№ 14996
гр. София, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110125249 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД,
във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Предявени са искове от „Т.“ ЕАД срещу А. К. К. с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, за установяване
съществуване на вземане за сумата от 3107.97 лева, представляваща главница за
консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. и за сумата от
37.49 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г., или общо сумата от 3145.46 лева и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от 397.97 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2016 г. до 16.07.2018 г. и за сумата от 8.60 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016 г. до 16.07.2018 г., или
общо сумата от 406.57 лева, както и законната лихва върху главницата от деня на подаване
на заявлението-20.07.2018 г. до окончателното изплащане и съдебните разноски.
Ответникът А. К. К. е получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК не
е подал писмен отговор.
С Определение № 12204/16.05.2022 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Т.“ ООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
1
Представен е Протокол от 24.09.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението
Договор №130/02.10.2002 г. По делото е прeдставен Договор № 101/07.11.2007 г. между
ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-
помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване.
От приложените по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот, по
реда на Наредбата за държавните имоти от 21.11.1994 г. и Молба-декларация от 01.10.2001
г. за откриване на партида от А. К. К. се установи, че ответника е бил собственик през
въпросния период (от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.) на процесния недвижим имот-
апартамент 41, находящ се в гр.София, район “Младост“, ж.к. “Младост 4“ бл. 427, вх. 2, ет.
2.
Предвид изложеното, ответника е потребител по смисъла на закона на доставената за
имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни
Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР /чл. 150,
ал.1 от Закона за енергетиката/.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 2109.48 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 894.98 лева и сумата от изравнителните сметки(за
възстановяване) от 137.46 лева/изчислена от ССЕ/. В тази връзка предявеният иск за
заплащане на цената на доставена топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 2867
лева и за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., като за разликата до пълния предявен
размер от 3145.46 лева следва да бъде отхвърлен.
Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза предявеният иск за
2
мораторна лихва следва да бъде уважен за сумата от 258.65 лева, представляваща мораторна
лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от
15.09.2016 г. до 16.07.2018 г., като за разликата до пълния предявен размер от 406.57 лева
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК следва да бъде осъден ответника да му плати сумата от
990.68 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 154.71 лева, възнаграждения за
вещи лица от 703.97 лева и юрисконсултско възнаграждение от 132 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
На ответника се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, но
липсва доказателство такива да са извършвани, поради което на същия не следва да се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявени от „Т.“ ЕАД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против А. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, район “Младост“, ж.к. “Младост 4“ бл. 427, вх. 2, ет. 2,
ап.41, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от
ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, за сумата 2867 лева, представляваща главниците за консумирана
топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 20.07.2018 г.,
до окончателното изплащане и иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за
сумата от 258.65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2016 г. до 16.07.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1
ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149
ЗЕ, за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3145.46 лева, както и
иска по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 406.57 лева.
ОСЪЖДА А. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район “Младост“, ж.к.
“Младост 4“ бл. 427, вх. 2, ет. 2, ап.41, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание
чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК, сумата от 990.68 лева, представляваща разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на страната на ищеца на трето лице-
помагач „Т.“ ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к.“Дианабад“, ул.“Крум Кюлявков“ №5, ап.6.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
3
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4