О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
гр. Габрово, 31.01.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от тридесет
и първи януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 2 по описа за
2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано
въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/
Молба с вх. № СДА-01-11 от 4.01.2023 г., подадена от И.М.И. ***, с ЕГН: **********,
чрез адв. И.И.И. ***, посочена като пълномощник на същото лице.
В молбата се сочи, че зам. кмет на Община
Севлиево е издал Заповед № 1075 от 28.10.2022 г., изменена със Заповед № 1165
от 22.11.2022 г. на същия административен орган, с която на жалбоподателя е
разпоредено в двумесечен срок от
връчването на този ИАА да премахне изграден „Масивен гараж“ с идентификатор
65927.501.4241.2 /65927.501.559.2, съгласно втората заповед/, находящ се в УПИ IV, кв. 55, по плана на гр. Севлиево.
На 7.12.2022 г. против заповедта била подадена
жалба до Административен съд Габрово чрез органа, издал процесния ИАА и към нея
жалбоподателят бил приложил вносна бележка за платена ДТ, адвокатско пълномощно
и договор за правна помощ.
В предоставения му от закона срок органът, издал
оспорения по съдебен ред ИАА, не е изпратил жалбата в съда, в едно с
преписката, съгласно изискванията на чл. 152, ал. 1– 3 от АПК. Вместо това на
13.12.2022 г. издал Заповед № 1285, подписана от зам. кмет на същата Община, с
която се отменя предходно издадената Заповед № 1075 от 28.10.2022 г. за
премахване на посочения строеж на основание чл. 91, ал. 1, във вр. с чл. 59,
ал. 2 от АПК.
При така развилата се ситуация отмененият ИАА не
съществува в правния мир и въпреки отпадане на правния спор, жалбоподателят е
направил разноски по обжалването му преди същият да е бил оттеглен /отменен/,
поради което авторът му носи отговорност за тези разноски и дължи тяхното
възстановяване на страната. По тази причина с депозираната молба жалбоподателят
моли да бъдат присъдени сторените разноски по обжалването на Заповед № 1075 от
28.10.2022 г. на кмета на Община Севлиево пред АС– Габрово. Тъй като
процесуалното представителство за това е договорено по реда на чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА, във вр. с чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения – оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие, то се
моли на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът да определи възнаграждение за
упълномощения адвокат в настоящото производство в размер не по-нисък от
предвидения в чл. 36, ал. 2 от Наредбата и да осъди административния орган,
издал отменената Заповед, да заплати същото – да го присъди в полза на
жалбоподателя И..
По делото е постъпило писмено становище от зам.
кмета на Община Севлиево, с което се твърди, че искането е недопустимо, т.к.
заповедта е отменена от нейния автор в срока, в който същият е упражнил правото
си на отзив по чл. 91 от АПК. Алтернативно административният орган прави
възражение за неоснователност на претенцията по същото съображение. Твърди се,
че с действията си същият орган не е дал повод за завеждане на делото, т.к. за
жалбоподателя не са настъпили вредоносни последици. Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК деловодни разноски се дължат само при оттегляне на АА, не и при упражняване
правото на отзив от административния орган. Освен това не са налице
доказателства, че жалбоподателят е бил материално затруднен или че е налице
друго основание той да ползва безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, за да се иска заплащане на стойността на оказаната такава на страната.
От приложените по преписката доказателства се
установява следното:
Със Заповед № 1163 от 14.11.2019 г. на кмета на
Община Севлиево, на основание чл. 39, ал. 4 и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА заместник
кмета на същата Община е оправомощен с редица изрично изброени делегирани
правомощия на кмета, сред които в т. 28 е и това да издава заповеди за
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория по чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ.
На 28.10.2022 г. зам. кметът на Община Севлиево
издава Заповед № 1075, с която задължава И.М.И. в посочения срок да
премахне масивен гараж в имот с идентификатор 65927.501.4241.2 в УПИ кв. 55 по
плана на гр. Севлиево, с посочени в заповедта размери. Със Заповед № 1165 от
22.11.2022 г. същият административенорган изменя първоначално издадения
ИАА, като променя единствено идентификатора на имота и сочи като такъв имот с
идентификатор 65927.501.559.2. Заповедите са съобщени на адресата с писмо от 23.11.2022
г., получено по пощата на 25.11.2022 г., видно от известие за доставка. Срокът
за обжалване следва да се счита за изтекъл на 10.12.2022 г.
На 7.12.2022 г., в законния срок, И.М.И. подава жалба
против Заповед № 1075 от 28.10.2022 г., изменена със Заповед № 1165 от
22.11.2022 г., до АС – Габрово чрез кмета на Община Севлиево с вх. №
ДД-4-Б-03.948 - /11//7.12.2022г., като жалбата е подписана от упълномощен
адвокат И.И.-***. Към жалбата е приложена вносна бележка за платена държавна
такса от 5.12.2022 г. и пълномощно, с което И.И. упълномощава адв. С. да
обжалва пред АС – Габрово за обжалване на Заповед № 1075 от 28.10.2022 г. Към
пълномощното е приложен и Договор за правна защита и съдействие с предмет –
оказване на съдействие за проучване и анализ на документи, заверка на такива,
защита и процесуално представителство по адм.д. във връзка издадена заповед и
процедура по ЗУТ и е посочено в клаузата за договорено възнаграждение: „Чл.38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с
чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на Висшия адвокатски съвет – оказване безплатно на адвокатска
помощ и съдействие.“. Основанието за договаряне на този начин на процесуално
представителство съгласно цитираните правни норми е материално затруднение на
жалбоподателя, но за наличието на тези обстоятелства не са представени
доказателства. Съдът е указал на страната с изрично писмено разпореждане да
представи такива, но въпреки това доказателства в тази насока не са приложени. Не
е налице твърдение за извършено плащане по този договор и съдът приема, че
такова не е правено.
На 14.12.2022 г. до жалбоподателя и упълномощения
адвокат е изпратено съпроводително писмо със Заповед № 1285 от 13.12.2022 г.
на зам. кмета на Община Севлиево, с която се отменя Заповед № 1075 от
28.10.2022 г. Отменителната заповед е изпратена на адресата по пощата с писмо
на 14.12.2022 г., получено на 16.12.2022 г., видно от известие за доставка. Същата
е издадена на шестия ден от постъпването на жалбата при административния орган.
Съгласно чл. 91 от АПК, в 7-дневен срок от
получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа
въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде
съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това
заинтересованите страни. В случая този срок е спазен с издаването на
отменителната заповед, която не е оспорена и следва да се счита, че е влязла в
сила. В рамките на настоящото производство съдът не може да обсъжда
действителността и законосъобразността на отменителната заповед, т.к. такъв
инцидентен контрол не може да се провежда, а и това не е искано от
жалбоподателя. Напротив, самият той счита въпросът за първоначално издадената
заповед за решен и сочи, че вече не е налице правен спор. С влизането в сила на
отменителната заповед първоначално издадения ИАА и допълващият го такъв вече не
съществуват в правния мир. Жалбата срещу тях не е препратена в АС – Габрово и
по нея не е образувано съдебно административно производство. Настоящото дело е
образувано само въз основа на депозирана молба за присъждане на разноски, а не
по жалба срещу административен акт.
Според писменото становище на зам. кмета на
Община Севлиево в случая същият административен орган е упражнил право на отзив
по чл. 91 от АПК. Това е и фактическото и правно основание, посочени в
отменителната заповед на органа. Целта на отзивното производство е в
рамките на срока за обжалване по административен ред, компетентният орган сам
да преразгледа въпроса и ако прецени - да го оттегли, измени или отмени. То се развива изцяло пред
административния орган. Идеята на
тази възможност е органът, издал първоначалния административен акт, сам да осъществи самоконтрол и да не се губи
процесуално време за допълнителна процедура по оспорване на издадения от него
АА. Целта на тази възможност е да не се стига до
оспорване по административен ред пред по-горестоящия административен орган,
респективно - до
съдебен контрол. Компетентният орган се произнася с мотивирано решение. Той
може да обяви своя административен акт за нищожен, да го оттегли, измени или отмени изцяло или отчасти, като в случая е
постановил отмяна на акта.
Производството по издаване и обжалване на
първоначалната заповед е по ЗУТ, който не предвижда изрично административно
обжалване. Настоящият съдебен състав споделя становището, налично в актуалната
съдебна практика, че отзивът
по чл. 91, ал. 1 от АПК е правомощие на органа по отношение на административен акт, подлежащ
на обжалване както по
административен, така и по съдебен ред. Това правомощие се упражнява, включително по отношение
на актове, неподлежащи на обжалване по административен ред, а направо пред
съда. Не съществува специална разпоредба в ЗУТ, която да урежда отзива на административни
актове по ЗУТ.
Поради това и на основание препращащата норма на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ, за неуредените въпроси по ЗУТ, е приложим АПК и в частност чл. 91 от АПК. Правото на отзив е допустимо при наличие на предпоставките по чл. 91, ал. 1 от АПК, а именно - когато е
налице административен акт, подлежащ на оспорване и е била подадена редовна и допустима жалба в
сроковете по посочената разпоредба, които предпоставки в случая са налице. Следователно административният
орган е упражнил законосъобразно правото си на отзив, отменяйки издадения от
него и обжалван от адресата ИАА. В този смисъл, напр., Решение № 9290 от 20.10.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 11102/2021 г., II о.; Решение № 2397 от
15.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10024/2021 г., II о.; Решение
№ 11583 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6048/2021 г., II о.; Решение № 5745 от 13.06.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 1022/2022 г., II о.; Решение № 3172 от 5.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7675/2021 г., II о.
„Актуалната съдебна практика приема, че по
принцип текстът на чл. 91 АПК дава възможност на административния орган, издател на акта, да коригира
решението си чрез собствен самоконтрол. В резултат на преразглеждането той може
да оттегли оспорения акт, да отмени, измени или да издаде съответния акт или
документ. Самата формулировка на законовата норма е "оспорения акт".
Това сочи на изискването пред административния орган да е подадена редовна
жалба или протест, които пораждат своя деволутивен и суспензивен ефект. В
7-дневен срок от подаването на редовна, сезираща по-горестоящ административен
орган или съда жалба, издателят на административния акт може да преразгледа
невлезлия в сила акт.“ - Решение
№ 9713 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1867/2020 г., II о. В случая
административният орган е реализирал именно тази своя възможност.
АСГ приема и че оттеглянето на акта по реда на
чл. 156 от АПК е различен правен институт от отмяната му при упражняване
правото на отзив по чл. 91 от Кодекса. Оттеглянето е регламентирано в нормата
на чл. 156 от АПК, според която при всяко положение на делото със съгласието на
останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е
благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично
оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал, но за да е налице
тази хипотеза следва да е налице налично съдебно производство. Правото на отзив
се осъществява извън съдебно, преди да е заведено съдебно дело и произнасянето
на органа е в рамките на преклузивния 7-дневен срок, а не след това, при
висящност на съдебно производство, по всяко време, до окончателното решаване на
правния спор, както стои въпросът с оттеглянето при наличие на съдебно
производство. При оттеглянето на АА са налице и други допълнителни изисквания
съгласно нормата на чл. 156 от АПК, каквито не съществуват при отзива. Двата
процесуални правни института са различни и се упражняват при различни условия и
по различен начин. Въпреки това и двата имат общи специфики и това е тяхната
цел – прекратяване на спора между страните. „Правото на оттегляне на административния акт като процесуално действие
по своята същност е аналогично на правото на отзив на органа по смисъла на чл. 91, ал. 1 АПК. И правото на оттегляне на акта, и правото на отзив, целят да
предоставят на органа възможност за реализиране на принципа на бързина и
процесуална икономия (чл. 11 АПК). Но за разлика от правото на отзив, което органът упражнява в
рамките на административното производство, правото на оттегляне се извършва в
хода на съдебното производство…“ - Определение № 14035 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2017
г., II о. Това е една от основните им разлики, която, според настоящия
съдебен състав, оказва съществено влияние върху приложението на чл. 143 от АПК,
касаещо деловодните разноски.
„Упражняването на правото на отзив на органа е
допустимо, независимо дали административният акт подлежи на административен или
единствено на съдебен контрол. Смисълът на чл. 91, ал. 1 АПК е да се даде възможност
на административния орган, по повод на постъпило оспорване, да преразгледа сам
акта си и да обезпечи законосъобразното развитие на регулираното от него
административно правоотношение преди образуването на контролно производство по
проверката му от горестоящ орган или от съда. Непротивопоставим на съдържанието
и целта на правото на отзив е аргументът, че чл. 91 АПК се намира в главата от
кодекса, уреждаща оспорването на административните актове по административен
ред. Правилата за оттегляне на административния акт по чл. 156 АПК предполагат вече
образувано дело по оспорването му, а не само постъпила жалба при органа, макар
и адресирана до съда. От друга страна, гаранция срещу опасността от заобикаляне
на изискването за съгласие на останалите ответници и на оспорващия (в
зависимост от процесуалния етап от развитието на производството - срв. ал. 1 и ал. 2 на чл. 156 АПК) чрез оттеглянето на
акта по реда на чл. 91, ал. 1 АПК представлява
обжалваемостта на издадения в производството по отзив нов акт - ал. 2 вр. ал. 1 на чл. 91 АПК. Съдебната проверка по
същество на предпоставките, обуславящи правомощието да се преразгледа акта,
включва в себе си преценката за законосъобразността на оттегления акт. Затова и
защитата на страните, черпещи права от него, е обезпечена.“ - Решение № 7137 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 9516/2016 г., II о. В същия смисъл: Решение № 12235 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5494/2016 г., II
о.;
В тази връзка АС – Габрово намира, че правото на
отзив в случая е упражнено мотивирано и законосъобразно, в рамките на
предвидения преклузивен срок въз основа на редовна и допустима жалба. Въпреки
че отменителната заповед не е обект на оспорване в настоящото производство това
пояснение следва да се направи.
В АПК обаче не е уредено производство, в което да
се иска само и директно присъждане на разноски по дело, което не е било
заведено и висящо в съда. Въпросът с присъждане на деловодни разноски е
регламентиран в чл. 143 от АПК, според който такива се присъждат когато: 1.Съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт; 2.При прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения
от него административен акт, но за да е налице такава хипотеза е необходимо
дело да е заведено и прекратено поради оттегляне на акта; 3.Когато съдът
отхвърли оспорването. Съдът споделя мнението, че административният орган е упражнил правото си на отзив, но намира, че същият този орган действително е дал повод за оспорването, издавайки първоначалния
си ИАА. Разноски от
жалбоподателя за адвокатска защита не са направени, за да му бъдат присъждани. Такива той е сторил само за държавна такса. Въпросът -
има ли право на разноски подателят на жалбата, когато административният орган е
преразгледал въпроса при условията на чл. 91 от АПК, като е отменил
неблагоприятния административен акт, не е разрешен изрично в АПК. Може по аналогия да се
направи сравнение с административно обжалване, при което жалбоподателят също
може да направи разноски, напр. за адвокат. Аналогията между обжалване по
административен ред и упражняване правото на отзив е по-близка от аналогията на
отзива и оттеглянето на акта в съдебна фаза на обжалване, т.к. първите две
производства се развиват в администрацията и съдът не взема участие в тези
производства.
Във всички случаи следва да важи правилото, че
този, чието поведение е дало повод за направата на разноски във връзка с
издаден административен акт, следва да отговаря за сторените разноски, които се
явяват вреди за засегнатия от акта субект. В случая административният орган е
дал повод жалбоподателят да направи такива – да заплати ДТ и да упълномощи
адвокат поради издадената първоначална заповед и преди същата да бъде отменена
на база вече подадената от него жалба и сторени такива разноски. Респективно –
адвокатът пък е осъществил правна помощ, изготвяйки жалбата до съда и за него
биха били налице евентуално пропуснати ползи. Това е допустимо на основание чл.
86, т. 1 от АПК. За
да възстанови направените разноски
извън съдебно производство, заинтересован субект може и следва да реализира правата
си по исков ред. В случая е налице
отменен ИАА, макар и в производство по чл. 91 от АПК, като следва да се има
предвид, че нормата на чл. 204, ал. 1, във вр. с чл. 203 от Кодекса не
предвижда отмяна на незаконосъобразен АА изрично по съдебен ред. Такава отмяна
може да стане при административно обжалване и при реализиране правото на отзив
по чл. 91. В тези случаи не е налице произнасяне от съд, вкл. за прекратяване
на делото в условията на чл. 156 от АПК. Върховния
административен съд счита, че следва да бъде изоставена досегашната му практика законодателния пропуск относно
сторените от участниците разноски пред административния орган да бъде преодоляван с произнасяне
от съда
чрез присъждането на разноски, направени от страните в производството пред него, тъй като АПК не предвижда такава изрична възможност.
Според настоящата практика на ВАС разпоредбата
на чл. 143, ал. 1 от АПК не може да бъде прилагана по аналогия от съда, като
основание за присъждане на разноски направени в производството пред органа, тъй като този текст изрично
предвижда възлагане на разноските за административния орган само когато актът е
отменен от съда в развило се пред него производство по оспорване, респективно – оттеглен в такова започнало производство
/чл. 156 от АПК/. Прилагането на процесуалната норма на чл. 143 от Кодекса по аналогия е
недопустимо, поради което не може да се приеме, че по този ред съдът има
възможност да присъжда разноски, направени от страната в производството по
преразглеждане на акт на административния
орган,
развило се пред самия него, каквото
е това по чл. 91 от АПК. За разноските направени в
производството пред административния
орган
искането за тяхното
присъждане на основание чл. 143 от АПК се явява недопустимо, поради което следва
да бъде оставено без разглеждане.
В тази насока възможността за жалбоподателя е да реализира правата си по исков
ред. В такъв смисъл, например: Решение
№ 5375 от 18.04.2011 г. по адм. д. № 3651/2011 г., ІV отд.; Решение № 3098 от 03.02.2011 г. по адм.
дело № 16009/2010, IV отделение; Решение № 4821 от 06.04.2011 г. по адм. дело №
2872/2011 г. ІV отделение; Решение № 8796 от 20.06.2011 г. по адм. дело №
4121/2011 г. ІV отделение; Решение № 2745 от 23.02.2011 г. по адм. д. №
272/2011 г. ІV отделение, определения по адм. д. № 13244/09 г., адм. д. № 14
934/2009 г., адм. д. № 16 251/2011 г.и и др. – всички на ІV отд. на ВАС.
Както в ЗУТ, така и
в АПК липсва специален ред, по който страната в оспорване на актовете по
административен ред може да търси направените от нея разноски в това
производство. Съдебната практика трайно и непротиворечиво приема, че този
законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на чл. 143 от АПК по
аналогия, тъй като тази разпоредба регулира разпределеното на разноските,
направени само в съдебното производство. В този смисъл са Решение № 9686/24.06.2019 г. по адм. д. № 13951/2017
г. на ВАС, Решение № 8198/04.07.2016 г. по адм. д. № 8411/2015 г. на ВАС и др.
Следователно единственият начин да се търси възстановяване на заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и други сторени в тази
насока разходи от страната в
производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.
На практика съдебни разноски за адвокатски
хонорар в случая жалбоподателят не е правил – такива не са плащани от него, а и
адвокатът не е осъществявал съдебно представителство по дело срещу АА, такова
не е образувано в АСГ. По тази причина искането за присъждане на разноски и то „на
доверителя – И.М.И.“, съгласно формулировката в молбата и допълващото я писмено
становище, се явява неоснователно. На л. трети от допълнителното становище
отново изрично е записано, че „…жалбоподателят е направил тези разноски преди
да бъде оттеглен оспореният от него акт. На това основание му се следват
разноски за държавна такса и възнаграждение за адвокат.“. При положение, че И.
смята, че от незаконосъобразно поведение на администрацията са му причинени
вреди – заплатена държавна такса, платено възнаграждение за адвокат, то е
налице друг ред за търсене на тяхното обезщетяване, но не и с молба за директно
присъждане на такива разноски. Разбира се страната не бива да търпи вреди от незаконосъобразните актове,
действия или бездействия на административни органи, за които в конкретния
случай в АПК не
е предвиден специален начин и ред как да бъдат възмездени, още повече че не виновно поведение на лицето е станало причината за заплащането на разноски. Съдът счита, че законовата непълнота в АПК би могла да бъде преодоляна като се претендира обезщетение за претърпените вреди или пропуснати ползи за сторени разноски, които биха могли да бъдат дирени по реда на ЗОДОВ, при положение, че субектът
докаже наличие на такива вреди, вкл. пропуснати ползи, за себе си.
Искането за присъждане на разноски е акцесорна
претенция, която произхожда от основната, съдържаща се във формулирана жалба,
адресирана до съда, въз основа на която е стартирало съдебно производство.
Когато липсва развито основно производство, което следва да приключи със
съдебен акт – решение, определентие, свързани с основното производство по
самата жалба, то не може да се развие като самостоятелно акцесорно такова производство
само това за присъждане на разноски въз основа на изрично депозирана молба в тази
насока. По тази причина АСГ намира за недопустимо произнасянето по молбата.
Цитираната и приложена към писменото становище на
жалбоподателя съдебна практика на ВАС касае вече образувани съдебни дела, по
които е налице решение по същество /адм. д. № 7724 от 2020 г. на АССГ и адм. д.
№ 11240/2021 г. на ВАС, четвърто отд.; адм. д. № 2771/2022 г.,
II о.; адм. д. № 11504 от 2021 г. на
ВАС – петчленен състав, първа колегия/ или определение за прекратяване на съдебното
производство, като, освен това, в тези актове е налице диспозитив за присъждане
на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител във вр. с прилагането
на чл. 38 от ЗА, а не на страната. Само за пълнота, макар и не като основен
мотив за произнасянето, съдът следва да отбележи, че разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА изрично предвижда, че адвокатът има право на възнаграждението, което
съдът определя и осъжда другата страна да заплати. Докато в случая се моли
такова да се присъди на жалбоподателя както в първоначално депозираната молба,
така и в писменото становище, подадено от страната.
В тази връзка и въз основа на гореизложеното,
Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Молба вх. № СДА-01-11 от
4.01.2023 г. по описа на същия съд, подадена от адв. И.И. *** като пълномощник
на И.М.И. ***, ЕГН: ********** с правно основание чл. 143 от АПК и искане за
присъждане на съдебни разноски – платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2, във вр. с ал.1, т. 2 от ЗА.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Препис от настоящия съдебен акт да се изпрати на жалбоподателя,
неговия процесуален представител и зам. кмета на Община Севлиево, в едно със
съобщението.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от съобщаването с частна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово
до Върховен Административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/