О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 240
13.07.2020г. град Стара
Загора
Старозагорският
административен съд, V състав, в закрито заседание на тринадесети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар и с участието
на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия
Р. ТОДОРОВА административно
дело № 142 по
описа за 2020г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248
от Гражданско - процесуалния кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по писмена молба вх. № 3094/ 15.06.2020г.,
подадена от процесуален представител на Националната
агенция за приходите, с която е направено искане за допълване на постановеното
по делото Определение № 176 от 04.06.2020 в частта му за разноските, като
бъдат присъдени в полза на молителя разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева.
Ответникът
– „ДИДЖЕМ“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, в срока по чл.248, ал.2 от ГПК, не е
представил писмен отговор.
Искането за допълване на определението е направено в
законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и като
такова е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно.
С Определение № 176/ 04.06.2020г.,
постановено по адм. дело № 142/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, е оставена без разглеждане жалбата на „ДИДЖЕМ“
ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-149-0380725/ 18.02.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в ЦУ на НАП, поради неотстраняване
на нередовностите на жалбата в срок, и е прекратено производството по делото.
Условията за възникване, съществуване и
надлежно упражняване на процесуалното право да се иска допълване, респ. изменение
на съдебния акт в частта за разноските, като една от хипотезите за
преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за разноски, са
регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложима по
силата на препращащата норма на чл.144 от АПК. Съгласно посочената разпоредба, в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл.248,
ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът при постановяване на съдебният
акт не се е произнесъл по надлежно заявено искане за присъждане на разноски.
При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице произнасяне на съда по
дължимостта на претендираните разноски, като се иска промяна на вече
постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка – фактическа или
в правните изводи на съда.
В случая направеното от Националната агенция
за приходите искане за допълване на постановеното по делото прекратително
определение в частта за разноските, се основава на първата хипотеза на чл.248,
ал.1 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща
всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв. При тази нормативна регламентация следва
извода, че правото на разноски на административния орган – ответник по жалбата,
при прекратяване на съдебното производство по делото, е ограничено до
хипотезите на недопустимост на съдебното оспорване, поради оттегляне на жалбата
или отказ от нея. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.4 от АПК урежда изчерпателно
хипотезите, в които за административния орган възниква правото на разноски,
същата не може да бъде тълкувана разширително. При съществуващата изрична
регламентация липсва и основание както за субсидиарното прилагане по силата на
препращащата норма на чл. 144 от АПК на разпоредбата на чл. 78,
ал.4 от ГПК, предвиждаща правото на разноски за
ответника при прекратяване на делото, така и за правоприлагането по аналогия –
не е налице нито неуреден случай, нито непълнота на правната уредба. Докато ГПК урежда правото на разноски при
прекратяване на делото, независимо от конкретното основание, то законодателното
разрешение по чл. 143, ал.4 от АПК е да ограничи признаването на това право
само при предпоставката за недопустимост на съдебното производство по чл. 159, т.8 от АПК. Да се приеме, че при
субсидиарното прилагане или при прилагането по аналогия на чл. 78, ал.4 от ГПК,
на административния орган – ответник по жалбата, се следва присъждане на
разноски по делото при всички хипотези на прекратяване на съдебното
производство /с изключение на тази по т. 159, т.3 от АПК – оттегляне на оспорения
административен акт/, би се обезсмислило съществуването на специалната
разпоредба на чл. 143, ал.4 от АПК. В случая жалбата е оставена без разглеждане
и съотв. образуваното въз основа нея съдебно производство е прекратено в
хипотезата на чл. 158, ал.3 от АПК /поради неотстраняване
на нередовностите на жалбата в срок/, която хипотеза не е регламентирана в
специалната норма на чл. 143, ал.4 от АПК като такива, даващо
право на административния орган за присъждане на разноски по делото, поради
което присъждане на разноски в полза на ответника по жалбата, не се дължи на
това основание. Нещо повече - доколкото образуваното съдебно производство е приключило във фазата на
служебно извършваната от съда /без участието на ответния административен орган
и съотв. на негов процесуален представител/ проверка за редовността на жалбата
и за съответствието й с изискванията на чл.150, ал.1 и чл.151 от АПК, не може
да се приеме, че жалбоподателят дължи заплащане на разноски за възнаграждение
за осъществени от юрисконсулт процесуално представителство и правна защита.
С
оглед на изложеното искането за допълване на определението в частта му за
разноските следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.248
от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането
на Националната
агенция за приходите, гр. София, за допълване на Определение № 176 от
04.06.2020, постановено по адм. дело № 142/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, в частта му за разноските, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: