№ 1045
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20241100101648 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. Т. Х. против
Прокуратурата на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за настъпилите от С. Т. Х. неимуществени и имуществени вреди, причинени в
резултат на незаконното обвинение:
- 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава от
датата на увреждането – датата на влизане в сила на решението АС Бургас /виж уточнителна
молба с вх. № от 02.05.2024 г. л. 237/ до окончателното изплащане на обезщетението;
- 4638.60 лв. /до която сума е увеличен размерът на претенцията с протоколно
определение от 23.01.2025 г./ – имуществени вреди, представляващи направени пътни
разходи /за транспорт и храна/, за предявяване на обвинение и присъствие на проведени
съдебни заседания пред всички инстанции, ведно с лихвата за забава от датата на
увреждането – датата на влизане в сила на решението АС Бургас /виж уточнителна молба с
вх. № от 02.05.2024 г. л. 237/ до окончателното изплащане на обезщетението;
- 21800 лв. /до която сума е увеличен размерът на претенцията с протоколно
определение от 23.01.2025 г./ – представляващи имуществени вреди за заплатени
адвокатски хонорари, ведно с лихвата за забава от датата на увреждането - датата на влизане
в сила на решението АС Бургас /виж уточнителна молба с вх. № от 02.05.2024 г. л. 237/ до
окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че с постановление за образуване на досъдебно производство на
Специализирана прокуратура с изх. № 99/17.02.2017 г. е образувано досъдебно производство
№22/2017 г. по пр. пр. №99/2017 г. Извършено е претърсване и изземване на ищеца и на
1
къщата, в която живее, находяща се в с. Трояново, община Камено, ул. ****. С
Постановление за привличане на обвиняем от 08.11.2017 г. С. Х. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК и престъпление по
чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК. Въз основа на Обвинителен акт на СП
изх. № ПД-93/ 17 от 01.12.2017 г. срещу С. Т. Х. е образувано НОХД № 3616/2017г. по описа
на СНС, за престъпления, както следва: 1. престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2,
вр. ал.2 НК; 2. престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал.1, изр. 1, пр. 4 НК. С
Присъда от 03.12.2019 г. по НОХД № 3616/2017г. СНС, С. Т. Х. е признат за невиновен по
обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр.3, т. 2, вр. ал.2 НК. С постановената
присъда съдът признава С. Х. за виновен за престъпление по чл.354а, ал. 3, вр. с ал. 3, т .1 от
НК, представляващо маловажен случай, като на основание чл. 304 НПК го оправдава да е
извършил престъплението по чл.354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК. С решение
№ 13 от 07.07.2020 г., постановено по ВНОХД № 116/2020 г. по описа на АСНС, IV с-в по
описа на СНС е отменена присъдата и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане. С Присъда от 25.02.2022 г. съдът признава С. Т. Х. за невиновен за
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК. Съдът признава С. Х. за
виновен и престъпление по чл.354а, ал. 3 вр. с ал. 3, т. 1 НК, представляващо маловажен
случай, като го оправдава да е извършил престъплението по чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал.
1, изр. 1, пр. 4 НК. С решение № 94 от 21.11.2022г., постановено по ВНОХД № 159 от 2022г.
по описа на Апелативен съд – Бургас съдът отменя Присъда от 25.02.2022 г. по НОХД №
1898/2020г. по описа на СНС, в частта, с която С. Х. е признат за виновен, като прекратява
наказателното производство, водено срещу него на основание чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1
вр. с чл. 54 НК. Решението на АС Бургас е потвърдено с решение № 132 от 12.04.2023 г. по
н. д. № 118/2023 г. по описа на ВКС. Наказателното производство продължило 5 години и 2
месеца. Ищецът бил подложен на стрес. Обвинението унищожило възможността му за
кариера като учител. Нямал възможност да започне работа. Приятелите, познатите и
колегите от университета променили отношението си към него. Започнал да работи в
магазина на родителите си, но хората спрели да пазаруват от този магазин. Ищецът се явил
на 44 бр. съдебни заседания. Изпаднал в стресово състояние и тежка депресия. Обвинението
било отразено широко в медиите. Уронили се честта и достойнството му. Относно
имуществените вреди ищецът пътувал до гр. София, като правил пътни разходи за всяко
съдебно заседание. Според ищеца за всяко от съдебните заседания пътните разходи били в
размер на 64 лв. Бил направил и имуществени вреди за заплатени адвокатски хонорари в
хода на производството.
Когато исковата молба е неясна, в нея се излагат противоречиви или дублиращи се
твърдения за обстоятелства, за които ищецът дава невярна правна квалификация, а също и
когато искането за защита не съответства и не следва от тези обстоятелства - при подобна
фактическа обстановка е налице нередовна искова молба, която е изправена с последващите
уточнителни молби – виж решение № 142 от 14.01.2021 г. по гр. д. № 3067/2019 г. на IV г. о.
