РЕШЕНИЕ
№. 1280/20.7.2020г.
гр. Пловдив, 20.07. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното
от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1225 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите – Пловдив, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Б.Ш., срещу решение
№ 672 от 03.04.2020 г., постановено по а.н.д № 8023 по описа за 2019 г., на
Районен съд – Пловдив, IX - ти наказателен състав, с което е отменено наказателно
постановление № 477138 – F515296/14.11.2019г., издадено от заместник директор
на ТД НАП - Пловдив, с което на „ТЕТА“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление – гр.Пловдив, бул.„Пещерско шосе“ № 200, на основание
чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството, е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер
на 17743,04 /седемнадесет хиляди, седемстотин четиридесет и три лева и четири
стотинки/ лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че са налице основания за прилагане института на
„маловажен случай“. Претендира се отмяна
на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски за юрисконсултска
защита.
3. Ответникът по касационната
жалба – „ТЕТА“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление –
гр.Пловдив, бул.„Пещерско шосе“ № 20, в
отговор дава становище за неоснователността на жалбата и моли оспореният
съдебен акт да бъде оставен в сила.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е основателна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от „ТЕТА“ ЕООД срещу НП № 477138 – F515296/14.11.2019г. на заместник
директор на ТД НАП – Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа
на АУАН № F515296 от 10.10.2019 г., съставен от М.Т.М.– на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП –
Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат
до следното: Дружество „ТЕТА“ ЕООД, ЕИК:********* - предприятие по смисъла на
Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било
длъжно не публикувал годишен финансов отчет за 2018г., като не го е заявило за
вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенция по
вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т.е. до
01.07.2019г. /30.06.2019г. бил неприсъствен ден/.
Дружеството е извършвало
дейност през отчетния период 2018г., видно от подадена в ТД НАП – Пловдив
годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКОП с вх.№ 1600И0713421/07.03.2019г. и
приложен към нея годишен отчет за дейността.Съгласно данните в част V-та от посочената декларация нетните приходи от
продажби за 2018г. са в размер на 17 743 039,52 лв. ГФО на
дружеството е заявено за вписване и представено в Търговския регистър към
Агенция по вписванията на 30.09.2019г. Нарушението е извършено на 02.07.2019г.
в гр. Пловдив и установено на 21.08.2019г. – датата на която ТД на НАП е
уведомена от Агенция по вписванията във връзка с писмо вх. №
12-00-316/21.08.2019г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП с вх. №
04-01-17/05.09.2019 г. Същото е
квалифицирано по чл. 38, ал. 1, т. 1 от
ЗСч.
Актът е съставен в
присъствие на представител на дружеството, който го е подписал като е дал
обяснение, че нарушението се дължи на пропуск от страна на упълномощено лице да
подаде в срок ГФО, поради което отговорността е негова.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 74, ал. 1, пред. 2 от ЗСч е наложил на нарушителя имуществена
санкция в размер на 17743,04 лв.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който потвърждава изложеното в акта.
Разпитани са също свидетелите В.П.Т.и А.Я.Ш., чиито показания подкрепят
установените в хода на административното наказване факти и обстоятелства.
8. При тази фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е
установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са
допуснати съществени процесуални нарушения, но е изложили мотиви относно наличието
на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“,
което е дало основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
ІV. За правото:
9. Установената от районния съд фактическа обстановка не е спорна. Спорът е
правен и се концентрира относно наличието или липсата на предпоставките
безспорно установеното от обективна и субективна страна нарушение да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“.
Не се спори, а и в самото наказателно
постановление е отразено изрично, че нарушението е първо. При определяне дали
едно деяние е малозначително или маловажен случай
водещо значение има обществената опасност именно на деянието, което следва от
лингвистичното тълкуване (чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/)
на чл. 9, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и чл. 28, вр. чл. 6 от ЗАНН (които норми имат предвид именно
деянието, но не и дееца). Разбира се, на тази плоскост следва да бъде
преценявана и обществената опасност на дееца, но същата представлява само
помощен критерий за оценка на обществената опасност на деянието. Ето защо
обстоятелството, че по делото няма данни наказаното лице да е санкционирано с
влезли в сила НП за нарушения на ЗСч не е достатъчно за квалифициране на
деянието като „маловажен случай“.
