№ 83/9.2.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Юрукова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светомир Бабаков
2. Красимир Лесенски
при секретаря Тодорка
Стойнова и с участието на прокурора Паун Савов, като разгледа докладваното от
съдия Лесенски касационно административно дело № 1201 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Дванадесета от АПК и е образувано по жалба на А.С.С. *** против
Решение № 260116/13.05.2021 г. по гр. дело № 171/2020 г. на Районен съд Велинград.
С обжалваното
решение е отхвърлена
жалбата на касатора срещу Заповед № 3-148/31.07.2018
г., издадена от кмета на Община Сърница.
В касационната жалба се
твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, постановено при
неправилно приложение на закона, обосноваващи, че съдебното решение не отговаря
на изискванията за законосъобразност, правилност и обоснованост. Представят се
аргументи. Иска се отмяна на решението, без да се сочи дали се иска и отмяна на
атакуваната заповед. Алтернативно се прави искане за отмяна на решението и връщане
на делото за разглеждане от друг състав на РС.
Ответникът по касационната
жалба - кметът на Община Сърница - чрез
процесуалният си представител устно в съдебно заседание и в писмено становище
счита жалбата за неоснователна, моли за нейното отхвърляне и да се потвърди
решението на РС. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че решението на Районен съд Велинград е правилно, обосновано и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд
Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С решението си Районен съд
Велинград е отхвърлил жалбата на касатора срещу
Заповед № 3-148/31.07.2018 г., издадена от кмета на Община Сърница.
За да
постанови този резултат районният съд е установил, че с
обжалваната Заповед № 3-148/31.07.2018г. на осн. чл.44, ал 2 от ЗМСМА и чл.11,
ал.4 от ППЗСПЗЗ кметът на общ. Сърница е одобрил Решение № 22/30.07.2018 г. на
комисията от длъжностни лица от техническа служба при общ. Сърница да определят
застроените площи в им. № 520001 в кв. Крушата по плана на гр. Сърница по
представения помощен план от касатора. Със същата заповед е разпоредено след
влизането ѝ в сила да се издаде удостоверение и скица по чл.13, ал.7 от
ППЗСПЗЗ, в съответствие с решението и помощния план, а цялата административна
преписка да се изпрати на ОС „Земеделие“ гр. Сърница по компетентност.
До издаването на заповедта
се е стигнало, след като на 17.03.2016 г. в деловодството на Община Сърница е
постъпило заявление с вх. № 0645 с искане за изготвяне на помощен
план за попълване /поправка на кадастрален план на осн. § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР
на ЗКИР. Кметът на Община Сърница е дал отговор с изх. № 0675/21.04.2016 г. на
постъпилото заявление, като посочил, че внесеният помощен кадастрален план не е
актуален и липсват нотариално заверени анкети от съседи. Даден е срок на
молителя да представи посочените документи до 26.05.2016 г. По делото е представена
обратна разписка за изпратено съобщение чрез Български пощи, от която е видно,
че на 22.04.2016 г. на касатора е връчено съобщение на кмета на Община Сърница
с изх. № 0675/21.04.2017 г. Видно от Протокол № 02 на ЕСУТ към Община Сърница
на 09.05.2016 г. предложения помощен план не е приет. От приложеното по делото
Решение с изх. № 874/06.06.2016 г. е видно, че Комисията за разглеждане на
помощен план за имот № 520001, попадащ върху поземлени имоти № 69, 70 и 74 по
плана на махала Крушата, на 27.05.2016 г. е приела, че Община Сърница не може
да възстанови собствеността, тъй като имотът попада върху общинска публична
собственост и елементи на инфраструктура. Предлага собственика да бъде
обезщетен по реда на ЗСПЗЗ. На същата дата е издадено Удостоверение по чл. 13,
ал. 7 и чл. 13а, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, което удостоверява, че имот № 52001 от
помощен план попада върху поземлени имоти № 69,70 и 74 по плана на махала
Крушата и е заснет с площ от 2529 кв. м. Същият имот попада върху общинска
публична собственост и елементи на инфраструктурата. Издадена е и скица с № 162
от 03.06.2016 г., която съдържа констатациите от удостоверението. На 13.12.2016
г. до кмета на гр. Сърница е постъпила молба с вх. № 2853, с която молителят,
като страна по заявление с вх. № 0645/17.03.2016г., иска да се
преразгледа случая, като се установи, че част от имота с площ от 684 кв. м. не
попада в имот - публична общинска собственост и може да бъде възстановен по
реда на ЗСПЗЗ. От писмо на кмета на Община Сърница с изх. № 1966/19.12.2012 г.
се установява, че административният орган не променя взетите решения, като
препраща към тях. Писмото е връчено с обратна разписка на жалбоподателя на
20.12.2016 г. От представеното Удостоверение по чл. 62, ал. 2 от ЗОС е видно,
че имот с пл. № 69 с площ от 684 кв. м., находящ се в кв. Крушата по плана на
гр.Сърница, е вписан в Актовите книги на Община Сърница като частна общинска
собственост, съгласно АЧОС № 32/10 08.2016 г., вписан в СВ
при PC Велинград към Агенция по вписванията под вх. № 1565/17.08.2016
г., дв. вх. per. № 1562, с А-190, том 5. В резултат на съдебно
решение административния орган със Заповед № 3147/03.07.2018 г. е назначил
отново комисия, като е възложил да определят застроените площи в им. № 520001 в
кв. Крушата по плана на гр. Сърница по представения помощен план от касатора в
съответствие с чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ и Наредба № 7/2003 г. на МРРБ, като е
определил срок за работа 3 дни. В изпълнение на тази заповед назначената
комисия е издала Решение № 22/30.07.2018 г. на осн. чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ на
база помощен план, представен от касаторса с вх. № 645/17.03.2016 г. В него се
сочи, че като разгледала помощния план за им. № 520001 в кв. Крушата по плана
на гр. Сърница комисията установила този имот да попада върху настоящи
поземлени имоти с № № 69,70 и 183 в кв. Крушата. Според т.1 им. №70 с площ от
1137 кв.м., ведно с масивна едноетажна сграда със ЗП от 225 кв.м., представлява
публична общинска собственост съгласно АПОС №15/27.07.2016 г. - предшестван от
АПОС № 324/23.01.2003г. на общ. Велинград. В тази част заповедта не е обжалвана
и е влязла в законна сила. В т.2 от решението е посочено, че им № 69 с площ от
684 кв.м., представлява частна общинска собственост, съгласно разписен лист към
кадастралния план на кв. Крушата в гр. Сърница, в който се намира полумасивна
едноетажна сграда с идент. № 1.69.1 със ЗП 254 кв.м., собственост на Р.Ц.,
съгласно НА № 51/10.03.2017 г. В т. 3 от решението е
посочено, че им. № 183 с площ от 141 кв.м. представлява частна общинска
собственост, съгласно разписен лист към кадастралния план на кв. Крушата в гр.
Сърница. В тази част заповедта не е обжалвана, тъй като липсва правен интерес
от обжалването и същата е влязла в законна сила. А в т. 4 и 5, че улици с осови
точки от о.т. 37 до о.т. 42 и от 42 до от 23 са публична общинска
собственост, в тази част заповедта също е влязла в законна сила. В
резултат на тези констатации комисията е определила в раздел 1 т. 1, 2, 3 и 4,
че в им. № 520001 в кв. Крушата по плана на гр. Сърница, обособен с помощен
план, не може да се възстанови собственост върху следните имоти: им №70 с площ
от 1137 кв.м., ведно с построената в него сграда - тъй като е публична общинска
собственост; им.69 с площ от 684 кв.м., тъй като е прилежащ терен към
построената в него полумасивна едноетажна сграда с идент. № 1.69.1 със ЗП 254
кв.м., собственост на Р.Ц., като и улици с определени осеви точки.
За изясняване на релевантни
за спора обстоятелства в производството пред РС Велинград е приета
съдебно-техническа експертиза. Съобразно заключението по СТЕ ПИ № 69 в кв.
Крушата е такъв по кадастралния план на гр. Сърница, одобрен със Заповед №
286/08.03.2016 г. и с одобрена улична регулация от 21.03.2014 г. Този имот е с
площ от 684 кв.м. В имота има построена свободно стояща сграда на един етаж със
стопанско предназначение и ЗП от 254 кв. м., която е построена през 1973 г.,
съгласно АДС № 3425/12.01.1996 г. Сградата е изградена върху основа от бетонови
фундаменти с височина 0,80 м. над терена и дървен носещ скелет на външните и вътрешните
стени. Сградата има външен самостоятелен вход с открито каменно стълбище и се
състои от коридор, склад, канцелария и производствено помещение. Захранена е с
ток и вода и се е ползвала за гъбопроизводство. В следствие на атмосферните
процеси външната обшивка и дограмата са прогнили, а положената върху тях боя е
напукана и изпадала. Не са открити в архива на общ. Сърница през периода
1973-1975 г. строителни книжа и документи - отстъпено право на строеж,
строителна линия, проект и разрешение за ползване. Изготвено е удостоверение за
търпимост № 22/16.08.2019 г. на Р.Ц. за сграда с идент. 1.69.1 със ЗП 254 кв. м.,
представляваща полумасивна сграда (килимарски цех) в им. № 69 по плана
на кв. Крушата, гр. Сърница. Според заключението тази сграда отговаря на
нормата на чл.84 от ЗУТ и санитарно-хигиенните изисквания. В заключението
по нея е посочено, че необходимият прилежащ терен към тази сграда е от 500.96
кв. метра, като остава свободен незастроен терен от 183.04 кв.метра. За
изясняване на въпроса дали може, съобразявайки се с нормите на ЗУТ И Наредба №
7/2003 г., тази част от имота № 69 да се възстанови на касатора и ако не може,
по каква причина, е назначена допълнителна съдебно –техническа експертиза.
Съобразно заключението
на приетата по делото допълнителната съдебно-техническа експертиза поземлен
имот с № 69 в квартал Крушата по кадастралния план на гр. Сърница, одобрен със
Заповед № 286/08.03.2016 г. и с одобрена улична регулация от 21.03.2014 г. е с
площ от 684 м.кв. и определен начин на трайно ползване - урбанизирана
територия, общинска частна. Същият на място е при граници: -от север- улица по
о.т.39-40; -от юг- имоти с № 121; -от изток- имот с № 183 и от запад - имот с №
74. В имота е изградена сграда на един етаж със селскостопанско предназначение
и застроена площ от 254 м.кв., строена през 1973 г. съгласно АДС №
3425/12.01.1996 г. Сградата в имота е изградена като свободно стояща ниско
етажна с плътност на застрояването в П И. от 37 % при норма от 20 до 60%,
озеленена площ от 63% при норма от 40 до 60% и Кинт,- 0,37 при норма от 0,50 до
1,2 съгласно глава четвърта от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, с извършено
присъединяване към изградените водоснабдителни и канализационни мрежи и
съоръжения в кв. Крушата на гр. Сърница. Определянето на свободния и незастроен
терен по нормата посочена в Приложение №1 към чл. 21,т.1, 2 и 3 от Наредба № 7
за ПНУОВТУЗ и съобразена с условието, че когато към някоя от ограждащите стени
на сградата е невъзможно да се осигури изискуемото разстояние от 3,00 м.л., към
срещуположната ограждаща стена се осигурява по-голямо разстояние, така че
сборът от двете разстояния да е равен на минимум 3,00 м.л. Свободният терен,
който се получава е от 183,04 м.кв.е разделен на две--площ от 54,20 м.кв. е
разположена пред лицето на ПИ и площ от 128,84 м.кв. е разположена в
дъното на ПИ, без изход към улицата. В заключението по експертизата е посочено,
че така определеният свободен терен, като част от имот № 69, в който
има построена полумасивна сграда не може да се възстанови на ответника, тъй
като не отговаря на нормите, посочени в чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ /за урегулиране
на новообразуван поземлен имот в селищните образувания на населените места
минимум размера за лице е 14 м.л. и 300 кв.м. за повърхност/. Частите от
свободния терен не покриват посочените показатели за площ и лице.
При тези факти РС
е приел от правна страна, че процесната заповед е законосъобразна. Оспореният
индивидуален административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като
съдържа необходимите реквизити. В административното производство по издаването
му не са допуснати процесуални нарушения. Той съответства на целта на закона,
тъй като се отнася до регулиране на обществени отношения във връзка с реалното
възстановяване на поземлени имоти, при съобразяване с приложимите
материалноправни норми по устройство на територията. Заповедта е издадена от
компетентен орган и при правилно приложение на материалния закон.
Въз основа на събраните по
делото доказателства и възприемането на правилната фактическата обстановка по
делото, Районен съд Велинград е достигнал до извод, че жалбата е неоснователна.
Решението на Районен съд Велинград
е правилно. В тази насока настоящият състав на съда споделя изводите му и
счита, че няма смисъл да ги повтаря.
Съгласно чл.11 ал.1 от
ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване
правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз
основа на удостоверение и скица по чл.13 ал. 4, 5 и 6 и чл.13а. Съгласно
ал.2 т.2 на същата разпоредба, в случаите по ал.1 се възстановяват правата на
собствениците върху незастроени имоти или незастроени части от имоти в
границите на урегулирани поземлени имоти (парцели) и терени, предвидени за
обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство. В
чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ е предвидено, че застроената част се определя служебно от
техническата служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони и на хигиенните и противопожарните норми. Касае за междинно производство
обслужващо основното по възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи по ЗСПЗЗ. То се развива преди произнасянето на общинска служба
земеделие по въпроса подлежи ли на възстановяване в стари реални граници
собствеността върху бивш земеделски имот, попадащ в регулация или не. Цели
установяване на настоящия регулационен/устройствен статут и идентификация на
имота, установяване на правноизключващи реституцията обстоятелства, които имат
значение за произнасянето на административния орган по възстановяване на
собствеността. В производството по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, завършващо със заповед
на кмета на общината, само по технически критерии се определя реално
застроената и реално незастроена площ. Не се изследва нито въпроса за
законността на построеното, нито от кого и кога във времето е
построено и на какво основание, не се изследват въпроси свързани с предвиждания
по регулация, статут на съоръжения и др. имащи отношение към последваща
преценка на с възможността за възстановяване на собственост. В това
производство с решение на административен орган се определя застроената, съответно
свободната от застрояване площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ
имот при спазване изискванията на Наредба № 7 за правила и нормативи
за устройството на отделните видове територии и устройствени зони. Изследва се
дали има реално, фактическо строителство, наличие на строителна дейност, която
по смисъла на §1 от ДР на ППЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на имота, като не
се изследва законността на строителството. В тази връзка е видно, че в имот № 69
с площ 684 кв.метра, е частна общинска собственост и в него се намира
полумасивна едноетажна сграда с идент. № 1.69.1 със ЗП 254 кв.метра,
собственост на Р.Ц.. Видно от заключенията на вещото лице този
имот не може да бъде възстановен по реда на ППЗСПЗЗ, тъй като
съгласно разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 за правилата и
нормативите на устройство на отделните видове територии и устройствени зони на
Министерството на регионалното развитие и благоустройство прилежащия терен към
полумасивната едноетажна сграда, осигуряването на достъп до нея и спазването на
хигиенните и противопожарните норми, не позволява отделянето на части от ПИ 69
и реституирането му по ППЗСПЗЗ.
При разглеждане на делото не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението на
районния съд. Доводите в касационната жалба са неоснователни в тази насока. В
нея от една страна се твърди, че РС правилно е изяснил фактическата обстановка,
а от друга – че не е изследвал релевантни обстоятелства - въпроса дали
процесната постройка попада в хипотезата на сгради по см. на § 4а от ЗСПЗЗ.
Съгласно § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ: „Не са сгради по смисъла на § 4а
ЗСПЗЗ: 1. изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар
и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията; 2.
строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи,
независимо от начина на закрепването им на терена; 3. непредназначените за
постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо
от начина на закрепването им на терена; 4. незавършени строежи до покрива
включително“. Видно е от заключението на вещото лице, че посочената постройка в
имота не попада сред нито една от изброените. Тя е полумасивна, изградена като свободно стояща върху основа от
бетонови фундаменти с височина 0,80 м. над терена и дървен носещ скелет на
външните и вътрешните стени. Сградата има външен самостоятелен вход с открито
каменно стълбище и се състои от коридор, склад, канцелария и производствено
помещение. Захранена е с ток и вода и се е ползвала за гъбопроизводство. Видно
е, че сградата категорично не може да бъде определена като стопанска постройки
за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция, както и не
може да бъде отнесена към някоя от посочените и в т.2 до т.4 на разпоредбата.
Предвид на това решението на
Районен съд гр. Велинград, следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба, като неоснователна - без уважение.
С оглед изхода на делото и
констатираната неоснователност на жалбата, както и при направено своевременно
искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
ответника, следва да се осъди касаторът да ги заплати. Те са в размер на 500
лв. заплатено адвокатско възнаграждение по
банков път, за което са представени и доказателства за извършването му –
договор за правна защита и съдействие и разпечатка от движение по сметка.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик, X
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260116/13.05.2021
г. по гр. дело № 171/2020 г. на Районен съд Велинград.
ОСЪЖДА А.С.С. с ЕГН **********
с адрес: *** да заплати на Община Сърница сторените по делото разноски в
касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/