Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Ботевград, 09.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 6-и състав, в публичното заседание на десети
март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.П.
при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от съдията
АНД № 562 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно
постановление (НП) № ***., издадено от Л.Й.Д.– Началник отдел „Оперативни дейност”- София в Централно
управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване
на АНО № ***., с което на „***” ЕООД, с ЕИК ***, на основание чл. 53, ал. 1 във
вр. чл.27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” от 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.
118, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/.
Становищата на страните:
Недоволно от
това Наказателно постановление е останало наказаното лице, което подава жалба
чрез управителя си П.И.Н., в срок, директно в РС-Ботевград, а не чрез АНО
какъвто е процесуалният ред. В подадената жалба е описано искане за отмяна на така
издаденото НП като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Основава искането си на довод, че
дружеството-жалбоподател не е задължено лице, а такова било работника или
служителя бил на работа, поради което неправилно дружеството е било
санкционирано вместо работника. Твърди се нарушениие
на чл.52, ал. 4 от ЗАНН, както и на извършени такива от длъжностните
лица от ТД на НАП-София при съставяне Протокола за извършена проверка. Според дружеството-жалбоподател
са налице съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на НП
въз основа на АУАН. Твърди се АНО и служителите извършили проверката да са
нарушили редица свои задължения, в резултат на което описната в АУАН и НП
фактическа обстановка не отговаряла на действително случилото се в деня на
проверката. Поради това се иска РС-Ботевград да отмени обжалваното Наказателно постановление.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява. За
него се явява упълномощения
му представител – адв. В.В. от САК. Заявява, че подържа жалбата. В хода по
същество моли РС-Ботевград да отмени Наказателното постановление по съображения
изложени в жалбата. Допълнително сочи, че поради грешно посочен адрес в НП на
обекта в който е извършена проверката, обжалваното НП следва да се отмени.
Според него фактическа обстановка е останала неизяснена, а НП било издадено без представителна власт за това.
Въззиваемата страна (Началник отдел „Оперативни дейност”- София в Централно
управление на НАП) – редовно призована, не изпраща представител. В писмена
защита до въззивния съд гл. юрисконсулт Е. при ТД на НАП изразява становище по
жалбата, по хода на делото и доказателствата. Според нея жалбата е неоснователна
и незаконосъобразна. Иска се РС-Ботевград да постанови решение, с което да
потвърди обжалваното Наказателно постановление. Твърди че в хода на
наказателното производство не са допуснати нарушения и е налице съответствие
във фактическата обстановка от АУАН и Наказателното постановление.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обжалваното Наказателно
постановление е издадено против „***” ЕООД, с ЕИК ***, за това, че при извършена
проверка на 22.12.2018 г. в 22.15 ч. от служители на въззиваемата страна в търговски обект по смисъла на &1, т. 41 от ДР на ЗДДС – клуб ресторант
„***”,
находящ се в гр. Ботевград, бул. "България" № 20 стопанисван от „***” ЕООД, с ЕИК *** се е установило, че за извършена контролна покупка
на 1бр.
минерална вода, преди легитимацията от страна на А.К.Т. – ИП в ГФК при ЦУ на
НАП, на
стойност 1,20 лв. не е бил издаден
касов бон от
инсталираното в обекта фискално устройство/ФУ/ модел "DATECS DP-150 KL" с индивидуален номер /ИН/ на ФУ *** и ИН на фискалната памет /ФП/ ***. Покупката е заплатена в брой и лева, като парите от
покупката са приети от Б.Н.Н.-барман-за сметка на „***” ЕООД, с ЕИК ***. Горното
се потвърждава и от факта, че липсва фискален бон стойност 1,20 лв., за 1бр. минерална вода в
разпечатка КЛЕН от
22.12.2018г.
След извършената
покупка Т. се легитимирала и поискала КЛЕН /контролната лента/ от ФУ за деня. По случая били изискани и
документи за ргистрация на ФУ в НАП, както и удостоверение за кетегоризация на
обекта от.
По повод на тази
проверка св. Т., в присъствието на св. Т.В., съставила Протокол за извършена
проверка /ПИП/ серия АА, бланков № *** от 22.12.2018г.
На 30.12.2018 г. свидетелката А.Т. съставила АУАН № ***г. срещу
дружеството-жалбоподател, връчен на същата дата на упълномощено лице, в който
горепосочените констатации били квалифицирани като нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Въз основа на АУАН, при посочена идентична фактическа обстановка и
правна квалификация, на 24.06.2019 г. Л.Й.Д.– Началник отдел
„Оперативни дейност”- София в Централно управление на НАП, съгласно заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ***, издал обжалваното НП.
Наказателното
постановление е получено от управителя на „***” ЕООД на 05.11.2019г. и е
обжалвано с жалба, входирана при РС-Ботевград на 12.11.2019г., видно от
пощенското клейно на плика.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни –
показанията на свидетелите Т.В. и А.Т.; писмени – протокол за извършена проверка серия АА, бланков № *** от
22.12.2018г.; заповед № *** г. на изп. директор на НАП; заповед № ***г. на изп.
директор на НАП; пълномощно на името на Б.Н.Н.; 11бр. фискални бонове от 22.12.2018 г., 11бр. служебни бонове от 22.12.2018 г. и дневен финансов отчет от 22.12.2018 г., от съдържанието на който се
установява, че липсва фискален бон на стойност 1,20 лв., за 1бр. минерална вода.
От показанията на св. Т., св. В. и Протокола за
извършената проверка серия АА, бланков № *** от 22.12.2018г. се
установяват действията и бездействията на наказаното лице, респ. елементи от
обективната страна на твърдяното нарушение, както и датата и местото на
неговото реализиране. Тези доказателства са еднопосочни, непредубедени и
достоверни, поради което съдът ги кредитира напълно. Въз основа на тях съдът
установява по несъмнен ***н, че продавач в обекта не е издал касова бележка на
св. Т. за закупената от нея 1бр. минерална вода.
По отношение на този основен факт от предмета на доказване събраните
доказателства са непротиворечиви. Този факт се потвърждава освен от думите на
св. Т., а и от разпечатка КЛЕН от 22.12.2018г. от фискалното
устройство, където не фигурира към датата и часа на закупуването на минералната
вода от св. Т. издаване на касова бележка за сумата от 1.20 лева. Целият
наличен по делото доказателствен материал е еднопосочен и взаимно обусловен по
отношение на този основен факт от предмета на доказване.
По отношение
датата на деянието и на проверката съдът счита, че от посочената в началото на
Протокола за проверка дата; от датата на контролната лента; от показанията на
св. Т. и от показанията на св. В. и от АУАН, се установява, че закупуването на
1бр. минерална вода и неиздаването на касова бележка е станало на 22.12.2018г. Предвид
безпротиворечивостта на доказателствения материал подробното му обсъждане е
ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, която норма следва
да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда
на ЗАНН съдебно решение, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По приложението
на процесуалния закон:
Дружеството-жалбоподател е лице,
срещу което е издадено обжалваното Наказателно постановление. Жалбата е
подадена в законоустановения срок и е насочена срещу акт, който подлежи на
обжалване по съдебен ред. Поради това РС-Ботевград приема, че жалбата е
процесуално допустима. При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд
е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че
следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл.
13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи – чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, в предвидената от
закона писмена форма, съдържание и срокове – чл. 34, чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
вр. чл. 193, ал. 1 от ЗДДС.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Въззивната инстанция след
служебна проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП не намира да са
допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл.42, ал. 1, т. 7, чл.52,
ал.4 от ЗАНН /каквито твърдения се навеждат в жалбата/. И в АУАН, и в НП са
описани нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, датата и мястото,
където е реализирано. Доколкото изцяло е приложена административнонаказателната
преписка, налице са и достатъчно доказателства в подкрепа на констатираното
нарушение.
Неоснователни са възраженията на дружеството-жалбопдател, че неправилно с НП е била
ангажирана отговорността му като юридическото лице, стопанисващо обекта - клуб ресторант „***”, а не тази
на бармана като физическо
лице, което лице е
следвало да понесе санкцията за нарушението. Доколкото фактът на извършена
продажба на 1бр.
минерална вода, без издаден касов бон, е безспорно установен, то правилно е била
ангажирана отговорността и на жалбоподателя за извършеното нарушение. Нормата на ал. 1, към която препраща ал. 3 на чл. 185 ЗДДС, сочи, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, се налага глоба – за
физическите лица, които не са търговци – от 100 до 500 лв., или имуществена
санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500-2000 лв.
Анализът на разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 185 ЗЗД води до извод, че
отговорността на физическото лице, което фактически е приело плащането и е било
длъжно да издаде документ за покупката, е по ал. 3 на чл. 185 ЗДДС и същата не
изключва отговорността на търговеца, стопанисващ обекта, за същото нарушение
съгласно чл. 185, ал. 1 ЗДДС, какъвто е настоящия случай.
Актосъставителят е спазил преклузивния срок по чл.34,
ал.1 от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан. В 6-месечния
преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН било издадено и обжалваното НП.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен по смисъла на чл.47, ал.1, б.”а” от ЗАНН орган, оправомощен предвид
действието на Заповед № ***г. на изп. директор на НАП, поради което
възражение за некомпетентност на АНО,
следва да се остави без уважение.
Такова е и твърдението за процесуални
нарушения в протокола за извършена проверка. Следва да бъде припомнено, че
всички предхождащи съставянето на АУАН процесуални документи, независимо от
названието си /обикновено протоколи, какъвто е и настоящия случай/, стоят извън
АНП като по отношения на тях не стоят изискванията за съблюдаване съдържанието
им с нормите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, каквито са изискванията към АУАН и
в последствие към НП. Без значение е дали визирания протокол е посочен като
основание за издаване на АУАН. Следва да бъде подчертано, че единствено и само
основание за съставяне на АУАН може да установи съставомерно нарушение на закон
или подзаконов акт по приложението му, а не констативен протокол или друг
документ, удостоверил извършването на проверка от орган, оторизиран да следи за
спазването на законодателството в дадена сфера.
Действително в АУАН и санкционния акт липсват ЕГН на
актосъставителя и свидетелите по АУАН. Горното обаче не представлява нарушение
от категорията на съществените, доколкото посочването на данни за свидетелите
по акта обезпечава по-лесното им призоваване и индетифициране, проблеми в
каквато насока по делото не са налични. Освен това същите са в достатъчна
степен индивидуализирани посредством трите имена и адресът по местоработата им.
Ето защо, квалифицирано като нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН, съдът намира
последното да не е засегнало правото на защита на наказания субект.
Досежно твърдяното нарушение на чл.52, ал.
4 от ЗАНН, не се установява, че същото е налично. Законът не поставя изрично
изискване относно отразяване в наказателното постановление дали наказващият
орган е обсъдил или не депозираните от нарушителя възражения и ако не ги
възприема – по какви причини. А и в производството по обжалване на
наказателното постановление съдът извършва цялостна проверка за неговата
законосъобразност, включително и предвид направените от жалбоподателя възражения,
и ако те са основателни, това ще доведе до отмяна на наказателното
постановление. Така че необсъждането на депозираните възражения по никакъв ***н
не нарушава правата на жалбоподателя и не представлява съществено процесуално
нарушение, което да обуславя незаконосъобразност на наказателното
постановление, респ. до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
Съдът в настоящия състав намира за неоснователно и
оплакването, развито от упълномощения представил адв. В. в хода на съдебната
прения, че поради неправилно посочване адреса на стопанисвания от
дружеството-жалбоподател търговски обект е налице съществено процесуално
нарушение. Тази грешка обаче не може да
обоснове извод за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. В случая
изискването на процесуалния закон за посочване на „място” е категорично изпълнено
доколкото в обжалваното НП е отразена фукционалната връзка – ЮЛ и обект, като
по този ***н предмета на доказване е
очертан по необходимия за формиране на правилни фактически изводи ***н, респ. по
никакъв ***н не е ограничено правото на защита
на санкционираното лице.
Поради горните съображения настоящата
съдебна инстанция приема, че в хода на административно – наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
съставляват предпоставка за отмяна на акта на формално основание. Ето защо
спорът следва да се реши по същество:
По приложението
на материалния закон:
Съгласно
чл.118, ал.1 от ЗДДС (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009
г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.,
бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я
съхранява до напускане на обекта. В конкретния случай, както от показанията на
св. Т. и В., така и от Протокола за извършена
проверка, АУАН и разпечатка КЛЕН от 22.12.2018г. от фискалното устройство
в проверявания обект, се установява, че на процесната дата, място и час за
покупката на 1бр. минерална вода на стойност 1.20 лв. не е бил издаден фискален
бон. Клиентът няма задължение да чака определено време за издаването на касова
бележка. Това задължение на търговеца следва да се изпълни в момента на
покупката и до напускане на клиента от търговския обект. С бездействието на
търговеца и неиздаването на касов бон, нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС
/което е формално по своя характер/ се явява довършено. За реализирането на
това нарушение е без значение стойността на покупката; ***на на отчитането й;
затруднения достъп до бара. При това положение този въззивен състав счита, че
възраженията на жалбоподателя са неоснователни и не могат да повлияят върху
съставомерността на деянието от обективна страна. Както стана ясно и по-горе
нарушението по чл.118 от ЗДДС е формално. За реализирането му е ирелевантно
дали някой друг контролен орган е проверявал обекта и какво е установил.
Съгласно
нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС отговорно е всяко лице, което извършва доставка
или продажба в търговски обект, без значение дали е регистрирано по ДДС или не.
Поради това и доколкото във въпросния обект – клуб ресторант „***” търговска
дейност е осъществявал именно дружеството-жалбоподател „***” ЕООД, на което следва
да му бъде ангажирана и неговата безвиновна административна отговорност.
Съгласно
чл.185, ал.1 от ЗДДС отговорното лице по чл.118, ал.1 от ЗДДС (лицето, което не
издаде фискална касова бележка) се наказва, ако е юридическо лице и едноличен търговец, с
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Конкретният случай попада точно
в тази хипотеза, поради което и „***” ЕООД следва да бъде санкционирано с
имуществена санкция в този диапазон.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са стойността на покупката, за която не е издадена
касова бележка. Отегчаващо отговорността обстоятелство е, че с това нарушение
се засяга не само данъчната система на държавата, но и укриването на доходи. С
оглед съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността
обстоятелства и относителната тежест на всяко едно от тях, съдът счита, че на „***”
ЕООД следва да се наложи имуществена санкция в размер към минималния, предвиден
в закона, т.е. 600 /шестстотин/ лева.
В конкретния
казус не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито пък обстоятелства, които да отличават конкретното деяние
като такова с нез***телна степен на обществена опасност, поради което не е
налице и маловажен случай.
Водим от гореизложеното съдът
приема, че жалбата на „***” ЕООД е неоснователна, а обжалваното с нея
Наказателно постановление е правилно и законосъобразно при справедлив размер на
наложеното наказание. Поради това обжалвано Наказателно постановление следва да
се потвърди изцяло.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление (НП) № ***., издадено от Л.Й.Д.– Началник отдел „Оперативни дейност”- София в Централно
управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ***., с което на „***” ЕООД, с ЕИК ***, на основание чл.
53, ал. 1 във вр. чл.27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” от 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.
118, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност.
Решението
може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София област в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :