№ 14936
гр. С, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И Л Г
при участието на секретаря С Г Р
като разгледа докладваното от И Л Г Гражданско дело № 20241110118480 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба от “ДЗИ - О З” ЕАД с ЕИК ..., срещу
“ЗАД Д Б Ж З” АД с ЕИК ..., с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.411 КЗ, вр. 45 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 1938,43 лв., представляваща регресно вземане по
заплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско”, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 01.04.2024г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 94,91 лв. - мораторна лихва за периода
17.11.2023г. - 25.03.2024г.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е подал отговор, с който оспорва
механизма на настъпване на ПТП, че последното е настъпило по вина на
водача на застрахования при него л.а. “Киа”, рег.№ ..., както и че посочените в
исковата молба, вреди по другото МПС - л.а. “Рено”, модел “Клио” , рег.№ ...,
са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Навежда се възражение
за съпричиняване на ПТП, като се твърди, че водачът на л.а. “Рено”, модел
“Клио” , рег.№ ..., е нарушил разпоредбата на чл.48 ЗДвП, като на равнозначни
пътища не е пропуснал движещия се от дясната му страна л.а. Киа”, рег.№ ...,
както и че при съобразяване с пътните условия е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП. При условията на
евентуалност се оспорва и размера на претендираното обезщетение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 1938,43
1
лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по сключена имуществена застраховка “Каско”, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за сума в
размер на 94,91 лв., мораторна лихва върху главницата за периода 17.11.2023г.-
25.03.2024г.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, са отделени
обстоятелствата, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
е било налице валидно застрахователно правоотношение по сключена
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
дружество, като застраховано лице бил посочен водачът на МПС “Киа”, рег.№
...; че към датата на настъпване на застрахователното събитие, лек автомобил
“Рено”, модел “Клио” , рег.№ ..., е бил застрахован по валидно сключена
застраховка “Каско” при ищцовото дружество, както и че ищцовото
дружество е заплатило обезщетение в посочения размер, за ремонт на
последното.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. от
представеното и прието по делото експертно заключение по назначената
съдебно-автотехническа експертиза ,се установява от фактическа и правна
страна следното:
По отношение на основния спорен по делото между страните въпрос, а
именно механизмът, по който е настъпило ПТП, по вина на кого от двамата
водачи е настъпило ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и причинените вреди на л.а. “Рено”, модел “Клио” ,
рег.№ ....
От изготвеното и приобщено експертно заключение по назначената съдебно-
автотехническа експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира
изцяло като пълно и обективно, както и от останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства, се установява, че ПТП е настъпило на
04.06.2023г., около 14:00 ч., на кръстовище по пътя между м. Ш и гр. Б, като
ПТП е настъпило в дясната пътна лента по посока гр. Б, поради това, че
водачът на л.а. “Киа”, рег.№ ..., излизайки от път без предимство с поставен
знак Б2 /“СТОП”/, за да се включи в движението на пътя по посока гр. Б, удря
движещия се от лявата му страна, с посока от м. Ш към гр. Б, лек автомобил
“Рено”, модел “Клио” , рег.№ ....
От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че вината за
настъпване на ПТП, е на водача на лек автомобил “Киа”, рег.№ .... Както в
изготвения от страните двустранен констативен протокол за ПТП от
04.06.2023г., така и от констативно-съобразителната част на заключението на
вещото лице /отговора на задача 4/, се установява, че по пътя, по който се е
движил, на кръстовището с двулентовия път от м.Ш към гр. Б, е бил поставен
знак Б2 “Стоп”. Процесното обстоятелство е било удостоверено от страните
при изготвяне и подписване на констативния протокол, в т.ч. и на графичната
2
схема. Няма пречка в тази част от съставения от участниците в ПТП,
двустранен констативен протокол да бъде кредитиран, макар да е изрично
оспорен от ответника, поради това че конкретното обстоятелство което се
кредитира в настоящата хипотеза, а именно дали е кръстовището е било
обозначено с пътни знаци и по - конкретно пътя, по който се е движил л.а.
“Киа”, рег.№ ..., е обективен факт, който участниците в ПТП непосредствено
са възприели при настъпването му и са го отразили в съставения протокол. На
следващо място, тези констатации се потвърждават и от вещото лице, което в
констативната част на заключението си е приложило цветни сателитни
снимки /на стр. 6 и 7 от заключението/, от които е видно и с просто око, че на
пътя, по който се е движил л.а. “Киа”, рег.№ ..., за да се включи в
кръстовището е имало поставен знак Б2 - “Стоп”, поради което водачът е
следвало да съобрази същия, като пропусне движещия се по двулентовия път с
посока на движение от м. Ш към гр. Б, лек автомобил “Рено”, модел “Клио” ,
рег.№ ....
В тази връзка не може да бъде споделено и възражението за съпричиняване от
страна на водача на л.а. “Рено”, модел “Клио” , рег.№ ..., с твърдения, че
същият е нарушил разпоредбите на чл.48 ЗДвП, като на равнозначни пътища,
не е пропуснал идващият от дясно автомобил. Както вече се посочи,
кръстовището е било сигнализирано с пътни знаци, като на пътя, по който се е
движил л.а. “Киа”, рег.№ ..., преди да настъпи ПТП, е имало поставен знак Б2.
По делото липсват доказателства да са били налице други препятствия,
храсти, дървета и пр., които да пречат на видимостта на водача на л.а. “Киа”,
рег.№ .... Вещото лице е посочило, че от събраните по делото доказателства не
може да се установи дали водачът на лек автомобил “Рено”, модел “Клио” ,
рег.№ ..., е имал техническата възможност да предотврати настъпването на
ПТП, но е посочило, че водачът на л.а. “Киа”, рег.№ ... е имал такава
възможност, ако е съобразил поведението си с наличието на поставения знак
Б2 - “Стоп” и е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил
“Рено”, модел “Клио” , рег.№ .... С оглед на изложеното, отправеното
възражение за съпричиняване следва да бъде отхвърлено изцяло като
неоснователно.
В резултат на така настъпилото ПТП, на лек автомобил “Рено”, модел “Клио” ,
рег.№ ... били причинени вредите, отразени в описа, изготвен от ищцовото
дружество. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в отговора на
задачи 1 и 2, е посочило че видът и характерът на причинените имуществени
вреди върху пострадалото МПС, изцяло съответства на механизма на
настъпване на ПТП.
Вещото лице посочва в приетото заключение по допуснатата САТЕ, че
стойността, необходима за възстановяване на щетите, настъпили в резултат на
ПТП, изчислена по средните пазарни цени към момента на настъпване на
застрахователното събитие, е в размер на 1923,43 лв.
Видно от представените с исковата молба и приети като писмени
3
доказателства - възлагателно писмо от 04.09.2023г., опис -протокол от
13.06.2022г., фактура и приемо-предавателен протокол от 05.09.2023г., ищецът
е заплатил за ремонта на пострадалия лек автомобил, сумата от 1923,43 лв. с
ДДС на автосервиз “А -2003” ЕООД, гр. С.
В резултат на осъществения фактически и правен анализ на събраните по
делото доказателства, в т.ч. от приобщеното експертно заключение, се
установява по безспорен начин настъпването на застрахователното събитие,
по посочения по-горе механизъм, по вина на водача на товарен автомобил
марка л.а. “Киа”, рег.№ ..., застрахован при ответното дружество по валидно
сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, като в
резултат на настъпилото ПТП, на л.а. “Рено”, модел “Клио” , рег.№ ...,
застрахован при ищцовото дружество по валидно сключена застраховка
“Каско”, били причинени вреди в размер на 1923,43 лв., като ищецът заплатил
осъществения ремонт на увреденото МПС, сумата в общ размер на 1923,43 лв.
с ДДС, видно от представените с исковата молба, писмени доказателства.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявената искова претенция по иска с правно основание чл.411 КЗ, е
основателна и доказана в размер на 1923,43 лв.
По основателността на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира,
че с оглед основателността на главния иск, както и липсата на изрично
оспорване, че ищецът е изпратил до ответника покана за доброволно
изпълнение, същият следва да бъде уважен в пълния предявен размер, за
сумата от 94,91 лв.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца, следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса,
депозит за вещо лице и свидетел, както и за адвокатско възнаграждение в общ
размер на 971,54 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411 ЗК, ЗАД „ДБ: Ж и З” АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. С, бул. “Г.М.Д.” № 1, представлявано от
законните си представители, да заплати на “ДЗИ - О З” ЕАД с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. С, бул. “В” № 89Б, представлявано от
законните си представители, сумата от 1938,43 лв., представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по сключена имуществена
застраховка /“Каско”/, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба - 01.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ЗАД „ДБ: Ж и З” АД, ЕИК ..., със
4
седалище и адрес на управление гр. С, бул. “Г.М.Д.” № 1, представлявано от
законните си представители, да заплати на “ДЗИ - О З” ЕАД с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. С, бул. “В” № 89Б, представлявано от
законните си представители, сумата от 94,91лв., за мораторна лихва върху
главницата, за периода 17.11.2023г.-25.03.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗАД „ДБ: Ж и З” АД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. С, бул. “Г.М.Д.” № 1, представлявано
от законните си представители, да заплати на “ДЗИ - О З” ЕАД с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. С, бул. “В” № 89Б, представлявано от
законните си представители, сумата от 971,54 лв., за разноски по
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5