Решение по дело №406/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е образувано по касационна жалба на Агенция пътна инфраструктура чрез юк М. против Решение № 109/5.03.2024г. постановено по НАХД 481/23г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменен Електронен фиш ЕФ с № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП , издаден от АПИ , с който на О. Т. О. за извършено нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Изложени са подробни съображения за неправилното прилагане на материалния закон, като са развити доводи за доказаност на нарушението, правилното му словесно описание, вярно посочената от органа негова правна квалификация и определяне на наказанието с оглед разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП съгласно чл. 167а, ал.3 от ЗДвП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП , към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материални или динамични във вид на видеозаписи и които представлява годни доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, рег. №, дата, час и място на движение по участък от пътя, включен в обхвата на платената пътна мрежа, местонахождението на техническото средство. Макар да е ползвал бордово устройство, за конкретния пътен участък не са подавани валидни тол декларации, поради което правилно е прието от АНО, че таксата не е заплатена. Наистина подадената такава касае ППС – влекач над 12т, с две оси, а действително се касае за ППС с пет оси, поради което тол декларацията не е валидна. Конкретно се касае за непълно заплащане на дължимата тол такса, което също е нарушение на чл. 102, ал 2 от ЗДвП , тъй като законодателят използва следния текст , ППС , за което изцяло или частично не е заплатена дължимата таса. От съда се иска да отмени процесното Решение като се постанови ново по съществото на спора и се потвърди ЕФ.

В о.з. се представлява от юк И. която поддържа така подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение.

Ответник жалба – О. Т. О. чрез подадения писмен отговор оспорва жалбата. Счита, че неправилно е ангажирана неговата административно- наказателна отговорност, доколкото същият е ползвател на ППС, а не негов собственик.

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че ВТРС е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е приложил материалния закон. Споделя доводите на съда, че административно- наказателното производство е протекло без съществено нарушение на процесуалните правила и че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 109/5.03.2024г. постановено по НАХД 481/23г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменен Електронен фиш ЕФ с № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП , издаден от АПИ , с който на О. Т. О. за извършено нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 26.08.2022г. в 12,48 часа в О. В. Т. на път 55 км, 5+140 посока намаляващ километър , включен в обхвата на платената пътна мрежа, е преминало ППС [Марка] 4Х2Т с рег. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 18 т, брой оси 2 , екологична категория Евро 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща технически допустима маса на състава 0 ,като е заплатена частично дължимата такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но за платена категория за влекач 2 оси, а не за 5 оси. За това нарушение е издаден, процесния пред В. Е., с който за нарушение на чл. 102, ал 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2,т3 вр. с чл. 179,ал.3б от ЗДвП на дружеството е наложено наказание „Имуществена санкция „ в размер на 2500 лева. Нарушението е било установено с устройство № 20982, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси –ЕССПТ по чл. 10, ал 1 от ЗП и се намира на път 55, км 5+140. Като доказателства АНО е ангажирал : справка за нарушението със снимков материал, известие за доставяне на ЕФ, свидетелство за регистрация на ППС, Решение за отказ за анулиране на ЕФ във връзка с твърдението, че ППС е ползвано от друго ЮЛ- съгласно представен договор за наем на седлови влекач от 10.7.2021г. между О. Т. О. и ДАРТТРАНС 07 ЕООД.

Тази фактическа обстановка съдът е посочил, че е установил като е ценил всички доказателства заедно и поотделно.

При така установените факти, ВТРС е направил извод, че жалбата е процесуално допустима, като подадена пред компетентния за това съд в законоустановения срок, от лице, имащо право да обжалва ЕФ. По същество е намерил жалбата за основателна. Съдът е посочил, че чл. 10б, ал. 3 от ЗП която дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък по платената пътна мрежа, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора от отделните тол сегменти, в които съответното ППС е навлязло , а дължимите такси се определят въз основа на техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики , и се определя за всеки отделен път или пътен участък. ВТРС е намерил, че в ЕФ не е посочено изминатото разстояние, тол сегменти , в които ППС е навлязло, сборът на изчислените за съответните тол сегменти такси и между кои точки от посочения участък не е заплатена пътната такса. В ЕФ единствено е посочено, че за ППС има тол декларация, без да е посочено какъв размер е заплатен, а само, че е заплатено за ППС за по- ниска категория, дори не е посочена дължимата разлика. В този смисъл съдът е формирал извод, че липсата на конкретно и ясно отразяване на всички елементи от състава на нарушението и на обстоятелствата, относими към осъществяването му, от страна на АНО е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото има неяснота досежно повдигнатото обвинение. Това не може да се санира от представения по делото снимков материал, изготвен с устройство 209823 и не може безспорно да се приеме, че собственикът на ППС е допуснал движение на същото без да е заплатена дължимата пътна такса. Съдът е посочил, че след като ДЕТРАНС 07 ЕООД не е вписан като ползвател в свидетелството за регистрация, то правилно е ангажирана административно- наказателната отговорност на собственика на ППС. Освен това към декларацията след връчване на ЕФ не е представил копие от свидетелство за управление на лицето, което на въпросната дата го е управлявало.

Така постановеното решение е правилно.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Въпреки, че от касатора не се правят оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила, съдът служебно извършва такава проверка, от която се установява, че съдът е изпълнил задължението си да установи служебно обективната истина по спора, като събере допустими и относими за това доказателства.

По приложението на процесуалния закон, касаещ административно- наказателното производство съдът правилно е установил порок във формата, доколкото инкриминираното деяние не е ясно описано. След като не са посочени изминатите сегменти, техния сбор, заплатената от дружеството такса, както и дължимата такава то е налице съществено процесуално нарушение при издаване на ЕФ, доколкото не става ясно за нарушителя в какво точно е обвинен , с което е ограничено правото му на защита. В този смисъл на основание чл. 221, ал.2, изр. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН изцяло се препраща към мотивите на ВТРС, които не е нужно да се приповтарят. Следва да се отбележи, че в самата касационна жалба не се съдържат аргументи против този правен извод на съда, а единствено е направен преглед на относимата нормативна база. ВТРС не е приел, че вмененото на дружеството деяние – частично заплащане на пътна такса не съставлява нарушение. С новелата на чл. 179, ал. 3б Нова в сила от 16.08.2019г. ДВ бр.105/2018г. законодателят е дефинирал нарушение, за което може да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност : незаплащането от собственика или вписания ползвател изцяло или частично на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.2 от ЗП за управляваното от него и попадащо в хипотезата на чл. 10б от З. М.. За това нарушение предвиденото наказание е диференцирано съгласно субекта на нарушение дали е физическо или юридическо лице, като определеното наказание е в абсолютен размер. Или фактът, че наказанието не се определя в зависимост от незаплатената сума не означава, че АНО не трябва да го опише подробно като посочи за кой сегмент не е заплатена таксата, какъв размер е заплатена, каква е категорията на ППС и какъв размер следва да се доплати.

Няма спор, че установяването на нарушенията, свързани със заплащането на предвидените в чл. 10, ал.1 от ЗП пътни такси се извършва в отклонение от общия ред, по специално разписани в закона правила. Съгласно чл. 167а, ал 1 –Нов ДВ бр. 105/2018г. в сила от 1.1.2019г. АПИ осъществява контрол за заплащането на тези такси чрез ЕССПТ. Правилно в касационната жалба е посочено, че по предписание на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП тази система създава доклади за всяко установено нарушение,към което автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал или динамични такива във вид на видеозаписи, които представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Липсва обаче твърдяното от касатора нарушение на ВТРС, доколкото съдът е приел същите като доказателства, съответно ги е обсъдил в мотивите си . При правилно тълкуване на закона съдът е посочил, че същите представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства, а именно : ППС, неговата табела с рег. № , датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство- част от системата. Сред тези обстоятелства определено не е подаването на тол декларация с неверни данни, верните такива, заплатената част от дължимата пътна такса, съответно незаплатената за кой участък се касае и по какъв начин същата е формирана.

Следващото оплакване за незаконосъобразност на съдебното решение, касаещо монтираното бордово устройство за заплащане на таксите, също се явява неоснователно. Никъде в мотивите си съдът не е посочил, че приема, че таксата е напълно заплатена чрез него, в какъвто смисъл са оплакванията в касационната жалба.

Описаната по- горе нормативна регламентация налага извод, че освен специ фиката по отношение способите за установяване на нарушенията във връзка с използването на платената пътна мрежа в страната, отклонения са предвидени при прилагане последиците от извършеното деяния спрямо отговорния субект. В зависимост от волята на последния е да не се ангажира административно- наказателната отговорност за нарушението, в изпълнение на волеизявлението по чл. 189е, ал.2 от ЗДвП вр. с чл. 10, ал.2 от ЗП да се заплати компесаторна такса в указания в Тарифата и съобразно конкретиката на случая размер. Следователно правилно ВТРС е приел, че посоченото индивидуализиране на нарушението е необходимо и за определяне на компесаторната такса. Следва да се посочи,, че по този въпрос е налице дело в СЕС – С- 61/23 във връзка с приложението на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, по която все още няма решение.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението на РС – Велико Търново, не страда от визираните в жалбата на касатора. пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При подробно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН..

При този изход на делото, доколкото от страна на ответник касационна жалба липсва претенция за заплащането на разноски, такива не се присъждат. В този смисъл се явява неоснователно и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109/5.03.2024г. постановено по НАХД 481/23г. по описа на Районен съд Велико Търново

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.