Р Е Ш Е Н И Е
Номер 09.01.2020 г. Град
Свиленград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
СВИЛЕНГРАД І
граждански състав
На десети декември две хиляди
и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
Секретар:
Ангелина Добрева,
като разгледа докладваното от Съдията
гражданско дело № 1140 по описа за 2019 година,
намери за установено следното:
Производството
е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.213 от КЗ
/отм./, във вр. с чл.45 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, иска
от съда да осъди ответника П.А.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да му
заплати сумата 1358.12 лв. - главница, включваща сумата 1343.12 лв., представляваща
платено застрахователно обезщетение за имуществените вреди, диференцирани по
вид и стойност в приложен към исковата молба опис – заключение на щети,
причинени на лек автомобил марка “Ваз 21310”, с рег. № РА 9662 АМ, и сумата
15.00 лв., представляваща ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, сумата 959.61 лв. - мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода от 20.03.2015г. до датата на завеждане на
исковата молба в съда – 18.05.2018г.
Ищецът твърди, че претендираните вреди
са в резултат на ПТП, настъпило на 12.08.2014г., в района на с. Щит, общ.
Свиленград, по вина на ответника, който при управление на собствения си лек
автомобил марка “Мицубиши Паджеро”, с рег. № Х 2065 ВМ, движейки се на заден
ход и без да се убеди, че пътят зад него е свободен, ударил паркирания лек
автомобил марка “Ваз 21310”, с рег. № РА 9662 АМ. Твърди, че към момента на
увреждането управляваният от ответника лек автомобил нямал валидна застраховка
“Гражданска отговорност”, а собственикът на увредения автомобил – РДВР – гр.Пазарджик
имал сключен с ищеца валиден застрахователен договор “Автокаско”, обективиран в
застрахователна полица № А121300000001012477. Твърди, че по образуваната щета №
14019292000017 е заплатил на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1343.12
лева, поради което встъпил в правата на застрахованото лице да иска от
причинителя на вредата пълно възстановяване на заплатената сума, ведно с разноските за определяне на
обезщетението, възлизащи на 15.00 лева.
Поради изложеното, ищецът иска от съда
да уважи предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.131, ал.1
от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни. Признава, че на 12.08.2014г., в района на с. Щит, общ.
Свиленград, е настъпило ПТП, при което ответникът, управлявайки собствения си
лек автомобил марка “Мицубиши Паджеро”, с рег. № Х 2065 ВМ, е ударил паркирания
зад него “Ваз 21310”, с рег. № РА 9662 АМ. Признава също, че ответникът има
вина за ПТП-то, тъй като се е движил на заден ход, без да се убеди, че пътя зад
него е свободен. Твърди обаче, че още на 25.08.2014г. е възстановил щетите по
увредения автомобил - “Ваз 21310”, с рег. № РА 9662 АМ. Два дни след това
сключил с Прокуратурата споразумение, утвърдено от Съда по НОХД № 663/ 2014г.
по описа на РС – Свиленград. Платеното от ответника в полза на собственика на
увредения автомобил – ОД на МВР – Пазарджик обезщетение за вреди било в размер
на 608.57 лв. В хода на устните състезания ответникът е направил и възражение
за погасяване на вземането по давност. Поради това, ответникът моли съда да
отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
установи от фактическа страна следното:
Съгласно параграф 22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част ІV от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В настоящия случай се касае за застрахователен
договор, сключен през 2014 г. - преди влизането в сила на новия КЗ, поради
което предявеният главен иск е с правна квалификация чл.213, ал.1 КЗ (отм.), във
вр. с параграф 22 от ПЗР на КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Видно от представения
Протокол за ПТП № 1425302 от 12.08.2014 г., на същата дата, в 19.20 часа, в
с.Щит, общ.Свиленград, до патрулна база на ГПУ, лек автомобил марка “Мицубиши
Паджеро”, с рег. № Х 2065 ВМ, управляван от водача П.А.Г. – ответник по делото,
движейки се на заден ход, без да се убеди, че пътят зад него е свободен, удря паркирания
лек автомобил марка “Ваз 21310”, с рег. № РА 9662 АМ, собственост на РДВР – гр.
Пазарджик. В протокола е отразено, че в резултат на настъпилото ПТП, по
автомобилите са причинени увреждания, в това число деформирана задна лява част и
осветително тяло на лек автомобил марка “Ваз 21310”.
От материалите, съдържащи се в
изисканото за послужване НОХД № 663/ 2014г. по описа на РС – Свиленград, се
установява, че по делото е одобрено споразумение, постигнатото между Прокурор
от Районна прокуратура – Свиленград и подсъдимият П.А.Г., с което последният се
признава за виновен в това, че на 12.08.2014г. в с. Щит, общ. Свиленград, обл. Хасково,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка “Мицубиши”, модел ”Паджеро”,
с рег. № Х 2065 ВМ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а
именно 2,52 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство “Дрегер
7510” с фабричен № ARDN 0088, поради което и на основание чл.343б, ал.1, вр.
54, ал.1 от НК, е осъден на „Лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца.
Безспорно е, а и посредством
представените от ищеца писмени доказателства се установява, че към датата на извършване на процесното ПТП -
12.08.2014г., собственикът на увредения лек автомобил “Ваз 21310”, е имал
застрахователен договор за доброволна застраховка „Каско”, сключен с ищеца ЗД „БУЛ ИНС”
АД, обективиран в застрахователна полица № А1213000000010123477,
със срок на действие, включващ датата на ПТП - то.
От
представените с исковата молба писмени доказателства се установява още, че за
изплащане на обезщетение за причинените по застрахования автомобил “Ваз 21310” имуществени
вреди, при застрахователя ЗД „БУЛ ИНС”
АД е била образувана преписка по щета №
14019292000017. Застрахователят е възложил на сервиз “Ауто Папи” ООД – гр. Свиленград
да ремонтира увредения автомобил “Ваз 21310”, като за извършения ремонт е
издадена фактура № **********/ 29.10.2014г. на стойност 1343.12 лв. с включен
ДДС.
Видно от платежно
нареждане от 21.03.2015г., застрахователят - ищецът ЗД „БУЛ ИНС”
АД е превел по банков път на “Ауто Папи” ООД – гр.
Свиленград сумата 1343.12 лв., на основание щета № 14019292000017. С оглед на
тези обстоятелства, застрахователят ЗД „БУЛ ИНС”
АД е встъпил в правата на застрахования РДВР –
гр.Пазарджик срещу причинителя на вредата П.А.Г., до размера на платеното
обезщетение, съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.1 от КЗ /отм./.
От
заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/,
неоспорено от страните, се установява, че между механизма на процесното ПТП и
щетите по застрахования автомобил “Ваз 21310” има пряка причинно-следствена
връзка. Според вещото лице, при механизма на ПТП, посочен в протокола за ПТП, е
възможно да са били увредени изброените в процесната фактура части в
съответната степен. Вещото лице е дало заключение и за това, че стойността на
ремонта за възстановяване на автомобила към датата на настъпилото ПТП възлиза
на 1343.12 лв.
Представена е
и вносна бележка от 25.08.2014г., видно от която ответникът П.А.Г. е превел по
сметка на ОДМВР /РДВР/ - Пазарджик
сумата 611.67 лв., като за основание за плащането е посочено: „възстановяване
на щета по авт. рег. № РА9662АМ по НОХД № 663/14г. по описа на РС –
Свиленград“. Платената сума е съобразно заключението на съдебно-оценителна
експертиза от 15.08.2014г., съдържаща се Бързо производство /БП/ № 413/2014г.
по описа на РУП – гр.Свиленград, приложено към постъпилото за послужване НОХД №
663/ 2014г. по описа на РС – Свиленград, касаещо процесното ПТП.
В съдебно заседание вещото лице е
изяснило, че при изготвяне на експертизата по БП през 2014г. не е било
отчетено, че увреденият автомобил е имал застраховка „Каско“, при условия,
различни от тези при експертна оценка, каквато е била дадена тогава, респ. не е
било отчетено и че щетата е следвало да бъде отремонтирана в доверен сервиз на
застрахователя, по безкасов начин, съобразно сключен договор за сервизни
услуги, също при условия, различни от условията при експертна оценка. Вещото
лице е уточнило също, че при определяне на стойността на ремонта за възстановяване на автомобила към датата на
настъпилото ПТП, не е отчел извършеното от ответника плащане в размер на 608.67
лв., т.е. не е приспаднал тази сума от сумата 1343.12 лв.
Представена е от
ищеца и регресна покана с изх. № РГ-02968/ 06.04.2015г., отправена до
ответника, в срок от 5 работни дни от получаването й, да плати сумата 1358.12
лв. Няма данни по делото регресната покана да е достигнала до адресата.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният
главен иск е доказан по основание и ще се уважи в размер, определен след
приспадане на платената от ответника сума /608.67 лв./ от платеното
застрахователно обезщетение /1343.12 лв./ и прибавяне на извършените от
застрахователя ликвидационни разходи /15.00 лв./.
В хода на
настоящото производство се установиха предпоставките за ангажиране на
регресната отговорност на ответника. Установено бе, от една страна, наличието
на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя, и заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия,
в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. От друга
страна, с оглед установените фактически обстоятелства се явява изпълнен и
фактическият състав на чл.45 от ЗЗД: противоправно поведение, увреждане,
причинна връзка между тях и вина на делинквента. Налице е увреждане по
застрахования автомобил поради ПТП, настъпило по вина на ответника. Между ПТП и
увреждането има причинно-следствена връзка, което бе категорично установено по
делото – от заключението на САТЕ и протокола за ПТП. В тази връзка следва да се
отбележи, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в
него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената
застраховка се определя в съответствие с клаузите на договора и то трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, съгласно чл.208, ал.3 от КЗ /отм./, и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора
застрахователна сума. Обезщетението не може да надвишава действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество - чл.203, ал.2 от КЗ /отм./, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл.203, ал.3 от КЗ /отм./.
Съгласно кредитираното заключение на САТЕ стойността
на ремонта, необходим за отстраняване повредите на увредения лек автомобил възлиза на 1343.12 лева. Безспорно е, че разноските, които застрахователят прави за определяне на
обезщетението възлизат на сумата 15.00 лева. Безспорно установено е също, че
ответникът е покрил част от вредите – до размера на сумата 608.67 лв. В този смисъл, съдът намира,
че регресното право на ищеца е в обем на сумата 749.45 лв., получена след приспадане на платената сума от сумата 1358,12 лева (1343.12 лв. + 15.00 лв.).
Предвид
аксесорния характер на претенцията за заплащане на законна лихва, законната
лихва върху главницата ще се присъди, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното й заплащане.
Искът по
чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на мораторна лихва върху главницата за
периода от датата на изплащане на застрахователното обезщетение до датата на
завеждане на исковата молба в съда ще се остави без уважение. Ответникът изпада
в забава с получаване на регресната покана, в която му е определен срок за
плащане, по–точно – изпадна е в забава след изтичане на определения срок за
плащане. В случая ответникът е изпаднал в забава след получаване на исковата
молба, доколкото не се установи по-рано да е получил покана за плащане на
платеното от застрахователя обезщетение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
ищеца следва да се присъдят и претендираните разноски по делото, съразмерно на
уважената част от исковете. Направените от ищеца разноски се установиха в
размер на 324.32 лв., от които 104.32 лв. – за държавна такса, 20.00 лв. –
депозит за свидетел и 200.00 лв. - депозит за вещо лице. От тях на ищеца ще се
присъдят разноски в размер на 102.77 лв. - съразмерно на уважената част от
исковете. Направените от ответника разноски се установиха в размер на 500.00
лв. – за адвокатско възнаграждение, от които ще му се присъди сумата 341.55
лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Всяка от страните следва да бъде
осъдена, съответно съразмерно уважената и отхвърлената част от исковете, да
заплати по сметка на Районен съд – Свиленград изплатени от бюджета на съда
пътни разноски за свидетеля В. Въже.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.А.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС”
АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата 734.45 лв. (седемстотин тридесет и четири лева и четиридесет и
пет стотинки), представляваща част от сумата 1343.12 лв. - изплатено от ЗД „БУЛ ИНС”
АД, с ЕИК: *********, в качеството му на застраховател, застрахователно
обезщетение по щета № 14019292000017, за поправка на имуществени вреди,
причинени на лек автомобил марка “Ваз 21310”, с рег. № РА 9662 АМ, в резултата
на ПТП, настъпило 12.08.2014г., в района на с. Щит, общ. Свиленград, по вина на
П.А.Г., с ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.05.2018 г. до окончателно й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 734.45 лв. до пълния
предявен размер от 1358.12 лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане
на сумата 959.61 лв. - мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от
20.03.2015г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.05.2018г.
ОСЪЖДА П.А.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС”
АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата 104.32 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”
АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.А.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 341.55 лв. – разноски
по делото.
ОСЪЖДА П.А.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати по сметка на Районен съд – Свиленград сумата 46.28 лв. – разноски по
делото за свидетел, изплатени от бюджетните средства.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”
АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Районен
съд – Свиленград сумата 21.47 лв. – разноски по делото за свидетел, изплатени
от бюджетните средства.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :