№ 14381
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110120102 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422
ГПК вр.чл. 86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът П. С. К.
дължи на ищцовото дружество сумата от 1428,11 лв., представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № 2032814 от 23.05.2019 г., вземанията по който са прехвърлени на
заявителя, ведно със законната лихва от 01.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
423,49 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.06.2019 г. до 20.09.2020 г.,
и сумата 267,78 лв., представляваща лихва за забава по договора за кредит за периода
17.12.2020 г. до 30.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
38557/2021 г. по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът „А.С.В.” ЕАД твърди, че на 23.05.2019 г. ответникът е сключил Договор за
потребителски кредит № 2032814 с „К.“ ЕАД, по силата на който на ответника е
предоставен потребителски кредит в размер на 1500 лв.. Във връзка кредита между
ответника и „А.Т.“ ЕООД е сключен договор за поръчителство, съгласно който „А.Т.“
ЕООД се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за погасяване на сумата по
кредита. Поради неизпълнение от страна на ответника задължението по договора било
погасено от „А.Т.“ ЕООД, като впоследствие дружеството прехвърлило вземането си срещу
ответника на ищеца по настоящото дело по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 17.12.2020 г. и Приложение № 1 от 17.12.2020 г., за което ищецът съобщил на
длъжника чрез надлежно уведомление, в качеството си на пълномощник на цедента. Като
цедент по договора за продажба и прехвърляне на вземания от 17.12.2020 г. бил посочен и
„К.“ ЕАД. С оглед изложеното прилага към исковата молба уведомление за извършена
цесия, което да бъде връчено на ответника ведно с ИМ. Поддържа, че до момента на
подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника, поради което
обосновава интереса си за завеждане на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В
депозираното възражение по чл. 414 ГПК в заповедното производство ответникът е
възразил, че не дължи сумите по издадената заповед, както и че не се е съгласил с
твърдяното поръчителство, за което не e уведомен.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Основателността на предявените искове предпоставя установяването на следните
обстоятелства: възникването на валидно правоотношение по договор за кредит с твърдяното
съдържание, включително постигната между страните договореност за връщане на кредита с
лихва, предоставянето на сумата и усвояването на кредита от ответника; настъпила
изискуемост на задълженията, размера на претендираните суми наличието на валидно
сключен договор за поръчителство, както и че поръчителят е заплатил задълженията по
договора, предпоставките относно придобиване вземанията на кредитора по силата на
договор за цесия и съобщаването на последната на ответника от първоначалния кредитор,
както и изпадането в забава на ответника.
От представения по делото договор за потребителски кредит №2032814/23.05.2019 г. и
приложение №1 към него, сключени между „К.“ ЕАД и П. С. Караджов се установява, че
страните са уговорили кредиторът да предостави на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 1500,00 лева за срок от 16 месеца при лихвен процент в размер на 41,24
%. Общата стойност на главницата и възнаградителната лихва възлиза на 1975,04 лева,
платими на 16 месечни вноски всяка в размер на 123,44 лева. Видно от погасителния план
към договора първата погасителна вноска е платима на 20.06.2019 г., а последната - на
20.09.2020 г. Съгласно сключения договор за кредит ответникът е поел задължение да
предостави на кредитора обезпечение на кредита, изразяващо се в предоставянето на
банкова гаранция или поръчителство от одобрено от кредитора лице. От приложения по
делото договор за поръчителство от 23.05.2019 г., сключен между П. С. К. и „А.Т.“ ЕООД се
установява, че последният е поел задължение да отговаря за всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит или в резултат от
неизпълнението на потребителя по договора за кредит. Между кредитора и „А.Т.“ ЕООД
също е сключен договор за поръчителство на 23.05.2019 г., съгласно който „А.Т.“ ЕООД се
е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за погасяване на сумата по кредита.
Според клаузите на договора „К.“ ЕАД има право да иска плащане от поръчителя на всяко
изискуемо задължение на потребителя по договора за потребителски кредит.
По делото е изслушано и прието без възражения от страните заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, според което сумата по кредита е предоставена на ответника на
23.05.2019 г. чрез паричен превод в „Изипей“ АД на сумата 947,45 лева и 552,055 лева за
погасяване на старо задължение за заем. Установено е, че кредитополучателят е заплатил по
договора вноска в размер на 123,44 лева, с която са погасени 71,89 лева – главница и 51,55
лева – възнаградителна лихва. Вещото лице е констатирало, че са останали незаплатени
суми по договора в размер на 1428,11 лева - главница, и 423,49 лева - лихва. Изчислено е, че
обезщетението за забава за периода 17.12.2020 г. до 30.06.2021 г. е в размер на 263,67 лева.
От приобщеното по делото уведомление от 14.12.2020 г. се установява, че на
14.12.2020 г. „А.Т.“ ЕООД е заплатило всички просрочени задължения на ответника по
договор за потребителски кредит №2032814/23.05.2019 г. в полза на „К.“ ЕАД след
получено на 09.12.2020 г. искане от страна на кредитора. Направеното плащане от страна на
поръчителя не се оспорва от ответника, поради което съдът приема, че в изпълнение на
договора за поръчителство „А.Т.“ ЕООД е заплатило посочените в уведомлението суми, а
именно 1428,11 лева – главница, 423,49 лева – договорна лихва и 99,36 лева – обезщетение
за забава. По делото няма данни, нито твърдения кредитополучателя да е заплатил
дължимите суми по кредита преди да получи уведомлението от поръчителя, че е направил
плащането. Предвид това с направеното плащане поръчителят е встъпил в правата на
кредитора по договора и в негова полза е възникнало правото да иска изпълнение от
потребителя по договора, макар длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство, в който
смисъл са възраженията на ответника, независимо, че по делото се установи наличието на
сключен договор за поръчителство.
Вземанията на поръчителя по договор за кредит са били прехвърлени на ищеца.
2
Налице е активна материална легитимация на ищеца, произтичаща от договора за
прехвърляне на вземания от 17.12.2020 г. Независимо, че лично връчване на уведомлението
по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, не е осъществено, цесията е проявила своето действие съгласно чл.
99, ал. 4 ЗЗД по отношение на длъжника/ответник с получаването на приложеното към
исковата молба уведомление. В установената съдебна практика /Решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о., и Решение №78/09.07.2014 г., по т.д. 2352/2013г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о./ е възприето становището, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за
начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за извършената цесията, то надлежно
уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане. В случая по делото са представени доказателства, че цедентът е
упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име. Допустимо е по силата
на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Ето защо като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното съдът счита, че ответникът е надлежно уведомен за цесията с връчване
на препис от исковата молба и приложенията към нея лично, сред които е и уведомлението
за цесията.
Задълженията по договора са станали изискуеми при настъпил краен падеж на всички
вноски - договорът за кредит е с краен падеж 20.09.2020 г.., заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано от ищеца на 01.07.2021 г. Ответникът не доказа погасяване на предоставената му
по кредита сума, заплатена от поръчителя, ведно с възнаградителната лихва, поради което
претенциите на ищеца за главница и договорна лихва се явяват основателни и следва да
бъдат уважени в пълния си размер. Като законна последица следва да се присъди и законна
лихва от датата на подаване на заявлението – 01.07.2021 г. до окончателното изплащане.
Съгласно договора за кредит при забава в плащанията кредитополучателят дължи
лихва за забава, чиито размер до датата на плащането от страна на поръчителя е 99,36 лева,
която е заплатена от него на основание чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора за поръчителство, поради
което е дължима и от потребителя на основание чл. 6, ал. 2 от договора. Предвид липсата на
плащане от страна на ответника след отправена към него покана за плащане посредством
уведомление от 14.12.2020 г. дължима се явява и начислената съобразно уговореното в
договора лихва при забава в плащанията, чиито общ размер възлиза на 168,42 лева, поради
което тази претенция следва да бъде уважена в цялост.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза ищеца, който
претендира такива и за двете производства по представен списък по чл. 80 ГПК. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за разноски,
от които 392,38 лева - за платена държавна такса, депозити за вещо лице и за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП
вр. чл. 25 НЗПрП в настоящото производство и сумата 71,09 за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. С. К., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС
дължи на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД сумата 1428,11 лева – главница по договор за паричен заем
№2032814/23.05.2019 г., сключен с К.“ ЕАД, вземанията по който са заплатени от „А.Т.“
ЕООД в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 23.05.2019 г.,
вземанията по който са прехвърлени на заявителя, ведно със законната лихва от 01.07.2021 г.
до изплащане на вземането, сумата 423,49 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода 20.06.2019 г. до 20.09.2020 г., и сумата 267,78 лева, представляваща лихва за забава
по договора за кредит за периода 17.12.2020 г. до 30.06.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 38557/2021 г. по описа на СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА П. С. К., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „А.С.В.“ ЕАД,
ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 392,38 лева – разноски в настоящото производство и сумата 71,09 лева -
разноски в заповедното производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4