Решение по дело №7713/2018 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

     № 776

   гр.Русе, 13.05.2019 г.

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XII – ти граждански състав, в открито заседание на 16 април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Великова

при участието на секретаря Светла Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7713 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

        Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Франция, действащ чрез клона си в Република България, като универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, твърди, че на 31.12.2016 г. сключил с ответника С.Г.И. *** договор за потребителски кредит CREХ-14309723, по силата на който предоставил на последния заем в размер на 466,96 лева при годишен процент на разходите от 38.30 % и годишен лихвен процент от 37,86 %. Ответникът от своя страна се задължил да върне сумата, ведно с възнаградителната лихва и дължимите такси, на 6 равни месечни вноски, всяка от 86.93 лева. Твърди, че ответникът  не погасил никакви месечни вноски като неплатени останали всичките 6 вноски, чиито падеж бил настъпил преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Поради забавата в плащането претендира и мораторна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 06.07.2018 г. За вземанията за главницата в размер на 356.22 лева и мораторната лихва в размер на 20,56 лева се снабдил срещу ответника със заповед № 2896/ 26.07.2018 г. за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5234/2018 г. по описа на РРС, която била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.  Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на посочените вземания. Претендира деловодните разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК особеният представител, назначен на ответника С.Г.И., е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Сочи, че не било спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК договорът да бъде напечатан на шрифт, не по-малък от 12.По тези причини счита целия договор за недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

        Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 2896/ 26.07.2018 г. по гр. д. № 5234/2018 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на С.Г.И. да заплати на ищеца сумата 356.22 лева - главница; 20.56 лева - мораторна лихва за периода от 20.03.2017г. до 06.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумите от 25.00 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

С договор за потребителски паричен кредит CREХ-14309723 от 31.12.2016 г. бил предоставен  от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД на ответника кредит в размер на 466,96  лв. Предоставеният кредит следвало да се изплати на 6 месечни вноски с размер от по 86.93 лв. включващи изплащане на отпуснатата сума, ведно с уговорената договорна лихва, посочени в погасителния план съгласно чл. 2 от договора. Ответникът не заплатил нито една от погасителните вноски след отпускане на кредита, поради което изпаднал в забава. Съгласно чл. 3 от договора при забава на погасителна вноска се начислявало обезщетение за забава в размер на законна лихва.    

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми  по договор за потребителски паричен кредит CREХ-14309723 от 31.12.2016 г., с който му е предоставила кредит в размер на 466,96   лв., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като длъжникът бил уведомен за издадената заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.

В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че изискването  цялата необходима на потребителя информация да бъде представена в договора ясно и кратко е поставено с цел на потребителя да бъде дадена възможност да познава своите права и задължения. Изискването за разбираемост има съдържателна и формална страна. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. Макар последното изискване да не се съдържа изрично в Директива 2008/48/ЕО, то е намерило място в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Тази разпоредба поставя допълнителни условия към формата на договора за потребителски кредит като освен да е в писмена форма, изисква и всички негови елементи да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване е санкционирано от законодателя с недействителност (нищожност) на договора за кредит – чл.22 от ЗПК. Така е и в разглеждания случай. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит въвежда изисквания за формата и съдържанието на договора, едно от които е всички елементи на договора да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

        Използваният от ищеца образец на договор е свободно достъпен в интернет. След изследване на вида на шрифта в образеца съдът установи, че това е шрифтът Garamond, размер 12. В подписания от страните договор обаче използваният шрифт е очевидно по-малък по размер от изискуемия от закона, съответно от използвания в образеца. След визуално сравнение съдът установи, че той е с размер 10, което е в нарушение на изискването по чл.10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност на договора само на това основание. За извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 от ГПК. Разликата може да бъде онагледена чрез цитиране на част от текста на договора (например част от т.1 от Условията по договора) в използвания шрифт Garamond с размер 10, съответно 12:

1.С подписването на този документ от лицата, посочени като „Кредитор“ и „Кредитополучател“, се сключва Договор за потребителски кредит. Кредитополучателят се съгласява предоставеният му с този Договор потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения(те) Търговски партньор(и). Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на този Договор, съставляващ плащане, извършено от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосоченият(те) търговец(вци) от Кредитополучателя, и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора месечните погасителни вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“.

1.С подписването на този документ от лицата, посочени като „Кредитор“ и „Кредитополучател“, се сключва Договор за потребителски кредит. Кредитополучателят се съгласява предоставеният му с този Договор потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения(те) Търговски партньор(и). Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на този Договор, съставляващ плащане, извършено от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосоченият(те) търговец(вци) от Кредитополучателя, и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора месечните погасителни вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“.

По изложените съображения и предвид недействителността на договора на посоченото основание – чл.22 вр.чл.10, ал.1 от ЗПК предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.

Мотивиран така, съдът

                                         Р   Е   Ш   И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ - Франция, чрез  „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, с ЕИК *********, със седалище в гр.София, район Младост, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, бл.14, против С.Г.И., ЕГН: **********,***, обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 356.22 лева – главница по договор за потребителски кредит CREX- CREХ-14309723 от 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.07.2018г. до окончателното й изплащане и сумата от 20,56 лева – мораторна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 06.07.2018 г. , за които вземания по ч.гр.д. № 5234/2018 г. по описа на Районен съд - Русе е издадена заповед № 2896/ 26.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: