Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 6 2 0
гр.
Пловдив, 13.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6938/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 455131-F496555/02.08.2019 г. на **** на дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП Пловдив, с което на „Лаптоп сървиз Пловдив“ ЕООД с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 34, на основание
чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗКПО и е осъществен състава на чл. 261, ал. 1, пр. 2 от ЗКПО.
Дружеството жалбоподател моли да се
отмени НП. Аргументите са свързани с нарушаване на принципа ne bis in idem и приложението на чл.
28 от ЗАНН, което не е взето предвид от наказващия орган. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив
моли съда да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Обсъжда подробно
възраженията за незаконосъобразност на обжалваното НП. Приема, че нарушението е
доказано. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Свидетелката Е.Ж. /с фамилно име към
момента на проверката ѝ П./ - служител на ТД на НАП гр. Пловдив,
извършила проверка на дружеството жалбоподателя „Лаптоп сървиз Пловдив“
ЕООД. При проверката установила, че
дружеството е данъчно задължено лица по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКПО. За
финансовата 2018 г., т.е. от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., по данни от
информационната система на НАП, лицето е отразявало продажбите в брой чрез
регистрирано фискално устройство в обект, намиращ се на адреса на дружеството,
и са отчетени продажби в размер на 1888 лв. Във връзка с горното служителката
на въззиваемата страна констатирала, че в срока за подаване на годишна данъчна
декларация /ГДД/ по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО въззивникът не е подал такава за
финансовата 2018 г. Последното е следвало да стане до 01.04.2019 г., тъй като
31.03.2018 г. е неработен ден. Нарушението е извършено на 02.04.2019 г.
По повод на констатираното Ж. подала до
жалбоподателя покана изх. № 70-00-6929-762/29.05.2019 г. за явяване в 7-дневен
срок в сградата на ТД на НАП Пловдив от получаването ѝ на негов
представител за съставяне на акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ за неподаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. Същата покана била
получена по електронен път на 11.06.2019 г. в 15:37 ч.
На 25.06.2019 г. дружеството подало по
електронен път ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2018 г. с вх. №
1600И0791069/25.06.2019 г., в която декларирало финансов резултат счетоводна
загуба в размер на 796,17 лв.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен АУАН № F496555/28.06.2019 г. за нарушение на чл. 92, ал. 2 вр. ал.
1 от ЗКПО и е осъществен състава на чл. 261, ал. 1, пр. 2 от ЗКПО. Актът е
съставен в присъствието на свидетел и управителя на дружеството. В тридневен
срок от съставянето му е подадено писмено възражение от дружеството против
съставения акт.
За извършеното нарушение било издадено
обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за същото нарушение на основание чл. 261, ал. 1 от ЗДДС.
Същевременно на управителя на
дружеството с НП № 455147-F496572/02.08.2019
г. била наложена глоба на основание чл. 264, ал 1 от ЗКПО за това, че в
качеството си на негов представляващ не е подал ГДД в срок – нарушение по чл.
92, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗКПО.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелката Е.Ж. - актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително
АУАН, възражение вх. № 70-00-8162/01.07.2019 г., справка за общи задължения от
база данни на НАП, покана изх. № 70-00-6929-762/29.05.2019 г., разпечатка от
списък с документи за връчване в периода 01.01.-28.10.2019 г., ГДД вх. №
1600И0791069/25.06.2019 г., удостоверение за връчване по електронен път, копие
на НП № 455147-F496572/02.08.2019
г., разписка за връчване на НП, оправомощителна заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на ЦУ на НАП.
Разпитана в съдебно заседание
свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В
допълнение изяснява, че направила справка от информационната система на НАП,
чиито резултати били свързани с отразяването на продажбите и констатираната
липса на подадена ГДД. Показанията ѝ съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с отразеното в АУАН и приетите по делото
писмени доказателства, като подадената ГДД, поради което им дава вяра.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е
съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Не е ограничено правото на
жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него, както е и сторил на 01.07.2019 г. Спазено
е условието чл. 40 от ЗАНН актът да се състави в присъствието на свидетел и представител
на нарушителя, в случая неговия управител.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно
е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за подаването на ГДД
в законоустановения срок.
Неоснователно е възражението, свързано с
нарушаване на принципа ne
bis in idem /не два пъти за едно и също/. Преди всичко за да
може да се говори за нарушаване на този принцип и за разглеждането на
предпоставките му следва да е налице идентитет в субекта, привлечен към
отговорност. Още на тази плоскост съдът намира основанието си за отхвърляне на
възражението. Представеното в съдебно заседание копие на НП №
455147-F496572/02.08.2019 г. ангажира отговорността на различен субект от този
по разглежданото дело. В настоящия случай това в юридическо лице, което
самостоятелен правен субект, различен от неговите органи, а в другия към
отговорност е привлечено физическо лице, макар било и то управителя на
дружеството.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на
посочената разпоредба на чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 261, ал.
