Решение по дело №222/2022 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 179 |
| Дата: | 28 март 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.) |
| Съдия: | Таня Петкова |
| Дело: | 20225220200222 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 11 февруари 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите Свали мотивите
МОТИВИ:
Обвинението против подс. М.И.Т. от М.К., обл. П., e за престъпление по 313 ал.1
от НК, а именно за това, че на 01.03.2021 г. в гр. П. пред В.И.И.- служителка в Сектор
„Пътна полиция” при ОД МВР - П. е потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на чл.160 ал.1 от Закона за движение по пътищата и чл. 17 ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на
властта-ОД МВР П., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно,
че СУМПС с № ********* е било изгубено на 14.02.2021г в гр. София
Производството пред първата инстанция по отношение на подсъдимия е
разгледано по реда на глава ХХVІІІ от НПК- освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, при наличието на
материалноправните предпоставки за това.
В съдебно заседание обв. М.Т. не се явява, редовно призован, но се представлява
от договорно упълномощен защитник, който не оспорва обстоятелствата по
повдигнатото обвинение, изложени от прокуратурата и пледира за налагане на глоба в
минимален размер.
Представителят на Районна прокуратура- гр. П. поддържа становище за
доказаност на обвинението като изразява позиция същият да бъде признат за виновен и
се освободи от наказателна отговорност като му се наложи наказание глоба в
справедлив размер.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Обв. М.Т. е правоспособен водач на МПС. Той притежавал валидно издадено
СУМПС с № *********. На 17.02.2021 г. обв. Т. управлявал МПС в гр. А., ФР Г., като
бил спрян за извършване на полицейска проверка от контролните органи. При
извършената проверка било установено, че обв. Т. управлявал превозното средство
въпреки издадено решение на прокуратурата в гр. С.- Федерална Република Г., с което
му е било наложено наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от девет
меса, което било влязло в сила от 25.12.2020 г. Във връзка с извършеното от
обвиняемия нарушение, германските полицейските органи му отнели горецитираното
СУМПС.
Въпреки знанието, че свидетелството му за управление на МПС е било отнето
във връзка с извършеното от него нарушение във ФР Г., на 01.03.2021г. обв. Т. се явил
в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. П., където пред служителя на
гишето- св.В.И.- системен оператор в сектора подал заявление за издаване на дубликат
на СУМПС, като посочил че бил изгубил свидетелството си за управление на МПС в
гр. София. Св. Иванова му обяснила, че следва да попълни заявление за издаване на
ново СУМПС, към което следва да попълни и приложи декларация по чл.17 ал.1 от
ПИБЛД. Обв. Т. подписал представената му бланка на декларация, в която декларирал,
че е изгубил свидетелството си за управление на МПС на 14.02.2021 г. в гр. София при
извършване на проверка. Заявлението ведно с приложените към него документи, ведно
и с посочената декларация обвиняемият представил на св. Иванова и заявил бърза
1
поръчка за издаване на СУМПС. Вследствие на подаденото заявление на обвиняемия
било издадено ново СУМПС с № *********, което той получил лично на 15.03.2021 г.
На 28.04.2021 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. П. постъпило писмо
с рег. №3286р-18647/19.04.2021 г. от ГД „Национална полиция“, в което се съдържала
информация относно обстоятелствата по отнемането на СУМПС с № *********,
издадено на обв. Т.. След извършена проверка в информационните масиви било
установено, че на Т. било издадено ново СУМПС, след като декларирал, че издаденото
му СУМПС с №********* е било изгубено.
По този повод било отпочнато настоящето наказателно производство.
От заключението на изготвената по ДП почеркова експертиза, което съдът цени
като обективно, се установява че подписите и ръкописния текст положени/изписани в
подадената в Сектор ПП са изпълнени от обв. Т..
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите Ц.К.М. и В.И., дадени в досъдебната фаза на процеса, които бяха
преценени като правно валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК, заключението на
Почерковата експертиза, а също и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните и посочени по-горе гласни доказателства, т.к.
същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондират и с приобщените
писмени доказателства и заключението на експертизата, като очертават гореописаната
фактическа обстановка по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна подс. М.Т. е осъществил престъплението по чл.313 ал.1 от НК, като
на инкриминираната дата и място, е потвърдил неистина, а именно че е изгубил
СУМПС в гр. София на 14.02.2021 г. в писмена декларация, която по силата на ПИБЛД
се дава пред орган на властта, за удостоверяване истинността на горните
обстоятелства.
Декларацията по чл.160 ал.1 от ЗДвП и чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на
БЛД задължително се подава при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на
български личен документ в срок до три дни в най-близкото структурно звено на
Министерството на вътрешните работи. В същата подателят е задължен да декларира,
че за вписването на неверни данни в тази декларация носи наказателна отговорност.
В този смисъл част от състава на престъплението е осъществен, а именно че по
изрична законова разпоредба, подс. Т. е задължен да удостовери истината в подаваната
пред ОД на МВР гр. П.- Сектор „ПП“ декларация.
Не е спорно по делото обстоятелството, че декларацията е подписана и подадена
от подсъдимия. Следователно същият е употребил документа, като доказателство за
удостоверите в нея обстоятелства.
Безспорно се установи по делото от писмените и гласни доказателства, че
българското СУМПС не е изгубено, а е било иззето от Т. от германските власти заради
извършеното от него нарушение. Следователно декларираното от обвиняемия
обстоятелство, че е изгубил българското си свидетелство за управление на МПС е
невярно.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и начина
на извършване се доказват по един несъмнен начин. Престъплението е осъществено
2
при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като обвиняемият
е съзнавал, че въпросната декларация се подава въз основа на ПМС № 13/08.02.2010 г.,
с което е приет ПИБЛД, както и че съгласно чл.17 ал.1 от този правилник и ЗДвП се
подава процесната декларация. Съзнавал е че декларацията се дава пред орган на власт
по смисъла на чл.93 т.2 от НК- служител в сектор „ПП” при ОД на МВР П., натоварен
с осъществяване на властнически функции. Съзнавал е още, че декларира неверни
обстоятелства, вместо да удостовери истинността на конкретни обстоятелства, а
именно отнемане по съответния ред от германските власти, декларира изгубване на
СУМПС в гр. София на 14.02.2021 г., като е съзнавал, че в резултат на това невярно
деклариране, ще му бъде издадено СУМПС.
Съдът съобрази обстоятелството, че за умишленото престъпление по чл.313 ал.1
от НК се предвижда наказание до три години лишаване от свобода, както и фактът, че
обвиняемият е пълнолетен.
Съобрази се и обстоятелството, че към датата на деянието обвиняемият е
неосъждан, поради настъпилата реабилитация по право по предходните му осъждания,
а именно: осъждането му по НОХД № 94/1993 г. и НОХД № 57/1993 г., по които е
определено едно общо най-тежко наказание 4 години лишаване от свобода, по което Т.
е бил условно предсрочно освободен от съда на 05.03.2009 г. с определен изпитателен
срок от 1 година 5 месеца и 3 дни, който е изтекъл на 07.08.2010 г.; по осъждането по
НОХД № 980/1996 г. по което му е наложено наказание глоба и лишаване от
правоуправление и осъждането му по НОХД № 1838/2005 г., по което му е наложена
пробация, изтърпяна на 28.10.2009 г. На осн. чл.88а ал.1` във вр. с ал.3 и ал.4 от НК във
вр. с чл.82 ал.1 т.3 от НК по всички осъждания на Т. е настъпила реабилитация по
право към 07.08.2020 г.
Взе се предвид на следващо място и това, че обвиняемият не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от общата част на НК към
датата на деянието.
На следващо място съдът прецени и обстоятелството, че от престъплението няма
настъпили съставомерни материални щети, които да не са възстановени. Не са налице
и отрицателните предпоставки на чл.78а ал.7 от НК.
При това положение съдът намира, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на императивната разпоредба на чл.78а ал.1 от НК
относно вида и размера на наказанието, като обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание глоба.
При индивидуализация на наказанието глоба съдът отчете подбудите за
извършване на деянието, които се коренят в личността на обвиняемия, в
недостатъчното правосъзнание и култура.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха направените
самопризнания на ДП и оказаното съдействие на полицейските и разследващите
органи. Чистото съдебно минало не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е
материалноправна предпоставка за приложението на диференцираната процедура по
Глава ХХVІІІ от НПК.
Като отегчаващо обстоятелство, съдът отчете недобрите характеристични данни,
обусловени от миналите осъждания на обвиняемия и факта, че в резултат на
престъплението на обв. Т. е било издадено СУМПС и той е продължил да управлява
МПС, макар че практически е бил лишен от това право по съответния ред от
3
румънските компетентни власти.
С оглед на изложеното и като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът даде превес
на първите и на основание чл.78а ал.1 от НК освободи от наказателната отговорност
обв. Т., като му наложи административно наказание глоба в размер малко над
минималния предвиден в закона, а именно 1 200 лева, платими в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС- П..
За да определи този размер на глобата съдът изходи освен от наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, но и от семейното, материално
положение и имотно състояние на извършителя, съобразявайки и степента на вината
му, като счете че размерът това наказание е съответно на извършеното и с него ще се
постигнат целите на наказанието.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.
М.Т. да заплати в полза на ОД на МВР-П. сторените по делото разноски за
извършената експертиза в размер на 195 лв.
По изложените съображения Районен съд- П. постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4