№ 7311
гр. София, 12.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110145992 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ответника *********, с която е направено искане за
изменение на постановеното по настоящото дело Решение № ****** в частта му за
разноските, като разноските по делото бъдат възложени в тежест на ищеца, поради
направеното от ответника признание на иска, а при условията на евентуалност да бъде
намалено присъденото в полза на ******* адвокатско възнаграждение за оказана на
ищеца безплатна правна помощ на ищеца, съобразно фактическата и правна сложност
на делото и с взетото предвид от съда ДДС. Направено е искане за спиране на делото
до приключване на дело № *******, по което е допуснат разглеждането на въпрос,
което е има значение за правилното решаване на въпроса за разноските в настоящото
производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
който изразява становище за неоснователност на искането.
Постъпила е молба и от ищеца *******., чрез ********., с която е направено
искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № ****** в
частта му за разноските, като на ********. бъде определено и присъдено адвокатско
възнаграждение за оказаната от негова страна на ищеца безплатна правна помощ в
размер на още 336,50 лева, доколкото минимално дължимото възнаграждение в случая
е 736,50 лв. с ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
който изразява становище за неоснователност на искането.
Съдът като съобрази данни по делото и становищата на страните, намира
искането и на двете страни за НЕОСНОВАТЕЛНО, поради следните съображения:
По отношение на искането на ответника:
На първо място не са налице основания за спиране на делото, тъй като
наличието на висящо дело пред ******, образувано по преюдициално запитване по
въпрос, който има значение за разрешаването на спора, е основание за спиране
единствено на делото, по което е отправено преюдициалното запитване, в какъвто
смисъл е и постоянната съдебна практика.
1
Съдът не намира основание за изменение на застъпеното становище в
постановеното решение относно разпределението на отговорността за разноските по
предявения главен иск. В този смисъл съдът е изложил подробни мотиви защо в
случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира приложение. Предпоставките за
недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен по арг. от
чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е
признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с
предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва
да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.
Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на
ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Такъв именно е и настоящият случай, в който ищецът е предявил иск за прогласяване
нищожност на договор и негова клауза, по който е страна. Прогласяването
нищожността на договора може да бъде сторено единствено по съдебен ред и това
именно е единствената предоставена от закона защита на страната, когато се позовава
на нищожността. Следователно само с фактът на сключване договор с нищожна
клауза, страна по който е ищецът, ответникът дава повод за завеждане на иск за
прогласяване на нищожността й.
По размера на присъденото на процесуалния представител на ответника –
******* възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, съдът намира, че
не са налице основания за намаляването му, като съдът е определил възнаграждение в
размер на 480 лв. с ДДС, като е съобразил действителната фактическа и правна
сложност на делото, защитавания материален интерес и конкретно проявената
процесуална активност на адвоката.
Съдът не споделя и доводите на ответника, че при определяне на адвокатското
възнаграждение не следва да се взема предвид дължимото от адвоката ДДС. В този
смисъл съдът намира, че макар да е уговорено процесуалното представителство да се
осъществява безплатно и към онзи момент да е уговорено услугата да се осъществява
безвъзмездно, с възлагане на тежестта за заплащане на дължимото адвокатско
възнаграждение на насрещната страна, предоставената услуга вече престава да е
безвъзмездна, като адвокатът ще получи заплащане от насрещната страна, за което
плащане адвокатът е задължен да внесе ДДС.
По искането на ********* за увеличаване размера на определеното и присъдено
адвокатско възнаграждение за предоставената от него безплатна правна помощ на
ищеца, съдът намира следното:
В производството по делото ищецът е представляван от *******, като
представителството е осъществявано безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата. Поради тази причина и доколкото предявеният иск е уважен,
съдът е определи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца
за оказаната безплатна правна помощ в размер на 480 лв., като в този размер е
включил дължимото от адвоката ДДС. При определяне на размера на
възнаграждението съдът е съобразил фактическата му и правна сложност, размера на
защитавания материален интерес и конкретно проявената працесуална активност на
страна. При преценката за размера на адвокатското възнаграждение, съдът се
съобразява и с Решение на ****** по съединени дела C 427/16 и C 428/16, в което е
прието, че е налице нарушение на член 101 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
2
ДЕС, когато държава членка налага или благоприятства сключването на споразумения,
противоречащи на член 101 ДФЕС, или подпомага действието на такива споразумения,
или лишава собствената си правна уредба от характера на държавни мерки, като
предоставя на частни оператори отговорността по вземане на решения за намеса от
икономически интерес (решение от 21 септември 2016 г., Etablissements Fr. Colruyt, C
221/15, EU:C:2016:704, т. 44 и цитираната съдебна практика). Това не е така в
случаите, когато тарифите се определят при спазване на установени със закон
критерии от обществен интерес и публичните органи не делегират правомощията си за
одобряване или определяне на тарифите на частни икономически оператори, дори и
представителите на икономическите оператори да не са малцинство в предлагащия
тези тарифи комитет (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и др., C
184/13—C 187/13, C 194/13, C 195/13 и C 208/13, EU:C:2014:2147, т. 31). Тарифа,
определена от професионална организация, може все пак да има характер на държавна
мярка, по-специално когато членовете на тази организация са независими от
съответните икономически оператори експерти и когато са длъжни по закон да
определят тарифите, като отчитат не само интересите на предприятията или на
сдруженията на предприятия от посочилия ги сектор, но и общия интерес и интересите
на предприятията от другите сектори или на ползвателите на въпросните услуги
(решение от 4 септември 2014 г., API и др., C‑184/13—C‑187/13, C‑194/13, C‑195/13 и
C‑208/13, EU:C:2014:2147, т. 34 и цитираната съдебна практика). Прието е също така,
че за да се гарантира, че членовете на професионална организация наистина действат
при зачитане на общия интерес, критериите за този интерес трябва да бъдат
определени със закон достатъчно точно и да е налице ефективен контрол и
правомощия на държавата за вземане на решения като последна инстанция (вж. в този
смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и др., C‑184/13—C‑187/13, C‑194/13,
C‑195/13 и C‑208/13, EU:C:2014:2147, т. 41). Предвид установената липса на точни
критерии, които биха могли да гарантират, че определените от Висшия адвокатски
съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и
обосновани при зачитане на общия интерес и единствената възможност за държавна
намеса по отношение на Наредбата от ВАС, ****** заключава, че национална правна
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение
в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът
няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед
на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря
на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.
В светлината на горното решение и предвид конкретните данни в настоящото
производство, съдът намира, че тази уредба, в това число задължението за адвоката,
респективно съда да присъди минимално адвокатско възнаграждение, несъмнено води
до нарушаване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, доколкото единственият критерии за
определяне на това минимално възнаграждение, според Наредбата е защитавания
материален интерес. Т.е. ако предоставеният кредит, чиято нищожност се иска беше до
1000 лв. за същата процесуална активност и фактическа и правна сложност на делото,
според Наредбата би се дължал минимален хонорар в размер, като този който съдът е
определил с настоящото решение.
3
Поради изложеното молбите следва да се оставят без уважение.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ********* за спиране на
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника ********* за изменение на
постановеното по настоящото дело Решение № ****** в частта му за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца *******., чрез ********. за
изменение на постановеното по настоящото дело Решение № ****** в частта му за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4