№ 15140
гр. с., 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20231110127670 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, подадена от П. Е. С., ЕГН
**********, срещу О. Т. С., ЕГН **********, неин съпруг, за налагане на мерки за защита
на молителката и децата на страните – Б. О. С., ЕГН **********, Б. О. С., ЕГН **********,
и Т. О. С., ЕГН ********** /конституирани като страни по делото на основание чл. 9, ал. 2
ЗЗДН/, при твърдения за извършен от ответника спрямо молителката акт на домашно
насилие в присъствие на децата на 24.04.2023 г., около 21,00 часа, изразяващ се във хващане
на молителката в областта на врата, събарянето й на пода и натискане на главата й към
земята, в отправяне на обиди с думите „долна курва“, както и в отправяне на заплахи, че
има достатъчно връзки и пари да я изхвърли от жилището и да й вземе децата. В съдебно
заседание молителката поддържа молбата за защита. Претендира разноски.
Ответникът оспорва молбата за защита, като оспорва твърдения за извършени актове на
насилие. Претендира разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз
основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
1
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, както и за защита на низходящ, поради което и
на основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице.
Ответникът е съпруг на първата молителка, както и баща на конституираните по делото
деца, предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 и
4 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2,
ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие.
Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира
същата за допустима.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че молителката и
ответникът са съпрузи и родители на конституираните деца, както и че на 24.04.2023 г.,
около 21,00 часа, всички те са се намирали в съвместно обитаваното жилище в гр. с., ж.к. „л.
10“, бл. 169, вх. „А“, ет. 6, ап. 16, където е възникнал спор между родителите в присъствие
на децата. В представените по делото социални доклади от ДСП-л. децата са заявили, че от
доста време родителите им са скарани, като споделят, че и двамата родители ги пошляпвали
и им се карали. От постъпилата по делото прокурорска преписка се установява, че е налице
отказ за образуване на наказателно производство по сигнал на молителката поради липса на
данни за извършено престъпление от общ характер доколкото разпоредбата на чл. 93, т. 31
НК предписва наличие на „системност“ каквато не се твърди от подалата сигнала. От
показанията на разпитаните по делото св. е.с. л. и н.н.н., които съдът кредитира като
логични и последователни, се установява, че между молителката и ответника е имало
пререкания, случвало се е молителката да нагрубява ответника и децата, а ответникът да
споделя в социални мрежи, че молителката е “безхаберна” и се “шляе по улиците”. На
ответника е казвала, че не става за нищо и че не бил мъж, а на децата, основно на детето Б.,
че ще ги набие. Установява се, че и двамата родители са удряли децата. От заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно-психологична експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че са налице данни при децата да са
присъствали на вербално насилие от бащата към тяхната майка, както и трите деца
потвърждават за наличие на вербално и физическо насилие от страна на родителите към тях
в периода преди раздялата на техните родители, както и че са налице психотравмени
преживявания и при трите деца, изводими от негативния родителски конфликт и
упражняваното върху тях вербално и физическо насилие, за което споделят децата, и което
същите рационализират с обяснение, че са били непослушни и са дразнели родителите си,
затова са били наказани. В съдебно заседание вещото лице допълва, че и двамата родители
имат желание да налагат строги, репресивни, авторитарни възпитателни методи, но от друга
страна те не смеят да го сторят тогава, когато се налага да упражнят здравословен
родителски контрол, защото и трите деца са наясно какво е насилие и имат своите коментари
пред родителите, поради което родителите се въздържат от този родителски контрол на
децата, защото се страхуват, за да не бъдат обвинени от децата или другия родител в
2
агресия. Според заключението на вещото лице нормализирането на агресивното поведение
като възпитателен метод има тенденция да се възпроизвежда в бъдещия живот на техните
деца – както спрямо околните при конфликти и спорове, така и в семействата, които в
бъдеще ще създадат. В тази връзка се е констатирано и при експертното изследване
агресивно отреагиране на децата едно към друго - доказателство за усвоен модел на мислене
и поведение в конфликтни ситуации. Вещото лице посочва също и че са данни децата да са
присъствали на вербално насилие от бащата към майката, както и на вербално и физическо
насилие от двамата родители към тях, като възпитателен метод преди раздялата на техните
родители, като в хода на изследването децата не са споделили като травматично
преживяване случай на блъскане в масата на майката по време на вечеря.
На описаните в молбата актове на домашно насилие се сочи да не са присъствали свидетели,
като е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани подробно твърдените
актове на домашно насилие от 24.04.2023 г. г. по време, място, начин на извършване, като е
посочено и авторството им. Представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН обаче
съдът намира за недостоверна, доколкото декларираните от молителката данни се
опровергават в частта относно фактите, свързани с извършените от страна на ответника
действия относно датата 24.04.2023 г. Това е така, тъй като при проведеното експертно
изследване във връзка с изготвяне на съдебно-психологичната експертиза, както и при
проведено социално проучване от компетентната ДСП, присъствалите на процесната дата
деца на страните са споделили множество свои възприятия относно актове на насилие от
страна на всеки от родителите им спрямо тях, както и вербално насилие от страна на бащата
спрямо майката, но в преживяванията си децата не присъства описаното в молбата за
защита. Описаните в молбата за защита действия от страна на ответника спрямо нея се
твърдят единствено от молителката по делото и не присъстват в преживяванията на
присъствалите на случая деца. По тези съображения съдът намира, че съдържанието на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е опровергано, предвид което съдът не я съобразява при
формиране на вътрешното си убеждение. Съдът намира за нужно да отбележи също и че
възприятието относно процесния акт на домашно насилие у разпитаната по делото
свидетелка е формирано не въз основа на лично наблюдение, а от разкази на молителката,
предвид което съдът не съобразява показанията на св. л. в тази им част. Тук е мястото да се
посочи, че производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и не следва да се използва за
уреждане на други отношения между страните, извън нуждата от заповед за налагане на
мерки по реда на ЗЗДН. В случая действително се установи, че при страните по делото
насилието се възприема като нещо обичайно, че децата нормализират насилническите
действия от страна на техните родители един към друг, както и спрямо тях самите, поради
което именно вещото лице по изслушаната съдебно-психологична експертиза
препоръчва ползването на специализирани програми за повишаване на родителския
капацитет и за получаване на психологична помощ за овладяване на агресивните реакции и
модели. Предвид обаче силно ограничения характер на производството по ЗЗДН и
недоказването на твърденията за извършване на акт на домашно насилие от страна на
3
ответника по отношение на молителката в присъствие на децата, за който се търси защита,
съдът намира, че молбата следва да бъде отхвърлена, като съдът откаже издаване на заповед
за защита. Съдът в настоящото производство не може да задължи страните и децата да
ползват социални услуги, включващи и психологическа подкрепа, но намира необходимо да
подчертае, че споделя изцяло изложеното от вещото лице в тази насока по повод
препоръката за ползването на специализирани програми, които страните могат да получат,
подавайки съответното заявление към ДСП.
Относно разноските:
При този изход на делото разноски се дължат на ответника, от който е предявена претенция
за присъждане на такива. Установява се от представения от ответника договор за правна
защита и съдействие заплащането на 1500,00 лв. адвокатски хонорар. Предвид изложеното
молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 1500,00
лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Молителката следва да бъде осъдена също
и да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в
размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената молба за защита с правно основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, подадена
от П. Е. С., ЕГН **********, срещу О. Т. С., ЕГН **********, неин съпруг, за налагане на
мерки за защита на молителката и децата на страните – Б. О. С., ЕГН **********, Б. О. С.,
ЕГН **********, и Т. О. С., ЕГН **********, при твърдения за извършен от ответника
спрямо молителката акт на домашно насилие в присъствие на децата на 24.04.2023 г., като
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН П. Е. С., ЕГН **********, да заплати на О. Т. С.,
ЕГН **********, разноски в размер на 1500,00 лв., представляващи заплатен адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН П. Е. С., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано
от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4