Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260151/23.9.2020г. Година
2020 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На седемнадесети септември Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 3199 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №518027-F545001/16.06.2020г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна, с което на „О.2.” ЕООД е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „О.2.” ЕООД, ЕИК **** да заплати на НАП
Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната
помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт
в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на дружеството против НП
№518027-F545001/16.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна,
издадено на основание чл.53, вр. чл.83 ЗАНН.
С жалбата се сочи,
че свидетелството на ФУ не е напускало обекта. Същото било сваляно при
извършване на дезинфекции в обекта и впоследствие – отново закачано. Наличието или не в обекта на свидетелството
на ФУ нямат касателство към отчитане на продажбите,
формиране на печалбата, определяне на дължимите данъци и т.н. При предходни проверки не е била
извършвана такава на свидетелството на
ФУ. Изискването за съхраняване на
свидетелството на ФУ е норма от преди времето на мобилните телефони и изграждане
на връзка с ТД НАП. Излиза, че ако свидетелството е било изгубено, въз0зивникът
щял да разполага с 3 дни да уведоми сервиза и нямало да бъде санкциониран.
Наложената санкция е несъразмерно тежка спрямо извършената простъпка. По повод
наведеното в срок възражение е било издадено предупреждение, като това било
споменато от инспектор, но после се трансформирало в НП. Формулира се искане за
отмяна на НП , тъй като свидетелството се е намирало в обекта. Алтернативно се
иска приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от представляващ дружеството.
По същество се поддържат доводите за отмяна на НП.
Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
След преценка
на събраните доказателства по делото,
съдът прие за установено от фактическа страна следното :
На 25.04.2020 год.
служители към ТД на НАП – Варна, сред които св. И. извършили проверка на търговски обект- бърза закуска „Дениз“, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“, №87,
стопанисван от ЕООД „О.2.“.
При проверката било изискано свидетелството на ФУ на
обекта, но такова не било представено.
За констатациите
бил съставен протокол за извършена проверка и търговеца бил поканен да се яви в
сградата на ТД на НАП за документална проверка.
На 04.05.2020 год. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение срещу „О.2.” ЕООД , в съдържанието на който подробно
били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата
на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за
установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ
дружеството, който вписал в съдържанието
му възражения.
Възражения постъпили и в тридневният срок от съставяне на
АУАН.
Впоследствие, на
16.06.2020г. въз основа на акта било издадено НП, видно от съдържанието на
което административно наказващият орган изцяло е възприел описаното от
данъчните служители по отношение на фактическата обстановка. На нарушението
била дадена правна квалификация по Наредба №Н-18/13.12.2006г. За извършеното
административно нарушение било наложено административно наказание в минимално
предвидения в чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС размер.
Горната фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства –
показанията на св. И., който е очевидец на установяване на нарушението;
извлечения от ЕКАФП; касови бонове и др.
При проверка на
съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта
за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е
тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било
издадено в месечен срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в
ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите
обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали
безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки липсата на
свидетелство за регистрация на ФУ. Липсата на такова свидетелство при
проверката се установява и от самото вписване от страна на въззивника
в съдържанието на АУАН. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на
твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения
акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание
на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е
и правилната правна квалификация по Наредбата.
Административно
наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че
се касае за извършено административно нарушение, като при определяне на
наказанието имуществена санкция е съобразил извършването на нарушение за първи
път и е наложил наказанието в минималния, предвиден в закона размер. Правилно е
преценено, че наказанието в неговия минимален размер би способствало за
постигане на предупредителен и възпиращ ефект и в този смисъл правилно е
определена имуществена санкция от 500 лева, като адекватна на извършеното
административно нарушение.
Що се отнася до
доводите за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата и в
съдебно заседание, съдът намери същите за неоснователни, предвид на следното:
Сочи се, че свидетелството на ФУ не е напускало обекта.
Същото било сваляно при извършване на дезинфекции в обекта и впоследствие –
отново закачано.
По така възразеното на първо място следва да се отбележи,
че не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи твърдените
факти.
На следващо място са налице гласни и писмени доказателства
по делото , установяващи противното – това са показанията на св. И., който
лично е възприел липсата на съхранявано в обекта свидетелство на ФУ, както и
вписването от страна на управителя и представляващ дружеството, че на
25.04.2020г. по време на проверката свидетелството на ФУ не е било представено
на проверяващите.
Сочи се, че наличието или не в обекта на свидетелството
на ФУ нямат касателство към отчитане на продажбите,
формиране на печалбата, определяне на дължимите данъци и т.н. При предходни проверки не е била извършвана такава на свидетелството на ФУ.
Безспорно е, че наличието или не в обекта на
свидетелството на ФУ нямат касателство към отчитане
на продажбите, формиране на печалбата, определяне на дължимите данъци и т.н.
Съхраняването на такива документи обаче има отношение към документалното
обезпечаване при извършване на проверки от контролни органи, поради което и е
възведено в задължение съхраняването му в търговския обект.
Изискването за
съхраняване на свидетелството на ФУ е норма от преди времето на мобилните
телефони и изграждане на връзка с ТД НАП. Излиза, че ако свидетелството е било
изгубено, въззивникът щял да разполага с 3 дни да
уведоми сервиза и нямало да бъде санкциониран.
Доколкото, независимо от личното мнение на управляващия
търговеца относно нейната адекватност, нормата на чл.42 ал.1 т.1 от Наредба
Н-18/2006 на МФ е функциониращата такава , то задължение на търговеца е да
приведе своята дейност в съответствие с изискванията на тази норма. Безспорно,
в настоящия казус свидетелството на ФУ не е било изгубено, поради което и
същото, към момента на извършване на проверката е следвало да се намира в
обекта и да бъде предоставено на проверяващите.
Сочи се още, че наложената санкция е несъразмерно тежка
спрямо извършената простъпка.
Предвид на факта, че наказанието е било определено в
неговия минимален размер, а липсва
законова възможност за приложението на чл.55 от НК, съдът намери, че е
невъзможно намаляването му.
По повод наведеното в срок възражение е било издадено
предупреждение, като това било споменато от инспектор, но после се
трансформирало в НП.
С произнасянето си с наказателно постановление наказващия
орган достатъчно ясно и категорично е посочил волята си, че се касае за
административно нарушение които следва да бъде санкционирано по силата на
закона, поради което и според настоящия съдебен състав е безспорна волята на
наказващия орган, че не приема квалификация на деянието като маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
Съдът намери, че правилно от страна на наказващия орган
не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не
показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи
от този вид и в този смисъл правилно е
било прието, че въззивното дружество следва да бъде
санкционирано за извършеното административно нарушение.
Предвид
изложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по
делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: