РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. гр. Радомир , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20201730200267 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./27.07.2020 г. на началник група към ОДМВР-
П., РУ- Р., упълномощен с ./14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, на
жалбоподателя Б. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.“Е.“ ., е наложено
административно наказание по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговата представителка- адв.С.И.
от АК- П. обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган началник група към ОДМВР- П., РУ- Р., редовно призован, не
е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил
становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Районна прокуратура- Радомир, редовно уведомена, не е изпратила представител
в съдебно заседание и не е изразила становище.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
1
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт № ./09.07.2020 г. за установяване на административно нарушение на
Д.З., „мл. Автоконтрольор“ при РУ- Р.. Според констатациите в акта, на 27.06.2020 г., в
11:30 часа в гр.Р. на ул.“И. С.“, като водач лишен от СУМПС, жалбоподателят управлявал
л.а. „М. П.“, с per № РК.ВН, с посока на движение към ул.“И. С.“. След извършена спарвка в
ЕИС било установено че лицето е лишено от правоуправление и СУМПС му е отнето на
04.02.2020 г.
В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта.
Според показанията на свидетеля по акта С. Ч. К., на длъжност „старши полицай“
към РУ-Р., при извършен обход в кв.„В.“ бил спрян със стоп- палка л.а. „М. П.“, който бил с
лепенки. Същият не се подчинил и продължил посоката си на движение. Служителите го
последвали. Автомобилът завил по ул.„И. в.“ и се насочил в посока по черен път, който
водел до „Р.“. Било докладвано в ОДЧ Радомир, че има неподчинение на автомобил с рег.
номер, написан в докладната, който е управляван от лицето Б.С., тъй като той е с отнето
СУМПС. Служителите отишли до адреса, на който живее лицето. На адреса разговаряли с
баща му, който го потърсил по телефона, но не можал да се свърже. Служителите видели
дали въпросното МПС е в двора и след което се отправили обратно в РУ-Р. По пътя,
ул.“Р.Д.“ видяли подобен джип, с подобни лепенки, „М. П.“, на друг собственик Ц. В.
Разговаряли с него и той заявил, че автомобилът си е лично негов. Познава Б.С., приятели
са, но от известно време не си говорят, тъй като се били скарали. Знае, че лицето Б.С. е
купил джип подобен на него като марка и модел. Свидетелят няма спомен да е присъствал
по време на съставяне на акта. Твърди, че много пъти преди това са спирали водача за
проверка.
Според актосъставителя Д. И. З., към датата на съставяне на акта на длъжност
„Инспектор“ в РУ-Р., актът бил съставен по докладна записка на автопатрул обслужващ
района на гр.Р. и другите материали, които били представени, в отсъствие на нарушителя.
Свидетелят не си спомня кога е бил съставен актът, в деня на докладната записка или друг
ден. До колкото си спомня, в същия ден когато актът бил съставен не бил намерен. Били
свидетелите на място и затова съставил акта, да се подпишат свидетелите и след това да се
търси нарушителя, за да му се връчи.
Съставеният акт бил подписан от свидетелитеК.К. и С.К., като е уточнено, че
нарушителят отказва да получи акта. Отказът е удостоверен с подписа на свидетеля К.К..
Въз основа на така съставения АУАН началник група към ОДМВР- П., РУ- Р.,
упълномощен с ./14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, издал обжалваното
наказателно постановление № ./27.07.2020 г., с което на жалбоподателя Б. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.Р., ул.“Е.“., е наложено административно наказание по чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв.
2
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по същество.
Жалбата е основателна по следните съображения:
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.
Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган или не
са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона
реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело
до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т.е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено
като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В настоящия казус при съставянето на акта, като законна разпоредба, която е
била нарушена, съгласно чл.42, т.5 ЗАНН, е посочен чл.150 ЗДвП. Същата разпоредба е
цитирана и в обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗДвП.
Текстът поставя изискване всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач.
Изключение се прави единствено за превозно средство, което е учебно и се управлява от
кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство
по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал. 1, т. 4, а в
3
настоящия случай очевидно не са налице данни за подобни хипотези. Отговорността на
жалбоподателя е ангажирана по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Текстът към настоящата му
редакция, действаща към датата на установяване на нарушението.12.01.2019 г., гласи:
„Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал.4, или след като свидетелството му за управление на
моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено;“ В АУАН и наказателното постановление са спазени
изискванията на закона, като изпълнителното деяние е описано, както словесно, така и чрез
посочване на нарушените законови текстове, не се установиха съществени процесуални
нарушения, водещи до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса,
поради което същото се явява законосъобразно.
По отношение на правилността на наказателното постановление съдът намира, че
в случая извършването на деянието се явява недоказано. Видно от свидетелските показания,
никой от служителите не е възприел управлението на въпросното МПС непосредствено.
Свидетелят К. твърди, че непосредствено след случая е бил посетен домът на жалбоподателя
и било установено, че нито той, нито автомобилът му се намират там. Същевременно се
събраха данни, че съществува и друг подобен автомобил на друг собственик Цветан Васев.
Същият е бил видян непосредствено след установяване на деянието, като по негови данни
жалбоподателят Б.С. е купил джип като марка и модел подобен на неговия. В този смисъл
съдът намира, че деянието се явява изцяло недоказано и единственият изход от делото в
случая е отмяна на наказателното постановление като неправилно.
Водим от горното и но основание чл.63, ал.1, пр.ІІІ-то от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./27.07.2020 г. на началник група към
ОДМВР- Перник, РУ- Р., упълномощен с ./14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, с което на жалбоподателя Б. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.“Е.“., е
наложено административно наказание по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс, в 14- дневен срок от деня на съобщението, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4