1, пр. 2 от ЗКПО.
Съгласно чл. 92,
ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък,
подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък. Като местно юридическо лице дружеството
жалбоподател отговаря на изискването за данъчно задължено лице по чл. 2, ал. 1
от ЗКПО.
От обективна
страна жалбоподателят е подал пред ТД на НАП - Пловдив годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО, като същата е била за данъчната 2018 година, след
законоустановения срок. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗКПО този вид данъчни
декларации се подават в срок до 31 март на следващата година, следователно
срокът за изпълнение на задължението е бил до 31.03.2018 г., а доколкото същата
дата е била неработен ден то срокът е изтекъл на 01.04.2018 г. Процесната
декларация е подадена пред ТД на НАП - Пловдив на дата 25.06.2018 г., т.е. след
законоустановения за това срок и е приета с вх. № 1600И0791069/25.06.2019
г. Нарушението е формално и със самия
факт на изтичане на срока за подаване на данъчната декларация без задълженото
лице да е осъществило дължимото поведение, нарушението е довършено.
Следователно, подавайки годишната си данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО на
25.06.2018 г., жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение
по чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО. Тъй като се касае за обективна отговорност
на юридическо лице, то не подлежи на изследване въпросът за вината. В тази
връзка неоснователни са възраженията в жалбата за липса на надлежно описание на
елементите от субективната страна на състава на нарушението.
По наказанието:
Правилно
описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба
по чл. 261, ал. 1, пр. 2 от ЗДДС, която предвижда, че данъчно задължено лице,
което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или
невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък
в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или
освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до
3000 лв. Настоящият случай касае именно неподаването на декларация в срок, но
все пак подаването на такава, т.е. хипотезата на второто предложение от
санкционната разпоредба.
Съдът намира,
че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред
които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния
минимален размер от 500 лв. Следва да се
отбележи, че административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната
разпоредба по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Определеното
спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която
за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на
санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ЗКПО. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата
ѝ дейност и контрола върху данъчно задължените лица. Не се изисква щета,
която да настъпи от нарушението. Целта на ЗКПО е гарантирането на фиска, като в
закона са чувствително засилени както предвиденият контрол, така и
отговорността при нарушения, които увреждат фискалните интереси на държавата.
Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му
не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се неотразяване
на приходи в определен размер и съответно в реално ощетяване на фиска, но то на
практика води до възпрепятстване на контролната дейност на държавните органи.
Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния
характер на състава на отговорността няма отношение при преценката за наличието
или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и
не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на
обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай
по чл. 93, т. 9 от НК.
Наред с
горното следва да се отбележи и това, че подаването на ГДД не е станало
самоинициативно от управителния орган на дружеството, за да може да бъде взето
предвид при преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Независимо, че
действително декларацията е подадена на 25.06.2019 г., т.е. преди съставянето
на АУАН, то това е станало след като дружеството е било уведомено за съставяне
на акт. Показателно е тази насока е изпратената покана до него, която е
получена на 11.06.2019 г., т.е. преди датата на подаване на ГДД, в която ясно е
посочено, че негов представител следва да се яви и то точно за съставяне на акт
за неизпълнение на чл. 92 от ЗКПО. Затова и не може да бъде взето предвид като
смекчаващо отговорността обстоятелство подаването на декларация преди съставяне
на АУАН. Следователно закономерен е и изводът, че обикновените случаи на
нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност, каквато
беше установена и по конкретното дело.
Като е взел
предвид това, административнонаказващият орган е наложил санкция в минимума за
юридическите лица от 500 лв. за нарушението, което съдът намира за
законосъобразно и справедливо. С оглед на изложеното съдът приема, че не са
налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си
последици представлява освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност. Същевременно наказателното
постановление е съобразено с процесуалния и материалния закон, поради което настоящият
съдебен състав като намери, че извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и правилно, то следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр.
ал. 3 от ЗАНН въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото
производство за представителство от юрисконсулт. Такава претенция е
своевременно направена от процесуалния ѝ представител. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в
минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно в размер на 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 455131-F496555/02.08.2019 г. на **** на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Лаптоп сървиз Пловдив“ ЕООД с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ №
34, на основание чл. 261, ал. 1, пр. 2 от Закона за корпоративното подоходно
облагане /ЗКПО/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение
на чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 261, ал. 1, пр. 2 от ЗКПО.
ОСЪДЖА
„Лаптоп
сървиз Пловдив“ ЕООД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Брезовска“ № 34 да заплати на Национална агенция по приходите
сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А. Д.