№ 2
гр. Б.град, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Грънчаров
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20211200900083 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въз основа на искова молба от ГФ, гр.София, ул. „***,
представлявано от Изпълнителните директори- М.Н.К и С.Г.С, чрез адв. Р. И.чева, срещу А.
А. Б., ЕГН **********, от гр. Б.град, ул. „Т.А.“ № 72.
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288 ал. 12 от КЗ/отм./, сега чл. 558 ал.
8 от КЗ, с който се иска от съда да осъди ответника А. А. Б., ЕГН **********, от гр. Б.град,
ул. „Т.А.“ № 72, да заплати на ГФ, гр.София, ул. „***, представлявано от Изпълнителните
директори- М.Н.К и С.Г.С, сумата от 181 218.36лв., представляваща възстановено от
Гаранционния фонд обезщетение по щета № 210003/07.01.2013г., присъдени по гр.д. №
17472/2013г. по описа на СГС, в.гр.д. № 4368/2016г. по описа на АС София и гр.д. №
1089/2017г. на ВКС II т.о. на ТК, ведно със законната лихва върху претендираната сума, от
датата на предявяване на настоящия иск пред съда, до окончателното изплащане на
дължимата сума, като се претендират и направените по делото разноски за юрисконсулстко
възнаграждение.
Сочи се с исковата молба, че Гаранционният фонд на осн. чл. 288 ал.1 т. 2, б. „а“ от КЗ/отм./,
сега чл. 557 ал.1 т. 2 б. „а“ от КЗ, е изплатил обезщетение по щета № 210003/07.01.2013г., за
обезщетеие за неимуществени вреди в размер на 181 218.36лв., присъдени по гр.д. №
17472/2013г. по описа на СГС, в.гр.д. № 4368/2016г. по описа на АС София и гр.д. №
1089/2017г. на ВКС, II т.о. на ЗД „***“ АД, във връзка с ПТП, настъпило на 28.10.2009г.
1
Сочи се в ИМ, че по цитираните граждански дела Гаранциионен фонд е бил трето - лице
помагач на страната на ответника ЗД *** АД.
Твърди се, че виновен за настъпилото ПТП, е ответника по делото- А. А. Б., който
управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***, без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и водачът на товарен автомобил „Прага ВЗ“
с рег. № ***, застрахован в ЗД *** АД.
По отношение на настъпилото ПТП сочи се в ИМ, че същото е настъпило при следния
механизъм: На 28.10.2009г., около 21.45 часа, при движение по път Е 79, в района на
километър 365+800 в посока Симитли-Б.град, се движи лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №
***, управляван от ответника А. Б. с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост
от около 125 км/ч. Същият застигнал и ударил с предната част на лекия автомобил
движещия се пред него с много бавна скорост технически неизправен товарен автомобил
Прага ВЗС ДКН *** /без включени задни светлини/. Процесното ПТП настъпило при
условията на независимо съизвършителство между водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № *** и
т.а. Прага ВЗС ДКН **. Вследствие на настъпилото събитие е причинена смъртта на Р.К.М..
В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ, ответникът управлява увреждащия
автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата
на ПТП.
Наследниците на Р.К.М. - В.М. и К.М. се обърнаха към ГФ за изплащане на обезщетения за
неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им на основание чл. 288 от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането- без сключена
задължителната застраховка „Гражднаска отговорност” за автомобил „Ауди А6“ и по
образувана щета № 210003/07.01.2013г. УС на ГФ отказа определянето на обезщетения
поради непредставяне на достатъчно доказателства, обуславящи основанието и размера на
исканото обезщетение.
Твърди се с ИМ, че молителите не са били съгласни с постановения отказ от изплащане на
обезщетение, вследствие на което са предявили искове пред съда срещу ЗД „***“ АД, въз
основа на които са образувани- гр. д. № 17472/2013г. по описа на СГС, в.гр.д. № 4368/2016г.
по описа на САС, гр.д. №1089/2017г. на ВКС, II т.о., по които дела ГФ е участвал като трето
лице - помагач на страната на ответника. Въз основа на уважените искове и влезлите в
законна сила съдебни решения по горните дела ищците са се снабдили с изпълнителни
листове и след получени покани за доброволно изпълнеие от ГФ на ЗД „***“ АД са били
изплатени следните суми:
На 22.08.2016г. ЗД „***“ АД е изплатило на В.М. и К.М., суми от по 110 790,65лв. на всеки
от тях- представляващи главници и лихви по необжалваната част от решението по гр.д.
№17472/2013г. на СГС, за сумите до 70 000лв. главница за всеки от ищците. След получена
покана за доброволно изпълнение, ГФ обвързан от силата на влязлото в законна сила
съдебно решение, е възстановил на ЗД „***“ АД, сума в размер на 81 058,04лв.- сума,
представляваща 1/ 2 от присъдените обезщетения по горното дело, ведно със законната
2
лихва, за периода 02.02.2015г. (датата, на която ГФ е уведомен за конституирането му като
трето лице - помагач на страната на ЗД ***) до 22.08.2016г.- датата, на която ЗД „***“ е
извършило плащане по делото.
Сочи се с исковата молба, че с решение по в.гр.д. №4368/2016г. по описа на САС, е било
отменено частично първоинстанционното решение на СГС и на ищците са били присъдени
обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 120 000лв. за всеки от тях. След
образувани изпълнителни дела срещу ЗД „***“, дружеството е заплатило сумата общо в
размер на 177 618,78 лв., представляващи главници и лихви и разноски във връзка с
изпълнително производство по гр.д. № 4368/2016г. След получена покана за доброволно
изпълнение до ГФ, възстановена е на ЗД *** АД сума в размер на 60 254,51лв.- сума,
представляваща 1/ 2 от присъдените обезщетения по горното дело, ведно със законната
лихва, за периода 02.02.2015г. (датата, на която ГФ е уведомен за конституирането му като
трето лице - помагач на страната на ЗД ***) до датата, на която ЗД *** е извършило плащане
по делото.
Сочи се с ИМ, че с Решение по гр.д. №1089/2017г. на ВКС, II т.о. на ТК, ЗД „***“ е осъдено
да заплати обезщетения на ищците в размер на от по още 30 000лв., ведно със законната
лихва, считано от 20.12.2010., като след получаване на поканата за доброволно изпълнение,
ответното дружество е изплатило на ищците сума общо в размер на 58 136.62лв., а след
отправена покана за доброволно плащане, ГФ е възстановил на ЗД „***“, сума в размер на
39 905.81лв., от които 30 000лв. за главница и 9 905.81лв. за законна лихва, за периода от
02.02.2015г./ датата, на която ГФ е уведомен за конституирането му като трето лице -
помагач на страната на ЗД ***/ до датата, на която ЗД „***“ е извършило плащането по
делото.
Твърди се от ищеца по делото ГФ, че ответника А. А. Б. е бил поканен да заплати сумите
изплатени от ГФ, но и до датата на завеждането на исковата молба пред съда, същите не са
изплатени.
Въз основа на предявения иск по чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 288 ал. 12 от КЗ/отм./ сега чл.
558 ал.7 от КЗ, иска се от съда да бъде осъден ответника А. А. Б., ЕГН **********, от гр.
Б.град, ул. „Т.А.“ № 72, да заплати на ГФ, гр.София, ул. „***, представлявано от
Изпълнителните директори- М.Н.К и С.Г.С, сумата 181 218.36лв., представляваща изплатено
от Гаранционният фонд обезщетение по щета № 210003/07.01.2013г., присъдени по гр.д. №
17472/2013г. по описа на СГС и в.гр.д. № 4368/2016г. по описа на АС София и гр.д.
№1089/2017г. на ВКС, II т.о. на ТК, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба пред съда, до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски пред настоящата съдебна инстанция, включително юрисконсулстко
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от А. А. Б., ответник по делото,
с който се изразява становище че предявения регресен иск е процесуално допустим, но се
оспорва същият като неоснователен.
3
Оспорват се с писмения отговор всички фактически твърдения, наведени с ИМ от ищеца,
като се възразява че не са налице предпоставките за уважаване на регресния иск по чл. 288
ал.12 от КЗ/отм./
Навадено е с писмения отговор възражение за изтекла погасителна давност за вземането
по предявения иск. Излагат се съображения, че Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице след изплащане на дължимото обезщетение и от тогава за него се поражда
правото да предяви регресен иск по чл. 288 ал. 1 от КЗ/отм./Възразява се, че претенциите на
наследниците на починалото лице- В. и К.М.и, са били погасени по давност към момента на
предявяване на претенцията им за плащане пред Гаранционния фонд/30.10.2014г./След като
ГФ встъпва в правата на пострадалите лица във вида и обема, който същите са имали като
титуляр на вземането, то вземането им е било погасено по давност и ГФ е извършил едно
недължимо плащане.
С писмения отговор се оспорва основателността на предявения иск за присъждане на
претендираните суми за лихви и разноски, като се възразява че дължима би била само
претендираната главница по предявения регресен иск. Възразява се, че съгласно чл. 288 ал.1
от КЗ/отм./, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице, само до размера на
платеното и разходите по ал. 8, т.е. не се предвижда правото на ГФ да претендира
заплащането на лихви върху обезщетението. Предявения иск за лихви за забава е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда.
С писмения отговор от ответника се поддържа, че е налице и друго самостоятелно
основание за ОТХВЪРЛЯНЕ на иска в частта му за платени лихви и разноски както в
съдебното дело, така и в изпълнителните дела:
Ответникът възразява че не дължи претендираните за възстановяване присъдени лихви,
както и разноските по съд.дела и по изпълнителните дела, тъй като не е участвал в тези
производства, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността му за тях.
Оспорва се с писмения отговор наличието на причинно-следствена връзка между деянието и
заплатените от ГФ лихви. Причината за начисляването на тези лихви се корени в
неправомерното поведение както на ЗК"***", така и на ГФ. Същите са начислени върху
главницата именно защото ГФ е отказал плащане, както е сторил и ЗК"***", което е
наложило пострадалите лица да инициират съдебно производство срещу застрахователя, с
участието на ГФ като трето лице помагач, което е довело от своя страна до начисляване на
лихви за времето, в което е траел съдебния процес.
Оспорва се като неоснователен предявения иск и в частта му, с която се претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение за изпълнителните дела, поради същите доводи, с
които се оспорва предявения иск досежно лихвите за забава.
Като неоснователен се оспорва и акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД, върху исковата сума в
частта и, касаеща платени лихви, тъй като не могат да се начисляват законни лихви върху
лихви, т.е. в случая е налице анатоцизъм.
Оспорва се с писмения отговор, че представените с исковата молба преводни нареждания не
4
доказват основателността и размера на платените от ЗК"***"АД и съответно
претендираните от ГФ суми по настоящото дело, като не са доказани размерите им по
отделните пера, поради което ответникът оспорва основателността и размера им.
В тази връзка са развити от ответната страна следните съображения: в исковата молба се
твърди, че по образуваните две изпълнителни дела срещу ЗК"***"АД, дружеството било
изплатило сумата 177 618,78лв., представляващи- "главници и лихви и разноски във връзка с
изпълнителното производство по гр.д.№ 4368/2016г.", но са представени само две преводни
нареждания от ЗК"***"АД по сметката на ЧСИ В.М. по изп.д,№ 156/17г.- първото от
30.01.2017г. за сумата 77 505,00лв. и второто от 06.02.2017г. за сумата 28 809,39лв., като
общата платена сума по изп.д. № 156/2017г. НЕ Е 177 618,78лв. а е 106 429,18лв.
Сочи се още в писмения отговор че сумата, възстановена от ГФ на ЗК"***"АД, както се сочи
в исконата молба възлиза на 60 254,51лв. /същата сума е отразена и в счетоводната справка
на ГФ!/, а се представя преводно нареждане от 30.03.2017г. за 88 809,39лв., възстановени от
ГФ по две изп.дела - № 158/17г. и № 156/17г. Оспорва се от ответника, че не се доказва
какви са по размер платените суми от ЗК"***"АД по двете изпълнителни дела, както и какво
е платено с преводното нареждане от 30.03.2017г., както и на какво се дължи разминаването
между сумата посочена като преведена- 60 254.51лв. и сумата от 88 809.39лв., посочена в
представеното по делото платежно нареждане.
В исковата си молба и в счетоводната си сметка Гаранционният фонд сочи, че е извършил
трето плащане във връзка с процесното събитие на 21.05.2018г., а именно, възстановил на
ЗК"***"АД- сумата 39 905,81лв., от които главница 30 000лв. и лихва 9 905,81лв., но за това
липсва представен по делото платежен документ, поради което искът в тази му част също
е недоказан.
С писмения отговор иска се от съда да отхвърли предявения иск от Гаранционния фонд с
правно основание чл.288 ал.12 от КЗ/отм./ като неоснователен и недоказан.
С писмено становище от ищеца- ГФ, депозирано по делото след изготвяне на проекто
доклада от съда по реда на чл. 140 от ГПК, оспорва се като неоснователно възражението на
ответника за погасяване на вземането по давност. Поддържа се с писменото становище от
ищцовата страна, че претенцията с вх. № 24-01-4/07.01.2013г. от наследниците на
увреденото лице, е депозирана пред ГФ на 07.01.2013г., а не както се твърди с отговора на
ИМ- на 30.10.2014г. Тъй като исковата молба от наследниците на починалия срещу ЗД „***“
АД е депозирана пред съда на 21.12.2013г., като въз основа на нея е образувано гр.д. №
17472/2013г. по описа на СГС, като поддържа се от ищеца, че към предявяването на
исковата молба, не е бил изтекъл предвидения в закона пет годишен срок на погасителната
давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД. Отделно излагат се доводи, че ГФ е отказал да изплати
обезщетение на наследниците на починалия от процесното ПТП, поради това че те не са
представили пред ГФ поисканите им допълнителни доказателства, както и поради това че не
са упражнили правата си по съдебен ред, а не както се твърди с отговора на исковата молба-
поради това че вземането на наследниците на пострадалия е погасено по давност. Възразява
се с писмената молба че съгласно чл. 114 от ЗЗД, давностният срок за почва да тече от
5
момента в който задължението за претендираното вземане става изискуемо, поради което
началният срок следва да тече от момента в който за страната е възникнало правото на иск за
дължимото вземане. В този смисъл застъпва се становището, прието и от съдебната
практика на ВКС, че за Гаранционния фонд, правото на регресен иск по чл. 288 ал. 12 от
КЗ/отм./, срещу регресно задълженото лице, възниква с факта на плащането, като именно
момента от който ГФ е платил задължението е началния момент от който започва да тече и
срока на погасителната давност.
С писмена молба по делото от 14.03.2022г., ищецът ГФ, чрез своя процесуален представител
заявява че поддържа предявения иск, като моли съда да уважи предявения иск изцяло като
доказан и основателен. Оспорват се възраженията направени от ответника с отговора на
исковата молба.
Претендират се разноски за пред настоящата съдебна инстанция- 250.00лв. за
юрисконсулстко възнаграждение, както и сумата 7 248.73лв., платена като държавна такса,
за което се представя списък по чл. 80 от ГПК.
Със становище при устните състезания и с представена писмена защита- адв. А.,
пълномощник на ответника А. А. Б., оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли
като неоснователен. Поддържа се наведеното възражение с отговора на ИМ- за погасяване
на вземането по давност. Излагат се в тази насока доводи, че претенцията на наследниците
на починалото лице е от 30.10.2014г. и ГФ е отказал изплащането на обезщетение поради
изтекла погасителна давност. След като предявения иск е бил погасен по давност за
наследниците на починалия от настъпилото ПТП, то ГФ се е собругирало в права, които
вече са погасени по давност и като е извършил твърдените с ИМ плащания, то същите са
били недължими.
По съществото на делото, поддържа се от пълномощника на ответника- възражение за зле
воден процес от ГФ по гр.д. № 17472/2013г. по описа на СГС, тъй като не е направено
възражение за погасяване на вземането по давност, след като 5 годишния срок по чл. 110 от
ЗЗД е бил изтекъл към датата на привличането на ГФ като трето лице помагач на ответника
ЗД „***“ АД/02.02.2015г./. Излагат се доводи, че по образуваното гр.д. № 17472/2013г. по
описа на СГС, третото лице помагач- Гаранционния фонд, е следвало да направи възражение
за липса на правен интерес от неговото привличане по делото като подпомагаща страна,
което не е сторено. Възразява се от пълномощникът на ответника по съществото на делото,
че привличането на третото лице помагач- ГФ по гр.д. № 17472/2013г. по описа на СГС, не
прекъсва давността по отношение на претенцията за законна лихва върху претендираното
обезщетение, а такова възражение не е направено, като е извършено по- късно от ГР
недължимо плащане. Отделно възражението за зле воден процес се основава и на твърдение
от ответната страна по настоящото дело- за сбала процесуална активност и необжалване на
актовете на първоинстанционния и на въззивния съд.
Оспорва се по съществото на делото от ответната страна, предявения регресен иск в частта
му за претендираните лихви за забава върху претендираното обезщетение, като се възразява
6
че заплащането на лихви не се включва в регресното право на ГФ съгласно чл. 288 ал. 12,
изр. 1 и ал. 8 от КЗ/отм./. Оспорва се исковата претенция за лихви и на друго основание- че
същите не се дължат от А. А. Б., тъй като същият не е страна по гр.д. № 17472/2013г. по
описа на СГС и липсва причинно следствена връзка между извършеното от него деяние и
заплатените от ГФ лихви. В този смисъл поддържа се, че натрупаните лихви за забава се
дължат на действията или бездействията на ГФ и ЗД „***“ АД, а не на поведението на А. А.
Б., поради което същите не се дължат от него, още повече че той не е привлечен като страна
в процеса по гр.д. № 17472/2013г. по описа на СГС.
Претендират се от ответната страна разноски за пред настоящата съдебна инстанция,
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе по предявения регресен иск, съставът на ОС Б.град, приема за
установено от фактическа страна следното:
Установява се по безспорен и несъмнен начин по делото, от представения в заверен препис
Протокол от открито съдебно заседание по НОХ дело № 460/2010г. по описа на ОС Б.град,
проведено на 10.03.2011г., че е било одобрено от съда постигнато споразумение между ОП
Б.град и подсъдимия А. А. Б., представляван от защитниците му- адв. И.чева и адв. Рашков,
с което деецът се е признал за виновен, че на 28.10.2009г., около 22.15 часа, при движение
по път Е 79, в района на километър 365+800 в посока Симитли-Б.град, като правоспособен
водач е управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***, собственост на Илиан Борисов
Срадков, в нарушение на чл. 20 ал. 2, изр. второ и чл. 21 ал.1 от ЗДвП и чл. 73 ал.1 от
ППЗДвП- с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост от около 125 км/ч.
Същият застигнал и ударил с предната част на лекия автомобил, движещия се пред него с
много бавна скорост технически неизправен товарен автомобил Прага ВЗС ДКН *** /без
включени задни светлини поради неизправна светлинна уредба/, като причинил по
непредпазливост смъртта на повече от едно лице- Р.К.М., ЕГН ********** и П.И.Б., ЕГН
***, както и средна телесна повреда на С. А.а Б.а, като осъществил състава на чл. 343 ал. 4,
във вр. с ал. 3, б. „б“, пр. 2, във вр. с чл. 342 ал.1 пр. 3 от НК, за което се е съгласил да му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 3 години, което е било отложено
за изпитателен срок от 5 години на осн. чл. 66 от НК. Процесното ПТП настъпило при
условията на независимо съизвършителство между водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № *** и
т.а. Прага ВЗС ДКН **.
Не е спорно между страните по настоящото дело както механизма на настъпване на
ПТП/съгласно приет като доказателство и неоспорен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 28 от 18.11.2009г./, така и отговорността и вината на дееца А. А. Б.. Не
се оспорва по настоящото дело и наличието на причинно следствена връзка между
настъпилото ПТП и смъртта на Р.К.М., който се возел в автомобила управляван от А. А. Б..
Установява се по безспорен и несъмнен начин от събраните доказателства по
делото/писмена справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния
фонд/ че в нарушение на чл. 260 от КЗ/отм./, сега чл. 490 от КЗ, ответникът А. А. Б.,
управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***, без сключена задължителна застраховка
7
„Гражданска отговорност“, към датата на ПТП. Това обстоятелство е установено по
несъмнен начин и от проведеното съдебно следствие по гр.д. № 17472/2013г. по описа на
СГС и по в.гр.д. № 4368/2016г. по описа на АС София, както и по време на проведеното
досъдебно производство по случая. Това обстоятелство не се оспорва по настоящото дело и
от процесуалният пълномощник на ответника по делото.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, че наследниците на починалия Р.К.М.-
В.М. и К.М./У-ние за наследници № 539/24.02.2010г./ предявил претенциите си пред
Гаранционният фонд чрез писмено заявление с вх. № 24-01-4/07.01.2013г., за изплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди на осн. чл. 288 ал. 1 т. 2, б. „а“ от
КЗ/отм./, като по тяхно искане била образувана преписка по щета № 210003/07.01.2013г. На
наследниците на починалия Р.К.М. било отказано заплащането на претендираното
обезщетение.
Тъй като процесното ПТП настъпило при условията на независимо съизвършителство
между водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № *** и т.а. Прага ВЗС ДКН **, а към момента на
осъществяването му, товарният автомобил имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ЗД „***“ АД, наследниците на починалия Р.К.М.- В.М. и К.М., предявили
искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред съда срещу ЗД „***“ АД.
По делото са представени и приети като писмени доказателства влезли в законна сила
решения по граждански дела, с които исковата претеция за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди били уважени в полза на ищците В.М. и К.М..
С Решение № 2881 от 11.04.2016г. по гр.д. № 17472/2013г. по описа на СГС, ответника ЗД
„***“ АД е осъдено да заплати на всеки един от ищците- В.М. и К.М., сума от по 150 000лв.-
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 20.12.2010г. до окончателното изплащане на
дължимото, като са отхвърлени исковете за заплащане на мораторна лихва върху
главницата, за периода от 28.10.2009г. до 19.12.2010г. С посоченото решение ответникът ЗД
„***“ АД е осъден на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, да заплати по сметката на СГС, сумата
12 150лв., от които 12 000лв. държавна такса и сумата 150лв. за вещо лице.
По искане на ответната страна и на осн. чл. 219 ал.1 от ГПК, с определение от открито
съдебно заседание по гр.д. № 17472/2013г. по описа на СГС, проведено на 24.11.2014г.,
първоинстанционният съд е конституирал като трето лице помагач на страната на
ответника- ГФ, ЕИК ***, със седалище гр. София. Така Решение № 2881 от 11.04.2016г. по
гр.д. № 17472/2013г. по описа на СГС, е постановени при участието на трето лице помгач на
ответника- ГФ.
Ответникът по настоящото дело- А. А. Б., не е бил привлечен по искане на страните и не е
конституиран като страна по гр.д. № 17472/2013г. по описа на СГС.
Срещу постановеното Решение № 2881 от 11.04.2016г. по гр.д. № 17472/2013г. по описа на
СГС, е била депозирана въззивна жалба, само срещу частта на решението, с която исковете
за обезщетение за неимуществени вреди в полза В.М. и К.М., са уважени от съда над
8
размера от 70 000лв. за всеки един от тях. В останалата част първоинстанционното
решение е влязло в законна сила, тъй като не е било обжалвано от страните. В полза на
ищците е бил издаден от първоинстанционния съд изпълнителен лист срещу ответника ЗД
„***“ АД.
С Решение № 105 от 01.12.2017г. по в.гр.д. № 4368/2016г. по описа на АС София,
въззивният съд е отменил частично обжалваното Решение № 2881 от 11.04.2016г. по гр.д. №
17472/2013г. по описа на СГС, за уважените искове за неимуществени вреди с правно
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./, над размера от 120 000лв. до сумата 150 000лв., за всеки
един от ищците- В.М. и К.М., като в тази част исковете са отхвърлени от апелативния съд
като неоснователни. Първоинстанционното решение е било потвърдено в останалата му
част. Ищците В. Г.а М. и К.К.М., са били осъдени на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК и чл. 78 ал. 8 от
ГПК, да заплатят на ЗД „***“ АД, сумата 4 929.75лв., съставляващи разноски по делото за
пред двете съдебни инстанции. В останалата част първоинстанционното решение е било
потвърдено като правилно и обосновано.
По молба на ищците В.М. и К.М., в тяхна полза въз основа на Разпореждане от 19.01.2017г.,
постановено от АС Софя, е бил издаден изпълнителен лист за сума от по 50 000лв. за всеки
един от ищците по делото.
Срещу Решение № 105 от 01.12.2017г. по в.гр.д. № 4368/2016г. по описа на АС София,
подадена е въззивна жалба от В.М. и К.М., в частта му в която е отменено
първоинстанционното решение и са отхвърлени исковете за обезщетение за неимуществени
вреди в полза на ищците, за размера над 120 000 до 150 000лв. за всеки един от тях. С
Решение № 2 от 21.03.2018г. по т.д. № 1089/2017г. на ВКС, II отделение на ТК, е било
отменено Решение № 105 от 01.12.2017г. по в.гр.д. № 4368/2016г. по описа на АС София, в
частта му в която са отхвърлени като неоснователни предявените искове по чл. 266 ал.1 от
КЗ/отм./ от В.М. и К.М. срещу ЗД „***“ АД, за размера над 120 000лв. до 150 000лв. за
всеки от ищците и в частта за присъдените разноски в полза на ЗД „***“ АД, в размер на 4
92.75лв. С решението си ВКС на РБ е осъдил ЗД „***“ АД, да заплати още по 30 000лв. на
всеки от ищците В.М. и К.М., за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на
починалия Р.К.М., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 20.12.2010г. до
окончателното изплащане на дължимото. В останалата част решението на АС Софияе било
потвърдено.
За допълнитлено присъдените сума от по 30 000лв. за всеки от ищците- В.М. и К.М., в тяхна
полза срещу ЗД „***“ АД, е бил издаден изпълнителен лист.
Въз основа на издадените изпълнителни листове в полза на В.М. и К.М. по разгледаните
граждански дела, по искане на взискателите са били образувани изпълнителни дела срещу
длъжника застраховател- ЗД „***“ АД. Видно е от писмените доказателства по настоящото
дело, че въз основа на издадените изпълнителни листа по гр.д. № 17472/2013г. по описа на
СГС, от ЗД „***“ АД са изплатени на В.М. и К.М. суми от по 110 790.65лв. на всеки един от
тях с платежни нареждания от 22.08.2016г.
9
С писмена покана от ЗД „***“ АД до Изпълнителните директори на ГФ- София, с вх. № 07-
07-21-39/03.11.2016г., застрахователното дружество е поканило Гаранционния фонд да му
заплати половината от изплатената сума в размер на 55 395.32лв. за В. Г.а М. и сума в
размер на 55 395.32лв. за К.К.М., предвид разпределението на отговорността при условията
на независимо съизвършителство.
Въз основа на издадените изпълнителни листове в полза на В.М. и К.М. по в.гр.д. №
4368/2016г. по описа на АС София, по искане на взискателите са били образувани
изпълнителни дела срещу ЗД „***“ АД- изпълнително дело № 156/2017г. и изпълнително
дело № 158/2017г. и двете по описа на ЧСИ В.М., като на длъжника ЗД „***“ АД са
изпратени покани за доброволно изпълнение- за заплащане на суми – 50 000лв.- главница,
31 150.07лв. лихви за забава, 401.00лв. за разноски по изп. дело, такса за ЧСИ по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ, в размер на 5 436.00лв. и други разноски по изп. дело в размер на 1 600лв., по
всяко едно от двете дела. Видно от представените по делото платежни нареждания, от ЗД
„***“ АД са изплатили на В.М. и К.М., общо сума в размер на 177 618.78лв.
По делото е прието като писмено доказателство писмена покана от от ЗД „***“ АД до
Изпълнителните директори на ГФ- София, с вх. № 07-07-21-12/17.03.2017г., с която
застрахователното дружество е поканило Гаранционния фонд да му заплати половината от
изплатената сума в размер на 88 809.39лв. за В. Г.а М. и сума в размер на 88 809.39лв. за
К.К.М., предвид разпределението на отговорността при условията на независимо
съизвършителство.
Въз основа на издадените изпълнителни листове в полза на В.М. и К.М., издадени след
постановяване на Решение № 2 от 21.03.2018г. по т.д. № 1089/2017г. на ВКС, II т.о. на ТК,
по искане на взискателите са били образувани изпълнителни дела срещу ЗД „***“ АД-
изпълнително дело № 528/2018г. и изпълнително дело № 529/2018г. и двете по описа на
ЧСИ В.М., като на длъжника ЗД „***“ АД са изпратени покани за доброволно изпълнение-
за заплащане на суми – 30 000лв.- главница, 22 448.37лв. лихви за забава, 245.69лв. за
разноски по изп. дело, такса за ЧСИ по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, в размер на 4 041.56лв. и други
разноски по изп. дело в размер на 1 251лв., по всяко едно от двете дела. Видно от
представеното по делото платежно нареждане, от ЗД „***“ АД са изплатили на В.М. и К.М.,
общо сума в размер на 116 273.24лв.
По делото е прието като писмено доказателство писмена покана от от ЗД „***“ АД до
Изпълнителните директори на ГФ- София, с вх. № 07-07-21-../14.05.2018г., с която
застрахователното дружество е поканило Гаранционния фонд да му заплати половината от
изплатената сума в размер на 58 136.62лв. за В. Г.а М. и сума в размер на 58 136.62лв. за
К.К.М., предвид разпределението на отговорността при условията на независимо
съизвършителство.
От приложените и приети като писмени доказателства по делото справка за изплатени суми
по щета № 210003/07.01.2013г., от ГФ, въз основа на влезли в сила съдебни решения по гр.д.
№ 17472/2013г. по описа на СГС; в.гр.д. № 4368/2016г. по описа на АС София и гр.д. №
1089/2017г. на ВКС II т.о. на ТК, както и въз основа на преводно нареждане от 15.11.2016г.
10
и преводно нареждане от 30.03.2017г., както и от заключението на експерта по допуснатата
и приета от съда съдебно техрическа експертиза, се установява по безспорен начин, че са
извършени плащания на дължимите суми от ГФ на ЗД „***“ АД.
Сочи се от експерта по приетата СИЕ, че съгласно приложените и допълнително
представените платежни документи по делото сумата, възстановена /заплатена/ от ГФ на ЗД
“***” АД по щета № 210003/07.01.213г., във връзка с ПТП, настъпило на 28.10.2009г.,
представляваща 1/2 обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвите, на В.М. и К.М.,
присъдена по гр.д. № 17472/2013 г. по описа на СГС, в.гр.д. № 4368/2016 г. по описа на САС
и гр.д. № 1089/2017г. по описа на ВКС, е в общ размер на 181 218.36лв., отразено по дати,
платежни документи, сметки, главници, лихви, разноски и основания, както следва:
-На 15.11.2016г. е преведена сума от ГФ на ЗД “***” АД, с електронно преводно нареждане
по сметка на получателя IBAN: BG***, при Банка “***” в размер на 81 058.04лв., с
основание: доброволно плащане по гр.д. 17472/2013г. по описа на СГС, представляващо
възстановена сума от присъдените обезщетения, с наредител ГФ, счетоводно отразени в
регистрите на ищеца, както следва:
-главница - 70 000.00лв.;
-законна лихва- 11 058.04лв., за периода от 02.02.2015г. до 22.08.2016г. Общо изплатена
сума: 81 058.04лв.
-На 30.03.2017г. е преведена сума от ГФ на ЗД “***” АД, с електронно преводно нареждане
по сметка на получателя IBAN: BG *** при Банка “***” в размер на 88 809.39лв., от които
60 254.51лв. представляват възстановена сума от присъдените обезщетения по в.гр.д. №
4368/2016г. по описа на САС, с наредител ГФ, счетоводно отразени в регистрите на ищеца,
както следва:
-главница - 50 000.00лв.;
-законна лихва- 10 254.51лв. за периода от 02.02.2015г. до 07.02.2017г. Общо изплатена сума
е: 60 254.51лв.
В писменото заключение на експерта по приетата СИЕ, която съдът възприема изцяло като
пълна, достоверна и компетентно изготвена, уточнява се че с платежното нареждане от
30.03.2017г. ГФ е изплатил на ЗД “***” АД сума в размер на 88 809.39лв., при реално
дължима сума в размер на 60 254.51лв., поради което застрахователното дружество е
възстановило на ГФ на 11.04.2017г., платената в повече сума в размер на 28 554.88лв., което
е видно от прикрепеното към платежното нареждане извлечение от сметка за възстановена
надвнесена сума по в.гр.д. № 4368/2016 г. по описа на САС.
-На 21.05.2018г. е преведена сума от ГФ на ЗД “***” АД, с електронно преводно нареждане
по сметка на получателя IBAN: BG 57***, при Банка “***” АД в размер на 39 905.81лв. с
основание: плащания, представляващи възстановени суми от присъдените обезщетения по
гр.д. 1089/2017г. по описа на ВКС, с наредител ГФ, счетоводно отразени в регистрите на
ищеца, както следва:
11
-главница - 30 000лв.;
-законна лихва- 9 905.81лв., за периода от 02.02.2015г. до 04.05.2018г. Общо изплатена сума
е: 39 905.81 лв.
В обобщение екстерта по приетата СИЕ, сочи в писменото си заключение, че всичко
възстановена /заплатена/ сума от ГФ на ЗД “***” АД, по щета № 210003/07.01.2013г. във
връзка с ПТП, настъпило на 28.10.2009г., е в размер на 181 218.36лв., от която:
-главница -150 000.00лв.;
-законна лихва-31 218.36лв.
Общо изплатена сума: 181 218.36лв., представлява 14 от присъдените обезщетения за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва по:
-гр.д. № 17472/2013г. на СГС - 81 058.04лв. /70 000+ 11 058.04/;
-в.гр.д. №4368/2016г. на САС - 60 254.51лв. /50 000 + 10 254.51/;
-гр.д. № 1089/2017г. на ВКС - 39 905.81лв. /30 000 + 9 905.81/.
С регресна покана с изх. № ГФ-РП-330/22.08.2019г., ищецът- ГФ, е поканил ответника А. А.
Б., да възстанови в едномесечен срок от получаване на поканата, съобразно разпоредбата на
чл. 558 ал. 7 от КЗ, платената от Гаранционния фонд на ЗД „***“ АД, сума по щета №
210003/07.01.2013г., като поканата е получена от ответника чрез съпругата му Д. А.ова Б.а,
на 03.09.2019г./известие за доставяне по делото/, но към настоящият момент липсват
доказателства ответникът да е погасил задължението си.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
От обстоятелствената част и петитума на исковата молба е видно, че съдът е сезиран с иск с
правно основание чл. 288 ал.12 изр. първо, във вр. с чл. 288 ал. 1, т. 2 б. "а" от КЗ (отм.), във
вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Съгласно трайно установената практика на ВКС регресното
право се урежда от закона, действал към момента на неговото възникване. В настоящия
случай възникване на спорното материално правоотношение е към момент, предхождащ
отмяна на КЗ с приемане на нов КЗ, в сила от 01.01.2016г., като следва да се приемат за
относими към спорното правоотношение отменените материални норми на КЗ, които са
били действащи по време на възникване на спорните факти, тъй като в КЗ, в сила от
01.01.2016г. липсват норми, които да придават обратно действие на новата уредба на
обществените отношения по застраховането.
Съдът е сезиран с иск, основан на твърдението, че по силата на установена в закона
суброгация в правата на удовлетворения кредитор - ищецът ГФ, има право да получи от
прекия причинител на вредата, по повод на която е било изплатено обезщетение- сумата на
платеното в полза на третото увредено лице обезщетение, заедно с всички акцесорни
плащания, вкл. лихви и разноски.
12
Според чл. 288 ал. 1 т. 2, б. »а» от КЗ/отм/ ГФ изплаща обезщетение за имуществени или
неимуществени вреди, причинени от водач, който няма сключена задължителна застраховка
«гражданска отговорност». В тази хипотеза ищецът, като лице, което изпълнява чужд дълг
разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата - ответника. В този
случай ищецът се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае до виновно
увреждащо поведение- действие или бездействие на ответника и до размера на изплатеното
обезщетение на застрахованото увредено трето лице. Основателността на регресната
претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение /чл.
45 от ЗЗД/, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца
стойността на причинените от виновоното му противоправно поведение неимуществени
вреди.
Относно претендираните от ищеца регресни права следва да намерят приложение и общите
разпоредби на института суброгация, съдържащи се в чл. 74 ЗЗД. Според посочената
законова норма всеки, който изпълни чуждо задължение при наличен правен интерес (в
случая и по силата на законова разпоредба), встъпва в правата на кредитора до размер на
платените обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях и
разходите за тяхното определяне. Задължението на ищеца-ГФ да изплати обезщетение на
увредените от ответника-деликвент. Следователно следва да му бъде признато и правото да
се суброгира в правата на увредения субект и да насочи исковата си претенция към прекия
причинител на вредите, до размера на изплатеното обезщетение.
За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 288 ал. 12, във вр. с ал. 1, т. 2, б. "а" от
КЗ (отм.); , следва да бъде осъществен следния фактически състав: 1. Гаранционният фонд
да е заплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт
или телесни увреждания, и за вреди на чуждо имущество, 2. пътнотранспортното
произшествие да е настъпило на територията на Република България, 3) ППТ да е причинено
от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, 4. виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Осъществяването на горния фактически състав има за
последица встъпване на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите по чл. 288 ал. 8 от КЗ (отм.), т. е. притезанието на фонда възниква на
две отделни основания - суброгация в правата на увреденото лице по чл. 45 от ЗЗД до
размера на платеното и вземане срещу виновния водач за разноските за определяне и
изплащане на обезщетението по силата на законовата норма на чл. 288 ал. 8 от КЗ (отм.).
По делото е прието като писмено доказателство одобрено от наказателния съд споразумение
между ОП Б.град и подсъдимия А. А. Б., което съобразно приетото от съдебната практика
има силата на влязла в законна сила присъда. Същата има доказателствено значение и е
задължителна за гражданския съд по смисъла на чл. 300 ГПК досежно въпросите-
извършено ли е деянието, противоправно ли е то и виновен ли е деецът. Поведението на
пострадалия не е предмет на присъдата, освен, ако съпричиняването не представлява
елемент от състава на престъплението, и не е било предмет на изследване в наказателното
13
производство по конкретното дело. Според практиката на ОСНК на ВС силата на пресъдено
нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната
квалификация на деянието и поради това може да се противопостави на всички по
отношение на визираните в чл. 372 ал. 2 НПК (отм.), съответно чл. 413 от сега действуващия
НПК от 2005г. констатации, макар и да не са участвали в наказателния процес. В този
смисъл е и Решение № 22/05.05.2011г. по т. дело № 368/2010г. на ВКС, ТК, І т. о.
Поради изложеното следва да се приеме за безспорно установено и доказано по настоящото
дело, че деянието от което е настъпила смъртта на Р.К.М., е извършено от ответника А. А. Б.
противоправно/при допуснати нарушения на ЗДвП/ и виновно/по непредпазливост/, като
безспорно е установен механизма на настъпване на ПТП. Не е спорно между страните по
настоящото дело, а установено е по безспорен начин от наказателния и гражданския съд с
влезли в законна сила съдебни актове, че несъмнено смъртта на Р.К.М. се намира в
причинно- следствена връзка с реализираното ПТП на 28.10.2009г.
Установено е със сила на пресъдено нещо, както в рамките на проведения наказателен
процес по НОХ дело № 460/2010г. по описа на ОС Б.град, така и в рамките на проведеното
гражданско производство по гр.д. № 17472/2013г. по описа на СГС; в.гр.д. № 4368/2016г. по
описа на АС София и гр.д. № 1089/2017г. на ВКС II т.о. на ТК, че ПТП, реализирано на
28.10.2009г. на главен път Е- 79, от което е настъпила смъртта на Р.К.М., е осъществено при
условията на независимо съизвършителство между водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № *** и
водача на т.а. Прага ВЗС ДКН **.
Въз основа на събраните по настоящото дело писмени доказателства, следва да се приеме за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че към момента на осъществяването на ПТП, от
което са настъпили увреждания на Р.К.М., довели до летален изход, управляваното от
водача А. А. Б. ППС- лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***, не е имал валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което съставлява нарушение по
смисъла на чл. 260 от КЗ/отм./, сега чл. 490 от действащия КЗ, което дава основание
претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди да бъде
насочена срещу Гаранционния фонд.
Тъй като ПТП е настъпило при условията на независимо съизвършителство между водача на
л.а. „Ауди А6“ с рег. № *** и т.а. Прага ВЗС ДКН **, то виновен за неговото реализиране е
и водача на товарния автомобил, за който се установява, че към момента на настъпване на
ПТП е имал редовна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „***“ АД.
За наследниците на увреденото и починало лице от настъпилото ПТП- В.М. и К.М., е
възникнала възможността да предявят пряк иск срещу застрахователя ЗД „***“ АД, както и
да поискат изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ГФ. Неоснователни са
възраженията наведени от ответника А. А. Б. по настоящото дело, чрез пълномощника му
адв. А.- за това че към момента на предявяването на претенциите за обезщетение, вземането
на В.М. и К.М. за обезщетение за неимуществени вреди е било погасено по давност, поради
което Гаранционният фонд не е могъл да се суброгира в правата на пострадалото лице, в
обема и във вида, в който същите са притежавани от техния титуляр.
14
Наследниците на починалия от процесното ПТП- В.М. и К.М., са предявили иска си срещу
ЗД „***“ АД по гр.д. № 17472/2013г. по описа на СГС на 21.12.2013г., като същите са
заявили претенциите си към Гаранционния фонд чрез депозиране на писмено заявление с вх.
№ 24-01-4/07.01.2013г., за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди
на осн. чл. 288 ал. 1 т. 2, б. „а“ от КЗ/отм./, като по тяхно искане била образувана преписка
по щета № 210003/07.01.2013г. На основание чл. 219 ал.1 от ГПК по искане на ищците,
Гаранционния фонд е привлечен като трето лице помагач на ЗД „***“ АД по гр.д. №
17472/2013г. по описа на СГС, като съдът намира че предявяването на иск за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и искова претенция към ГФ, са прекъснали срока на
давността по чл. 110 от ЗЗД, като към момента на предявяването на иска срещу ЗД „***“
АД/21.12.2013г./ и предявяването на искането за привличането на ГФ като трета
подпомагаща страна по гр.д. № 17472/2013г. по описа на СГС/с отговора на ИМ от
21.04.2014г./, 5 годишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД не е бил изтекъл, като
вземането на наследниците В.М. и К.М., за обезщетение за неимуществени вреди, не е било
погасено по давност. Поради това за ищеца по настоящото дело- ГФ, е съществувала
възможността да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае до виновно
увреждащо поведение- действие или бездействие на ответника и до размера на изплатеното
обезщетение на застрахователя на увреденото лице. Възраженията на ответника по
настоящото дело в тази насока са неоснователни и същите следва да бъдат оставени без
уважение.
Установява се по делото от събраните доказателства, а това е установено и от гражданският
съд разглеждащ гр.д. № 17472/2013г. по описа на СГС, че ПТП от което в причинно
следствена връзка е настъпила смъртта на Р.К.М., е реализирано при условията на
независимо съизвършителство между водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № *** и т.а. Прага ВЗС
ДКН **. Настоящият състав на ОС Б.град приема че се касае за т.нар. независимо
съпричиняване на настъпилия вредонесен резултат при осъществения деликт. Безспорно е
налице причинно-следствена връзка между поведението на двамата водачи- на лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № *** и товарен автомобил „Прага ВЗ“ с рег. № ***, за
причиняването на вредоносните последици – травматичното увреждане на едно или повече
от едно лице. Ако липсва такава причинна връзка, всеки от водачите трябва да отговаря за
резултата, който независимо от другия водач е причинил, но не и за съпричинителство на
инкриминираните последици. Към настоящия момент при водените наказателни и
граждански производства, не е оборена вината по чл. 45 ал.2 от ГПК и на двамата водачи,
поради което следва да се приеме че същите са допринесли за настъпването на вредоносния
резултат при т.нар. независимо съпричиняване. Доколкото наказателния и гражданския съд
не са определели степента на съпричиняване, а това е невъзможно да бъде осъществено от
състава на съда разглеждащ настоящото дело, то следва да се приеме че двамата водачи са
еднакво отговорни за настъпване на ПТП и са допринесли в равна стерен за неговото
настъпване.
По аргумент от разпоредбата на чл. 122 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 53 от ЗЗД, при наличието
15
на независимо съпричиняване от страна на двамата водачи на леките автомобили, участвали
в настъплиото ПТП, пострадалият/респ. неговите наследници по закон след тяхното
конституиране в процеса/, в качеството на кредитор на вземане за парично обезщетение, е
легитимиран да предяви претенцията си в пълен размер срещу всеки от солидарно
отговорните съпричинители на деликта, респ. срещу застрахователя на гражданската
отговорност на единия от тях, както и срещу ГФ. При независимо съизвършителство
двамата водачи чрез осъщественото ПТП, са причинили смъртта на Р.К.М., поради което са
настъпили основанията за репариране на вредоносните последици за неимуществени вреди
за неговите наследници по закон, при условията на солидарна отговорност на водачите на
двата автомобила – по арг. от чл. 53 от ЗЗД.
Съпричиняването на вредоносния резултат е основание за възникване на солидарност между
преките причинители на деликта, на основание чл. 53 от ЗЗД и рефлектира върху пасивната
легитимация на техните застрахователи или на Гаранционния фонд за автомобила, който е
бил без сключена редовна застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно, по
аргумент от общото правило на чл. 122 ал. 1 от ЗЗД- наследниците на пострадалия са могли
да искат изплащането на дължимото застрахователно обезщетение от всеки от длъжниците
/делинквенти/, респ. от всеки от техните застрахователи по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" или от Гаранционния фонд за автомобила
без сключена редовна такава. След като Гаранционния фонд е изплатил част от изплутанета
сума на наследниците на пострадалия от ЗД „***“ АД, то същият може да се суброгира в
правата на ЗД „***“ АД, доколкото се касае до виновно увреждащо поведение- действие или
бездействие на ответника и до размера на изплатеното обезщетение на застрахователя на
увредено лице. Неоснователни са доводите на ответната страна в този смисъл за извършено
от ГФ недължимо плащане към ЗД „***“ АД, на половината от изплатеното на наследниците
на починалия застрахователно обезщетение поради липса на солидарна отговорност.
В хода на производството по настоящото делото, въз основа на събраните писмени
доказателства и заключението на експерта по приетата СИЕ, установи се при условията на
пълно и главно доказване, че ищецът Гаранционният фонд, е заплатил на ЗД „***“ АД, сума
в общ размер на 181 218.36лв., включваща главница за изплатени обезщетения за
неимуществени вреди на наследниците на починалия Р.К.М.- В.М. и К.М., лихви за забава,
разноски и държавни такси, като плащанията са извършени с електронни преводни
нареждания и по банков път- на 15.11.2016г.; на 30.03.2017г. и на 21.05.2018г.
Регресното право на фонда обхваща платените разходи по чл. 288 ал. 8 КЗ (отм.), т. е.
разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Това, според решение № 127 от
18.10.2019г. по търг. дело № 2835/2018г., на І ТО на ВКС са обичайните разходи,
необходими за установяване механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от
увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите.
Разноските в изпълнителното производство (такси и разноски по Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др.) не представляват необходими
разходи за определяне на обезщетението, респ. са извън обхвата на регресното право на ГФ,
16
тогава като са направени след влизане в сила на съдебните решения по исковете на
увредените лица на основание чл. 288 КЗ (отм.), т. е. след установяване със сила на
пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и размера на дължимите от фонда
обезщетения.
В случая, въззивният съд, след като съобрази цитираната съдебна практика, намира, че
макар съдебните разноски, направени в хода на водените искови производства да не
произтичат пряко от деликта, доколкото те са били изплатени от ЗД „***“ АД като съдебни
разноски-разходи, които са сторени в гражданското производство и в производството по
изпълнителните дела, заведени срещу ЗД „***“ АД, същите представляват разходи за
определяне и изплащане на обезщетението чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.), и подлежат на
възстановяване на ГФ, който безспорно ги е платил на ЗД „***“ АД. Както вече се посочи,
съгласно чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), след изплащане на обезщетението по чл. 288, ал. 1 и ал. 2
КЗ (отм.), фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и
разходите по ал. 8 на чл. 288 КЗ, а според чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.), разходите за определяне и
изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, съответно за сметка на
превозвача, или за сметка на фонда в случаите по, ал. 1, т. 1 и ал. 2. Неоснователно е
възражението на ответната страна, че ответника А. А. Б. не дължи на ГФ лихви за забава,
както и разноски по водените изпълнителни дела от наследниците на починалия срещу ЗД
„***“ АД. ГФ е заплатил разноски които не той е направил в изпълнителното производство,
както и разниски, които не са натрупани в резултат на неговото бездействие или
неоснователния му отказ да заплати обезщетение за неимуществени вреди на наследниците
на починалия.
Видно е от събраните доказателства и от заключението на експерта по приетата СИЕ, че в
заплатените от ГФ към ЗД „***“ АД суми, не са включени лихви за забавата на плащането
на дължимите суми от ответника А. А. Б. към Гаранционния фонд. Падежът на вземането на
ГФ по принцип настъпва с изтичането на едномесечния срок по чл. 288 ал. 14 КЗ (отм.), от
получаване на регресната покана от делинквента. След тази дата виновният водач изпада в
забава, за която дължи законната лихва. В случая такава законна лихва се дължи от
постъпването на исковата молба в ОС Б.град- 07.06.2021г., тъй като така е поискал ГФ в
исковата си молба. В този смисъл неоснователни са възражнията направени с отговора на
ИМ от ответната страна- за кумулиране на лихви и за т. нар. анотация/начисляване на лихви
върху лихви/.
По настоящото дело своевременно и с отговора на ИМ е наведено възражение за погасяване
на вземането на ГФ по давност. По въпросите за погасителната давност спрямо регресните
суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд съществува задължителна
практика, обективирана в т. 14 от ППВС № 7/77 г. Тези въпроси се разрешават
непротиворечиво и в постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 178 от
21.10.2009г. по т. д. № 192/2009г., II т. о., решение № 173 от 30.10.2009г. по т. д. №
455/2009г., II т. о., решение № 53 от 16.07.2009г. по т.д. № 356/2008г., I т.о., решение № 2 от
02.02.2011г. по т. д. № 206/2010г., II т. о., решение № 15 от 04.02.2011г. по т. д. №
17
326/2010г., II т. о. и др., с които ВКС приема, че регресните суброгационни искове на
застрахователя и Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който
застрахователят, съотв. Гаранционният фонд изплати обезщетенията на правоимащите лица.
Правото на ищеца да се суброгира в правата на увредените лица възниква след плащане на
обезщетенията, съгласно чл. 288 ал.12 и ал.13 КЗ (отм.); Преди да е възникнало вземането-
предмет на регресния иск, не може да тече давност/по арг. от чл. 114 ал.1 ЗЗД/. Разпоредбата
на чл. 114 ал. 3 ЗЗД е неприложима,тъй като не се касае за пряк иск на увредените лица
срещу деликвента. В настоящия случай иска по настоящото дело е предявен преди
изтичането на 5 годишния погасителен срок по чл. 110 от ЗЗД, считано от датата на
извършените плащания на сумите от ГФ към ЗД „***“ АД, поради което вземането не е
погасено по давност и възражението на ответната страна е неоснователно.
Неоснователно е възражението за погасяване на вземането на ГФ по давност и в частта му за
дължимите суми за лихви. Срокът на общата давност по чл. 110 ГПК при регресните
притезания важи и за вземанията, произтичащи от платени лихви за забава върху
обезщетенията за вреди от непозволено увреждане. За платените от застрахователя /респ.
ГФ в случая/ суми за лихви върху определените обезщетения на увредените лица, които са
предмет на регреса срещу деликвента, не се прилага 3 годишния давностен срок по чл. 111
б."в" ЗЗД, а общата 5 годишна давност по чл. 110 ЗЗД, тъй като основанието за регресния
иск не е застрахователното правоотношение, нито непозволеното увреждане, а фактът на
изплащане на обезщетенията, включително с лихвите, на правоимащите лица. /т.14 ППВС №
7/1977г./
В първото по делото съдебно заседание, наведено е от пълномощника на ответника- адв. А.
възражение за зле воден процес от ищеца ГФ, основан на доводи за нереализирани
процесуалните възможности за отхвърляне на претенциите за лихви и разноски, при
привличането на ГФ като трета подпомагаща страна на ответника ЗД „***“ АД по гр.д. №
17472/2013г. по описа на СГС. Излагат се съображения, че Гаранционния фонд не е възразил
срещу привличането му като трето лице по делото, поради липса на правен интерес, като не
е проявил и нужната процесуална активност за защита в проведения процес. Това
възражение се поддържа от ответната страна и с писмената защита по настоящото дело.
Съставът на ОС Б.град намира че се касае за правоизключващо възражение по съществото
на спора, което ответникът е бил длъжен да направи най- късно с отговора на ИМ. Когато
ответникът в установения срок за отговор на ИМ, не направи възраженията си по
съществото на спора, за които съдът не следи служебно, той губи възможността да направи
това по- късно/например в първото по делото съдебно заседание/. По силата на разпоредбата
на чл. 133 от ГПК във вр. с чл. 131 ал. 2 т. 5 от ГПК, с изтичането на срока за отговор се
преклудира възможността на отвтеника да противопостави на ищеца възраженията,
основани на съществуващи и известни нему факти към този момент. В този смисъл с оглед
на твърденията наведени с ИМ и представените към ней писмени доказателства, съдът
намира че възражението на ответната страна за зле воден процес в настоящия случай е
18
процесуално преклудирано, тъй като същото е направено едва в първото по делото съдебно
заседание, вместо най- късно с отговора на ИМ. Не са наведени доводи че този пропуск се
дължи на особени непредвидени обстоятелства. Съдът не е приел това възражение за
разглеждане по настоящото дело, не го е отразил в доклада си и във връзка с така
напрвеното искане не са били направени от ответната страна доказателствени искания.
Поради изложените съображения, съдът намира че по преклудираното възражение за зле
воден процес от ответната страна, не дължи становище по съществото на делото.
При така събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 288 ал.1, т.2, б."а" от КЗ (отм.), Гаранционният фонд изплаща
обезщетения за причинените имуществени и неимуществени вреди, когато произшествието
е настъпило на територията на Република България и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", а съгласно чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.),
след изплащането на обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното. В случая са налице предпоставките за уважаване на регресния иск на
ГФ, тъй като фондът е заплатил обезщетение за причинените от ответника имуществени
вреди на застрахователя на увреденото лице ЗД „***“ АД. С изплащането на обезщетението
ищецът е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредите- ответникът А. А.
Б., поради което последният следва да бъде осъден да заплати на ГФ търсената с исковата
молба сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба-
07.06.2021г. до окончателното й заплащане.
Предвид основателността на иска на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 7 248.73лева, за платена държавна
такса и 250лв. за юрисконсулстко възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 288 ал. 12 от КЗ(отм.) ответника А. А. Б., ЕГН **********, от
гр. Б.град, ул. „Т.А.“ № 72., да заплати на ГФ, гр.София, ул. „***, представлявано от
Изпълнителните директори- М.Н.К и С.Г.С, сумата 181 218.36лв./сто осемдесет и една
хиляди двеста и осемнадесет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща изплатено
от Гаранционният фонд обезщетение по щета № 210003/07.01.2013г., присъдени по гр.д. №
17472/2013г. по описа на СГС и в.гр.д. № 4368/2016г. по описа на АС София и гр.д.
№1089/2017г. на ВКС, II т.о. на ТК, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба пред съда- 07.06.2021г., до окончателното изплащане на дължимото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. А. Б., ЕГН **********, от гр. Б.град, ул.
19
„Т.А.“ № 72., да заплати на ГФ, гр.София, ул. „***, представлявано от Изпълнителните
директори- М.Н.К и С.Г.С, направените по делото разноски пред настоящата съдебна
инстанция, в размер на 7 248.73лева, за платена държавна такса и 250лв. за юрисконсулстко
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред АС София.
Съдия при Окръжен съд – Б.град: _______________________
20