на ВКС. Когато исковата молба е останала нередовна, то предприетото от ищеца /по негова
инициатива или по указание на съда по реда на чл. 129 ГПК/ уточнение на исковата молба,
2
не съставлява изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК, и посочените в тази
разпоредба изисквания не важат в тези случаи. Това е така, защото спазването на тези
изисквания може да се провери от съда само при редовна искова молба – решение № 105 от
09.09.2021 г. по гр. д. № 2256/2020 г. на IV г. о. на ВКС. С определение от 10.04.2024 г. е
указано на ищеца да посочи как е формирана претендираната сума за пътни разходи, защо
счита, че за всяко пътуване са дължими по 64 лв. за пътни разходи, респ. от какви пътни
разходи се формира тази сума и в какъв размер всеки – единствено транспортни разходи ли
и какви транспортни разходи, както и да посочи как е формирана претендираната сума за
заплатени адвокатски възнаграждение като посочи всяко отделно заплатено адвокатско
възнаграждение и неговия размер, а именно заплатеното адвокатско възнаграждение по ДП,
както и пред всяка една от съдебните инстанции. С определението от 10.04.2024 г. съдът е
дал указания на ищеца. С уточнителна молба с вх. № от 02.05.2024 г. указанията са
изпълнени, като предвид изпълнението на указанията са конкретизирани и претенциите на
претендираните имуществени вреди – за пътни разходи за явяване в проведени заседания и
едно пътуване за предявяване на обвинението 3392 лв. и за разходи за заплатени
адвокатски хонорари в размер на 18 200 лв.
Ищецът моли исковете да се уважат. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника. Оспорва исковете по основание и по размер. Липсвали разходно-оправдателни
документи за пътни разходи. Оспорва по основание и размер и претенцията за заплатени
адвокатски възнаграждения. Прави възражение по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като твърди
ищецът да е нанесъл побой над свидетел. По отношение на обвинението по чл. 354а, ал. 5
НК била изтекла давността и не следвало да се ангажира отговорността на ответника.
Липсвали доказателства медийното разгласяване на производството да е станало от
прокуратурата. Възразява срещу началния момент, от който се претендира законна лихва.
Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението бил
завишен и при евентуалност се моли за намаляването му. Не били представени доказателства
за обема на адвокатската защита. Хонорарът бил прекомерен и не съответствал на реално
положения адвокатски труд. Моли за отхвърляне на претенциите.
С протоколно определение от 23.01.2025 г. на основание чл. 214 ГПК е увеличен
размерът на претенцията за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени
пътни разходи /за транспорт и храна/, за предявяване на обвинение и присъствие на
проведени съдебни заседания пред всички инстанции на сума в общ размер 4638.60 лв. и
размерът на претенцията за имуществени вреди, изразяваща се в направени разходи
адвокатска защита – заплатен адвокатски хонорар на сумата в общ размер от 21800 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ;
3
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
С определение от 10.04.2024 г. са отделени като безспорни и признати между
страните следните обстоятелства, че:
- срещу ищеца е образувано № 22/2017г. по пр. пр. № 99/2017 г. за престъпление по
чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК и престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр.
ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК;
- с Присъда от 25.02.2022 г. на СНС по НОХД № 1898/2020 г. е признат С. Т. Х. за
невиновен за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, както и за
виновен по чл.354а, ал. 3, вр. с ал. 3, т. 1 НК. С решение № 94 от 21.11.2022г., постановено
по ВНОХД № 159 от 2022г. по описа на Апелативен съд - Бургас е отменена Присъда от
25.02.2022 г. по НОХД № 1898/2020г. по описа на СНС, в частта, с която С. Х. е признат за
виновен, като е прекратено наказателното производство, водено срещу него на основание
чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 вр. с чл. 54 НК.
С Постановление за образуване на досъдебно производство на Специализирана
прокуратура изх. № 99/17.02.2017 г. е образувано досъдебно производство № 22/2017 г. по
пр. пр. №99/2017 г. срещу неизвестни извършители. В хода на образуваното досъдебно
производство по искане на СП на 10.06.2017 г. е извършено претърсване и изземване на С. Т.
Х. и на къщата, в която живее, находяща се в с.Трояново, община Камено, ул. ****.
С Постановление за привличане на обвиняем от 08.11.2017 г. С. Х. /осъждан/ е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр.
ал. 2 НК и престъпление по чл.354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК.
Въз основа на Обвинителен акт на СП изх. № ПД-93/17 от 01.12.2017 г. срещу С. Т. Х.
е образувано НОХД № 3616/2017 г. по описа на СНС, Х с-в за това, че:
1. от неопределена дата през м. октомври 2016 г. до 10.06.2017 г. в гр. Бургас е
участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на девет лица,
с участници И.К.П., Г.Д.К., Т.С.Б., Д.К.К., Г.Д.И., Р.К.П., Ф.И.Ч., С. Т. Х. и Н.Ж.С., като
групата е създадена с користна цел /получаване на доходи от престъпна дейност/ и с цел да
вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 и чл. 354в НК, за които
е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – престъпление по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК;
2. на 10.06.2017 г. в с. Трояново, ул. ****, като лице, което действа в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, без надлежно разрешително, съгласно Регламент
№ 273/2004 г. и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВО, държал с цел разпространение
високо рискови наркотични вещества, както следва: коноп с нето тегло 0.125 гр. със
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 6.60 % на
стойност 0.75 лв. и коноп с нето тегло 0.610 гр. със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол – 0.30 % на стойност 3.66 лв. /обща стойност 4.41
лв./ –престъпление по чл.354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК;
С Присъда от 03.12.2019 г. по НОХД № 3616/2017 г. СНС, Х с-в С. Т. Х. е признат за
4
невиновен по обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК.
С постановената присъда съдът признава С. Х. за виновен и го осъжда за престъпление по
чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 НК, представляващо маловажен случай, на наказание хиляда
лева глоба, като на основание чл. 304 НПК го оправдава да е извършил престъплението по
чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК. Проведени са 19 открити съдебни
заседание, което се установява освен от представените от ищеца доказателства /л. 240-243 и
л. 260-263/ и от справка в ЕПЕП. Броят на заседанията в ЕПЕП е общо 23 заседания, но част
от тях са отложени или предварително определените дати са променени /о. с. з. на 05.02.2018
г., на 22.05.2018 г., на 20.02.2019 г. и на 16.07.2019 г./
Въз основа на Протест на СП вх. №16264/13.12.2019 г. по описа на СНС е образувано
ВНОХД № 116/2020 г. по описа на АСНС, IV с-в. С Решение № 13 от 07.07.2020 г. по
ВНОХД № 116/2020 г. по описа на АСНС, IV с-в апелативният съд приема, че са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви в
първоинстанционната присъда, отменя присъдата и връща делото на първоинстанционния
съд за разглеждането му от друг състав. Проведено е едно открито съдебно заседание, което
се установява освен от представените от ищеца доказателства и от справка в ЕПЕП.
Образувано е НОХД №1898/2020 г. по писа на СНС, XXIII с-в. С Присъда от
25.02.2022 г. съдът признава С. Т. Х. за невиновен по обвинението за престъпление по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК. С постановената присъда съдът признава С. Х. за
виновен и го осъжда за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 НК, представляващо
маловажен случай, на наказание 300 лева глоба, като го оправдава да е извършил
престъплението по чл.354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК. По НОХД №1898/2020
г. по писа на СНС са проведени общо 23 открити съдебни заседание, от които ищецът не се е
явил лично единствено в о. с. з. на 12.11.2020 г. /виж представените протоколи на л. 311-
410/. Броят на заседанията се установява и от служебна справка в ЕПЕП, където фигурират
29 заседания, но част от тях са отложени или предварително определените дати са
променени /о. с. з. на 21.01.2021 г., на 23.02.2021 г., на 25.03.2021 г., на 02.07.2021 г., на
25.01.2022 г. и на 15.02.2022 г./.
С Решение № 94 от 21.11.2022 г., постановено по ВНОХД № 20222000600159 от 2022
г. по описа на Апелативен съд – Бургас съдът отменя Присъда от 25.02.2022 г. по НОХД
№1898/2020 г. по писа на СНС, XXIII с-в., в частта, с която С. Х. е признат за виновен и го
осъжда за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 НК, като прекратява наказателното
производство, водено срещу него на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 2 НПК.
Прието е, че за престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 НК, извършено на 10.06.2017
г., е предвидено наказание глоба до 1000 лв., поради което абсолютната давност е 4 години и
6 месеца, която е изтекла на 10.12.2021 г. В останалата част присъдата от 25.02.2022 г. по
НОХД № 1898/2020 г. на СНС е потвърдена. Проведени са две открити съдебни заседание,
което се установява освен от представените от ищеца доказателства и от справка в ЕПЕП.
С Решение № 132 от 12.04.2023 г. постановено по н. д. №118/2023г. по описа на ВКС,
III-то НО, върховните съдии потвърждават Решение № 94 от 21.11.2022 г., постановено по
5
ВНОХД № 20222000600159 от 2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Видно от
мотивите на решението по н. д. №118/2023г. по описа на ВКС, III-то НО относно С. Т. Х.
въззивното решение не е атакувано /л. 189 от делото/, касационното производство е
образувано във връзка единствено с жалба на И.К.П.. Следователно производството спрямо
С. Т. Х. е приключило с влизане в сила на Решение № 94 от 21.11.2022 г., постановено по
ВНОХД № 20222000600159 от 2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, считано от
17.12.2022 г., което се установява от преписите от съобщенията, с които е връчен препис от
решение на АС Бургас на С. Т. Х. и на ПРБ , представени от СНС закрит.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие № 727383 от
08.11.2017 г. на л. 202 /а и на л. 422/ от настоящото дело за осъществената защита по ДП №
22/2017 г. ищецът е заплатил на адв. А. Д. възнаграждение в размер на 100 лв. в брой, което
е отразено в договора.
От представен договор за правна защита и съдействие № 850305 от 21.12.2017 г. г. на
л. 423 /а и на л. 245/ от настоящото дело за процесуално представителство по НОХД
3616/2017 г. по описа на СНС, се установява, че ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 5000 лв. в брой, което е отразено в договора. Уговорено е
възнаграждение в размер на 5000 лв. плюс 250 лв. на ден, като с договора е удостоверено
заплащането на сумата от 5000 лв.
Видно от представен договор за правна защита и съдействие № 715745 от 04.01.2018
г. на л. 203 /а и на л. 454/ от настоящото дело за процесуално представителство по НОХД
3616/2017 г. ищецът е заплатил на адв. А. Д. възнаграждение в размер на 1100 лв. в брой,
което е отразено в договора. Уговорено е възнаграждение в размер на 3000 лв. плюс 100 лв.
за всяко съдебно заседание, но първоначално е заплатена сума от 1100 лв., като за остатъка е
уговорено да бъде заплатен в срок до 05.03.2018 г.
От представен договор за правна защита и съдействие № 850311 от 12.06.2020 г. на л.
204 /а и л. 472/ от настоящото дело за процесуално представителство по ВНОХД 116/2020 г.,
се установява, че ищецът е заплатил на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение в размер на
3000 лв. в брой, което е отразено в договора.
Представен е и договор за правна защита и съдействие № 911629 от 06.09.2020 г. на л.
482 /а и на л. 246/ от настоящото дело, сключен от ищеца с адв. А. Д., за процесуално
представителство по НОХД 1898/2020 г. по описа на СНС, с който е уговорено заплащането
на сумата от 5000 лв. в срок до 30.09.2020 г.
Представен е и договор за правна защита и съдействие № 093821 от 28.09.2020 г. на л.
484 /а и на л. 412/ от настоящото дело, сключен от ищеца с адв. А. Д., за процесуално
представителство при съдебно заседание, което продължава повече от един ден по НОХД
1898/2020 г. по описа на СНС, с който е уговорено заплащането на допълнителна сума по
200 лв. за всеки следващ ден. Към договора за правна защита и съдействие № 093821 от
28.09.2020 г. са представени и четири броя разписки /л. 486-489/, а именно разписка от
17.12.2020 г. за заплатена сума в размер на 1 200 лв. за явяване на съдебни заседание на
6
28.09.2020 г., 15.10.2020 г., 27.10.2020 г., 12.11.2020 г., 01.12.2020 г. и 17.12.2020 г.; разписка
от 11.03.2021 г. за заплатена сума в размер на 800 лв. за явяване на съдебни заседание на
11.01.2021 г., 02.02.2021 г., 15.02.2021 г. и 11.03.2021 г.; разписка от 23.06.2021 г. за заплатена
сума в размер на 800 лв. за явяване на съдебни заседание на 13.04.2021 г., 27.04.2021 г.,
27.05.2021 г. и 23.06.2021 г.; разписка от 23.11.2021 г. за заплатена сума в размер на 800 лв. за
явяване на съдебни заседание на 20.09.2021 г., 14.10.2021 г., 16.11.2021 г. и 23.11.2021 г.
Разписките и ДЗП са представено по НОХД в с. з. на 23.11.2021 г. виж л. 493 от делото.
Представен е и договор за правна защита и съдействие № 0932836 от 06.09.2020 г. на
л. 496 /а и на л. 244/ от настоящото дело, сключен от ищеца с адв. А. Д., за изготвяне,
подписване, депозиране на мотиви към въззивна жалба срещу Присъда по НОХД 1898/2020
г. по описа на СНС, с който е уговорено заплащането на сумата от 4000 лв.
Представени са извадки копия от печатни издания и електронни медии /л. 211-214/, в
които е отразено воденото наказателно производство. Статия в MEDIAPOOL.BG:
„Страховитата банда на И. и К. набъбна – кои са новите в обвинителния акт на
прокуратурата“. Статия в bgdnes.bg: „Изчезна дилър от страшната банда на И. и К.“. Статия
в 24 chasa „Преправени пистолети, маски и палки открити в бургаската наркобанда“.
Представен е по делото и двупосочен автобусен билет на транспортна фирма Юнион
Ивкони от 21.10.2018 г. по направление Бургас-София-Бургас на стойност от 45.90 лв.
По делото са разпитани и свидетелите Г.И.Х. и Т.С. Х. /майка и баща на С. Т. Х./,
поради което и показанията им ще се ценят по реда на чл. 172 ГПК.
От разпита на свидетеля Г.И.Х. се установява, че ищецът по време на наказателното
производство живеел с родителите си в с. Трояново. Ищецът стоял затворен в стаята си,
умислен, посърнал, понякога отказвал да се храни, гледал в една точка и мълчал. Селото
било малко и веднага всичко се разпространило. Хората започнали да говорят и да
клюкарстват. За ищеца възникнали притеснения и във връзка с отношенията му с неговата
приятелка по време на производството. Приятелите му се отдръпнали, спрели да му звънят,
да го търсят. Ищецът пиел „Валидол“, притеснявал се за майка си. Не можел да си намери
никъде работа, защото навсякъде искали свидетелство за съдимост. Средства да се издръжка
му давала родителите му, а той помагал в магазина им.
От разпита на свидетеля Т.С. Х. се установява, че до скоро живеели заедно със сина
им. Знае за воденото производство във връзка с престъпление по чл. 354а и чл. 321, ал. 3 НК.
Ищецът бил плакал пред него и му споделял, че ще го вкарат в затвора, а не е направил
нищо. Имали кавги с приятелката му. В селото се говорило, че е престъпник. Ищецът не
работил, въртял се около родителите си и покрай магазина им, те му помагали финансово.
Бил много разстроен, но не бил ходил на лекар да му изписват лекарства, пиел единствено
леки успокоителни. От две години живее в Бургас.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от
закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата
възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и
7
съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива,
които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две
предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление
и 2/. наказателното производство да е приключило с оправдателна присъда по повдигнатото
му обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и
поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява
пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Не се изследва
въпросът за евентуалното виновно причиняване на вредите от прокуратурата и последната
не може да се освободи от отговорност, позовавайки се на добросъвестно поведение от
страна на нейните служители. Оправдателната присъда служи като окончателния акт, по
силата на който се установява незаконосъобразността на повдигнатото и поддържаното от
прокуратурата обвинение в конкретен случай. Именно неизпълнението на това задължение
независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната
отговорност на прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от
отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали
добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на
обвинението, е влязлата в сила оправдателна присъда. Именно с нея се констатира
незаконосъобразността на обвинението. Това сочи на извода, че това е обективна
отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата
предпоставки.
При така установените по делото факти съдът приема, че е осъществен съставът на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Спрямо ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление
от общ характер като с влязла в сила присъда е бил признат за невинен и оправдан по така
повдигнатото обвинение престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК и
престъпление по чл.354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК. Без значение за тази
отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата
са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства
или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без
значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили
съответното действие или дали същите са действали правомерно. Отговорността е обективна
и е без значение кои от правозащитни органи – съд, прокуратура и разследващи органи, и в
каква степен с действията си те са допринесли за увреждането. Прокуратурата на РБ е
процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се освободи от отговорност,
нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия
на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение дали действията им са били
процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица – решение № 70/29.03.2016 г.
по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о. на ВКС.
Налице са всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ.
Възражението за съпричиняване е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.
8
2 ЗОДОВ и разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, основание да се
намали отговорността на правозащитния орган е налице, само в случаите, в които
пострадалото лице е допринесло виновно за увреждането. Основание за приложение на чл.
5, ал. 2 ЗОДОВ е пряката причина връзка между поведението на пострадалия и настъпилата
вреда, а не извършените от пострадалото лице действия, по повод на които е повдигнато
обвинение. Съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е налице, когато настъпилият
вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведение на пострадалия – когато с
действията си по време на наказателното преследване той недобросъвестно е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение /напр. при
недобросъвестно направени неистински признания, при въвеждане на органите на
разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави
или опорочи разследването на престъпление/. Твърдението на ответника, че е бил нанесен
побой над свидетел от ищеца, освен че е недоказано, то не се твърди и да е извършено по
време на наказателното преследване, поради което и не се установява вредоносният резултат
да е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия.
Относно неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления –
умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по
част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му;
вида на взетата мярка за неотклонение; другите наложени на ищеца ограничения в рамките
на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца
– има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и др. Обезщетението, отчитайки установените
по безспорен начин релевантни обстоятелства, следва в най-пълен смисъл да обезщети
претърпените болки и страдания, явявайки се своеобразен паричен еквивалент на същите.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално – за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт.
При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от
действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
9
съответното благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на
този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени
или свързани със съответните ограничения физически страдания – виж решение № 138 от
8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 434/25.11.2015г. по гр. д. №
2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е
оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните,
външни доказателства – решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV г. о. на ВКС,
решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №
466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. В останалите случай, на търсене
и съответно установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид, съдът може
да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка – виж решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. на ІV г. о. на ВКС и решение
от 15.01.2013г., по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV г. о. на ВКС.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие и, когато съдът е съобразил всички
доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки
и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип.
Така, за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
съобрази следното:
Наказателното производство на досъдебна и на съдебна фаза е продължило общо 5
години и 1 месец от датата, на която е привлечен като обвиняем ищецът. В хода на цялото
производство не са налагани мерки за неотклонение спрямо ищеца. Повдигнато е било
обвинение за две тежки престъпления. На досъдебна фаза ищецът е разпитван от органите
на досъдебното производство и му е било предявено обвинението. Съдът във всички
инстанции е провел общо 45 открити съдебни заседания – като са налице данни ищецът да
не се е явил лично само в едно от проведените открити съдебни заседания /по обективни
причини предписания от РЗИ/, а и доколкото явяването на ищеца е било задължително по
арг. от чл. 269, ал. 1 НПК, то съдът намира за установено, че ищецът се е явил лично при
провеждането на останалите 44 открити съдебни заседания. Възрастта на ищеца към датата
на повдигане на първоначалното обвинение е 23 г., а към дата на влизане в сила на Решение
№ 94 от 21.11.2022 г., постановено по ВНОХД № 20222000600159 от 2022 г. по описа на
Апелативен съд – Бургас е – 28 г. Ищецът е осъждан, което се установява от представените
писмени доказателства.
Отражението върху психоемоционалното състояние на ищеца, освен обичайното
10
притеснение от несправедливо осъждане, се изразило и в типично затваряне в себе си, като
изолацията от околните е била двупосочна, доколкото и част от познатите и приятелите му
също се дистанцирали от него. Притесненията и реакцията са се отразили негативно и на
семейния живот. С. Т. Х. е изпитвал безпокойство за причинените неудобства на
семейството си. От свидетелските показания се установява, че воденото наказателно
производство е породило напрежение и кавги с родителите на неговата дългогодишна
приятелка /впоследствие съпруга/.
При преценка размерът на обезщетението, съдът съобрази, че ищецът е оправдан да е
извършил престъплението по чл.354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК, като е
осъден за по–леко престъпление чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 НК, представляващо
маловажен случай. Също така, се взе предвид и, че съгласно решение № 392/04.01.2016 г. по
гр. д. № 2590/2015 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 180/23.07.2012 по гр. д. № 1392/2011 г.
на ІІІ г. о. на ВКС, за времето след като е изтекла абсолютната давност до прекратяване
наказателното преследване, то е незаконно и са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на държавата за претърпените неимуществени вреди. Поддържането на
обвинението от прокуратурата след изтичането на абсолютната давност до прекратяването
на наказателното производство е незаконно. Следователно за обстоятелството, че ищецът е
признат за виновен за престъпление чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 НК не следва да се
ангажира отговорността на ответника за целия период, а само за периода след изтичането на
абсолютната давност до прекратяването на производството периода от 10.12.2021 г. до
17.12.2022 г.
Доколкото има данни за осъждането му по друго наказателно дело преди процесното,
то се налага извод, че претърпените вреди са с по-нисък интензитет отколкото тези, които би
търпяло лице, срещу което за първи път е образувано наказателно производство. Следва да
се посочи, че не са събрани доказателства да са настъпили трайни, тежки и необратими
увреждания на психиката на ищеца, липсват и твърдения и доказателства за увреждане на
физическото здраве на ищеца в причинна връзка с процесната наказателна репресия.
Обстоятелството дали ищецът е употребявал леки успокоителни или не, не променят
горните изводи, нито се твърди, нито се доказва с медицински документи и/или заключение
на съдебен експерт влошаване на здравословното му състояние вследствие на процесното
наказателно производство.
Обвинението срещу ищеца е било публично отразено в медиите. Когато информация
срещу определено лице е разпространена чрез печатно издание, вредоносните последици за
незаконно обвинения са по-интензивни, тъй като неговото добро име, авторитет и
достойнство е злепоставено пред неограничен кръг граждани. Разгласяването по медиите на
водено срещу незаконно обвинен наказателно производство обективно допринася за
настъпване на по-тежки последици, а именно накърняване доброто име и на достойнство на
незаконно обвинения. Поради това съдът приема, че отразяване на наказателното
производство срещу ищеца е довело до по-високи интензитет от неблагоприятното засягане
на неговите неимуществени блага от незаконното обвинение /в тази насока свидетелските
11
показания/.
Съдът, взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди към датата на прекратяване на наказателното
преследване. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди,
респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на
възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите. От
статистическа гледна точка /публикуваните данни в интернет страницата на НСИ/ в
последните години /включително и в периода 2017-2022 г./ се наблюдават тенденции
относно увеличаване средногодишния доход и разход на лице от домакинството, както и
тенденции за увеличаване на минималната работна заплата и същевременно спадане на
покупателната способност. Тези критерии следва да бъдат съобразени от съда, като израз на
конкретните обществено-икономически отношения при определянето на обезщетението по
чл. 52 ЗЗД.
При съобразяване на всичко изложено по-горе, съдът намира, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди за ищеца следва да бъде в размер на 10 700 лв.
Подобен размер на обезщетението съдът намира, че е съобразен с изискванията на
справедливостта, като за разликата над 10 700 лв. до претендирания размер 30 000 лв.
претенцията ще се отхвърли.
Относно имуществените вреди за адвокатски възнаграждения:
Претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски
хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл. 4
ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се реализира по предвидения
ред в чл. 8 ЗОДОВ - решение № 126 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на IV г. о. на ВКС.
Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че
направените разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с
оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи
обезщетение съгласно чл. 4 ЗОДОВ - решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на
IV г. о. ВКС.
Ищецът претендира разходи за заплатени адвокатски възнаграждения в размер на
общо 21800 лв. За да е налице един имуществен разход – в случая твърденията са за
претърпени загуби, то следва да са налице доказателства за направата на сочените
имуществени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са
доказателства за размера на разноските за производствата пред ДП, СНС и АС Бургас, както
и за заплащането на следните суми 100 лв. по договор за правна защита и съдействие №
727383 от 08.11.2017 г. за осъществената защита по ДП № 22/2017 г. от адв. А. Д.; 6 100 лв.
по договор за правна защита и съдействие № 850305 от 21.12.2017 г. г. и договор за правна
12
защита и съдействие № 715745 за процесуално представителство по НОХД 3616/2017 г. по
описа на СНС; 3000 лв. по договор за правна защита и съдействие № 850311 от 12.06.2020 г.
за процесуално представителство по ВНОХД 116/2020 г., от адв. А. Д., както и разписки за
явяване в с. з. по НОХД 1898/2020 г. по описа на СНС, а именно разписка от 17.12.2020 г. за
заплатена сума в размер на 1 200 лв., разписка от 11.03.2021 г. за заплатена сума в размер на
800 лв., разписка от 23.06.2021 г. за заплатена сума в размер на 800 лв. и разписка от
23.11.2021 г. за заплатена сума в размер на 800 лв. Заплащането на сумите е отразено и
удостоверено или договорите за прана за правна защита и съдействие или в посочените по-
горе разписки.
От представените по делото писмени доказателства и справки бе установено
участието /което е и задължително с оглед характера на повдигнатите обвинения срещу нея/
на ищеца в проведените открити съдебни заседания /без присъствието на едно с. з., което се
посочи във фактическата страна на спора/. Обстоятелството че същият е бил представляван
от адвокат А. Д., освен че не се оспорва от насрещната страна, се установява по делото.
Оттук и съдът намира за установено, че адв. А. Д. е осъществявал задълженията си по
договорите за правна защита и съдействие. Отделно ответникът не е ангажирал
доказателства относно обстоятелството, че представените договори за прана защита и
съдействие не са относими към конкретното наказателно производство, въпреки
разпределената доказателствена тежест с протоколно определение от 26.09.2024 г.
Относно границите на отговорността по чл. 4 ЗОДОВ в отговора на исковата молба.
С Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГК се
приема, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от
платения в наказателния процес. В мотивите на ТР е посочено, че: „делинквентът дължи
обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с неговото противоправно
деяние. Вредите, които са в причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от
пострадалия, са следствие от неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с
противоправното деяние на делинквента и той не може да носи отговорност за тяхното
обезщетяване… Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е
да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да
положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е
необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа
пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение… Когато по иск с правно
основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът определя обезщетението за имуществени вреди,
13
съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-нисък от платения в наказателния
процес, той не упражнява правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК, а се произнася по предмета
на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между
незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на
дължимото обезщетение.“
В случая заплатените адвокатски възнаграждения са в общ размер на 12 800 лв.– пред
ДП 100 лв.; 6100 лв. по НОХД 3616/2017 г. по описа на СНС; 3000 лв. по ВНОХД 116/2020 г.
и 3600 лв. за явяване в с. з. по НОХД 1898/2020 /съобразно представените разписки/,
отговарят на положения труд. Заплатените суми не надвишават разумния размер на
адвокатското възнаграждение. От една страна, за защита по наказателно или
административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително възнаграждение, а в случая са проведени повече от 40
открити съдебни заседание след второто. От друга страна, както се посочи обаче съдът не
извършва в случая проверка за прекомерност, а и размерите по Наредба № 1 предвид
решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, не са
обвързващи за съда. Може да се уговори адвокатско възнаграждение, което да надвишава
фактическата и правна сложност на делото, като в този случай намаляването ще се извърши
само ако превишаването е прекомерно, т. е. уговореното възнаграждение надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Уговарянето на
адвокатско възнаграждение в разумни граници не прекъсва наличието на причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и претърпяната имуществена загуба, а
наличието на причинна връзка изключва възможността на съда в производството на
деликтно основание да намалява размера на направения разход. Сумите заплатени от ищеца
не надвишават разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Касае се до
обвинение за тежки престъпления, продължило повече от 5 години, което е разглеждано два
пъти на първа и два пъти на въззивна инстанция, поради което и заплатените
възнаграждения са в причинно-следствена връзка с неразумното обвинение.
Оттук и сумите заплатени от ищеца, представляват имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което искът относно доказаните
имуществени разходи е основателен за сумата от 12 800 лв. Заплатените суми, съдът намира,
че са именно във връзка с първоначално повдигнатите обвинение за престъпления по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК и чл.354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК,
като освен че престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 НК е значително по-леко, то
множеството проведени с. з. са провокирани най-вече от обвиненията за извършени тежки
престъпления. Ето защо, е налице причинно-следствена връзка между незаконните
обвинения и заплатената сума в размер на 12 800 лв. – съгласно т. 11 от ТР № 3/22.04.2005
г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя
с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи.
За останалите суми до пълния претендиран размер от 21 800 лв. не са представени
14
доказателства за заплащането им. Единствено уговарянето на адвокатското възнаграждение
не е доказателство за заплащането на сумите, а част от представените договори за правна
защита и съдействие не удостоверяват, че посочените суми в тях, са заплатени поради което
и нямат характер на разписки. Освен обсъдените доказателства в размерите, които съдът
посочи за основателни, липсват и други доказателства, които да доказват заплащането на
суми по сключените договори за правна защита и съдействие, а неблагоприятните
последици от непроведеното доказване са в тежест на ищцовата страна.
Относно имуществените вреди имуществени вреди, представляващи направени
пътни разходи /за транспорт и храна/:
От фактическа страна се установи, че са проведени о. с. з., както следва: 19 о. с. з. по
НОХД № 3616/2017 г. СНС, Х с-в; 1 о. с. з. по ВНОХД № 116/2020 г. по описа на АСНС; 23 о.
с. з. по НОХД №1898/2020 г. по писа на СНС, XXIII с-в. и 2 о. с. з. по ВНОХД №
20222000600159 от 2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Производството пред ВКС
не е свързано с обвиненията срещу ищеца, като производството спрямо него е приключило с
влизането в сила на решението на АС Бургас. От проведените общо 45 о. с. з. се установява,
че ищецът не се е явил на едно от проведените о. с. з. поради карантина – в о. с. з. на
12.11.2020 г. /л. 328 от делото/. Установява се от доказателствата по делото /вкл. и от
свидетелските показания/, а и не е спорно, че по време на наказателното производство
ищецът е живял в с. Трояново, област Бургас. Оттук и за явяването в двете о. с. з. пред
Апелативен съд – Бургас ищецът не е реализирал транспортните разходи за пътуване до гр.
София. Транспортни разходи до гр. София са направени за явяването на общо 42 о. с. з.
/предвид неявяването на едно пред СНС и двете открити пред АС Бургас/ и за предявяването
на обвинението на 08.11.2017 г. Искът в тази му част е доказан по основание, поради което и
съдът следва да определи неговия размер по реда на чл. 162 ГПК. Съдът намира, че следва
да вземе предвид позоваването на ищеца на представен двупосочен билет Бургас-София-
Бургас от 21.10.2018 г. на стойност 45.90 лв., доколкото евентуалното заплащане на гориво и
ползване на личен автомобил, при всички положение би довело до по-висок имуществен
разход. На основание чл. 162 ГПК съдът намира, че имуществените вреди за транспортни
разходи са в размер на 1 973.70 лв. Относно „дневните пари”, липсват доказателства за
какъвто и да е разход за дневни пари – относно необходимостта от доказателства за този
разход виж и решение № 119 от 18.04.2019 г. по гр. д. № 4522/2017 г. на IV г. о. на ВКС.
Въпреки разпределената доказателствена тежест /виж и с. з. от 23.01.2025 г./, доказателства в
тази насока не са ангажирани. Липсват основания да се присъждат пари по Наредбата за
командировките, доколкото подобни не са предвидени за подсъдимия при явяване на
съдебни заседания.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен за сумата от 1973.70 лв.,
а за разликата до пълния предявен размер от 4638.60 лв. следва да се отхвърли.
Относно законната лихва:
С т. 4 от ТР № 3/22.02.2005 г. по тълк. д. № 3/ 2005 г. ОСГК на ВКС се приема, че по
иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ датата на влязлата в сила оправдателна присъда е начална за
15
забавата. Производството спрямо С. Т. Х. е приключило с влизане в сила на Решение № 94
от 21.11.2022 г., постановено по ВНОХД № 20222000600159 от 2022 г. по описа на
Апелативен съд – Бургас, считано от 17.12.2022 г., което се установява от преписите от
съобщенията, с които е връчен препис от решение на АС Бургас на С. Т. Х. и на ПРБ. Оттук
и като законна последица върху уважените размери на главните претенции в размер на 10
700 лв. /за неимуществени вреди/, 12 800 лв. /за имуществени вреди за адвокатски
възнаграждение/ и 1 973.70 лв. /за разходи за пътуване/ ще се присъди и законната лихва от
17.12.2022 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Единствено ищецът претендира разноски и доказва направата на разноски в размер
на 10 лв. за заплатена ДТ и 4450 лв. - за заплатено адвокатско възнаграждение и 5 лв. за
съдебно удостоверение.
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Прокуратурата на Република България следва да заплати на ищеца сума в размер на 10 лв. –
държавна такса, тъй като отговорността за разноски на ответника не е обусловена от
уважената част от претенцията.
Постъпило е в срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Възражението е частично
основателно. От една страна, размерите, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са
обвързващи за съда. Конкретният дължим размер се определя от съда с оглед вида на спора,
интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото. От друга страна, по делото са предявени няколко претенции в
значителни размери, проведени са две о. с. з., поради което и съдът намира, че
възнаграждение в размер на 4000 отговоря на правната и фактическа сложност на спора и
адвокатското възнаграждение на ищеца следва да бъде намалено до този размер.
На ищеца следва да се присъди и сумата от 1807.67 лв. по съразмерност за заплатено
адвокатско възнаграждение и разход за заплатено СУ /общия размер на разхода е 4005 лв./.
Или общо в полза на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 1817.67 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на С. Т. Х., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр.
София, ул. ****, следните суми:
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 10 700 лв. - обезщетение за
16
неимуществени вреди от незаконното обвинение, приключило с влязло в сила решение № 94
от 21.11.2022 г., постановено по ВНОХД № 20222000600159 от 2022 г. по описа на
Апелативен съд – Бургас, ведно със законната лихва от 17.12.2022 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 10 700 лв. до
пълния претендиран размер от 30 000 лв.;
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 12 800 лева обезщетение
за причинени имуществени вреди – заплатени адвокатски хонорари за защита в
наказателното производство, заплатени по ДП № 22/2017 г. по описа на ГДБОП МВР, по
НОХД 3616/2017 г. по описа на СНС, по ВНОХД 116/2020 г. по описа на АСНС и по НОХД
1898/2020 г. по описа на СНС, ведно със законната лихва от 17.12.2022 г. до изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 12 800 лв. до пълния претендиран размер от
21 800 лв.;
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер 1 973.70 лв. – обезщетение за
причинени имуществени вреди – разноски за пътуване до гр. София с оглед наказателното
производство, ведно със законната лихва от 17.12.2022 г. до изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над присъдената сума 1 973.70 лв. до пълния
претендиран размер от 4638.60 лв. вкл. и относно претендираните дневни разходи за храна;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1817.67 лв. разноски по делото по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17