Решение по дело №13759/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 251
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 20 юли 2020 г.)
Съдия: Красимир Недялков Мазгалов
Дело: 20191100513759
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 10.01.2020 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІIвъззивен състав, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година в състав:                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Десислава Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдия Мазгалов ч.гр.дело13759 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463 вр.чл.278 от ГПК.

Образувано е по жалба на „П.(АРОУ) Л.“ с входящ №20190/26.09.2019г. на ЧСИ С.П.№921 на КЧСИ с район на действие СГС, срещу извършеното разпределение по протокол изх.№291/24.09.2019г. от ЧСИ по изп.дело №20189210401561.

Жалбоподателят излага, че на страните е предявено разпределение на събрана по изпълнителното дело сума в размер на 151552 лева от публична продан на апартамент, върху който е вписана в негова полза ипотека с акт №16/24.04.2009г. и отбелязани договори за цесия от 27.06.2014г. и 12.12.2015г., поради което се явява ипотекарен кредитор и присъединен по право взискател по горното изпълнително дело. ЧСИ не разпределил на жалбоподателя суми с обжалваното разпределение в качеството му на кредитор по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД на основание изтичане на десетгодишен срок от вписването на ипотеката. Вместо това ЧСИ разпределил сумата от 94254,47 лева на ТД на НАП- София като привилегирован кредитор по смисъла на чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, сумата от 132,48 лева на МДТ- Витоша за частично погасяване на неплатена такса за битови отпадъци, сумата от 49223,02 лева на СО, ДРСВ по ревизионен акт от 10.07.2018г. и сумата от 4288,04 лева на ЧСИ като сбор от пропорционални такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Жалбоподателят твърди, че така извършеното разпределение е незаконосъобразно, тъй като ЧСИ няма право служебно да не зачете правото на предпочтително удовлетворяване на ипотекарен кредитор на основание изтекъл срок от вписването на ипотеката, когато същата не е надлежно заличена. Твърди също така, че вписването и заличаването се извършват въз основа на молба от заинтересовано лице, каквото ЧСИ не е, и имат конститутивно действие. Моли да бъде отменено извършеното с протокол №291/2019г. разпределение в частта, в която не са разпределени суми на присъединения взискател- жалбоподател по т.4 и вместо това да се извърши ново разпределение, като се вземе предвид правото на предпочтително удовлетворение на последния в качеството му на ипотекарен кредитор и му се разпредели сумата от 143477,49 лева. Претендира разноски.

Останалите страни по изпълнителното дело не вземат становище по жалбата.

ЧСИ е изложил подробни мотиви за неоснователност на подадената жалба.

Софийски градски съд като прецени материалите по изпълнителното дело и обсъди доводите на страните, съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от жалбата предмет на спора, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съгласно чл.460 ГПК. Съдебният изпълнител извършва разпределение, като най- напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на предпочтително удовлетворение на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването- от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.

В случая жалбоподателят е присъединен по право взискател в изпълнителното производство, тъй като изпълнението е насочено върху имот, предмет на учредена в негова полза ипотека, съгласно чл.501 вр.чл.459, ал.2 и ал.1 ГПК. Съгласно чл.172, ал.1 и 2 от ЗЗД действието на вписването (на ипотеката) трае 10 години от деня, в който е извършено и то може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. Ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново, но в такъв случай тя има ред от новото вписване. В случая не е спорно, че ипотеката от която жалбоподателят черпи правата си, е вписана на  24.04.2009г. и към датата на обжалваното разпределение (24.09.2019г.) е изтекъл законоустановеният десетгодишен срок, в който трае действието на вписването на ипотеката върху процесния недвижим имот. От материалите по изпълнителното дело (л.154, том І) се установява (а и жалбоподателят не твърди обратното), че нито ипотекарният кредитор е предприел действия да поднови ипотеката по смисъла на чл.172, ал.1 ЗЗД или да я впише наново по смисъла на чл.172, ал.2 ЗЗД, нито длъжникът или друго заинтересовано лице е подало заявление за заличаването й. Действително, докато ипотеката не бъде заличена, същата запазва своето оповестително действие и противопоставимост на трети лица и ипотекарният кредитор се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху ипотекирания имот, с последиците на чл. 459, ал.1 ГПК (в този смисъл определение №95/02.02.2018 по т.д.№3006/2017г. на ВКС, ТК, II т.о.) По отношение на правата на ипотекарния кредитор, подновявяне на вписването на ипотеката не може да бъде извършено след изтичане на десетгодишния срок от първоначалното вписване на ипотеката, съответно от последното подновяване. В този случай може да се извърши ново вписване на ипотеката, но ипотекарният кредитор ще се ползва от правните последици на новото вписване, считано от датата на подаване на молбата и отразяването й във входящия регистър по чл.34 ПВ, а не от вписаната преди това ипотека. В периода между изтичането на 10-годишния срок по чл.172, ал.1 ЗЗД и извършване на ново вписване на ипотеката (респективно- заличаване на ипотеката), ипотеката продължава да съществува, но без действащо вписване- кредиторът запазва своето ипотечно право, без то да е защитено от действието на вписване в имотния регистър. Ипотеката продължава да съществува, но като непротивопоставимо на трети лица субективно право на ипотекарния кредитор, което може да възстанови своя характер на публична тежест върху имота, ако ипотеката бъде вписана наново. В посочения промеждутък от време ипотеката продължава да обвързва учредилия я ипотекарен длъжник- ипотекарният кредитор ще може да изпълнява вземането си спрямо ипотекирания имот, но не може да противопостави своите права и привилегии, следващи от ипотеката, нито по отношение на трети лица, придобили и вписали собствеността или ограничени вещни права върху имота, нито спрямо другите кредитори на ипотекарния длъжник, предявяващи претенции за удовлетворение от същия имот. Това състояние на ипотеката, продължава докато не бъде извършено ново вписване на ипотеката по смисъла на чл.172, ал.2 ЗЗД, или докато ипотеката не бъде заличена по реда на чл.22 ПВ. Жалбоподателят като ипотекарен кредитор следва да се смята за присъединен взискател с последиците на чл.459, ал.1 ГПК, тъй като изпълнението е насочено върху ипотекирания имот. Доколкото обаче същият е пропуснал срока по чл.172, ал.1 ЗЗД, не може да противопостави своите права и привилегии, следващи от процесната ипотека, на другите кредитори на ипотекарния длъжник, предявявили претенции за удовлетворение от ипотекирания имот и поради липсата на привилегия по смисъла на чл.136, ал.1 ЗЗД се удовлетворява след кредиторите с привилегия- в реда на хирографарните кредитори.

В заключение се налага изводът, че ЧСИ в случая правилно не е приел наличието на право на предпочтително удовлетворение по смисъла на чл.136, ал.1 ЗДД по отношение на присъединения взискател „П.(АРОУ) Л.“, което е в рамките на правомощията му по чл.460 ГПК.

Ето защо жалбата на присъединения взискател „П.(АРОУ) Л.“ е неоснователна и следва да се остави без уважение като такава.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „П.(АРОУ) Л.“ с входящ №20190/26.09.2019г. на ЧСИ С.П.№921 на КЧСИ с район на действие СГС, срещу извършеното разпределение по протокол изх.№291/24.09.2019г. от ЧСИ по изп.дело №20189210401561..

На основание чл.463, ал.2 ГПК настоящото решение подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.