Р Е
Ш Е Н
И Е № …..
Гр. София, 07.07.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Калина Станчева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 1285 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на третото лице
помагам „Ч.Р.Б.“ АД (с ново наименование „Е.М.З.“ АД, считано от 28.04.2022 г.),
чрез представителя му, срещу решение № 20211047/29.09.2019 г. на СРС, 36 с-в,
по гр. д. № 10210/2019 г., с което „С." ЕООД с ЕИК: ********, е осъден да заплати на В.В.Ч., ЕГН: **********,
на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 210 лв. - неустойка за забава по чл. 20 от предварителен договор за изграждане на
готов строителен продукт с клауза за отстъпване на право на строеж от
15.09.2016 г., дължима за периода от 13.11.2017 г. до 16.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба -
19.02.2019 г. до окончателното изплащане, а на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
връзка с чл. 82 ЗЗД, да заплати сумата 5 625 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
забавено изпълнение на задължение предварителен договор за изграждане на готов
строителен продукт с клауза за отстъпване на право на строеж от 15.09.2016 г.
за периода от 01.04.2018 г. до 16.11.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 19.02.2019 г. до
окончателното изплащане. С решението са присъдени и разноски в полза на ищеца.
В жалбата се излагат съображения за постановяване на
решението в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че съдът
не е обсъдил възраженията на третото лице помагач относно договора за наем, с
който се установяват пропуснатите ползи за ищеца. Сочи се, че договорът не е
годно доказателство за тези ползи, тъй като е частен документ, който няма
достоверна дата и материална доказателствена сила и е непротивопоставим на
ответника. Позовава се на съдебна практика по този въпрос. Предвид липсата на
достоверна дата се поддържа, че договорът може да е съставен за целите на
процеса. Сочи, че съдът не е съобразил оспорването, от страна на третото лице,
на писмените доказателства, представени от ищеца и неоснователно ги е ценил.
Моли да се отмени решението и да се отхвърлят исковете. Претендира разноски,
съгласно списък.
Ищецът В.В.Ч. чрез
представителя си оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че
съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност по
отношение на претенцията за пропуснати ползи, като законосъобразно и в
съответствие с ТР № 3/12.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС е приел че претенцията е
доказана. Съдът е съобразил събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на св. Й. относно подписването на договора за наем на недвижим имот
с ищеца. Свидетелят е следвало да влезе в жилището като наемател от м. 04.2018
г., а, съгласно уговорката на страните, той е следвало да е напълно обзаведено,
съобразно изискванията на свидетеля. Излага съображения, че се установява, че
ищецът е пропуснал да реализира приходи вследствие на недобросъвестното
поведение на ответника и забавата в задължението му да изгради обекта в готов
вид. При точното изпълнение на задълженията на ответника за изграждане на
сградата в срок, имуществото на ищеца е можело да се увеличи, тъй като е
установено, че имотът е закупен с цел инвестиция. Поддържа, че ответникът е
изплатил на ищеца всички суми по решението, след постановяването му, с което на
практика е признал исковете. Правилно СРС е приел, че ЧЕЗ не се явява трето
лице по смисъла на чл. 181 ГПК, като съдът е обсъдил оспорването на договора за
наем. Сочи, че не е било необходимо да се доказва достоверна дата на договора
за наем. Излага съображения относно оспорването по реда на чл. 181 ГПК, като
сочи, че договорът за наем е неформален. Тъй като сградата не е въведена в
експлоатация, договорът е прекратен и от това ищецът е търпял вреди, като е
установена и причинната им връзка със забавата на ответника. Поддържа, че в
постановките на ТР № 3/2012 г. не се изисква договорът за наем да е с
достоверна дата или да е в писмена форма. Наличието на пропуснати ползи се установява
и от приетата пред СРС СОцЕ, която установява и конкретния размер на наемите на
имоти в района. Моли да се потвърди решението изцяло. Претендира разноски за
въззивното производство, съгласно списък.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния
съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. По
законосъобразността на решението, съдът е обвързан от доводите изложени във въззивната
жалба.
Въззивният съд намира, че СРС е изложил пълно и
задълбочено установената по делото фактическа обстановка, която не намира за
необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
По отношение оспорване на решението
от третото лице помагач, съдът намира, че процесуалният
закон признава на подпомагащата страна (третото лице в процеса) самостоятелно
право на жалба, чието упражняване може да има за цел единствено постигане на благоприятен
за подпомаганата страна изход на делото (в случая - за ответника), не и
защита на материални права на обжалващия, произтичащи от вътрешните отношения с
подпомагания.
Поради това въззивният съд намира, че няма пречка третото лице помагач на
страната на ответника да оспорва решението.
Въззивният състав споделя и
правните изводи на СРС за доказаност и от там за основателност на исковете,
като препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.
В допълнение към изложеното, и
като съобрази, че в жалбата се излагат съображения само срещу присъдените суми
за обезщетение за вреди от пропуснати ползи, по чл. 82 ЗЗД, съдът намира за
необходимо да добави и следното :
Съгласно общата норма на
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на
задължения произтичащи от договор, изправната страна има
право да иска от неизправната изпълнението на задължението заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнението му. В съдебната практика се
поддържа становището, че при виновно
неизпълнение на сключен договор изправната страна има право на обезщетение за претърпените от нея имуществените вреди, които са
определени по обем и съдържание съобразно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД.
Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението,
а ако длъжникът е недобросъвестен - всички преки и непосредствени вреди. От общия смисъл на разпоредбата
следва, че дължащото се обезщетение при неизпълнение на едно договорно
задължение обхваща онези вреди, които намаляват имуществото на кредитора или респективно - не увеличават същото, т. е. имуществените вреди, които се изразят в претърпяна загуба или пропусната полза.
Въззивният състав се солидаризира с изводите на СРС,
че според общите правила за доказване в процеса установяването на вредите,
настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията на насрещната страна, е в
тежест на ищеца, а насрещната страна следва да установи, че е изпълнила точно договорните си задължения.
В случаите, когато се претендира присъждане на
обезщетение за пропусната полза, както е приел и СРС, ищецът следва да
установи, че при точно изпълнение на задълженията на ответника по изграждане на
процесния обект, би получил увеличаване на имуществото си, което е пропуснал да
реализира.
Като е съобразил приетите пред него писмени и гласни
доказателство в цялост, СРС е направил обоснован извод, че претенцията по чл.
82 ЗЗД е доказана по основание и размер.
С доклада по делото ред СРС са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е налице
облигационно отношение, по силата на сключен помежду им договор за изграждане
на готов строителен продукт с клауза за отстъпване на право на строеж от
15.09.2016 г., по силата на който ответното дружество се е задължило да изгради
апартамент № *******, мазе № 10 в сутерена на сградата и гаражна клетка № 1 в
сутерена на сградата, намираща се в гр. София, УПИ VIII-24, кв. 130, на ул. „**************, че сградата е въведена в експлоатация с
удостоверение от 16.08.2018 г., т. е. със забава.
Не е спорно между страните, че строителството е
следвало да бъде завършено с удостоверение за въвеждане в експлоатация до 13.11.2017
г., а в срок до 13.12.2017 г. ответникът е следвало да прехвърли собствеността
върху имота в нотариална форма.
Безспорно е също така, че с Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 81, том III, peг. № 11750, дело № 398/2018 г.,
собствеността върху обектите, предмет на предварителния договор е прехвърлена
от ответника на ищеца на 16.11.2018 г.
Пред СРС е представен договор за наем от 16.12.2017
г., между ищеца и съпругата му, в качеството на наемодатели, и трето за спора
лице - В.В.Й.. С него е следвало обектите, предмет на предварителния договор, а
именно - апартамент № 22, състоящ се от две стаи, хол с кухня, баня и две
тераси и подземен гараж, находящи се в гр. София, ул. „***************да се отдадат
под наем за срок от 1 година, считано от 01.04.2018 г.
Със споразумение от 26.10.2018 г. договорът между
страните е прекратен, тъй като към датата на подписването му не е подписан
договор с нотариален акт за прехвърляне на имота и наемодателят не е собственик,
като не са извършени необходимите ремонти дейности за да бъде годен обекта за
ползване от наемателя.
Следователно по делото е установено, че ищецът е
имал намерение да даде обекта под наем, което не се е случило в резултат от установената
забава на длъжника.
За да достигне до този извод СРС е съобразил не само
представения договор за наем от 16.12.2017 г., но и гласните доказателства,
показанията на свидетеля В.В. Й.. Той сочи, че в качеството си на наемател е
сключил с ищеца договор за наем на апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******морава"
и че причината поради която са прекратили договора е липсата на документ за
собственост на наемодателя и необзавеждането на обекта в уговорения между
страните срок.
Въззивният състав приема, че тези доказателства са
достатъчни за да се обоснове извод, че ищецът е пропуснал да реализира доходи
от наем в резултата от забавяне изпълнението на предварителния договор от
страна на ответното дружество.
Неоснователно е позоваването на третото лице -
жалбоподател на нормата на чл. 181 ГПК, която касае достоверната дата на писмен
документ и противопоставимостта му на третите лица. Въззивният състав намира за
основателно възражението на ищеца, че договорът за наем е неформален договор и
доказването на сключването му може да се извърши с всички допустими от закона
доказателствени средства, в това число - свидетелски показания, което е сторено
в производството пред СРС.
Предвид доказаната забава на ответника - срокът за
довършване и предаване на недвижимия имот, съгласно договореното между страните,
е бил до 13.11.2017 г., разрешението за ползване на сградата, в която е
изграден апартаментът, е издадено на 16.08.2018 г., а прехвърлянето на
собствеността и владението върху обектите, е извършено на 16.11.2018 г.,
обосновано СРС е приел за доказано обедняване на ищеца под формата на
пропуснато увеличение на имуществото му чрез пропуснатия наем за обекта.
Относно размера на претенцията пред СРС е прието без
възражения заключението на СОцЕ. От него е установено, че размерът на средния
месечен пазарен наем на процесното помещение за периода от 01.04.2018 г. до
16.11.2018 г. е 6 210 лв. с обзавеждане и 4 620 лв. - без обзавеждане.
Тъй като ищецът претендира обезщетение за пропуснати
ползи в по-малък размер от 5 625 лв. за периода 01.04.2018 г. до 16.11.2018 г.,
основателно и в съответствие с материалния закон и диспозитивното начало в
процеса, искът е уважен изцяло.
По отношение на претенцията за
присъждане на неустойка по чл. 92 ЗЗД в жалбата не се излагат никакви конкретни
съображения, поради което и в тази част въззивният състав се солидаризира с
изводите на СРС и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.
Поради изцяло съвпадане мотивите на
настоящата инстанция с тези на СРС, оспореното решение следва да се потвърди,
както е постановено.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора и направеното искане, предвид
нормата на чл. 78, ал. 10 от ГПК, според която на третото лице
помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със
своите процесуални действия, право на разноски има въззиваемана страна - ищец в производството. В
негова полза следва да се присъди адвокатски възнаграждение в размер на 500
лв., за което има данни, че е реално заплатено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20211047/29.09.2019 г. на СРС, 36 с-в, по гр. д. № 10210/2019 г.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“
АД (с ново
наименование „Е.М.З.“ АД, считано от 28.04.2022 г.), с
ЕИК ********, с адрес : гр. София, бул. „********№ *** да заплати на В.В.Ч. с ЕГН: **********,
със съдебен адрес: ***, чрез адв. П., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Ч.Р.Б.“
АД (с ново
наименование „Е.М.З.“ АД, считано от 28.04.2022 г.), с
ЕИК ******** на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване,
по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.