№ 4686
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110206662 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-2300091 от
30.03.2023г., издадено от К.В. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“
– София област, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на
„фирма, с ЕИК *********, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното търговско дружество,
което го обжалва в срок. В жалбата се изтъква, че били допуснати
процесуални нарушения при издаването на НП,както и нарушения на
материалния закон, като се твърди, че не е установена правилно фактическата
обстановка. Сочи се, че не са квалифицирани правилно отношенията между
изпълнителя и дружеството. Твърди се, че отношенията между страните били
граждански, а не трудови. Прави се искане за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. Ц.. Последната пледира пред съдебния състав, че
отношенията, установени от инспекторите, не били трудови, а граждански по
своя характер, като посочва, че при извършената проверка на лицата са били
1
предоставени бланки за трудов договор, като им е било заявено, че ще бъде
извикана полиция, ако не ги попълнят. Ето защо, описаното в АУАН и НП не
било само по себе си административно нарушение. Иска отмяна на НП.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебно заседание – юрисконсулт Найденова. В пледоарията
си по същество изтъква, че от събраните доказателствени материали в хода на
делото се е установило безспорно, че дружеството жалбоподател е
осъществило нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Твърди, че правоотношението
между страните е трудовоправно и като такова следва да бъде породено от
писмен договор. Посочва, че от разпитания по делото свидетел М. и
попълнента от него декларация се доказват тези доводи, като посочва, че той
е полагал труд в дълъг период преди извършване на проверката. Иска
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. При евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 24.01.2023г., служители от „Инспекция по труда“ – София област
(ИТ) са посетили с цел извършването на проверка обект СМР на магазин за
промишлени стоки – магазин “Teodor”, находящ се в кв. Враждебна, местност
„Богровски песоци“, район Кремиковци/ Джъмбо плаза, бул. Ботевградско
шосе, като СМР се извършвали от „фирма, с ЕИК *********. В обекта на
24.01.2023 г., около 11:00 часа, бил заварен М. И., с ЕГН **********, който
извършвал дейност по монтаж на плочки и на която инспекторите от ИТ са
дали да попълни декларация. М. И. владеел български език, но тъй като това
не бил родният му език имал затруднения да попълни декларацията,
представляваща бланка с предварително зададени полета. Декларацията
попълнил лично, като бил насочван от извършилите проверката служители на
ИТ. В тази декларация е отбелязано, че М. И. работи като общ работник в
процесния обект от 24.01.2023г., отбелязано е работно време от 08:00 до 17:00
часа, с почивни дни събота и неделя, почивки „1,30ч“. с възнаграждение 70
лева. Писмен трудов договор между работодателя и М. И. не е представен по
2
време на проверката на място в обекта. Съставен е протокол за извършената
проверка.
Представен е граждански договор от същата дата 24.01.2023 г., сключен
между М. И. и от „фирма, с ЕИК *********. От показанията на свидетеля се
установява, че уговорката му съгласно този договор е била с лице, което
свидетелят познава като „господин Иво“ за поставяне на плочки с уговорено
възнаграждение за кв./м извършена работа, която М. И. следвало да извърши
с осигурени от самия него инструменти, които заел от свой приятел.
Свидетелят посочва, че тези действия в изпълнение на сключения на датата на
проверката 24.01.2023г. граждански договор е започнал да осъществява от
същия този ден и е изпълнил уговорената престация за два дена. От
показанията на свидетеля се установява, че не е имал договорка за конкретно
работно време, както и че е попълнил декларацията при проверката без да я
разбира напълно, насочван от извършващия проверката служител, тъй като е
бил предупреден, че, ако не попълни декларацията, че бъде извикана полиция.
От съдържанието на представения граждански договор се вижда, че е
сключен на 24.01.2023г. като по силата на сключването му М. И. се
задължавала да извърши СМР монтаж на гранитогрес срещу уговорено
възнаграждение 30 лв/м2. със срок на изпълнение 2 дена, като е посочено, че
за неуредените въпроси е приложим ЗЗД.
До приключване на проверката обаче не е представен сключен между
страните трудов договор, поради което инспекторите приели, че е налице
нарушение на чл. 62, ал. 1 от ИТ
Ето защо, свидетелката М.-В. съставила АУАН за извършено
административно нарушение от „фирма, с ЕИК *********, на чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 от КТ. АУАН се съставил в присъствието на управителя на
търговеца– Ивайло Бешлийски, на когото е връчен за подпис веднага след
съставянето му – на 08.02.2023г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 23-2300091 от 30.03.2023г., издадено от К.В. -
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София област, с което на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на „фирма, с ЕИК *********,
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
3
1500 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели М. И. и М. М.-В., както и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства –приобщени по реда на
чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели,
тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи,
не съдържат противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити.
Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да
осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на
акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях
констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.
Безспорно е установено по време на проверката, че М. И. е извършвал
дейност по поставяне на плочни в обекта, в който е извършена проверката.
Съдът обаче намира са недоказано, че тази дейност свидетелят е извършвал
като участник в трудово правоотношение. От приложения по делото
граждански договор, сключен на 24.01.2023г. и показанията на свидетеля се
установява, че в случая между страните в договора е възникнало за М. И.
задължение за престиране на краен резултат, с договорено възнграждение за
извършена дейност поставяне на гранитогрес, определено според
изработената площ, за извършване на дейността с инструменти на свидетеля
за срок от два дена и без други договорки за работно време, като свидетелят е
попълнил представената декларация, насочван какво да напише от
извършвалия проверката служител. По делото остава недоказано наличие на
4
трудово правоотношение между М. И. и жалбоподателя. За този извод съдът
съобрази основните разлики между граждански и трудов договор, а те са
следните: предмет на трудовия договор е самото престиране на работната
сила през определено време от деня, седмицата и месеца, което се нарича
работно време, докато в гражданския договор следва да е посочено какъв
резултат се очаква от извършената трудова дейност, за която страните са
сключили договора. Това може да бъде производствен резултат – да се
изготви писмено становище (по договор за поръчка), да се изработят 10 стола
или поставяне на гранитогрес на определена площ, както се установява в
процесния случай (по договор за изработка) и т.н. Гражданският договор
задължително трябва да съдържа срока, в който следва да се предостави
резултатът от възложената работа – т.е. изработеният артикул например. В
тази връзка възложителят не може да изисква от изпълнителя спазването на
определено работно време, защото изпълнителят може да работи колкото и
когато иска, стига да спази срока, за който страните са се уговорили.
С оглед изложеното по делото остава недоказано наличие на трудово
правоотношение между М. И. и жалбоподателя.
По административнонаказателни дела доказателствената тежест е за
наказващия орган. В случая остава недоказано описаното в наказателното
постановление нарушение, поради което наказателното постановление следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По делото липсват доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя „НОВА ФОРМА БГ“, поради което
липсват основания за присъждане на такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-2300091 от
30.03.2023г., издадено от К.В. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“
– София област, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на
„фирма, с ЕИК *********, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6