№ 220
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110213588 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба от Н. Г. К. с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 29/01.02.2021 г., издадено от директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – София, с което на основание
чл. 471а, ал.1 от Закона за ветеринарната дейност на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/
лева за нарушение на чл. 3а, ал.2 от Наредба № 44/20.04.2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
С жалбата се иска отмяна на цитираното наказателно постановление, като
се посочва, че жалбоподателят не е извършил каквото и да било нарушение.
Посочва, че не му е връчен нито констативния протокол от проверката, нито
обжалваното НП, за което разбрал случайно.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично.
Дава кратки обяснения, в които заявява, че не счита отглеждането на прасета
от брат му за незаконна дейност. Посочва, че има удостоверение за
1
регистрация на животновъден обект, в което е отразено разрешение за
отглеждане и на прасета. Заявява, че всички проверки и актове се съставят
поради натиск от кметското наместничество. Иска от съда НП да бъде
отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателя К. – адв. Ч. пледира за
отмяна на НП, тъй като в него липсвало изложение на обстоятелствата, при
които е извършено твърдяното нарушение. Претендира разноски определени
по преценка на съда, доколкото на жалбоподателя се оказва безплатна правна
помощ.
Въззиваемата страна – ОДБХ- София се представлява от адв. Беева,
надлежно упълномощена, която моли съда да остави без уважение жалбата.
Счита НП за законосъобразно, издадено от компетентен орган и при спазване
на законовите изисквания. Счита, че безспорно е установено извършването на
нарушението и вината на нарушителя – жалбоподателя К..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните прие за установено следното от фактическа
страна:
На 13.10.2020 г. свидетелят д-р Л.И.Ц.. и неговият колега – К.П.П.И.
извършили проверка в животновъден обект, находящ се в с. Челопечене,
бивш стопански двор, ул. „Стари Искър“ с рег. № 1853-0009, стопанисван от
жалбоподателя Н.К.. Свидетелят Ц. установил, че в обекта се отглеждат
едропреживни и дребнопреживни животни. Свидетелят Ц. установил, че
наред с тях в обекта се отглеждат и два броя свине, които се движили
свободно в животновъдния обект. За така направените констатации бил
съставен констативен протокол.
На същата дата и в отсъствие на жалбоподателя Н.К. срещу него бил
съставен акт за установяване на административно нарушение №
2002156/13.10.2020 г. Преди съставяне на АУАН до жалбоподателя не била
изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН. Актът бил предявен за
запознаване на жалбоподателя на 20.10.2020 г., който го подписал без
възражения. Такива не били депозирани и в последствие.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за установеното нарушение на чл. 3а, ал.2
от Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти Н.К. било санкциониран с налагане на глоба в размер
2
на 3 000 лева.
Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 12.07.2021 г., а на
16.07.2021 г. била подадена и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно показанията на свидетелите Л.И.Ц.., С.Г. К., обясненията
на жалбоподателя Н. Г. К., констативен протокол № 1011/13.10.2020 г.,
наказателно постановление № 25/01.02.2021г., заповед № ОСПП-
42/04.08.2017 г. и заповед № ОСПД-1552/12.12.2017 г. и двете на
изпълнителния директор на БАБХ, удостоверение за регистрация на
животновъден обект № 311/23.03.2011 г., разписка за получаване на НП.
По отношение съществените за предмета на доказване обстоятелства съдът
се довери изцяло на показанията на свидетеля д-р Л.Ц., като прецени
показанията му за обективни, ясни и информативни. Свидетелят пресъздаде
пред съда факти и обстоятелства, които непосредствено е възприел или в
осъществяването на които лично е участвал. Свидетелят разказа за
извършената на 13.10.2020 г. проверка и установеното при нея, а именно, че в
обекта, стопанисван от жалбоподателя освен едропреживни и
дребнопреживни животни е имало и два броя свине, които се движели
свободно из обекта. Съдът кредитира изцяло така заявеното от свидетеля –
същият е безпристрастен и не се опитва да засили прекомерно негативните
последици за жалбоподателя, а напротив, посочи, че многократните проверка
на обекта на К. са извършвани поради постъпили жалби от кметското
наместничество в основата на които стои спор за имот с жалбоподателя.
Съдът подложи на внимателна преценка показанията на свидетеля С. К. с
оглед възможната му заинтересованост от изхода на делото, предвид близкото
му родство с жалбоподателя и намери, че не може да им се довери по
отношение твърденията му, че прасетата, които са установени по време на
проверката в животновъдния обект на жалбоподателя са били държани
отделно от едропреживните и дребнопреживни животни. На първо място
твърдението, че те са били оградени с ограда се опроверга от заявеното от
свидетеля Ц., който е категоричен, че свинете се движели свободно из целия
обект. На следващо място, самият свидетел К. заяви, че не е присъствал по
време на проверката, така че неговите показания относно местонахождението
на прасетата към 13.10.2020 г. не са източник на пряка доказателствена
3
информация. Обясненията на жалбоподателя в процесния случай изпълняват
функция на средство за защита, тъй като същият изложи пред съда основно
причините, поради които стопанисваният от него животновъден обект е бил
проверяван многократно.
Съдът кредитира и приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – същите са съставени за цели извън процеса и допринасят за
изясняване на релевантната фактология. Приетите по делото две заповеди на
изпълнителния директор на БАБХ установяват заеманите от актосъставителя
и АНО длъжности към датата на съставяне на АУАН, респ. издаване на
наказателното постановление.
В отговор на искането на съда АНО да представи доказателства за
предходно наказване на жалбоподателя за същото по вид нарушение, с оглед
твърденията в обжалването НП, че нарушението е повторно по делото е
представено НП № 25/01.02.2020 г. Същото обаче не може да обоснове
повторност на процесното нарушение, тъй като е издадено на същата дата, на
която е издадено и обжалваното НП. Наличието на повторност изисква към
датата на извършване на второто нарушение лицето вече да е било
наказвано с влязло в сила НП, а в процесния случай към 13.10.2020 г. НП №
25/01.02.2021 г. дори не е било издадено.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от получаване
на препис от НП (видно от представените доказателства, препис от НП е
връчен на жалбоподателя на 12.07.2021 г., а жалбата е депозирана на
16.07.2021 г. по пощата), от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността
на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така
и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на тези свои задължения съдът служебно констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни за това органи по
смисъла на чл. 472, ал.1 и ал.2 ЗВД, видно от представените заповеди на
4
изпълнителния директор на БАБХ.
Възражението на жалбоподателя относно невръчване на препис от НП има
отношение единствено към въпроса изтекъл ли е срокът за обжалване на НП
към момента на подаване на жалбата срещу него. По делото е налице известие
за доставяне, видно от което препис от НП е връчен на лично на
жалбоподателя на 12.07.2021 г., а жалбата е подадена 4 дни по – късно. Не
следващо място, дори и НП да не беше връчено, а жалбоподателят да беше
узнал „случайно“ за него /както се твърди в жалбата/, то това обстоятелство
би имало значение единствено за въпроса поставено ли е началото на
течението на срока за обжалване. Невръчването на НП или забавата при
връчването му всъщност има неблагоприятни последици за АНО, тъй като по
този начин с изминаване на значителен период от време същият се затруднява
при доказване пред съда на извършеното нарушение, но не представлява
основание за отмяна на НП.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното произовдство
са допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, а именно актът за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено НП е съставен в нарушение на чл.
40, ал.2 ЗАНН.
Видно от отразеното в самия АУАН същият е съставен от свидетелят Л.Ц.
на 13.10.2020 г. в отсъствие на нарушителя и впоследствие, на 20.10.2020 г.
му е бил предявен за запознаване. Принципно, процедиране по гореописания
начин от страна на контролните органи е възможно и би било
законосъобразно в хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН т.е. когато нарушителят
е известен, но не може са бъде открит или ако последният е бил поканен за
съставяне на акта, но не се е явил. Текстът на разпоредбата означава, че
актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да
обосновават извода за извършеното административно нарушение от страна на
конкретно лице е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Само
при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви
в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в
хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и съставянето на АУАН в отсъствие на
нарушителя ще бъде законосъобразно. В процесния случай съдът намира, че
по делото не се установи жалбоподателят да е бил надлежно поканен за
5
явяване с цел съставяне на АУАН срещу него. Нещо повече, самият свидетел
Ц. посочи, че към момента на проверката е бил съставен протокол, с който е
отчетено извършването на проверката, от което следва извод, че самият
АУАН е съставен впоследствие /видно е дори, че датата на предявяване и
подписът на нарушителя са поставени с химикална паста, която по цвят се
различава значително от тази, с която е изписан основният текст и датата на
съставяне на АУАН/. Нелогично би било да се приеме, че АУАН е съставен
на място, в присъствие на нарушителя, но не му е бил предявен, а това е
извършено една седмица по – късно. Нещо повече, ако при съставяне на
АУАН нарушителят е присъствал, но е отказал да подпише акта, то това
обстоятелство е следвало да бъде установено с подписа на един свидетел.
Следва да се отбележи също, че е възможно при приключване на проверката
да се състави единствено протокол от проверка, а едва впоследствие да се
състави АУАН. В този случай обаче, лицето, срещу което се съставя актът
следва да бъде известено, че АУАН ще се състави, на коя дата ще бъде
направено това и да бъде поканено да присъства, ако желае. В съставения
протокол от проверка е направено отбелязване, че по отношение
отглежданите свине на Н.К. ще бъде съставен АУАН, но нито е отбелязано
кога, нито къде ще се състави. Самият протокол от проверката не е бил
връчен на К., така че същият не е имал възможност да узнае, че АУАН ще му
бъде съставен. Ето защо съдът намира, че по делото не е била надлежно
изпълнение на процедурата по чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
Изискването актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя има за
цел едновременност и непосредственост при осъществяване на процедурата
по съставяне на акта с участието на посочените в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН лица,
както при неговото съставяне, така и при подписването му, което е с цел
гарантиране правото на защита на нарушителя. Последният винаги следва
непосредствено да възприема действията на актосъставителя и посочените
свидетели, включително дали същите действително са присъствали при
съставянето на акта, както и верността на посочените в акта обстоятелства от
друга страна в т.ч. и относно датата на съставяне на АУАН. Както вече беше
посочено, съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, извън хипотезата
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, води до нарушаване на правото му да направи
възражения при съставяне на акта и да организира и осъществи защитата си в
образуваното против него административнонаказателно производство.
6
Смисълът на изпращането на покана до нарушителя за явяване за съставяне
на АУАН е да се извести лицето за започването на
административнонаказателно производство срещу него и да му се предостави
и гарантира възможност да участва в него и да упражни правото си на защита
още в този най-ранен етап от производството. При установения факт, че
жалбоподатялят не е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН, то
актосъставителят неправилно е пристъпил към съставяне на АУАН, с което е
лишил от правото на защита нарушителя в този етап от производството, което
е опорочило изцяло административнонаказателното производство (в този
смисъл са и решение № 389/12.06.2014г. на АССГ по адм.д. № 12042/2013г.,
решение № 7925/20.12.2017г. по кнад № 11175/2017г. по описа на АССГ, VII
касационен състав). Установените от чл. 40, ал.2 от ЗАНН правила за
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя са гаранция за обезпечаване
правото му на защита в административнонаказателното производство и
неспазването им представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, което обосновава отмяна на наказателното постановление и на това
основание.
По отношение съществото на спора, съдът намира, че по делото
действително се установи неспазване от страна на жалбоподателя на
забраната на чл. 3а, ал.2 от Наредба № 44/20.04.2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, като е
отглеждал в животновъден обект за едропреживни и дребнопреживни
животни наред с посочените такива и два броя свине. Установи се, че същите
са били свободно движещи се в обекта и не са били оградени. Възражението,
че свинете са били собственост на неговия брат, с който ползвали общ,
наследствен, неподелен имот не изключва отговорността на жалбоподателя,
доколкото същият следва да организира дейността в животновъдния обект
така, че да е в състояние да спазва ветеринарномедицинските изисквания.
Обстоятелството, че в удостоверението за регистрация е вписано, че в обекта
се отглеждат „ДПЖ, ЕПЖ- крави, овце, свине“ също не е извинително
основание, доколкото жалбоподателят е следвало да се съобрази със
въведената в Наредба № 44/20.04.2006 г. с ДВ бр.5/2020 г., в сила от
17.01.2020 г. законодателна забрана за отглеждане на свине в животновъден
обект за отглеждане на едропреживни и дребнопреживни животни.
Изрично следва да се отбележи обаче, че така установеното нарушение на
7
чл. 3а, ал. 2 от Наредба № 44/20.04.2006 г. не е извършено повторно по
смисъла на параграф 1, т.79 от ДР на ЗВД, доколкото към 13.10.2020 г. Н.К.
не е бил наказван с влязло в сила наказателно постановление за същото по
вид нарушение.
Въпреки извършването на нарушение на чл. 3а, ал.2 от Наредба №
44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти от страна на жалбоподателя, то наказателното
постановление следва да бъде отменено, поради допуснато при съставяне на
АУАН съществено нарушение на процесуалните правила, които са
ограничили правото на защита на наказаното лице.
По разноските:
Съгласно чл. 63д ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК Разпоредбата на чл. 143 от
АПК гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между жалбоподателя Н.К. и адв. С.Х., видно от който
между страните е договорено възнаграждение в размера на 300 лева,
представляващо минималния размер на адвокатско възнаграждение по чл. 8
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Същевременно в същия договор е отразено, че оказваната на
К. правна помощ от адв. Х. е безплатна, на основание чл. 38, ал. 1 т. 3 и ал. 2
вр. чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата. При тези данни, отразени в
договора съдът не може са приеме, че на жалбоподателя е оказана безплатна
правна помощ, а напротив, между адвокат Х. и клиента Н.К. е налице ясна
уговорка относно дължимото по договора възнаграждение в размер на 300
лева. При липса на доказателства договореното възнаграждение да е
заплатено, то съдът не може присъди в полза на жалбоподателя разноски.
Нещо повече, дори и да се приеме, че е уговорено предоставяне на безплатна
правна помощ на жалбоподателя, то по настоящото делото такава не е оказана
от адв. Х. – жалбата срещу наказателното постановление е подписана от
жалбоподателя К., а в съдебно заседание жалбоподателят е защитаван от адв.
8
Ч., а не от адв. Х.. Доказателства за заплатено възнаграждение на адв. Ч. не се
представиха, а не се установи оказаната от нея правна помощ на
жалбоподателя да е била при условията на чл. 38 ал. 1 от ЗА. По тези
съображения искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
не може да се уважи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2 т.1 от ЗАНН Софийски районен
съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 29/01.02.2021 г., издадено от
директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София, с което
на основание чл. 471а, ал.1 от Закона за ветеринарната дейност на
жалбоподателя Н. Г. К. с ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 3а,
ал.2 от Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания
към животновъдните обекти.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9