Предмет на нарушението е неподаването на ГФО
изобщо, респ. неподаването му в срок, като за съставомерността
на деянието законът не поставя изискване от това бездействие да са настъпили
каквито и да е вредни последици за някой субект или за фиска
като цяло. Следователно, обикновеният, типичен случай на административно
нарушение от процесния вид, е свързан с неизвършване или несвоевременното
извършване на изискуемо от закона действие, от което поведение не се очаква да
настъпят вредни последици. Ето защо, в конкретния случай на административно
нарушение, липсата на настъпили вредни последици е отчетена от законодателя при
очертаване на конкретния състав на административно нарушение и само по себе си
не представлява смекчаващо обстоятелство.
Налице е неизпълнение на задължително предписание
на ЗСч, което е свързано с важното изискване за публичност на финансовите
отчети, както е озаглавена и Глава шеста на ЗСч, в която се намира нарушената
разпоредба. В случая, отстраняването на нарушението не може да бъде определено
като своевременно, доколкото е сторено три месеца след изтичане на
законоустановения срок за публикуване на ГФО, при това едва след получаване на
покана за съставяне на АУАН. Касационният състав не споделя извода на районния
съд, че нередовността на поканата за съставяне на АУАН изключва възникването на
познавателно възприятие за представителя на дружеството, че са налице
обстоятелства, даващи основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на търговеца. Нередовната покана не постига целения процесуален
ефект за прилагане на реда по чл. 42, ал. 2 от ЗАНН, но като проявен в обективната
действителност факт дава основание да се приеме, че действията на нарушителя за
подаване на ГФО преди съставянето на АУАН са в причинно следствена връзка с
действията на контролните орган, тоест нарушителят е целял да избегне
ангажиране на административнонаказателната му отговорност, а не непредубедено
да изпълни поставеното му от закона задължение. От субективна страна,
признанието за факта на извършеното нарушение е направено едва с жалбата до районния
съд. В хода на производството пред административния орган представителят на
дружеството – нарушител е обяснил бездействието с пасивността на упълномощеното
да подаде ГФО лице, което е сочено като субект, следващ да понесе
отговорността. По същество нито във
възраженията по АУАН, нито от съдържанието на жалбата до съда се разкрива поведение
от страна на управителя на дружеството,
от което да е видно съзнаване на сериозността на запретеното
поведение и обществено опасните последици от нарушението на установената
фискална дисциплина. Транслирането на задължението върху упълномощеното да
подаде ГФО физическо лице не сочи на смекчаващи обстоятелства. Извършването на
търговска дейност е свързано с изисквания за предварителна подготовка и знания,
липсата на които не е оправдание за търговеца. Освен това, нарушителят е
дружество с явно изразена търговска
активност и значителни нетни приходи от дейността. Тези обстоятелства сочат на
необходимост от познаване на установените правила и норми за поведение. В
случая бездействието е в един значителен период от време в рамките на законоустановения
срок. Заплатената от страна на нарушителя такса за публикуване на ГФО не води
до извод, че нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от посочения вид. Безспорно това
обстоятелство е смекчаващо и сочи на намерение за изпълнение на задължението,
но не е достатъчно да открои нарушението от типичното за подобни случаи
бездействие. Не се доказват обективни пречки, извън волята на представляващите
дружеството лица, които да са затруднили или преградили изпълнение на
задължението в срок.
При тази фактическа и правна установеност касационният състав намира, че
извършеното от дружеството административно нарушение не представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН – такъв, който да разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид. В случая размерът на санкцията е определен по
законоустановения ред като приложен минималният процент от нетните приходи от
продажби за отчетния период. Нарушението е безспорно установен, без да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да дават самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
10. Предвид изхода на делото на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска
защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл.
78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн.,
ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
11. От изложеното до тук следва, че жалбата е основателна. Като е отменил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а
наказателното постановление - потвърдено.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 672 от 03.04.2020 г.,
постановено по а.н.д № 8023 по описа за 2019 г., на Районен съд – Пловдив, IX -
ти наказателен състав.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 477138 –
F515296/14.11.2019г., издадено от заместник директор на Териториална дирекция
на Националната агенция по приходите - Пловдив, с което на „ТЕТА“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 200,
на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството, е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 17743,04
/седемнадесет хиляди, седемстотин четиридесет и три лева и четири стотинки/
лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
ОСЪЖДА „ТЕТА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Пловдив, бул.„Пещерско шосе“ № 200, представлявано от
управителя – Г.И.К., да заплати на Националната агенция по приходите, сумата от
80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.