№ 95
гр. С., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и втори март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20212200100156 по описа за 2021 година
Предявени са четири обективно кумулативно съединени искове за
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от
непозволено увреждане, с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.60, ал.1
ЗН и цена на всеки иск за имуществени вреди: 1832.40 лв, а за
неимуществени: 50 000 лв - частичен иск от общо 250 000 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че на 12.05.2019 г. около 8.30 ч , у
дома си, бил прострелян от бащата на двамата ответници - П. М. М., с когото
били съседи. Същият притежавал законно ловна пушка „ИЖ-27М“, заредена
със съответни боеприпаси.
Твърди, че на същата дата, П. М. пристигнал с автомобила си в района
на Пътен възел „Петолъчката“ в ранните часове на деня, където работела
фактическата му съжителка Р.К.. Влязъл в заведението, където работела и се
отправил директно към нея, произвел два изстрела с по посока на Р.К.,
въпреки опитите на собственика на заведението Терзиев да го усмири. При
втория изстрел К. се свлякла на земята, а П. М. хукнал да бяга към колата си,
с която потеглил към с. Т.. Там отишъл до дома ищеца, с когото преди
няколко години имали спорове по повод удареното от коня на П. М. куче на
ищеца. Спрял автомобила си пред къщата на ищеца в с. Т., извикал го през
оградата, като в дома на ищеца по същото време била и съпругата му Н. В.а и
синът им Д.Д.. Те познавали П. М. като техен съселянин и не предполагали,
че може да има каквото и да е намерение да увреди техния съпруг и баща.
Това не предполагал и самият ищец, който спокойно тръгнал през двора към
пътната врата на имота си. Когато наближил на 6-7 метра пред пътната врата,
забелязал, че П. М. държи пушка. В следващия момент П. М. вдигнал
оръжието и стрелял по посока на ищеца, стрелял отвън на оградата на имота
1
на ищеца, докато последният вече бил на около 4-5 метра от вътрешната
страна на имота си. След първия изстрел, П. М. произвел още един и поразен
от втория изстрел, ищецът се свлякъл на земята. В този момент, чувайки
изстрелите, към двора се насочили съпругата и синът му, както и свидетелите
- очевидци Й. и А. - лица, живеели на семейни начала към онзи момент, които
по същото време помагали в двора на ищеца- почиствали трева и бурени.
Твърди се ,че ищецът бил на земята в двора с огнестрелни рани в
областта на гръдния кош, лицето и ръцете. Състоянието му било критично и
с линейка бил откаран и настанен в Спешния център към МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ С., за оказване на спешна медицинска помощ.
След като прострелял ищеца, П. М. се насочил към дома си в селото, с
лекия си автомобил. Спрял пред двора на имота си, в който по същото време
се намирала Д. Д. - живееща на съпружески начала с втория ответник по
настоящото дело - А.М. и с 3-годишното им дете. Д. била на терасата на
втория етаж на къщата, собственост на М., когато забелязала, че последният
влязъл в двора на имота - целият облян в кръв. Тя попитала М. какво му се е
случило, а той отговорил, че е застрелял Р. и Л.. След това П. М. подал на Д.
плик с пари и й казал да се качи на втория етаж на къщата, като прибере и
детето. Д. сторила това, а П. М. се самопрострелял с ловната си пушка в двора
на имота си, в областта на гърдите, в резултат на което починал, минути след
произведения изстрел.
По случая било образувано ДП № 617/2019 г. на РУ на МВР - С., вх. №
1160/19 г., пор. № 114/2019 г. на ОП- С.; ДП № 618/2019 г. на РУ на МВР - С.,
вх. № 1161/19 г. пор. № 115/2019 г. на ОП - С. и ДП № 619/2019 г. на РУ на
МВР - С., вх. № 1162/19 г., пор. № 116/2019 г. на ОП - С., по които безспорно
било установено, че П. М. е направил опит умишлено да умъртви ЛЮБ. Д. В.
от с. Т., като деянието с останало недовършено, поради независещи от дееца
причини - оказаната висококвалифицирана и високоспециализирана помощ
на пострадалия.
Твърди се, че вследствие на получените тежки огнестрелни
наранявания, ищецът получил множество травми, носещи белезите на средни
телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК, които увреждания, насочени
към жизН.ажни зони на тялото, без оказаната своевременна адекватна
медицинска помощ биха довели до летален изход.
Деянието на П. М. било извършено форма на вината пряк умисъл и с
противоправно, доколкото същият е осъществил състава на престъпление по
чл.116, ал.1, т.4, предл. посл., вр. чл.18, ал.1 от НК.
Твърди се, че ищецът бил прострелян от П. М. двукратно в областта на
лявата длан, дясна мишница, гръден кош и лицето.
Твърди, че от 12.05.2019 г. до 16.05.20219 г. бил лекуван в
Интензивното отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД - С., където
била извършена спешна операция в гръдна хирургия, а на 17.05.2019 г. му
2
била извършена втора операция по спешност-покриване на кожен дефект с
антимикробно платно.
Твърди, че от 10.07.2019 г. до 15.07.2019 г. бил на лечение в УМАЛ
„С.мед“, в клиника по ортопедия и травматология, където на 10.07.2019 г.
