Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.03.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и девети февруари две
хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Д.К., разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 23 по описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 288
ал.11 вр. 288 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ /отм./ за сумата от 40 000 лв.
В исковата молба на Б.Р.Й.,
действаща със съгласието на законния си представител Р.С.Й. се твърди, че на 03.06.2013
г., в гр. К., по улица „***** *****” е пострадала като пешеходец, блъсната от четириколесен
мотоциклет, тип АТВ, марка „Поларис”, управляван от Е.А.Н., без сключена
застраховка, покриваща риска „ГО”. Твърди се, че от произшествието на ищцата
били причинени телесни увреди, изразяващи се в контузия на главата с мозъчно
сътресение, разтежение с навяхване на шийните прешлени и множество
разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по дясната подбедрица. Твърди се, че била
настанена в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ „Пирогов” като й било
приложено медикаментозно лечение, била поставена на постелен режим и под
активно лекарско наблюдение. Твърди се, че месеци наред търпяла физически болки
и страдания, емоционални терзания и неприятни усещания. Имала силно главоболие,
придружено със световъртежи и гадене, нощем трудно заспивала и имала кошмари.
Изложени са твърдения, че година и половина след ПТП-то имала ясно забележим
белег на левия си крак, което повлияло зле на самочувствието й. Твърди се, че
станала раздразнителна, затворила се в себе си и избягвала родителите и
приятелите си. Страхувала се да излиза навън като и към датата на депозиране на
исковата молба в съда още не е превъзмогнала шока от ПТП-то. Предвид изложените
фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и иска
от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Г. Ф. да й заплати
сумата 40 000 лв.– обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 13.11.2014 год. Претендират се разноски.
Ответникът Г. Ф., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия
възражения. Претендира разноски.
По делото като трето лице на страната на ответника е конституиран Е.А.Н.,
който не заявява становище по иска.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество
се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Ш..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и
съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен протокол от съдебно заседание, проведено на
26.08.2014 г. на РС – К. по нохд 209/2014 г., в който е обективирано
споразумение по реда на чл. 381 от НПК. От съдържанието на същото се
установява, че Е.А.Н. е виновен за това, че на 03.06.2013 г., около 20.27 часа,
в гр. К., на ул. „**********” при управление на МПС – четириколесен мотоциклет,
тип „АТВ”, марка „Поларис”, без регистрационен номер, без да има необходимата
правоспособност е нарушил правилата за движение – чл. 5 ал. 1 т.1, чл. 5 ал.2,
чл. 20 ал.1, чл.116, чл.117 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Б.Р.Й.
мозъчно сътресение, което увреждане е причинило на пострадалата разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Представено по делото е писмо с изх. № 24-01-385/13.11.2014 г. на Г. Ф., от
което е видно, че е отказано изплащане на обезщетение на Б.Р.Й..
По делото е изслушана и съдебно автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице В.К.Д.. В същото вещото лице е обосновало
извод, че процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, на участък
от пътното платно с две ленти и двупосочна организация на движението. Обоснован
е извод, че причините за настъпване на ПТП-то са действията на водача на АТВ,
който е имал техническа възможност на предотврати неговото настъпване чрез
предприемане на аварийно спиране, както и да контролира движенията на АТВ без
отклонения на пътното платно. Вещото лице е обосновало извод, че пешеходката е
имала техническа възможност да възприеме движещият се мотоциклет на разстояние
не по-малко от 50 м. Обоснован е извод, че АТВ-то е изгубило техническата си
устойчивост, когато е било на разстояние 5-6 м от пешеходката и тя не е имала
възможност да реагира или да се премести от неговата траектория.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Т.Г.Д.. В същото вещото лице е обосновало извод, че при процесното ПТП
Б.Й. е получила контузия на главата, разкъсно-контузни рани на главата,
сътресение на мозъка, навяхване на шията. Вещото лице е обосновало извод, че е
проведено болнично лечение за 3 дни и лечение в амбулаторни – домашни услови за
около месец и половина. Вещото лице е обосновало извод, че ищцата има два
остатъчни белега в лявата теменна област на главата и в средната трета на
лявата подбедрица, които ще останат за дълго време.
В съдебно заседание на 28.09.2015 г. са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетели.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ Гаранционният Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България и е причинено от моторно превозно средство по отношение на което не е сключена застраховка,
покриваща риска „Гражданска отговорност”. Потестативната възможност лицата да предявят
претенцията си пред съда е поставена в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е
предявена по доброволен ред
пред Г. Ф.. В настоящия случай по делото
са налични доказателства, установяващи за предявяване на щетата пред ответника,
с оглед, на което са спазени изискванията на нормата на чл. 288 ал.11 от КЗ.
Страните не са формирали спор, че на 03.03.2013 г. е реализирано ПТП, от
което пострадала се явява ищцата Б.Р.Й.. Не е формиран спор, че другият
участник в ПТП-то е управлявал МПС без сключена застраховка „ГО”.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя се установява от влязлото в сила споразумение, сключено от
деликвента в проведено наказателно производство. В тази връзка следва да се
имат предвид нормите на чл. 300 от ГПК и чл. 413 ал.2 и ал.3 от НПК, съгласно
които влязлото в сила споразумение е задължително за гражданския съд относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност респ. вината на дееца.
Механизмът на извършеното ПТП е установен от заключението на САТЕ.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от съдебно-медицинската експертиза, която съдът
кредитира като компетентна и обективно изготвена. Тя установява характера на
получените увреждания от ищцата Й.. От получените травми са последвали болки и
страдания за същата, установени от заключението на вещото лице, обосновало
извод, че възстановителният период е траел около 1 – 1 1/2 месеца. Фактът на
понесени страдания се установява и от ангажираните гласни доказателства, които
съдът кредитира като логични, последователни непосредствени лични впечатления,
които пресъздават обективно състоянието на ищцата.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени веди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените травматични увреди представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че като се вземе предвид
възрастта на пострадалата /14 години към датата на увредата/, естеството на
травматичните увреди, продължителността на възстановителния период и
страданията, които е преживяла същия от медицинска, психологическа и
емоционална гледна точка и ограниченията, които е следвало да търпи в кръга на
обичайно извършваните от нея дейности. При определяне на размера на
обезщетението съдът взе предвид и остатъчните белези върху тялото на ищцата,
съгласно заключението на СМЕ. При ангажираните по делото доказателства съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
следва да се определи на сума от 15 000 лв., за която сума искът е
основателен.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил
възражение за съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищцата е
вървяла по платното за движение и поради употреба на мобилен телефон не е
възприела приближаващото се МПС. Когато увреденото лице допринесе за настъпване на вредите,
приложение намира разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Доколкото никой не
може да черпи права от собственото си противоправно поведение, дължимото на
ищеца обезщетение следва да се намали съобразно приетия процент на
съпричиняване. В настоящия случай по делото не се съдържат каквито и да е данни,
установяващи поведение от страна на пострадалото лице, по повод на което същото
да е допринесло в някаква степен за настъпване на вредоносния резултат. Видно
от заключението на САТЕ причина за ПТП-то е промяна в посоката на движение на
АТВ-то, която е настъпила на 5-6 метра от ищцата като времето, за което АТВ-то
е достигнало ищцата е 0,55 сек., което е крайно недостатъчно за реакция от
нейна страна. На следващо място видно от пак от заключението на САТЕ и
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели водачът на
АТВ-то е предприел зиг-загообразни движения на пътното платно /според
свидетелските показания/ или е загубил устойчивост /според САТЕ/, за което
принос пешеходката – ищца няма. На следващо място следва да се има предвид, че
правилата за движение на пешеходци са закрепени в нормите от чл. 107 до чл. 115
от ЗДвП. С оглед на обстоятелството, че ПТП-то е осъществено на място без тротоарна
площ за движение на пешеходци, то съгласно чл. 108 ал.2 от ЗДвП пешеходците
могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на
движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му
граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно тяхното използване,
каквото поведение ищцата е съблюдавала с оглед изводите на САТЕ. Предвид което съдът
намира стореното от ответника възражение за съпричиняване за неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че законната лихва
върху определеното обезщетение се следва след изтичане на предвидения в нормата
на чл. 288 ал.7 от КЗ /отм./ срок за произнасяне, в каквато насока е и
задължителната съдебна практика /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893 ОТ 20.11.2014 Г.
ПО Т. Д. № 1114/2014 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 105 ОТ 27.02.2015 Г. ПО Т. Д. № 1537/2014 Г., Т. К., ІІ Т.
О. НА ВКС и др./.
Ищцовата претенция е заведена при ответника на 18.08.2014 г., предвид
което началния период на законната лихва следва да се счита 19.11.2014 г.
/денят, следващ изтичането на предвидения в цитираната по-горе норма тримесечен
срок/.
По разноските:
Ищцата е депозирала списък на разноски по чл. 80 от ГПК, съгласно който
същата е сторила разноски в размер на 230 лв. като припадащата се част от тях с
оглед уважената част от исковете възлиза на сума в размер на 86,25 лв., която е
дължима на основание чл. 78 ал.1 от ГПК от ответника. В списъка по чл. 80 от ГПК е заявено искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА. С оглед размера на заявените искове и предвид нормата
на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение
възлиза на сума в размер на 1 730 лв. С оглед на което и предвид уважената част
от иска съдът намира, че следва да се присъди и сума в размер на 648, 75 лв. –
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер на 130 лв. – депозит за вещо лице и свидетел и е заявено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1730 лв. По
съображенията, изложени по-горе това е минималният размер на възнагражденията,
съобразно заявената цена на исковете, установена в Наредба 1/2004 г. Припадащата
се част от тях с оглед отхвърлената част от исковете възлиза на сума в размер
на 1 162, 50 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 600 лв.- ДТ, съобразно уважената част от иска.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 288 ал.11 вр. 288 ал.1 т.2
б. „а” от КЗ /отм./ на Б.Р.Й., ЕГН **********, действаща със съгласието на
законния си представител Р.С.Й., със съдебен адрес:***, партер – адв. Й.Д. сумата
от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 03.06.2013 г. в гр. К., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 19.11.2014 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за
горницата до пълния предявен размер от 40 000 лв. като неоснователен и
недоказан, както и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата от 86, 25 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на адв. Й.Д. – САК на основание чл. 38 ал.1
от ЗА сумата от 648, 75 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.Р.Й., ЕГН **********,
действаща със съгласието на законния си представител Р.С.Й., със съдебен адрес:***,
партер – адв. Й.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Г. Ф., с
адрес: *** сумата от 1 162, 50 лв.
– разноски.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати по сметка на СГС сумата от 600 лв. – държавна
такса.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника
– Е.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: