едно общо наказание, а именно глоба на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2
от ЗДвП в размер на 10 лв.
Процедирайки по този начин наказващият орган е допуснал нарушение на чл. 18
от ЗАНН, съгласно който, когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, за всяко нарушение се налага отделно наказание, което се и изтърпява
отделно. Оттук и съдът намира, че нарушителят е извършил две нарушения, доколкото
не е носил в себе си СУМПС и контролен талон в него. Следователно е налице идеална
съвкупност и с едно деяние нарушителят е осъществил две различни нарушения. Като
е наложил една глоба за извършени две нарушения, наказващият орган е не се е
съобразил с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН и е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, касаещо обсъжданата част от постановлението.
Допуснатото от АНО нарушение на чл. 18 от ЗАНН е безусловно основание за
отмяна на НП - така Решение № 826 от 16.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 464/2018 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 344 от 16.02.2018 г. по к.
адм. н. д. № 3362/2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625/2018 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625/2018 г. на XXI
състав на Административен съд Пловдив. Това представлява съществено нарушаване
на процесуалните правила по налагане на наказание на нарушителя с НП, което
4
ограничава правата му до степен, че последният не може да установи за кое по-точно
нарушение му се налага санкцията от 10 лв., така че да може да организира защитата си
по адекватен начин.
В цитираната практика трайно и последователно се приема, че действително по
този начин наказаното лице се поставя в по-благоприятно положение, защото вместо
да му се наложат няколко наказания, му се налага едно единствено в минимален
размер, но подобна възможност не е законово регламентирана, поради което и
съставеното в този вид НП се явява несъобразено с правната рамка и правото на
защита на санкционираното лице. По тези съображения НП следва да се отмени в тази
част.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че
основателно е ангажирането отговорността на жалбоподателя извършеното нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Установяват се всички признаци от обективна и субективна
страна на нарушението.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП сочи, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат
само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Следователно задължението на водачите е да управляват превозни средства, които
преди всичко са регистрирани по надлежния ред, а след това и да имат поставени
регистрационни табели.
Безспорно се установява, че С.Ж. Ж. като водач на ППС на 05.08.2021 г. около
07:40 ч. в с. Браниполе на ул. „Плиска“ пред № 14 управлявал земеделска техника
трактор марка и модел „„Shibaura – SL1543“, негова лична собственост, която не е била
регистрирана по надлежния ред.
Установява се по настоящото дело, че преди всичко, че за управляваното от
жалбоподателя ППС не са били подадени документи за регистрацията му пред
компетентните държавни органи, които в случая са били службите на Министерството
на земеделието, храните и горите. Такива документи са подадени след установяване на
нарушението и след издаване на наказателното постановление, тракторът е бил
регистриран и след връчването на последното, а именно на 21.10.2021 г.
Същевременно в личните се обяснения жалбоподателят признава от фактическа страна
извършването на нарушението и управлението на ППС по пътната мрежа без да е било
регистрирано към онзи момент. Относно управлението не се спори между страните, а
същото се установява и от събраните доказателства (разпита на актосъставителя), че
проверката на жалбоподателя е била предизвикана по повод забелязването му да се
движи с техниката по пътната мрежа. Нещо повече, жалбоподателят е знаел, че
техниката не е регистрирана още от момента на закупуването й.
Следователно той съвсем съзнателно е управлявал МПС без надлежна
регистрация и регистрационни табели, което му е било известно. Следователно се
установяват и признаците от обективна страна на вмененото нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП – по път за обществено ползване да е допуснато ППС, което не е било
регистрирано, а оттам и да не е притежавало регистрационни табели.
Затова съдът прецени, че констатациите в АУАН от фактическа страна
съответстват на събраните гласни и писмени доказателства. След преценка на цялата
доказателствена съвкупност те не се опровергават. Не се установиха от съда
5
доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН.
Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2
от ЗДвП. Именно преценката на доказателствата дава основание на съда да прецени, че
фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и
съпричастността на жалбоподателя в извършването на нарушението.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да управлява
регистрирано ППС с регистрационни табели може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – както за движението, така и за ефективността на
контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем, и е искал
настъпването на последиците, а именно да управлява ППС, което не е регистрирано по
надлежния ред и е без регистрационни табели.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 5 предвижда
отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а
именно „за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер“, за което е
конкретното производство. Отнемането на контролни точки не е административно
наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа квалификация на
основанието за отнемане на контролните точки - конкретната разпоредба от акта, не се
отразява върху действителността на наказателното постановление. След извършената
проверка, съдът установи, че за извършеното нарушение, правилно е определен
размера контролните точки, които следва да се отнемат след влизане в сила на НП.
Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, а
отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на констативен
административен акт.
За размера на наложеното наказание:
Правилно административнонаказващият орган е приложил и санкционната
норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съответстваща на нарушението по чл. 140, ал.
1от ЗДвП и която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението. Не се установява нарушителят да е
лице с висока степен на обществена опасност или деянието му да се характеризира по
този начин, за да бъде основан изводът за налага на по-високо наказание от
предвидения минимум. Действително в справката за нарушител/водач на
жалбоподателя се откриват повече на брой нарушения. Същевременно съдът не
разполага с правомощията да определи по-висок размер на наказанието. Независимо от
това, следва да се има предвид, че жалбоподателят е правоспособен водач от 1988 г.,
СУМПС му е издадено за първи път през 1998 г. и предвид дългогодишния му опит на
водач на МПС отразените нарушения на ЗДвП не следва да се вземат като отегчаващи
отговорността обстоятелства, тъй като не са повече от обичайните случаи.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговарят и на целите по чл. 12
6
от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От друга страна след
измененията в закона е предвидена специална дефинитивна норма на „маловажния
случай“, а именно пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН. Съгласно същата „маловажен случай“ е
този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
По настоящото дело се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не се характеризира и с други смекчаващи
обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив,
процесният случай разкрива белезите на обичайните нарушения от същия вид. Не се
разкриват други обстоятелства, които биха могли да имат отношение към
приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая със значително по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи.
По разноските:
Доколкото изходът от спора е в полза на въззиваемата страна, която и има право
на разноски при това положение, но такова искане не е постъпило, такива не следва да
се присъждат.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно само в частта, с която е наложено наказание по чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, определеното наказание е
справедливо и затова следва да бъде потвърдено. В останалата част НП е
незаконосъобразно по изложените по-горе аргументи и следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0432-001059 от 04.10.2021 г.,
издадено от началник Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на С.Ж. Ж. с ЕГН
********** в частта, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.
7
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8