претърпял трета операция по повод дефект на гърба на лява ръка, датиращ от
прострелването.
Твърди, че на 26.07.2019г постъпил в същата клиника, където на
29.07.2019 г. му била извършена четвърта операция по повод болезнен
следоперативен белег на лявата бедрена кост, тъй като от стрелбата му били
увредени десети лакътен нерв, дясна мишница, дясна половина на гръдния
кош, дява длан и долна челюст.
Твърди, че на 04.09.2019 г. бил опериран отново по повод застаряла
увреда на десен лакътен нерв, а на 19.11.2019 г. постъпил в специализирана
болница в гр. Котел за рехабилитация.
Допълва, че в резултат на този инцидент вече не е същия човек,
изживяла неописуем шок и продължавал да живее в непрестанна тревога, не
можел да спи нощем, сънувал кошмари, чувствал се уязвим, страхувал се от
контакт с хората, затворил се в себе си, отнасял се враждебно към околните,
струвало му се , че навсякъде го дебнат опасности.
Твърди, че във връзка с проведеното лечение е изразходил общата сума
3 664.79лв, която включва разходи за лечение, подробно описани в исковата
молба и в уточняващата искова молба от 05.05.2021г.
Тъй като със своите действия деликвентът П. М. му причинил
имуществени и неимуществени вреди – болки и страдания от преживените
травми, след неговата смърт, възникнало задължение за обезвреда от
неговите наследници по закон - двамата ответници и синове М.М. и А.М.,
които като наследници по закон при равни квоти на наследяване, отговаряли
имуществени за причинените на ищеца от техния наследодател имуществени
и неимуществени вреди.
Поведението на техния баща било виновно, противоправно и в
причинна връзка с което, ищецът претърпял описаните по-горе имуществени
и неимуществени вреди.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което двамата ответници
бъдат осъдени при условията на разделност да му заплатят всеки от тях
сумата от 50 000 лв. от общо 250 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 1832.40 лв. всеки от тях, обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на непозволено увреждане на
здравето и психическия интегритет, причинено от техния баща П. М. М., на
12.05.2019 г. в с. Т., общ. С., ведно със законната лихва върху всяко
обезщетение, считано от датата на увреждането - 12.05.2019 г. до
окончателното изплащане.
Двамата ответници са подали един и същ отговор на исковата молба
3
чрез общ пълномощник, в срока по чл. 131 ГПК.
Оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани.
Не оспорват, че са законни наследници - синове на починалия в
резултат на самоубийство П. М. М..
Оспорват всички останали твърделия в исковата молба и
допълнителната искова молба. Не им било известно баща им в деня, в който е
сложил край на живота си, да е извършвал опит за убийство срещу ищеца,
вследствие което да са настъпили описаните вреди.
Оспорват изцяло наличието на описаните имуществени и
неимуществени вреди.
Оспорват размера на предявеният като частичен иск за неимуществени
вреди, както и определения краен размер на иска- 250 000 лв. Претендираният
размер не съответствал на обезщетяването на описаните вреди, бил
многократно завишен предвид съдебната практика .
Молят за отхвърляне на всеки от предявените искове.
Непосредствено преди първото с.з., процесуалният представител на
двамата ответници депозира молба, с която представя 2 броя удостоверения,
издадени от СлРС, с които ответниците АНГ. П. М. и М. П. М. са направили
отказ от наследството на своя баща, които откази са вписани в особената
книга на съда под № 236/30.09.2021 г. и № 237/30.09.2021г.
Поради направения отказ от наследство, процесуалният представител на
ответниците счита, че те вече не са наследници на своя баща и моли делото да
бъде прекратено спрямо тях.
В с.з. ищецът ЛЮБ. Д. В., ред. призован, не се явява. Представлява се
двама процесуални представители, които поддържат предявените искове и
молят да бъдат уважени. Твърдят, че преди направения от ответниците
отказ от наследството на П. М. М., две години по-рано, същите са го приели,
извършвайки сделки със земеделски земи, получени в наследство от баща
им, по повод на което били издадени нотариални актове № 166 от
19.06.2019 г. и № 81 от 07.06.2019г. Представя писмена защита, в която
развива подробно съображенията си. Претендира за разноски съгласно списък
по чл. 80 ГПК.
В с.з. първият ответник - М. П. М., ред. призован, се явява лично и
представлявани от процесуален представител, поддържат подадения отговор.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендират разноски. Представя писмена
защита
В с.з. вторият ответник – АНГ. П. М., ред. призован, ред. призован, не се
явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете. Претендира за
разноски по делото. Представя писмена защита.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
4
установено следното от фактическа страна:
Двамата ответници- М. П. М. и АНГ. П. М. са братя и законни наследници
на своя баща П. М. М., по прякор „Калото“, който се самопрострелял на
12.05.2019г, .в дома си в с.Т., общ.С. и починал на място.
Същият, приживе имал стара вражда със своя съсед – ищеца ЛЮБ. Д. В..
Последният конфликт между тях бил за коня на П. М., който ритнал
кучето на Л.В. и му счупил крака.
Л.В. поискал от П. М. да му плати обезщетение за счупения крак на кучето
в размер на 100лв.
Седмица след това, конят на П. М. умрял, а той заподозрял, че е отровен
от съседа му Л.В. и неговия син.
Три години преди да почине, П. М. живял на съпружески начала с Р.К., в
къщата си в с.Т., общ.С..
Тя работела на смени като сервитьор в заведение на пътен възел
„Петолъчката“, но настъпил срив в техните отношения и се разделили.
На 12.05.2019г, сутринта, П. М. решил да се саморазправи с нея на
работното й място.
Пристигнал с автомобила си в района на пътен възел „Петолъчката“, когато
тя вече била на работа. По същото време, на работа били и другите
служители на заведението, между които и св. Е.И..
П. М. спрял автомобила, взел една пушка от колата, насочил се към
заведението, в което работила Р.К., влязъл вътре, отправил се директно към
нея и произвел два изстрел с пушката, в резултат на които тя се свлякла на
земята в безпомощно състояние.
Веднага след изстрела, П. М. се качил в автомобила и потеглил обратно
към с.Т., където се отправил към дома на своя съсед Л.В..
Спрял автомобила пред пътната му врата и го извикал през оградата да
излезе навън. В този момент, в двора на Л.В. били съпругата му Н. В.а и
двама работници, които работели в градината - св. Г.Й. и св. С.А..
Н. В.а, която била вън на двора, извикала съпруга си да излезе на улицата,
тъй като го чакал съседа.
Той излязъл от къщата и тръгнал по пътеката съвсем спокойно, тъй като
не предполагал какво го очаква.
Когато наближил на 6-7 метра пред пътната врата, забелязал, че П. М.
държи пушка. В следващия момент П. М. вдигнал оръжието, насочил го по
посока на ищеца и стрелял по него , докато бил отвън на оградата на имота
на ищеца, а последният бил на около 4-5 метра от вътрешната страна на
имота си.
След първия изстрел, П. М. произвел още един и поразен от втория
изстрел, ищецът се свлякъл на земята.
5
Съпругата на Л.В. видяла стрелеца, тъй като била на двора.
В същия момент там били и свидетелите Г.Й. и С.А., които работели в
градината и видели, че П. М. спрял с автомобила си пред портата на Л.В. и
накарал жена му да го извика, а след като той отишъл до портата, стрелял по
него два пъти, от колата си, без да слиза от нея.
Първа помощ на пострадалия оказали съпругата му Н. В.а и св.М.К., които
превързали раните за да спрат обилното кървене, на улицата се събрали
много хора, била извикана линейка, която откарала Л.В. в МБАЛ“Д- р Иван
Селимински“АД-гр.С..
След като прострелял и Л.В., П. М. се прибрал у дома си и там заварил
св.Донка М.а, която живеела на съпружески начала с неговия син А.М. и
малкото им дете, в същата къща, на втория етаж.
Тя забелязала, че по дрехите на П. М. има кръв и си помислила, че е
катастрофирал, но той й признал, че застрелял Р.К. и Л.В.. След това и подал
плик с пари и й казал да се качи на втория етаж на къщата, заедно с детето,
след което се отдалечил по пътеката и се самопрострелял на двора в областта
на гърдите, в резултат на което починал минути след изстрела.
По случая били образувани три досъдебни производства- № 617/2019г, №
61882019г и №619/2019г, всички по описа на РУ МВР-С., които с
Постановление на ОП-С. от 13.05.2019г са обединени в едно ДП под №
617/2019г по описа на РУ МВР-С., вх. №1160/2019г и пор. № 114/2019г на
ОП-С., водено за престъпление по чл. 115 НК.
С постановление на ОП от 18.02.2021г, на основание чл. 243 ал.1 т.1 вр. с
чл. 24 ал.1 т.1 НПК, е прекратено наказателното производство, образувано на
12.05.2019г, за престъпление по чл. 115 НК, поради настъпилата смърт на
дееца П. М. М., б.ж. на с.Т., за извършено деяние с правна квалификация чл.
116 ал.1 т.4 вр. с чл. 18 ал.1 НК, с пострадали лица Р. Великова К. и ЛЮБ. Д.
В..
В резултат на прострелването с ловна пушка, ищецът получил тежка
съчетана травма, протекла с обхващане на долночелюстната област, гръдния
кош и горните крайници, с изразено кървене от тях, като същите му
причинили изпадане в състояние на травматичен шок, обусловен от
множествените травматични увреждания и изразените кръвоизливи от тях.
Наложило се по спешност приемането му в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД - С..
При извършените прегледи и изследвания било установено наличието на
огнестрелно нараняване в областта на лявата половина на лицето, в областта
на долната челюст с наличие на голяма рана до брадичката с формиране на
кожно ламбо и липса на тъкан, наложили извършването на хирургична
обработка и лечение ; огнестрелно нараняване в областта на дясната половина
на гръдния кош с наличие на входна и изходна рана, без данни за проникване
в гръдната кухина и увреждания на белите дробове; огнестрелно нараняване
6
на дясната мишница над лакътната става с наличие на входно и изходно
отвърстие; огнестрелно нараняване на лявата ръка с наличие на
многофрагментни счупвания на III, IV и V дланни кости, с липса на тъкани,
мускули и сухожилията на мускулите-разгъвачи на съответните пръсти,
наложили извършването на оперативно лечение с поставяне на външен
фиксатор.
Впоследствие са били установено и данни за двустранни контузии на
белите дробове, с масивни плеврални изливи, наложили в първите дни след
инцидента извършването на оперативно лечение с поставянето на
аспирационни дренове, както и апаратна вентилация.
На 12.05.2019г, на ищеца е била направено по спешност в МБАЛ“Д-р
Иван Селиминки“АД-С., операция заради контузинно огнище в десен бял
дроб, хематом вдясно и двустранно плеврални изливи. Наложило се е
прилагане на белодробна аспирация и апаратна вентилация, като на
16.05.2019г, бил изведен от интензивното отделение на болницата и
преместен в отделението по ортопедия и травматология , където на
17.05.2019г претърпял втора интервенция за покриване на кожния дефект с
антимикробно платно.
От 10.07.2019г до 15.07.2019г, ищецът постъпил на лечение в Клиниката
по ортопедия и травматология към УМБАЛ“С.мед“-гр. С..
На 10.07.2019г претърпял трета оперативна интервенция по повод дефект
на гърба на лявата ръка, която била увредена при прострелването.
На 26.07.2019г отново бил приет в същата болница, където останал на
лечение до 01.08.29019г.
На 29.07.2019г, му била извършена четвърта операция с поставяне на
кожна пластика.
В периода 03.09.2019-04.09.2019г, постъпил отново на лечение в същата
клиника, където му е извършена пластика на увредения улнарен нерв на дясна
предмишница.
От 19.11.2019г до 26.11.2019г бил на рехабилитационни процедури в
Специализираната болница по рехабилитация- гр.Котел.
За своето лечение ищецът заплатил сумата 3664.79 лв,която включва:
сумата 40лв, платена за изследвания съгласно фискални бонове от
25.06.2019г -за 20лв и от 29.10.2019г- за 20лв / л.14 и 15 от делото;
сумата 185лв, платена за прегледи , съгласно фискални бонове от
26.06.2019г - за 40лв, от 04.07.2019г- за 40лв; 10.07.2019г - за 40лв,
11.07.2019г.0 за 40лв и от 29.07.2019г- за 25лв/ л. 14 и 15 от делото/ ;
сумата 940лв с ДДС, платена за избор на екип за извършена оперативна
интервенция, за което от УМБАЛ „С.мед“ООД е издадена фактура №
**********/02.07.2019г и касов бон от същата дата.
сумата 276лв с ДДС, платена за сет за вакуум терапия и кана за вауум
7
терапия за което е издадена фактура № **********/11.07.2019г и касов бон
сумата 323.20лв, платена за потребителска такса и сет хирургия на ръка,
да която е издадена фактура № **********/16.07.2019г и касов бон;
сумата 100лв, платена за доплащане на фаркол костен цимент, за което е
издадена фактура № **********/16.07.2019г и касов бон.
сумата 1799.99лв с ДДС, платена за тъканно лепило, за което е издадена
фактура № **********/30.07.2019г и касов бон.
Огнестрелните наранявания са резултат на възпроизведени два,
последователни изстрела от гладкоцевно ловно оръжие, снарядено със сачми.
Получените увреждания са в пряка и непосредствена причинна връзка с
прострелването му с ловна пушка.
Съчетаната травма с изпадане в състояние на травматичен шок, както и
контузията на белите дробове, са причинили на ищеца разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Опасността на живота му е съществувала в първите няколко дни и е била
без тенденция да възникне отново.
Тази опасност е била обусловена от множеството травми в областта на
тялото, крайниците и масивната кръвозагуба, които довели до изпадането в
травматичен шок. Благодарение на оказаната висококвалифицирана
медицинска помощ, той е излязъл от това шоково състояние няколко дни след
началото на лечението в болница. Опасността за живота му е продължила
няколко дни, до една седмица, без тенденция да се повтори отново.
През тези няколко дни ищецът е бил в съзнание и е изпитвал болки,
които в началото не са били толкова силни, но са се засилили в края на
първия ден.
Уврежданията в областта на лявата ръка, с многофрагментни счупвания на
III, IV и V дланни кости, с липса на меки тъкани и сухожилия в областта на
раната, довели до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник.
Нараняванията в областта на лявата длан са заздравели, но функциите на
увредената ръка не са възстановени в пълен обем и не се очаква пълно
възстановяване на тези функции. Ищецът можел да движи ръката и пръстите
на ръката, но тези движения не били в пълен обем. Той можел да хваща
предмети и да ги премества, но фините движения на ръката и пръстите на
ръката, не се очаква да бъдат възстановени напълно.
Това увреждане е довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Счупването на гръдната кост и уврежданията на меките тъкани на
гръдната стена и белите дробове, довели до трайно затрудняване движенията
на снагата, което продължило в рамките на 3-4 месеца.
Останалите наранявания причинили на ищеца временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и при правилно протичане на оздравителните
8
процеси, такива увреждания са за срок от 2-3 седмици.
При извършения преглед на ищеца, вещото лице е установило наличие на
продълговат лентовиден белег в подбрадичкото област, причинен от
огнестрелната и извършената операция по този повод, с дължина около 6-7 см
и широчина 1,5-2см.
В областта на дясната половина на гръдния кош вещото лице е установило
наличие на две уплътнения, които имали вид на такива от сачми, с размери на
уплътненията около 1 см -1.5 см, без промени по повърхността на кожата.
В областта на дясната половина на гръдния кош, отпред, под ключицата,
се установявал белег от огнестрелна рана и операцията, извършена по този
повод върху площ с размери около 2-3 см/4-5 см.
Вещото лице е констатирало още, че лявата длан на ищеца е
деформирана, с белези от огнестрелни наранявания и извършените
оперативни интервенции. Пръстите на лявата ръка , освен палеца, били
подвижни, но 3-ти и 4-ти пръст били с ограничена подвижност, не можели
да се свиват напълно в юмрук. Палецът и останалите пръсти били подвижни
и с тях ищецът можел да хваща стабилно предмети и да ги премества.
В областта на гръбната повърхност на лявата длан, се установил
продълговат белег, разположен напречно на дължината на дланните кости, с
дължина около 5—6 см и широчина около 7-8мм, който бил на около 2 см от
метакарпофалангиалните стави.
Тъканите в областта на гръбната повърхност на лявата длан били леко
оточни и болезнени.
Установените белези в областта на предната повърхност на долната
половина на лявата предмишница, с дължина 3-4 см и широчина 3-4 мм.
Възстановителните процеси при ищеца протекли благоприятно.
Опасността за живота му е преминала. Белезите по тялото не са в
състояние да създадат опасност за живота му, но са за цял живот и е
нарушена функцията на лявата му ръка за продължителен период от време,
без изгледи за пълното й възстановяване.
Несъмнено, всички получени травматични увреждания са довели до
значителни болки и страдания. По време на инцидента ищецът преживял шок
и страх за живота си. И към настоящия момент не е напълно възстановен от
уврежданията. Не може да си свива лявата ръка в китката и не можел да
работи с нея. Останали му белези на гърлото, на ръката, на едното рамо, по
гърдите имал белези от сачми. Пуснал си брада за да не се вижда белега на
шията му. Коренно се променил сред стрелбата. Станал затворен, унил,
отслабнал, занемарил външния си вид.
Месец след инцидента бил посетен от св. И.М., който го заварил с шина
на ръката, за охка и се оплаква , че много го болят раните. Според св.Митев,
преди стрелбата, той бил общителен човек, работел в градината и гледал
9
животни, а след това си стоял все вкъщи и не контактувал с хора.
Според заключените на приетата по делото съдебно-психологична
експертиза, психичното състояние на ищеца носи следи от тежка
травма.Личностните характеристики сочели, че е налице стабилна психика,
психологичното му състояние не се е променило драстично, но носи белези на
психическо страдание, което съответства на здрава личност в
посттравматична фаза. Без да е налице патологична картина, при него се
наблюдават множество симптоми на психично страдание, влияещи на
пълноценните социални функции и влошаване качеството на живот.
Налице е обоснована необходимост от специализирана подкрепа при
преодоляване на последиците от преживяното.
Посттравматичната остатъчна продукция била свързана с липса на
самочувствие, индуцирана от дефицити във фината моторика и пълноценна
двигателна активност. В периода на възстановяване качеството на живот
трайно било нарушено и все още е налице дефицит, породен от соматична
симптоматика, изразяваща се в повишена гневност и тревожност.
Поради стабилната му психична структура преди инцидента, състоянието
му се характеризирало като апсихотично към момента на
обследването.Остатъчната продукция на психично страдание съпровождала
по характер и интензитет соматичната симптоматика и затихването било
въпрос на комплексно възстановяване.
С определение № 1537/30.09.2021г по ч.гр.дело № 4464/2021 на РС-С., е
вписан в особената книга на съда отказът на М. П. М. от наследството на
неговия баща П. М. М..
С определение № 1538/30.09.2021г по ч.гр.дело № 4463/2021 на РС-С., е
вписан в особената книга на съда отказът на АНГ. П. М. от наследството на
неговия баща П. М. М..
Преди за извършат отказ от наследството на своя баща, двамата
ответници са го приели с конклудентни действия, извършвайки на 07.06.2019г
и на 19.06.2019г сделки на разпореждане с оставеното им в наследство
имущество от техния баща.
С нотариален акт № 32 от 07.06.2019г, т.2, дело № 188/2019г на Нотариус
Д. Н., с рег. № 092 и район на действие СлРС, вписан в СВп с вх.рег. №
3393/08.06.2019г, акт №81, дело № 2007/2019г, М. П. М. и АНГ. П. М.
продали на Г.А.Д. придобития по наследство от техния баща недвижим имот,
находящ се в с.Т., общ.С., а именно: дворно място, представляващо УПИ
четвърти за 86, в кв.8, с площ 1000 кв.м., ведно с построените в имота
жилищна сграда на един етаж, състояща се от три сати и едно сервизно
помещение, със застроена площ 72 кв.м. , масивен гараж със застроена площ
от 32 кв.м. и две второстепенни стопански постройки, при посочени граници,
за сумата 4300лв.
Имотът е закупен от П. М. с нотариален акт №25/07.05.1992г, т.4, дело №
10
1182/92г на Нотариус при СлРС.
Купувач на имота е бащата на св. Д. Д., с която ответника А.М. живее на
съпружески начала в същия имот.
С нотариален акт № 51 от 19.06.2019г, том 21 дело № 206/2019г на
Нотариус Д. Н., с рег. № 092 и район на действие СлРС, вписан в СВп с
вх.рег. № 3663/19.06.2019г, акт № 66, т. 13, дело № 2174/2019г, М. П. М. и
АНГ. П. М. продали Х.П.Х. земеделски земи, получени в наследство от
техния баща, находящи се в землището на с.Т. и представляващи: лозе в м.
„М.“, с площ 0.955 дка., съставляващо имот № 021059; лозе в м.“М.“, с площ
0.939 дка, съставляващо имот № 021090; лозе в м.“Р.“ с площ 2.5дка,
съставляващо имот № 025002; нива в м.“Разлива“ с площ от 4.221 дка,
съставляваща имот № 036017 и нива в м.“Мерата“ с площ 9дка, съставляваща
имот № 058006, за сумата 2200лв.
Земеделските имоти са закупени от П. М. М. през 2001г с нотариален акт
за покупко-продажба №33/т.3, дело № 324/2001г на Нотариус при СлРС.
Горната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на
събраните писмени доказателства, ценени като относими, допустими и
неоспорени, в т.ч. приобщените материали от образуваното досъдебно
производство, които като краен резултат не обвързват съда, който е длъжен в
настоящото производство да извърши собствена преценка на всички
относими към спора факти и изведе свои фактически и правни изводи.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като
преки и непосредствени, конкретни и като цяло безпротиворечиви, с
изключение на показанията на св.Д. Л.ов Димов, в частта им, в която
противоречат на еднопосочните показания на други двама свидетели- св. Г.Й.
и С.А., които твърдят, че в момента на прострелването на ищеца, неговия
син– св.Д.Д., не е бил на двора и не са го видели.
Съдът се доверява на показанията на тези двама свидетели, тъй като са
напълно безпристрастни и непротиворечиви. Може синът впоследствие да е
оказал първа помощ на баща си, но не е бил пряк очевидец на стрелбата,
поради което в тази част, съдът не кредитира показанията му.
Показанията на св. И.И. не допринасят съществено за установяване на
релевантните за спора факти. Неговите показания за наличие на конфликт
между ищеца и П. М. по повод ритнатото куче на единия от коня на другия и
последвалата смърт за коня, се подкрепят от показанията на св. Д. Д., но
ответниците не са направили възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от стана на ищеца, който със своите действия да е допринесъл за
собственото си увреждане. Затова е ирелевантно имало ли е конфликти
между ищеца и П. М., кой ги е провокирал, по чия вина са възникнали и пр.
В тази част, свидетелските показания на двамата свидетели - Д. Д. и И.И.
са неотносими към предмета на спора.
Съдът цени заключенията на изготвените по делото съдебно –
11
психологична и съдебно-медицинска експертизи, като обосновани, ясни и
неоспорени от страните.
Въз основа на така установените факти, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди от непозволено увреждане., с правно основание чл. 45,
ал.1 ЗЗД, вр. с чл.60, ал.1 ЗН и цена на всеки иск за неимуществени вреди -
50 000 лв. от общо 250 000 лв., а на иска за имуществени вреди - 1832.40 лв.,
изразяващи се в разходи за лечение от получените при деликта телесни
увреждания, ведно акцесорен иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на
законната лихва върху всяко обезщетение, считано от датата на увреждането-
12.05.2019 до окончателното изплащане.
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество-
основателни и доказани в пълен размер, поради което следва се уважат.
Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, състоящ се от:
деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, и вина на деликвента.
За да бъде иска уважен, ищецът следва да докаже наличието на всички
елементи от този фактически състав, с изключение на вината, която съгласно
чл. 45 ал.2 ЗЗД, при деликт се презюмира до доказване на противното.
Тъй като деликвентът е починал същия ден, образуваното срещу него
наказателно производство е прекратено и няма да е възможно неговото
осъждане с вляза в сила присъда, която съгласно чл. 300 ГПК да е
задължителна гражданския съд относно деянието, противоправността, вината
и авторството.
Затова всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност
следва да са доказани на общо основание в исковото производство.
Ищецът е предявил срещу всеки от двамата ответници по два обективно
кумулативно съединени иска - за разделното им осъждане да му заплатят
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от деликт, след
извършването на който, деликвента е починал, а исковете, на основание чл. 60
ал.1 ЗН, са насочени срещу неговите двама законни наследници.
Съгласно чл. 45 ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Когато увреждането е резултат от неизпълнение на общото задължение да
не се вреди другиму, произтичащо от закона, тогава отговорността е
деликтна.
Деликтът представлява поведение, водещо до вреда, независимо дали е
обхванато от фактическия състав на някоя правна норма или не.
При деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице,
12
при което е причинена вреда, без да е задължително това противоправно
поведение да е установено с влязла в сила присъда.
По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е
установено, че са резултат от противоправно и виновно поведение на дееца.
Твърди се и се доказа, че деликтът е настъпил на 12.05.2019г и от този
момент за деликвента възниква задължението за обезвреда.
Това задължение е имуществено, облигационно и като такова, то влиза в
наследствената маса на деликвента- наследодател.
Деликвентът е причинил вреди на ищеца със своите действия, след което
същият ден е починал, но възникналото задължение за обезвреда е
имуществено и влиза в наследствената маса.
По-различно е положението при обратната ситуация- смърт на увредения
и кръгът на лицата, имащи право на обезщетение и за какви вреди, но не сме
изправени пред тази хипотеза.
В настоящия случай се касае за смърт на деликвента, настъпила след
извършване на деликта, като задължението му за обезвреда е вече възникнало
- от момента на извършване на непозволеното увреждане, както и самите
вреди са настъпили преди смъртта на деликвента.
Двамата ответници са синове и законни наследници на деликвента, които
в хода на настоящия процес направиха отказ от наследството на своя баща по
реда на чл. 52 ЗН вр. с 49 ЗН.
Техните откази обаче са недействителни, тъй като преди да се откажат от
неговото наследство, те са го приели по реда на чл. 49 ал.2 ЗН, с
конклудентни действия, извършвайки правни и фактически действия, а
именно: сключени две сделки на разпореждане с оставено в наследство от
техния баща имущество, поради което, на основание чл.60 ал.1 ЗН, двамата
ще отговарят за задълженията на своя наследодател съобразно дяловете,
които получават от това наследство - по ½ ид.част всеки от тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал.1 ЗН, наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията , с които то е обременено, съобразно
дяловете, които получават.
Затова ищецът е насочил своите искове по чл. 45 ЗЗД срещу всеки от
ответниците за тяхното разделно осъждане да му заплатят по равни части
претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от
непозволено увреждане.
Ищецът доказа наличие на всички елементи от фактическия състав на
деликта- деяние, противоправност, вреда, настъпила в причинна връзка, вид и
размер на вредите.
Поведението на деликвента -наследодател на двамата ответници, е
виновно, противоправно и в причинна връзка е довело до вреди за ищеца,
изразяващи се в причинени няколко средни и леки телесни повреди.
13
Поведението на деликвента е противоправно, тъй като действия, насочени
към причиняване на телесни повреди на друго лице, назависимо от мотива,
представлява противоправно действие, което е извършено при нарушаване на
общата забрана по чл. 45 ЗЗД да не се вреди другиму.
Не е задължително противоправното поведение да е престъпление по
смисъла на НК, а в настоящия случай е невъзможно и осъждането на
деликвента с влязла в сила присъда за извършено от него престъпление.
Авторството също е доказано и несъмнено.
От показанията на двама свидетели –очевидци: Г.Й. и С.А. се установи,
че непосредствено преди да бъде прострелян, ищецът е бил посетен в дома си
от П. М. , който казал на съпругата му да го извика за излезе до пътната
врата, за да разговарят. Минути след като тръгнал по пътеката и се насочил
към съседа си, бил прострелян от него два пъти с ловна пушка и тази
изстрели са били чути не само от двамата работници в дома на ищеца,
неговата съпруга, но и от св.М.К., която живеела съвсем наблизо и веднага се
притекла на помощ.
Свидетелите Г.Й. и С.А. са очевидци на стрелбата. Те твърдят, че П. М. е
стрелял по Л.В. без да излиза от автомобила си. По същото време и на
същото място е нямало други лица, освен П. М.. Същият, минути след
стрелбата и преди да се самопростреля, е признал на снаха си - св.Д. Д., че е
застрелял Р.К. и ищеца, а нейните показания се подкрепят изцяло от
показанията на св.Г.Й. и св.С.А..
Вредите като вид и размер са също доказани от събраните гласни
доказателствени средства и изслушаните две съдебни експертизи.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и трайната
съдебна практика, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди,
следва да се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са
различни за всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: вида, броя и
характера на претърпените увреждания; продължителността и интензитет на
болките и страданията, продължителността на лечебния и възстановителен
период; наличието на остатъчни негативни последици, възраст на
пострадалия и др.
При прострелването с ловна пушка, ищецът е получил множество травми,
носещи белезите на средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК, а
част от увреждания са били в жизН.ажни зони на тялото и без оказаната
своевременна медицинска помощ, биха довели до летален изход.
Той е претърпял множество травматични увреждания- повечето от тях
средни и няколко леки телесни повреди, описани подробно по-горе, които
несъмнено са му причинили болки и страдания и то за няколко месеца.
Той е търпял болки и страдания по време и след извършените четири
оперативни интервенция и дълго време след тях. Целият възстановителен
период е продължил повече от година, а към настоящия момент не е
14
възстановен напълно от една от травмите и няма изгледи да се възстанови.
При разпита в с.з. вещото лице Д-р Ч. заяви, че възстановяването на
подвижността и на функцията на увредените пръсти на ръката, както и
възстановяването на първичната анатомична цялост е невъзможно.
Увреждането е за цял живот, като евентуално може да има динамика в
подвижността на трите пръста, в посока частично възстановяване на
движението, при което да се подобри подвижността на пръстите на ръката, но
само ако ищецът проведе възстановителни процедури и рехабилитации.
Като се има предвид, че се касае за мъж на 60 години, получил
няколко средни и леки телесни повреди, претърпените болки и страдания,
тяхната продължителност и интензитет, продължителността на
възстановителния период, претърпените четири оперативни интервенции, че
не е възстановен напълно от едно от уврежданията и неблагоприятните
прогнози за пълно възстановяване, съдът намира за справедливо обезщетение
за неимуществени вреди сумата 100 000лв, като на основание чл. 60 ал.1
ЗН, всеки от ответниците дължи половината от обезщетението, т.е сумата
50 000 лв.
Искът за имуществени вреди, предявен срещу всеки от ответниците е
също основателен и доказан в пълен размер на сумата 1832.40лв.
По делото са представени писмени доказателства за извършени разходи
за лечение, консумативи, лекарски прегледи и оперативна интервенция, които
са във връзка с лечението на получените при деликта увреждания, възлизащи
в общ размер на сумата 3664.79 лв, , като на основание чл. 60 ал.1 ЗН, всеки
от наследниците отговаря за половината размер на обезщетението, т.е.
1832.40лв.
Съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане,
длъжникът изпада в забава и без покана от кредитора и дължи законна лихва
за забава от датата на увреждането, която в случая е 12.05.2019г .
На основание чл. 84 ал.3 ЗЗД и с оглед поисканото, съдът присъжда
върху всяко от двете обезщетения законна лихва, считано от 12.05.2019г до
окончателното изплащане.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, всеки от ответниците бива осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца разноски за адв.защита,
уговорена по реда на чл. 38 ал.2 ЗА, в размер на сумата 2388.27лв,
определена в минимален размер съобразно размера на всеки уважен иск, по
правилото по чл. 7 ал.2, т.2 и т.4 от Наредбата №1/09.07.2004г за
минималните размери на адв.възнаграждения / 2030лв + 358.27лв =
2388.27лв/. Тези разноски се присъждат в полза на единия от двамата
процесуални представители на ищеца.
Останалите разноски, направени от ищеца според представения списък,
възлизат в общ размер на 769.50лв, в т.ч.: 650лв- разноски за вещи лица и
119.50- разноски в обезпечителното производство.
15
Тези разноските следва да бъдат възложени по равно на ответниците, т.е.
всеки от тях дължи на ищеца разноски в размер на 384.75 лв.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и с оглед
резултата от съдебния спор, държавната такса в размер на 4146.60 лв, / 4 %
върху размера на всеки уважен иск/, следва да се плати от ответниците също
по равно, т.е. по 2073.30лв всеки от тях.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. М. от гр.С., кв.“Българка“ бл.71, ет.4, ап.16, ЕГН-
********** и АНГ. П. М. от с. Т., общ.С. обл. С., ул.“П.**, ЕГН-
**********, да заплатят на ЛЮБ. Д. В. от с.Т., общ.С., обл.С., с ЕГН-
********** и съдебен адрес: гр.С., ул.“Позитано“№9, вх.А, ет.3, офис 9, чрез
адв. Г.С., всеки от тях , сумата 50 000лв/ петдесет хиляди лева/- частичен
иск от общо 250 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане на здравето, телесния и психически интегритет,
причинено на 12.05.2019г, в с.Т., общ. С., от техния наследодател П. М. М.,
починал на 12.05.2019г, сумата 1832.40лв/ хиляда осемстотин тридесет и два
лева и четиридесет стотинки/ - обезщетение за имуществени вреди,
изразяващо се в разходи за лечение на получените травматични увреждания,
ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на
увреждането - 12.05.2019г до окончателното изплащане и сумата 384.75 лв
- разноски по делото.
ОСЪЖДА М. П. М. от гр.С., кв.“Българка“ бл.71, ет.4, ап.16, ЕГН-
********** и АНГ. П. М. от с. Т., общ.С. обл. С., ул.“П.**, ЕГН-
**********, да заплатят на адв. Г.И. ПОПОВА-СМОЛИЧКА от САК, с ЕГН
–********** и адрес на упражняване на дейността: гр.С., ул.“П.***, всеки от
тях, сумата 2388.27лв, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана по реда на чл. 38 ал.2 ЗА безплатна адвокатска защита на ЛЮБ. Д. В.
-ищец по гр.дело № 156/2021г по описа на СлОС.
ОСЪЖДА М. П. М. от гр.С., кв.“Българка“ бл.71, ет.4, ап.16, ЕГН-
**********, да заплати по сметка на С.ски окръжен съд държавна такса в
размер на 2073.30лв.
ОСЪЖДА АНГ. П. М. от с. Т., общ.С. обл. С., ул.“П.**, ЕГН-
**********, да заплати по сметка на С.ски окръжен съд държавна такса в
размер на 2073.30лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
16
Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
17