Р Е Ш Е Н И Е № 288
гр.
Сливен 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седемнадесети юли, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 5/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, против ревизионен акт № Р-02000222000665-091-001/28.09.2022 г., и. от Н. К. Ж. на д. н. на с. "Р." при ТД на НАП-Б. – в. р., и В. К. Д.-К. на д. г. и. по п. – р. на р., потвърден с решение № 157/12.12.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който на Д.Х.Д. са определени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. главница в размер на 1 641,64 лв. и лихва в размер на 1 068,09 лв., за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. главница в размер на 2 613,96 лв. и лихва в размер на 1 435,61 лв., за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. главница в размер на 2 710,76 лв. и лихва в размер на 1 213,92 лв., за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. главница в размер на 3 008,15 лв. и лихва в размер на 1 042,07 лв. и за периода 01.01.2019 г. -31.12.2019 г. главница в размер на 4 061,25 лв. и лихва в размер на 993,96 лв.
Жалбоподателят оспорва ревизионния акт като незаконосъобразен. Счита, че не са налице предпоставки и основания за определяне на данъчната основа на доходите и размера на данъка по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като нито едно от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не е установено и доказано от ревизиращия орган. Сочи, че при издаване на ревизионния акт органът по приходите не е ценил всички събрани доказателства, извършените от него анализи и констатациите противоречат на доказателствата и на закона. Твърди, че в хода на ревизията е представил декларация, в която е посочил, че към началния период на ревизията е разполагал в брой с парична сума, възлизаща на 151 500лв., за която сума дал обяснения относно произхода на средствата, както и обосновал защо съхранява сумата в брой, а не по банкови сметки. Счита, че невключването на тези парични средства при определяне на началното салдо към началото на ревизирания период – 01.01.2015 г. е довело до принципна грешка в методиката на изчисляване на паричния поток за съответните ревизирани периоди. Искането от съда е за отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и искането от съда. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което прилага списък.
Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, представя административната преписка по оспорването. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена пред компетентния съд, от надлежно легитимирано лице, в законоустановения по чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, при спазване на чл. 156, ал. 2 от ДОПК относно обжалването на ревизионния акт по административен ред като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред, отговаря на изискванията на чл. 149, във връзка с чл. 145 от ДОПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От доказателствата по административната преписка се установява, че ревизията на Д.Х.Д. е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000222000665-020-001 /10.02.2022г., и. от Н. К. Ж. на д. н. с. "Р." в д. "К." при ТД на НАП-Б., о. за това със заповед № РД-3/04.01.2022 г. на директора на ТД на НАП-Бургас, с обхват на задължения по периоди данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2019 г. Определени са лицата, които следва да и. р.: В. К. Д.-К. – г. и. по п., р. на р. и Д. Д. Н. – г. и. по п. в ТД на НАП-Б. Заповедта за възлагане на ревизия е изменена с последваща заповед Р- 02000222000665-020-002 / 11.05.2022 г., издадена от същия орган по приходите, по отношение срока на завършване на ревизията. Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад № Р-02000222000665-092-001/23.08.2022 г., съставен на основание чл. 117 от ДОПК от определения ревизиращ екип. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е постъпило възражение от ревизираното лице. Ревизията е приключила с издаване на ревизионен акт № Р-02000222000665-091-001/28.09.2022 г. от н. с. "Р.", в. р., и г. и. по п., р. на р., на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, който е предмет на оспорване в настоящото производство. С акта на Д.Х.Д. са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. главница в размер на 1 641,64 лв. и лихва в размер на 1 068,09 лв., за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. главница в размер на 2 613,96 лв. и лихва в размер на 1 435,61 лв., за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. главница в размер на 2 710,76 лв. и лихва в размер на 1 213,92 лв., за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. главница в размер на 3 008,15 лв. и лихва в размер на 1 042,07 лв. и за периода 01.01.2019 г. -31.12.2019 г. главница в размер на 4 061,25 лв. и лихва в размер на 993,96 лв. Възражението на лицето не е уважено. Ревизионният акт е обжалван в законоустановения срок пред директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас и е потвърден като законосъобразен с решение № 157/12.12.2022 г. относно определените публични задължения.
Както Заповед за възлагане на ревизия, така и Ревизионния доклад и издаденият въз основа на него Ревизионен акт, са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.
Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК. В ревизионния акт са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушаващи правото на защита на ревизираното лице, и представляващи пречка да бъде осъществен от съда контрол за законосъобразност на акта.
Относно съответствието на ревизионния акт с приложимия материален закон съдът приема следното:
Установено е, че за ревизирания период Д.Х.Д. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и на основание чл. 6 от същия закон е носител на задължения за данъци за придобити доходи от източници в България и чужбина. Лицето е с., и. д. д., е. от к. е н.
В РД, който на основание чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от атакувания РА, е посочено, че след служебно извършена справка става ясно, че за ревизирания период лицето не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за получени доходи от друга стопанска дейност и няма данни да има сключени трудови правоотношения. Д.Х.Д. е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - в к. си на с. на „Ем Ес Про" ЕООД.
В хода на ревизията с ИПДПОЗЛ от 17.02.2022 г., от ревизираното лице са изискани доказателства за произхода и съхранението на парични средства в брой, които са налични към началото на ревизирания период - 01.01.2015 г. В отговор на това са представени писмени обяснения, съгласно които към 01.01.2015 г. лицето е разполагало с парични средства в брой в размер на 151 500 лв., които са с произход отпуснат кредит от „***'' ЕАД. Сумата е съхранявана в к. намираща се в ***, ***. Посочено е, че кредитите са отпуснати през 2007 г. и 2008 г., като този от 2007 г. е в размер на 376 000 лв. От тях 39 000 лв. са за закупуване на имот, идент. № 67338.406.559 в ***, ***, а 337 000 лв. за ремонтни и довършителни работи. Срокът за ползване е до 15.08.2032 г., обезпечен е с ипотека върху закупения имот и построената в него сграда. Ипотекираният имот е продаден от ЧСИ през 2017 г. За кредита от 2008 г. е пояснено, че е в размер на 223 300 лв. за потребителски нужди, със срок на ползване до 15.04.2033 г. Същият е обезпечен с ипотека върху имот с идент. № 67338.406.559 в ***, ***. Заявено е, че по двата кредита вноските са плащани до 2013 г. и до момента не са погасени.
В хода на ревизията с протокол № Р-02000222000665-ППД-001/04.05.2022 г. са приобщени събраните при предходна проверка доказателства, от ревизионното производство на Д.Х.Д., приключило с РА № Р-02002021001535- 091-001/08.11.2021 г., относими към констатациите на обжалвания ревизионен акт.
Във връзка с банковите кредите сочени от ревизираното лице е изпратено искане от 27.06.2022 г. до „***" ЕАД /б. „***" ЕАД/ за предоставяне на достъп до документи, които не съдържат б. т. при отпускането им на ревизираното лице за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2019 г.
След извършен преглед на документите по кредитното досие на Д.Х.Д., органът по приходите е установил, че за периода на проверката от 2007 г. до 2019 г. ревизираното лице е получило по двата банкови кредита общо 599 300 лв., от които по първия - 376 000 лв. и по втория - 223 300 лв. Средствата са усвоени еднократно, след отпускането им. Във връзка с електронно връчено ИПДСПОТЛ от 18.07.2022 г. от „***" ЕАД е представена справка за погашения по двата кредита на ревизираното лице, от която е установено, че платените комисионни и такси са в размер на 21 240,53 лв., а направените погасителни вноски са в размер на 389 705,29 лв. Последните вноски са от дата 15.11.2013 г. и след това кредитите не са обслужвани от ревизираното лице.
На „Ем Ес Про" ЕООД е връчено ИПДСПОТЛ от 04.07.2022 г., относно предоставени заемни средства от и на у. и с. на к. - Д.Д.. От представените в тази връзка доказателства: разпечатки на главна книга на сметка 499 - Други кредитори /п. Д.Д./, главна книга на сметка 4941 - Разчети със с. - краткосрочни за периода 01.01.2013 г. — 31.12.2014 г. и главна книга на 6124 - Лихви заеми физически лица /п. Д.Д./ е установено, че Д.Д. е предоставил на дружеството през 2011 г. сума в размер на 110 000,00 лв., която му е върната през 2012 г., ведно с лихвите в размер на 13 978,22 лв. През 2013 г. предоставената от лицето сума в размер на 109 300,00 лв. е върната през 2014 г.
След съпоставка на доходите на лицето с извършените от него разходи е установено следното:
При определяне на наличните парични средства в брой и по банкови сметки в началото и в края на ревизираните периоди органът по приходите е взел предвид началното и крайното салдо на банковите сметки. Приел е начално салдо към 01.01.2015 г. на наличните парични средства в брой – 5000 лв., предвид факта, че не са представени годни доказателства за наличие на по-голяма сума в брой.
При определяне на размера на направените разходи за издръжка и живот са взети предвид декларираните от лицето в декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, а именно : за 2015 г. - 3 941,00 лв., за 2016 г. и 2017 г. - 3 910,00 лв., 2018 г. - 4 510,00 лв. и 2019 г. - 6 160,00 лв.
След извършена съпоставка и анализ на имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице, като са взети предвид декларираните от него годишни разходи за живот и издръжка, предоставените парични заеми на трети лица, разходите за заплатени осигурителни вноски, а за 2017 г. и направените разходи за закупуване на ценни книги и дялово участие и въз основа на изготвени парични потоци, е установено превишение на извършените разходи над получените доходи: за 2015 г. превишение в размер на 16 416,38 лв.; за 2016 г. - превишение в размер на 26 139,56 лв.; за 2017 г. превишение в размер на 27 107.56 лв.; за 2018 г. превишение в размер на 30 081.52 лв. и за 2019 г. превишение в размер на 40 612,47 лв.
Предвид установените факти и обстоятелства, че ревизираното лице не може да представи доказателства, удостоверяващи произхода на изразходваните средства, ревизиращият екип е направил извода, че в случая са налице данни за укрити доходи, поради което е приел, че ревизията следва да се извърши по особения ред, визиран в чл. 122 от ДОПК. С уведомление № Р-02000222000665-113-001/10.05.2022 г. по чл. 124, ал. 1 от ДОПК лицето е уведомено, че ревизията ще се извърши по реда на чл. 122 от ДОПК и са му връчени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
За определяне на данъчната основа за облагане на недекларираните доходи са анализирани относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. За всяка от ревизираните години е определена данъчна основа, съответстваща на сумата на установеното превишение на извършените разходи над получените приходи, и въз основа на нея на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е определен дължимия данък.В резултат на направените констатации органът по приходите е определил задължения за данък върху доходите на физическите лица по години както следва: за 2015 г. в размер на 1 641,64 лв., за 2016 г. в размер 2 613,96 лв., за 2017 г. в размер 2 710,76 лв., за 2018 г. в размер 3008,15 лв. и за 2019 г. в размер 4 016,25 лв., ведно със съответните лихви общо в размер на 5 753, 65 лв.
На основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК жалбоподателят е направил възражение срещу съставения ревизионен доклад, към което не е приложил допълнителни доказателства. В издадения ревизионен акт органът по приходите е обсъдил възражението, както и че няма представени допълнителни доказателства, които биха довели до промяна на констатациите, отразени в ревизионния доклад, и приема напълно предложения за установяване с РД размер на задълженията по ДДФЛ за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г.
Ревизионният акт е обжалван в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, по административен ред с подадена до Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Бургас жалба.
С Решение № 157 от 12.12.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден изцяло Ревизионен акт № Р-02000222000665-091-001/28.09.2022 г. относно установените по отношение на Д.Д. задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г., 2016г., 2017г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 14 035,76 лева и лихва в общ размер на 5 753,65 лева. С Решението на Директора на Дирекция „ОДОП” – Бургас са потвърдени като правилни и обосновани констатациите на ревизиращите органи, като е направен извод, че от събраните доказателства се явява установено по несъмнен начин наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а не сочената хипотезата на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, но наличието дори на едно от обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е достатъчно да обоснове преминаването на ревизията по този ред на ДОПК, което прави необосновани изтъкнатите от жалбоподателя възражения за липса на основание за извършване на облагането по този ред. Сочи се, че при условията на пълно и насрещно доказване, ревизираното лице не е опровергало констатациите в ревизионния доклад досежно съществуването на основание за провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК. Изложените в жалбата доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на ревизионния акт, са приети като недоказани и неоснователни. Обсъдени са и възраженията на ревизираното лице относно размера на приетото в ревизионния акт началното салдо за 2015 год. Обоснован е извод, че приложеният от органите по приходите подход за определяне на основата за облагане по ЗДДФЛ е правилен, поради което обжалваният ревизионния акт, с който е установен данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2019 г. и лихви за просрочие, е постановен при изяснена фактическа обстановка, мотивиран е правилно и законосъобразно.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на жалбоподателя, е назначена и изпълнена съдебно – счетоводна експертиза. Със заключението, съобразно поставените от жалбоподателя въпроси, и след проверка в счетоводството на „Ем Ес Про" ЕООД е констатирано, че Д.Д. през 2013 г. е извършвал допълнителни парични вноски в к. на д. на основание чл. 134, ал. 1 от Търговския закон, като по това време все още е б. е. с. на к. на д. За периода от 29.01.2013 г. до 17.04.2014 г. са направени от с. парични вноски в дружеството в общ размер на 109 300 лева. През периода от 04.12.2013 г. до 01.11.2014 г. дружеството е възстановило на Д.Д. получените допълнителни парични вноски. Вещото лице посочва, че извършените от оспорващия допълнителни парични вноски в „Ем Ес Про" ЕООД и тяхното връщане са документално обосновани, като за целта са съставяни изискваните от Закона за счетоводството първични счетоводни документи, а счетоводните записвания във връзка с описаните икономически събития са извършени в съответствие със счетоводната нормативна уредба. След анализ на датите на движението на паричните потоци от Д.Д. към „Ем Ес Про" ЕООД и обратно във връзка с предоставените допълнителни вноски и тяхното връщане вещото лице установява, че към 17.04.2014 г. (датата на последната допълнителна вноска) задължението на дружеството към оспорващия е в размер на 93 000 лв. Сумата е върната през периода от 15.09.2014 г. до 24.11.2014 г. От представените по делото документи няма данни през периода от 15.09.2014 г. до 31.12.2014 г. оспорващият да е закупувал недвижими имоти, движимо имущество на значителна стойност, дялове в предприятия, или да е предоставял заеми на трети лица. Поради тази причина за да определи наличните парични средства, с които оспорващият е разполагал към 01.01.2015 г. от сумата 93 000 лв. (възстановени от „Ем Ес Про" ЕООД допълнителни парични вноски) изважда единствено сумата на средния паричен разход на едно лице определен от НСИ, който за 2014 г е 4443 лв. Въз основа на това, вещото лице посочва, че за наличност на парични средства в брой от оспорващия в началото на ревизирания период 01.01.2015 г. следва да се приеме сумата 88 557 лв.
В тази връзка, вещото лице е дало заключение при начално салдо в посочения размер, и е установило, че за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. не е налице несъответствие - няма превишение на разходите над приходите. За 2018 г. установява превишение на разходите на доходите в размер на 16 188,02 лева, а за 2019 г. превишение в размер на 40 612,47 лева.
Заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника с доводи, че същото не се базира на документи по делото. Въпреки направеното оспорване съдът го възприема изцяло, тъй като вещото лице е отговорило подробно, компетентно, обективно и обосновано и е дало заключение по всички поставени въпроси, а и констатацията на вещото лице, че Д.Д. през 2013 г. е предоставил сума в размер на 109 300 лева на „Ем Ес Про" ЕООД и сумата му е върната през 2014 г., съответства на констатираното от ревизиращия орган. Дали се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал и съответно следва да се вземе предвид при преценката за наличието на установените с РА задължения и техния размер, е въпрос по съществото на спора и не е свързан с пълнотата, яснотата и правилността на направените в заключението изчисления.
В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Т. Р. С., която посочва, че е във ф. с. с жалбоподателя от 2015 г., а и. в. с н. от 2012 г.. П. е с Д. ***, където имало л. к., в която освен л. о., той съхранявал голяма сума пари – к. от по 100 и по 50 лева, но не може да посочи конкретна сума. Според показанията й, Д. разполагал с парите, от които д. и на н.
При така установеното от фактическа страна съдът приема, че в случая са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби за провеждане на ревизията по особения ред и определяне на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за процесните периоди.
Предвид установените факти в хода на ревизионното производство - установени превишения на разходите над приходите на ревизираното лице за 2015 г., 2016 г., 2017г., 2018г. и 2019 г., правилен и обоснован е извода на органа по приходите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – наличие на укрити доходи. При наличието на тези обстоятелства органът по приходите прилага установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа. С обжалвания ревизионен акт основата за облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на т. 2, ал. 1 от същата разпоредба. При административното оспорване на акта решаващият орган, след извършен анализ на относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за всяка една от годините, включени в ревизирания период, е констатирал, че е налице хипотезата на т. 7, ал. 1 на чл. 122 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съгласно правомощията му установени в нормата на чл. 155, ал. 2 ДОПК решаващият орган може да премотивира ревизионния акт, като в случая е прието наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а не по т. 2 от същата норма и алинея. Промяната на квалификацията на хипотезата от такава по чл. 122, ал. 1, т. 2 в такава по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е в правомощията на решаващия орган. Данъчната основа при която и да е от хипотезите включени в чл. 122, ал. 1 ДОПК се определя съобразно критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като въпрос на преценка на административния орган, която не подлежи на съдебен контрол, е да прецени с оглед особеностите на случая кои от обстоятелствата посочени в разпоредбата да приложи. Поради което настоящата съдебна инстанция намира, че това не е основание за отмяна на оспорения ревизионен акт. Обратно на твърденията в жалбата, в случая законосъобразно е пристъпено към определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и чл. 123 от ДОПК.
На жалбоподателят е предоставена възможност да представи възражения и доказателства в хода на ревизията и при административното обжалване. Връчено е уведомление по чл. 124 от ДОПК, че данъчната основа за облагане с данък върху годишната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. -31.12.2019 г. ще бъде определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК. Определен е срок 14 дни от датата на връчване на уведомлението за представяне на доказателства и вземане на становище. Представена е декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за имуществено състояние. За определяне на основата за облагане са взети предвид относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от ДОПК.
Събраните в хода на ревизията писмени доказателства и получената информация от третите лица, съпоставени с данните по представените в ревизионното производство от жалбоподателя декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за имущественото му състояние, обосновават извод, че е налице превишение на извършените разходи над получените доходи за 2015 г. със сумата 16 416,38 лв., 2016 г. - 26 139,56 лв., 2017 г. - 27 107.56 лв., 2018 г. - 30 081.52 лв. и 2019 г. - 40 612,47лв. Определена е данъчна основа, която съответства на установеното превишение на извършените разходи. На база на така определената данъчна основа за облагане с ДДФЛ, на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е определен дължимия данък. В случая правилно са определени данъчните основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, съответстващи на сумите на превишението на извършените разходи над получените приходи, и въз основа на тях законосъобразно е определен дължимия данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за петте ревизирани години.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно основното възражение в жалбата за допусната изключително сериозна принципна грешка в методиката на изчисляване на паричния поток за съответните ревизирани периоди поради невключване на сумата от 151 500 лв., с която сума жалбоподателят твърди, че е разполагал в брой към 01.01.2015 г.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. При положение, че ревизираното лице твърди, че разполага в брой с парични средства, негова е доказателствената тежест да установи, че те са били налични.
В конкретния случай, за да оправдае разходното превишение лицето е поддържало още в ревизионното производство, че е разполагало към 01.01.2015 год. със сумата от 151 500 лева, която сума е била налична в брой.
Следователно, основният спорен въпрос, който се очертава и който има значение за преценка обосноваността на изводите на ревизионния акт, а оттам и за приложението на материалния закон, се отнася до това какво е било началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2015 год. Ревизиращият орган е определил начално салдо в размер на 5000.00 лв., а жалбоподателят в представена декларация към писмени обяснения /л.395 от делото/ твърди, че към 01.01.2015 г. е разполагал с парични средства в брой над този размер – 151 500 лева.
Съдът намира, че при формирането на началното салдо към 01.01.2015 год. не следва да се включи сумата от 151 500 лв., тъй като не е доказано парични средства в този размер да са налични към началото на ревизирания период. Твърдението, че тези пари са съхранявани в брой, не е доказано нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство. Ангажираните в тази насока свидетелски показания не установяват факта, че Д. е имал средства в брой към началото на ревизирания период в сочения от него размер. Заявлението, че е държал парите в л. к. в *** – ***, само по себе си, не може да обуслови извод, че именно претендираните суми са били спестени. В тази връзка показанията на свидетеля С. са твърде общи и в тях не се съдържа информация за конкретни суми, техния произход и размер, още по-малко да са притежавани от жалбоподателя към определен момент, за да могат да бъдат отнесени и приети за налични към 01.01.2015 год. Липсата на каквато и да било конкретика в показанията й, прави невъзможно същите да бъдат съпоставени с другите доказателства по делото. Ето защо, на основание чл.172 от ГПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК при преценка показанията на свидетелката С. съдът съобрази, че те се дават от лице ф. с. с жалбоподателя, което несъмнено е з. да го п. в спора му с приходната администрация, поради което не следва да бъдат безрезервно кредитирани. При определяне на наличните парични средства органът по приходите обосновано не е включил сочената в обясненията на ревизираното лице сума от 151 500 лв. Липсват безспорни доказателства, които по категоричен начин да обосноват извода, че паричните средства са съхранени и не са изразходвани към 01.01.2015 г.
С оглед на всичко изложено до тук, крайният извод на съда е, че жалбоподателят не обори презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване. Констатациите на приходната администрация от своя страна почиват на надлежно събрани доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство. Този извод не може да бъде променен и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което е изготвено във вариант на данъчна основа, която би била налице, ако се приеме, че средствата възстановени от дружеството на Д. са съхранени и са били налични към 01.01.2015 г., за да бъдат приети като начално салдо за 2015г.. По изложените по-горе аргументи съдът не ги приема. С оглед на това, при условията на чл.202 ГПК във вр. с §2 от ДР ДОПК съдът не кредитира въпросното заключение.
Предвид всичко изложено до тук, крайният извод на съда е, че данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и съответно данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015г., 2016г., 2017г., 2018 г. и 2019 г.съответстващи на сумите на превишението на извършените разходи над получените приходи, са определени в съответствие с материалния закон.
При този изход на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 182 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, против ревизионен акт № Р-02000222000665-091-001/28.09.2022 г., и. от н. на с. "Р." и г. и. по п. при ТД на НАП-Б., потвърден с решение № 157/12.12.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който на Д.Х.Д. са определени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. главница в размер на 1 641,64 лв. и лихва в размер на 1 068,09 лв., за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. главница в размер на 2 613,96 лв. и лихва в размер на 1 435,61 лв., за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. главница в размер на 2 710,76 лв. и лихва в размер на 1 213,92 лв., за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. главница в размер на 3 008,15 лв. и лихва в размер на 1 042,07 лв. и за периода 01.01.2019 г. -31.12.2019 г. главница в размер на 4 061,25 лв. и лихва в размер на 993,96 лв.
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП сумата от 2 182 /две хиляди сто осемдесет и два / лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: